В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при секретаря Снежана Георгиева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1890 по описа на Районен съд – Горна
Оряховица за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.344 ал.1 т.1,2,3 вр. чл.225 ал.1 от КТ
Предявена е искова претенция от М.Р.Г. *** чрез адв.С.
против „Аркус”АД-гр.Лясковец, представлявано от инж. Б.Б.. Ищцата излага
твърдения в ИМ, че при ответникът повече от десет години подписва
всеки месец допълнителни споразумения към основния трудов договор- на
13.01.2014г.- договор № 105/13.01.2014г.На 16.08.2019г. й е връчен акт за
прекратяване № 2345/16.08.2019г. с посочено основание –завършване на определена
работа, за която е нает работникът:приключване на производство на оръжие и
боеприпаси по Договор № ****** по първа доставка, съгл. приемо-предавателен
протокол от 16.08.2019г., подписан от работодателя и възложител по
договора.Ищцата излага съображения, че в конкретният случай трудовия договор се
е превърнал в безсрочен, тъй като в продължение на повече от три години, същата
работи при ответника без прекъсване и без промяна на трудовата функция-твърди
се, че между страните не е сключен трудов договор по смисъла на чл. 68 ал.1 т.2 КТ. Посочва се допълнително, че работата не е завършена, доколкото нейните
колеги са останали на работа. Посочва се, че процесният акт за
прекратяване на трудов договор противоречи на закона, тъй като не става дума за
прекратяване на срочен трудов договор, а е прекратен безсрочен трудов договор
на основание чл.325 ал.1 т.4 КТ. Допълнително се посочва, че актът не е
подписан от ищцата, а от лицето С. Г..
С оглед изложеното се отправя искане да бъде
постановено съдебно решение, с което да се отмени акт за
прекратяване № 2345/16.08.2019г., като неправилен, необоснован и противоречащ
на закона, да бъде възстановена на същата работа като машинен оператор на
металорежещи машини, да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение
по чл. 225 ал. 1 КТ за времето, през което е останала без работа в
размер на 6500 лв. ведно със законна лихва от датата на ИМ.Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът „Аркус”АД-гр.Лясковец, представлявано от инж. Б.Б. чрез
адв. Ц. оспорва обективно съединените искове. Счита същите за допустими, но
неоснователни, доколкото работодателят е спазил законовите изисквания.Посочва
се, че трудовото правоотношение е сключено на основание чл. 68,ал.1, т. 2 КТ за
производство на оръжие и боеприпаси Договор № ****** по
първа доставка, съгл. Приемо-предавателен протокол от 16.08.2019г.,
подписан от работодателя и възложител по договора. Съгласно приложение №2 от
посочения договор, сключен между ***и „Аркус”АД, същият има две доставки до
15.08.2019г. и до 15.09.2019г. Според приложените приемо-предавателни протоколи
от 16.08.2019г., ответникът е предал на възложителя общо ***, с което е
изпълнил задължението си по първата доставка.На 30.09.2019г. е предала
оставащите още 100 000 бройки, за което са издадени три броя
фактури и е постъпило плащане по тях от страна на
възложителя.Първата доставка по Договор №**** е осъществена на
16.08.2019г. и работата, за която е наета ищцата е приключена, за
което е издаден, вследствие на което е издаден акт за прекратяване №
2345/16.08.2019г. Излагат се съображения, че допълнителните споразумения,
сключени с ищцата, са били сключени на основание чл. 68,ал.1,т.2 КТ- до
завършване на определена работа –точно и конкретно посочена в допълнителните
споразумения –до приключване на производството на *** по точно определен
„договор за изпълнение”.В посочения смисъл ответникът счита, че не е налице
хипотезата на чл. 69 КТ- договорът между страните не се е превърнал в
безсрочен.Инвокират се твърдения, за неоснователност в твърденията на ищцата,
че актът за прекратяване на трудовото правоотношение не е връчен лично на нея.
Съдът с оглед становищата на страните намира за
установено от фактическа страна.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля А. А., който работи в ответното дружество като ръководител подразделение
за производството на ***. Познава М.Г., работила в „Аркус” АД като работничка в
подразделението, като машинен оператор по монтаж на конвейер по
договор, който е между „Аркус” и „***” за производството на **** и ***.
