Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 890 17 юли 2020 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на осми юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар Вяра
Стоянова
като
разгледа административно дело номер 472 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124, ал.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ във връзка с
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба на Т.Г.Х. ***, против заповед №
324 от 04.02.2020 г. на директора на Агенция „Митници“/АМ/, с която, на
основание чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, на държавен
служител, инспектор в Агенция „Митници“, сектор „Оперативен контрол”/ОК/, отдел
„Митническо разузнаване и разследване/МРР/ Южна морска”, ГД МРР, ЦМУ, ранг
V-ти, младши, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното му правоотношение без предизвестие, на основание чл.107, ал.1, т.3
ЗДСл.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба и счита, че заповедта е незаконосъобразна - постановена в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Излага подробни съображения. Иска да
се отмени. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата - директор на Агенция „Митници”,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Счита същата за неоснователна. Представил е административната преписка по
издаване на оспорения административен акт. Претендира разноски. Представена е
писмена защита.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на
административния акт и има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите
форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е основателна, при следните съображения:
От
административната преписка се установява, че със заповед №3987 от 19.04.2018 г.
на директора на Агенция „Митници“, Т.Г.Х. е назначен за държавен служител на
длъжност „митнически инспектор“, длъжностно ниво-11, експертно ниво-7/л.198 от
делото/.
Със заповед за
изменение на служебното правоотношение № 2792 от 07.01.2019 г. на директора на
Агенция „Митници”, жалбоподателят Т.Г.Х. е преназначен на длъжност инспектор в
Агенция „Митници”, сектор Оперативен контрол”, отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска”/МРР Южна морска/, ГД МРР, ЦМУ/л.33 от делото/.
Със заповед
№ ЗАМ-489/32-84532
от 20.03.2019 г. на директора на Агенция „Митници“/АМ/, е назначен
дисциплинарен съвет за срок от три години и са определени правилата за неговата
работа/л.79-80 от делото/. Заповедта е
изменена със заповед № ЗАМ-1882/32-370336/20.12.2019 г. на директора на Агенция
Митници, с която е определен нов член на дисциплинарния съвет/л.81 от делото/.
С докладна
записка, рег.№32-21074 от 21.01.2020 г. на ръководителя на инспектората на
Агенция „Митници“, е уведомен директорът на агенцията за извършена проверка по
повод предоставена информация с писмо от ОД МВР Бургас, за установен митнически
служител - Т.Г.Х., управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, на който е повдигнато
обвинение и привлечен като обвиняем по образувано бързо производство за
престъпление по чл.343б, ал.3 НК. С докладната записка е направено предложение
срещу този служител да бъде образувано дисциплинарно производство за извършено
дисциплинарно нарушение по чл.89, л.2, т.1 и т.5 ЗДСл./л.18-20 от делото/.
В тази
връзка директорът на АМ е наредил със заповед № № ЗАМ-84/32-21582
от 21.01.2020 на дисциплинарния съвет да се образува дисциплинарно дело срещу
жалбоподателя Т.Х./л. 29 от делото/.
На
28.01.2020 г. е проведено заседание на дисциплинарния съвет, за което е
съставен протокол. Дисциплинарният съвет е приел за доказано въз основа на
цитираната по-горе докладната записка на
ръководителя на инспектората в Агенция „Митници“ и докладна записка от началника
на РУ Приморско, че на 16.12.2019 г., около 13.15 ч., в гр.Приморско, на ул. „Трети
март“ Т.Х. управлявал автомобил с рег.№ А 2755 КС, след употреба на наркотични
вещества - канабис, установено от полицейските органи с техническо средство
дрегер „Drug Test 5000”. За това
деяние на жалбоподателя е съставен акт за установяване на адвинистративно
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, а на 19.12.2019
г. му е повдигнато обвинение и той е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 НК по образувано досъдебно производство с рег.№
4635ЗМ-344/2019 г. по описа на РУ Приморско. Впоследствие по случая е
образувано и нохд 627/2019 г. по описа
на Районен съд Царево. Установено е, че
съгласно отчетния график на работа на служителите в сектор „Оперативен контрол“,
отдел „МРР Южна морска“, ГД МРР за месец декември 2019 г., на 16.12.2019 г., Т.Г.Х.
не е бил на работа, а в междудневна почивка след дневна смяна на 15.12.2019 г. В
докладна записка до директора на Агенция „Митници“ от 17.12.2019 г. е заявил,
че полицаите са го накарали да признае, че е употребил наркотични вещества и че
бил заставен от тях да подпише връчените му документи без да му бъде дадена
възможност да се запознае с написаното в тях, след което му е връчена призовка
за явяване на разпит на 19.12.2019 г. в
РУ Приморско.
