Решение по дело №3920/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1746
Дата: 7 септември 2022 г.
Съдия: Силвия Лъчезарова Алексиева
Дело: 20225330203920
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1746
гр. Пловдив, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330203920 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4236360,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на С. С. К. с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша, тъй като не
бил отразен толеранса от 3 км.ч. в полза на водача, не ставало ясно къде е било
извършено нарушението, тъй като нямало такава улица, не било изяснено положението
на уреда. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от
процесуален представител.
Въззиваемата страна взима писмено становище за законосъобразност на
електронния фиш, прави искане за разноски и за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като от въззиваемата страна не са
постъпили доказателства за момента на връчването на електронния фиш, което не
може да се тълкува във вреда на жалбоподателя, поради което съдът приема, че
жалбата е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.10.2020 г. в 08:26 ч. в гр. Раковски, в поземлен имот *** - местен път, с
площ от ****, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км./ч, и
ограничение за населено място от 50 км.ч., лек автомобил марка „Форд Фиеста“, с рег.
№ **** се е движил със скорост от 75 km/h, като е превишил максимално допустимата
1
с 25 km/h и това е установено с АТСС TFR1- М № 648. Електронният фиш е издаден на
жалбоподателя С. С. К. в качеството й на собственик на процесното МПС.
Установява се автоматизирано техническо средство TFR1- М № 648 да е
одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
В случая намира приложение разпоредбата на чл. 30, ал.5 от Закона за Измерванията,
тъй като АТСС е било в употреба и се счита от одобрен тип и след изтичане на срока
на валидност на удостоверението. Същото е минало периодична техническа проверка
на 10.04.2020 г., като е издаден протокол от проверка № 2-33-20 от същата дата.
Установява се, че административен адрес ул. „Шишманско шосе“ № 13 в гр.
Раковски не съществува, тъй като въобще липсва улица с такова наименование.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 4236360, който е
бил връчен.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 24.02.2010
г. на БИМ и приложение към него, протокол за последваща проверка № 2-33-
20/10.04.2020 г., протокол за използване на АТСС рег. № 329р-11834/03.11.2020 г.,
разпечатка на фиш серия К № 4236360, разпечатки от база данни за собственост на
автомобил, писмо от Община Раковски област Пловдив, за наличие на улица
„Шишманско шосе“, снимка на служебния автомобил.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му обаче са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание и е било
ограничено правото на защита на нарушителя.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/нататък Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното
техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в
Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през
първоначална и последваща метрологична проверка; автоматизираното техническо
средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията,
посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като е попълнен
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
В случая не са налице всички кумулативно изисквани условия за по спазване на
Наредбата. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с
вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за
използване на АТСС. В него е посочено вида на АТСС и неговия номер, което
съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването
му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта,
посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото
на работата по час и минута и часа и края на работата, включително номерата на
2
първото и на последното заснето статично изображение. Създава се обаче неяснота
относно мястото на нарушението както и на разполагане на АТСС, която ограничава
право на защита на жалбоподателя, свързана с описанието на обстоятелствата при
извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение.
Преди всичко противоречиво остава мястото на извършване на нарушението,
което е пряко свързано с неговите параметри. Както вече се възприе от фактическа
страна посоченото място на извършване на нарушението с отразения както във фиша,
така и в протокола за използване на АТСС, административен адрес не съществува.
Действително такова било наименованието на въпросния път, в поземлен имот ***,
възприет сред местните, но това не може да обвърже жалбоподателя.
По делото се установява, че нарушението е заснето в рамките на гр. Раковски, по
местен път без име и номера. Но описаното в електронния фиш наименование на пътя
е внесъл такава неяснота по отношение на местоустановяването на нарушението, която
не може да се санира, като се установяват факти, а именно конкретното място на
извършване на нарушението едва на въззиваната фаза на процеса.
От една страна въведеното с електронния фиш твърдение за извършване на
нарушение на определено място не се установява от доказателствата, именно заради
това разминаване. От друга, неправилното посочване на мястото на установяване на
нарушение засяга в такава степен правото на защита на жалбоподателя че същият не е
наясно какво административно наказателно обвинение му е било повдигнато.
От правна страна:
Същевременно отново заради неправилното посочване на адреса на мястото на
извършване на деянието включително и в протокола за използване на АТСС по чл. 10
от Наредбата не се доказват всички съставомерни признаци на нарушението. Мястото
на нарушението е именно такъв и то от съществено значение. Напротив доказва се, че
няма такова място, което е посочено в електронния фиш – то не съществува в правния
мир, освен за обичайното право, като приложението му няма място в търсенето на
административнонаказателна отговорност.
Поради тази неяснота, не може да бъде преценен и обективния елемент относно
действащото ограничение, тъй като местен път *** няма номера, а е с площ от ****
кв.м., не става ясно в кой участък от пътя е заснето нарушението и дали именно този
участък се е намирал в рамките на града, тъй като става въпрос за път, свързващ гр.
Раковски и с. Шишманци.
Правилно е отчетен толерансът от – 3 км.ч., тъй като на снимковия материал е
видно че е отчетена скорост от 78 км.ч., а нарушителят е наказан за 75 км.ч.
По посочените по-горе съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено
материалноотговорно лице и не са спазени задължителните формални изискания за
съдържанието на електронния фиш, както и не се доказа извършването на нарушение
от материалноправна страна, което дава основание електронният фиш да се прецени
като незаконосъобразен и последицата от това – да бъде отменен.
По разноските:
Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес
обаче е изрично уреден в чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. Съгласно
чл. 144 от АПК за неуредените въпроси във връзка с разноските субсидиарно се
прилага ГПК.
Предвид изхода на спора, право на разноски възниква в полза на жалбоподателя,
като същия претендира и доказва направени такива в размер на 420 лв. по договор за
правна защита и съдействие от 02.09.2022 г. По направеното възражение за
прекомерност съдът намира, че същото е основателно. Съгласно чл. 18, ал.2 вр. с чл. 7,
3
ал.2, т.1 от НМРАВ, законоопределеният минимум на адвокатското възнаграждение за
дела с материален интерес до 1000 лв. е 300 лв., като делото е протекло в едно
заседание без събиране на допълнителни доказателства и не е с фактическа и правна
сложност, а определеното възнаграждение надвишава около 4 пъти предвидената
санкция за нарушението и според настоящия състав на съда уважаване на разноски в
размер на 420 лв. за дело с материален интерес от 100 лв. би послужило за обогатяване
на жалбоподателя, поради което възнаграждението следва да се намали до минимума и
на жалбоподателя да се присъдят разноски в размер на 300 лв.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия № 4236360, издаден от ОД на МВР Пловдив, с
който на С. С. К. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на С. С. К. с ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4