Договорът е от 12.11.2018 г., който вече е приключен. Клаузите са по
две доставки - една доставка на 15.08.2019 г. и една на 15.09.2019 г. Първата
доставка, която е на 15.08. - *** и ***. Втората на 15.09.2019 г. - *** и ***.
Свидетелят посочва, че практика на дружеството е, да се наемат предимно хора за
свършване на определена работа и определен договор за работа. Паралелно вървят
няколко договора. Има хора назначени по различни договори, има и хора, които са
на постоянни договори.Има различни договори - постоянни и временни договори за
свършване на определена работа. Преди да приключи договора, ръководството
възлага на преките ръководители да направят разчети, да се направи разчет за
необходимия персонал по оставащите договори.
Видно от представените писмени доказателства ищцата работи
към ответното дружество с трудов договор №105 от 13.01.2014г., като
машинен оператор със срок на изпитване.Впоследствие със същата са сключени
допълнителни споразумения към трудов договор №105 от
13.01.2014г. за изпълнение на възложени на ответното дружество
поръчки. Към същият трудов договор е подписано и процесното
споразумение № 6 /08.04.2019г., отново на длъжност машинен оператор, съгласно
което изпълнението на договорената работа се установява в приемо- предавателен
протокол за извършена работа.Видно от представен писмен договор
****, работодателят е сключил договор с възложителя „***” ЕООД ,
което според ответникът е наложило и сключването на процесното споразумение №
6/08.04.2019г. С акт за прекратяване № 2345/16.08.2019г. е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество, с посочено
основание –завършване на определена работа, за която е нает
работникът:приключване на производство на оръжие и боеприпаси по Договор №
****** по първа доставка, съгл. приемо-предавателен протокол от 16.08.2019г.
Представена е заверено копие на трудова книжка на
ищцата с отбелязване в същата от работодател „Аркус” АД –прекратен трудов
договор на основание чл. 325,ал.1, т.4 КТ.
Изготвена по делото и приета е съдебно-икономическа
експертиза , която дава отговор за дължимото обезщетение за посочения период в
брутен и нетен размер.
След като разгледа събраните по делото доказателства
съдът констатира следното.
По иска с правно основание чл. 344 ал.1
т.1 КТ.
При прекратяване на трудовото правоотношение
немотивираността на заповедта, липсата на фактически основания посочени в нея,
както и противоречието между тях е самостоятелно основание за
незаконност на уволнението. В случая съдът счита, че акт за
прекратяване № 2345/16.08.2019г. е издаден от компетентно лице, в кръга на
правомощията му, в същия има фактически основания и с цитираните правни норми
за прекратяване на трудовото правоотношение.Основанието за
прекратяване л. 325,т.4 КТ-срочен договор, сключен за извършване на определена
работа. В случая ответникът твърди, че поради извършване на определен работа,
договорът е прекратен.Задължителните изисквания, обуславящи срочността на
трудовия договор в чл. 68,ал. 3 и ал. 4 КТ са предвидени две
хипотези –едната е с оглед на видовете работи/ временни, сезонни,
краткотрайни/,втората независимо от естеството на работата за работа, свързана
с основната дейност на работодателя, но допустимо само при конкретни
икономически, технологически, финансови и пазарни и други обективни
причини Посочените разпоредби са императивни.В конкретният случай длъжността,
която заема ищцата включва дейност, която се отнасят до основният предмет на
дейност на работодателя. С допълнително споразумение по съществуващо
трудово правоотношение не може да обоснове извода, че е налице
обективен факт, завършване на определен работа, поради характера на работата,
която е изпълнявала ищцата като машинен оператор/решение №
104/23.02.2010г. ВКС п гр. Дело № 453/2009г. , трето гр.отделение./
Съдът приема, изследвайки съдържанието в клаузите на сключените допълнителни
споразумения/които не могат да е приемат като отделни трудови договори/ , че
трудов договор №105 от 13.01.2014г. между страните е безсрочен, не
става ясно до кога ще следва да се завърши договорената работа, липсва посочване
на периода за извършване на работата или сезонност на същата.Съгласно
чл.68,ал.2 КТ в трудов договор с вписване до завършване на
определена работа, липсва конкретизация на работата за извършването, следва да
се смята за неопределено време, а поредното сключено трудово правоотношение за
безсрочно.В конкретния случай, въпреки записването допълнителното
спразумение, че се сключва до завършване на определена работа, липсва конкретна
индивидуализация за продължителността на работата, за да се очертае
срочност на трудовото правоотношение. Според решение № 634/20.11.2009г. на ВКС
по гр.дело №2071/2008г., второ гр.отделение, съгласно което до
завършване на определена работа, следва да се разбира до работа, която би могла
да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия
договор, а да се тълкува срока за извършване на тази работа, за работника
следва да съществува яснота, кога ще изтече срока, когато срокът, до завършване
на определена работа ,не е посочен –липсва уговорка за срок.Отразената клауза
за срок в конкретния трудов договор има посочен характер-до приключване на
изработка по договор АР-АЛ-02/12.11.2018г. срокът нито е определен, нито е
определяем. В посоченият смисъл допълнителните споразумения към трудовият
договор са сключени в нарушение на разпоредбата на чл.68,ал.3 и ал.4 КТ-поради
което същата клауза, относно срочността на договора е недействителна и следва
да бъде обявена за такава и спрямо правоотношението се счита, че
правоотношението е възникнало и съществувало като такова за неопределено
време.Предвид изложеното към дата 16.08.2019г. правоотношението,
съществувало между страните като такова за неопределен срок, не може да бъде
прекратено поради завършване на определена работа, предвид което извършеното
уволнение е незаконосъобразно.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Доколкото уважаването на този иск предполага
признаването на уволнението за незаконно, предвид изложеното по-горе, то следва
иска а бъде уважен и ищецът да бъде възстановен на работа, която е заемал преди
уволнението, а именно машинен оператор на металорежещи машини.
По иска с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 вр с
чл. 225, ал. 1 КТ
Иска
с основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, съдът намира за
недоказан. Съгласно тълкувателната практика на ВКС в тежест на ищцата е да
докаже периода, през който е останала без работа. Съобразно постановките
на ТР 6/2013 г. на ОСГК на ВКС доказателствената тежест да установи факта, че
след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение е
на ищеца. Представената по делото извадка от трудовата ѝ книжка не установява този факт при условията на пълно и главно
доказване. Необходимо е да бъде представена цялата трудова книжка, за да се
докажат твърденията или да се представят допълнителни документи – справки от
НАП, НОИ и декларация, подписана от ищцата. По делото не беше представен нито
един такъв документ, а представените страници от трудовата книжка не
са достатъчни, за да докажат оставане без работа. (Решение № 66 от 1.02.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 5401/2008 г., I г. о.) Искът следва да се
отхвърли.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете, в размер на 590,90 лева-адвокатски хонорар.
На
ищеца се следват разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
реално платените 100 лева и уважените искове-а именно 1.53 лв., по компенсация
следва, че ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 589, 37
лева.
На основание
чл. 78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Г.Оряховица, държавна такса в размер на 100 лв. за уважените искови претенции
по чл.344 т.1 и т. 2 КТ. и 60.00 лв. –заплатен депозит за вещо лице.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на
основание чл.344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на М.Р.Г. с ЕГН **********
***, извършено с акт за прекратяване № 2345/16.08.2019г. на изпълнителен
директор Б.Б. , издаден на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ М.Р.Г. с ЕГН ********** ***, на
заеманата до уволнението длъжност "Машинен оператор на металорежещи
машини" в Аркус”АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Лясковец, ул.” Васил Левски” № 219, законен представител Б. Г. Б..
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
чл. 344, ал.1, т.3 от М.Р.Г. с ЕГН ********** *** против „Аркус”АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул.” Васил Левски” №
219, законен представител Б. Г. Б., за обезщетение в размер на 6500,00 лева, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, като НЕДОКАЗАН.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА М.Р.Г. с ЕГН ********** ***, да заплати
на Аркус”АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул.”
Васил Левски” № 219, направените разноски по делото съобразно уважената част от
исковете на 589, 37 лева -адвокатски хонорар .
На основание
чл. 78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.1 от ГПК, ОСЪЖДА „Аркус”АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул.” Васил Левски” № 219, законен
представител Б. Г. Б., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Г.Оряховица, държавна такса в размер на 100 лева и
60.00 лв. -депозит за вещо лице, както и 5.00 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от обявяването му на страните -30.12.2019г. пред
Окръжен съд – гр.Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: