№ 2294
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110204582 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Ц. С. от гр. София, жк. „О*** против
Наказателно постановление № 23-4332-017519/25.08.2023 г., издадено от
Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева, на
основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се отправя молба към съда да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и че
описанието на фактическата обстановка в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото наказателно постановление не
съответствала на действителната такава, тъй като в момента, в който
преминал през пешеходната пътека, на последната нямало стъпил пешеходец.
В съдебното заседание, проведено пред настоящата инстанция,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Административно-наказващият оррган, редовно призован не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
1
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.07.2023 г. около 21:40 часа Б. Ц. С. управлявал лек автомобил
„Фолксваген Пасат” с рег. № СВ *** ММ в гр. Нови Искър, движейки се по
ул. „Искърско дефиле” с посока на движение от ул.”Китка” към ул.
„Еделвайс”. На кръстовището с ул. „Хаджи Димитър”, същият не пропуснал
преминаващия по пешеходната пътека тип „Зебра“ ( с неравност
ограничаваща скоростта) пешеходец.
Извършването на нарушението било забелязано от полицейските
служители - св.Г. А. Г. и колегата му Александър Николов Станков, които
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. Жалбоподателят
бил спрян за извършване на проверка, като за констатираното нарушение
св.Г. съставил АУАН с бланков № 761275/22.07.2023 г. Актосъставителят
квалифицирал нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя, който след като се запознал със
съдържанието му, го подписал с отбелязване, че има възражения.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени
възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 25.08.2023 г. било издадено
обжалваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление
№ 23-4332-017519/25.08.2023 г., с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация на жалбоподателя Б. Ц. С., на
основание чл. 183, ал.5 т.2 от ЗДвП била наложена „глоба“ в размер на 100
лева за извършеното от него нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН, както и от гласните доказателствени средства. Съдът
се довери на заявеното от свидетеля –актосъставител Г. Г., който лично е
възприел непропускането на пешеходеца от страна на водача на лекия
автомобил. Съдът не намери основание да подложи под съмнение изложеното
от св. Г., тъй като принадлежността на същия към йерархичната структура на
наказващия орган не се явява обстоятелство, което да постави под съмнение
достоверността на показанията му или да указва единственото
2
предназначение да обслужи обвинителната теза без претенции за истинност.
Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по-горе фактическа
обстановка, установена на първо място от презумптивната доказателствена
сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП,
показанията на разпитания по делото свидетел и приобщените писмени
доказателства, не беше оборена от страна на жалбоподателя.
Съдът възприема изложеното в жалбата, че на пешеходната пътека не е
имало стъпил пешеходец, като опит за изграждане на защитна теза на
жалбоподателя.
С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени
отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите
правила за доказването в административнонаказателния процес, като
доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да
обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за
верни.
В конкретиката на настоящия казус, жалбоподателят не ангажира
доказателства и не опроверга доказателствената сила на констатациите в
АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по
чл. 59, ал.2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административно –наказателен акт, който подлежи на въззивно съдебно
обжалване.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи – съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП и приложените към
материалите на делото Заповед № 513 з-4576/01.06.2022 г. на директор СДВР,
Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., както и Заповед № 8121 К-
3
13318/23.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министър на
вътрешните работи.
На следващо място, съдът намира, че в хода на административно –
наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които ограничават правото на защита на
жалбоподателя и са самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановлене. В тази връзка следва да се посочи, че вмененото
във вина на жалбоподателя Б. С. нарушение е описано ясно и съдържа всички
елементи от обективния си състав и съответстващата му правна
квалификация, с което по никакъв начин не се ограничава правото на защита
на нарушителя, респ. възможността му да разбере фактическите и правни
рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в
действителност е сторил.
АУАН и НП са издадени в рамките на предвидените от законодателя
срокове по чл.34 ЗАНН, като са налице и всички задължителни техни
реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Налице е и редовна
процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 119, ал.1 от ЗДвП изисква от водачите на нерелсови
пътни превозни средства при приближаване към пешеходна пътека да
пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намалят скоростта или спрат.
В конкретиката на настоящия казус съдът намира, че от
доказателствената съвкупност на делото безспорно се установи, че с
поведението си на инкриминираните дата и място жалбоподателя С., в
качеството му на водач на МПС е нарушил от обективна и субективна страна
изискването на цитираната разпоредба, тъй като се установи, че не е
пропуснал движещ се пешеходец по процесната пешеходната пътека,
надлежно обозначена като тип „Зебра“ и с неравност ограничаваща скоростта.
Няма съмнение, че наличието на пешеходна пътека категорично
сигнализира на водачите, че трябва да бъдат особено внимателни при
наближаването й именно поради възможността от наличие на стъпили
пешеходци на нея.
Предвид изложеното настоящия съдебен състав намира, че
жалбоподателят С. е имал задължение да предвиди, че по пешеходната пътека
4
може да пресичат пешеходци, и е могъл да предвиди тяхното внезапно
появяване, поради което деянието му е извършено по небрежност.
Извършеното нарушение по чл.119, ал.1 ЗДвП правилно е подведено към
съответната санкционна норма –чл. 183, ал.5, т.2 ЗДвП, съгласно която
„Наказва се с глоба 100 лева водач, който не осигури предимство, когато
преминава през пешеходна пътека”. Правилно и законосъобразно е определен
размерът на санкцията от 100 лева, наложена на жалбоподателя С., тъй като
същия е абсолютно определен от законодателя и не дава възможност за
индивидуализация.
Макар, че не са наведени такива доводи в жалбата, съдът счита за нужно
да отбележи, че в случая не следва да намери приложение хипотезата на
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед разпоредбата на чл.
189з от ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира жалбата, с която е сезиран за
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно, обосновано и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл.63д от ЗАНН
право на разноски има административно-наказващият орган, който не е
поискал присъждането на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр.ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-
017519/25.08.2023 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което на Б. Ц. С. е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 100 (сто) лева, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП за
нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град в 14- дневен срок от получаване на
5
съобщение за изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК,
по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6