Дисциплинарният
съвет е приел, че управлявайки МПС, след употреба на наркотични вещества и
техните аналози, жалбоподателят е нарушил забраната, установена в чл.5, ал.3,
т.1 ЗДвП, деяние, квалифицирано и като престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, с
което жалбоподателят е уронил престижа на митническата администрация и е
допринесъл за формиране на негативна представа за качествата и авторитета на
служителите в Агенция „Митници“. Дисциплираният съвет е приел също, че с
деянието си Х. е нарушил етичните норми за поведение, регламентирани в
разпоредбите на т.4 от Кодекса за поведение на митническия служител/КПМС/, във
вр.чл.17, ал.1, т.5 от Закона за митниците и на чл.2, ал.5 и чл.17, ал.1 във
вр.чл.22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация,
приет с ПМС № 126/11.06.2004 г. и не е спазил задължението за опазване престижа
на държавната служба, регламентирано в чл.28, ал.1 от Закона за държавния
служител, като по този начин не изпълнил и т.V. 17. от
длъжностната характеристика, подписана от него на 20.04.2018 г./л.45-50 от
делото/, във вр.чл.21, ал.2 ЗДСл и нарушил чл.24, ал.1 ЗДСл, с което е
осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 ЗДСл.
Дисциплинарният съвет е приел с единодушно решение становище, че за тези
нарушения на Х. може да се наложи дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1 т.5
ЗДСл/л.31 и 32 от делото/.
На
30.01.2020 г., след връчена покана, жалбоподателят се е запознал с материалите
от дисциплинарната преписка, с протокола от проведеното заседание на
дисциплинарния съвет и с неговото становище по образуваното дисциплинарно дело.
Проведено е и изслушването му от дисциплинарно наказващия орган, за което е
съставен протокол № П-13/32-32678/30.01.2020 г./л.51 от делото/. Т.Х. е
представил и писмено обяснение, рег.№ 32-32685/30.01.2020 г., че поддържа
дадените от него разяснения на 17.12.2019 г., че не е употребил наркотични
вещества като едновременно с това е пояснил, че поради здравословни причини е
вземал с лечебна цел капи СВД/конопено масло/л.52 от делото/.
На
04.02.2020 г., директорът на Агенция „Митници“ е издал заповед №324, с която,
на основание чл.90, ал.1 т.5 ЗДСл, е наложил на жалбоподателя дисциплинарно
наказание „уволнение“, като е приел, че е извършил виновно дисциплинарно
нарушение по чл.89, ал.2, т.1 и 5 ЗДСл, и е прекратил служебното му
правоотношение.
Като
фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание в оспорената
заповед е посочено, че управлявайки МПС след употреба на наркотични вещества и
техните аналози, жалбоподателят е нарушил забраната, установена в чл.5, ал.3,
т.1 ЗДвП, деяние, квалифицирано и като престъпление по чл.343б, ал.3 НК, с
което е уронил престижа на митническата администрация и е допринесъл за
формиране на негативна представа за качествата и авторитета на служителите в
Агенция „Митници“. Прието е, че с деянието си Х. е нарушил етичните норми за
поведение, регламентирани в разпоредбите на т.4 КПМС, във вр.чл.17, ал.1, т.5
от Закона за митниците и на чл.2, ал.5 и чл.17, ал.1 във вр.чл.22 от Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация, приет с ПМС №
126/11.06.2004 г. и не е спазил задължението за опазване престижа на държавната
служба, регламентирано в чл.28, ал.1 от Закона за държавния служител, като по
този начин не изпълнил и т.V. 17. от длъжностната си характеристика,
подписана на 20.04.2018 г., във вр.чл.21, ал.2 ЗДСл и нарушил чл.24, ал.1 ЗДСл,
с което е осъществил състава на дисциплинарните
нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 ЗДСл.
Тази заповед
е предмет на оспорване в настоящото производство.
При тези
факти се налагат следните правни изводи:
На първо
място, заповед № 324 от 04.02.2020 г. е издадена от компетентен орган- директора
на Агенция „Митници“, съобразно нормата на чл.92, ал.1 и чл.108, ал.1 ЗДСл като
няма спор, че издателят на административния акт е орган по назначаването за
служителите в Агенция „Митници“ и на него, съобразно закона са възложени
правомощията за налагане на дисциплинарните наказания и за прекратяване на
служебните правоотношения в агенцията.
На второ
място, заповедта е издадена в предвидената от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила.
Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя за нелегитимен дисциплинарен съвет. Дисциплинарният
съвет, провел разследването се е състоял от трима членове, а не от двама, както
твърди жалбоподателят, видно от представените по делото заповеди на директора
на Агенция „Митници“, с които е определен състава му № ЗАМ-489/32-84532
от 20.03.2019 г. и № ЗАМ-1882/32-370336/20.12.2019 г., както и от протокола от
проведеното заседание на дисциплинарния съвет от 28.01.2020 г. по образуваното
срещу Х. дисциплинарно дело № 4/2020 г./л.31, 79-81 от делото/.
Спазена е процедурата
пред дисциплинарния съвет, предвидена в нормата на чл.96 ЗДСл. От директора на
Агенция „Митници“ е наредено на дисциплинарния съвет/ДС/ образуване на
дисциплинарно дело по отношение на жалбоподателя за извършеното от него
нарушение по чл.89, ал.2, т.1 и 5 ЗДСл, като преди да наложи дисциплинарното
наказание е съобразил становището на съвета/по арг. от чл. 96, ал.1 ЗДСл/.
Съветът е взел своето решение с единодушие и го е представил на административно
наказващия орган заедно с преписката по делото/чл.96, ал.3 и 4 ЗДСл/.
Спазени са и
преклузивните срокове, предвидени в нормата на чл.94, ал.1 ЗДСл.
В
съответствие с правилото на чл.93, ал.1 ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган,
преди да наложи дисциплинарното наказанието на Х., го е изслушал и е приел
неговите писмени обяснения.
Възражението на жалбоподателя, че в
заповедта не е посочено фактическо основание за нейното издаване е
неоснователно, тъй като в мотивите й е описано деянието, за което е образувано
досъдебното, а в последствие наказателно производство срещу жалбоподателя,
както и всички обстоятелства, свързани с извършването и установяването му.
Посочено е, че с това деяние, квалифицирано като преспъление на чл.343б, ал.3 НК, жалбоподателят е уронил престижа на митническата администрация и е допринесъл за формиране
на негативна представа за качествата и авторитета на служителите в Агенция
Митници, посочени са и етичните норми на поведение, които е прието, че е
нарушил.
Извършването на престъплението, обаче, не е доказано с влязла в сила присъда, а е
предмет на доказване във висящо наказателно производство. С присъдата,
постановена по образуваното нохд
627/2019 г. по описа на Районен съд
Царево жалбоподателят е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.343б НК като при условията на чл.55, ал.1 НК
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца,
изпълнението на която е отложено на основание чл.66, ал. 1 НК. Тази присъда, обаче,
е оспорена пред Окръжен съд Бургас, за което е образувано внохд №270/2020 г.,
което не е приключило към настоящия момент. Действително съгласно чл.89, ал.4
ЗДСл, държавните служители носят дисциплинарна отговорност, независимо че
деянието може да бъде основание и за търсене на друг вид отговорност, но в
конкретния случай не самото деяние, а именно квалифицирането му като
престъпление по чл.343б, ал.3 НК и образуването на досъдебно, а впоследствие и
на наказателно производство срещу Х., е посочено като основание в заповедта, за
да му бъде наложено най-тежкото дисциплинарното наказание уволнение. Единствено това
обстоятелство е довело органа до заключението, че Х. е извършил деяние,
несъвместимо с цитираните като нарушени етични правила за поведение на държавен
служител и в частност на такъв в Агенция „Митници“, което е станало обществено
достояние и е уронило престижа на институцията. В заповедта не се съдържат
констатации за наличие на други факти, които биха могли да бъдат квалифицирани
като дисциплинарни нарушения.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че в дисциплинарното производство не е установено по
несъмнен и категоричен начин с допустими и относими доказтелства, че
жалбоподателят е извършил вменените му във вина дисциплинарни нарушения.
По тези
съображения съдът приема, че заповедта е издадена в противоречие с материалния
закон, при липса на фактически основания за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение и за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител,
поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Процесуалният представител на ответника е
направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от жалбоподателя в настоящото
производство. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, за да намали размера на
платеното адвокатско възнаграждение, съдът трябва да установи, че фактическата
и правна сложност на делото не съответства на размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение. В случая възнаграждението, което е заплатено реално за
настоящото производство, предвид направените доказателствени искания и
проведените съдебни заседания, отговаря на фактическата и правна сложност на делото,
поради което не е прекомерно и следва да се присъди в цялост.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в общ размер на 610.00/шестотин и десет/ лева, представляващи
10.00/десет/ лева дължима и заплатена за производството държавна такса и
600.00/шестстотин/ лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед № 324 от 04.02.2020 г. на директора на Агенция „Митници“, с която, на
основание чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител/ЗДСл./, на държавен
служител Т.Г.Х. ***, инспектор в Агенция „Митници“, сектор „Оперативен контрол”/ОК/,
отдел „Митническо разузнаване и разследване”/ГД МРР/, ЦМУ, ранг V-ти, младши, е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение без предизвестие, на основание чл.107, ал.1, т.3 ЗДСл.
ОСЪЖДА
Агенция „Митници да заплати на Т.Г.Х. ***, разноски в размер на 610.00/шестстотин и десет
/ лева.
Решението може да се обжалва, в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: