Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. С., 10.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №8454 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца С.Н.Н. срещу решение от 02.04.2019 г. по гр.д. №73246/2018 г. на
Софийския районен съд, 78 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД кумулативно съединени искова с
правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ – за признаване на незаконно и отмяна на
извършеното със заповед №РД-30-6-1158/31.10.2018 г. на изп. директор на УМБАЛСМ
„Н. И. П.“ ЕАД уволнение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, с правно основание
чл.344 ал.1 т.2 КТ – за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „сметосъбирач“
и с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението – от 31.10.2018
г. до 30.04.2019 г. в размер на сумата от 3980,40 лв.
В жалбата се твърди, че решението е немотивирано,
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че по делото липсват данни, че ищецът
не притежава необходимите за изпълнението на заеманата длъжност качества, както
и че в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с
ответника липсват изложение на фактите, които да обосновават безвиновно
неизпълнение на трудовите задължения. Поддържа, че неправилно и незаконосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че е спазена процедурата по чл.333 ал.1 и ал.2 КТ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло решението
на СРС - да обяви
за незаконосъобразна и да отмени процесната уволнителна заповед, да я възстанови
на заеманата до уволнението длъжност, както и да и бъде присъдено обезщетение
за времето, през което е останала без работа - от 31.10.2018 г. до 30.04.2019
г. в размер на сумата от 3980,40 лв.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва
същата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно.
По делото е безспорно, че страните са били в безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„сметосъбирач“, прекратено със заповед №РД-30-6-1158/31.10.2018 г. на
изпълнителния директор на ответника на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ – липса на
качества за ефективно изпълнение на работата, считано от 31.10.2018 г.
Не е спорно, а и
е установено, че към момента на процесното уволнение ищецът се е ползвала от
закрилата на чл.333 ал.1 т.2 КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.333 ал.1 т.2 КТ, в случаите по чл.328 ал.1 т.5 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай трудоустроен работник или служител, а съгласно ал.2 преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Закрилата в тези случаи се отнася към момента на връчването на заповедта за
уволнение /чл.333 ал.7 КТ/.
Работникът или служителят придобива качеството
„трудоустроен“ от момента на издаване на предписанието за трудоустрояване от органите,
определени в Наредба за трудоустрояване и от този
момент се ползува от установената в
чл.333 КТ
предварителна закрила при уволнение
/решение №706/22.12.2009
г. По гр.д. № 2688/2008 г., ІІ ГО на ВКС/. Трудоустроен по смисъла на чл.333 ал.1 т.2 КТ е този работник или служител, за който има предписание за
трудоустрояване, дадено от здравните органи, определени с чл.1
ал.1 Наредба за трудоустрояване. Без значение за закрилата при уволнението е
дали предписанието на здравните органи е изпълнено или не от работодателя и
дали предписанието е оформено с болничен лист или с медицинско направление /решение №107/16.02.2004
г. по гр. д. №1207/2002 г., III ГО
на ВКС/. В този смисъл е и формираната по-нова практика на ВКС по чл.290 ГПК,
обективирана в решение
№431/17.01.2014 г. по гр.д. №869/2013 г. на IV ГО; решение №246/11.11.2015 г.
по гр.д. №1305/2015 г. на III ГО; решение №443 от 24.03.2016 г.
по гр.д. №2569/2015 г. на IV ГО, решение №60/13.06.2017 г. на ВКС по гр.д. №3186/2016 г. на III ГО, закрилата по чл.333
ал.1 т.2 КТ, приложима по отношение на трудоустроен работник или
служител.
Съгласно трайната практика на ВКС /решение №118/04.06.2014
г. по гр.д. №6246/2013 г., III
ГО, решение №659/08.10.2010 г. по
гр.д. №1834/2009 г., IV ГО, решение
№219/28.04.2011 г. по гр.д. №1821/2009 г. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/, за получаването на разрешение по
чл.333 ал.1 КТ се следва определена процедура. Работодателят е длъжен да
изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил на инспекцията по труда,
за да даде или да откаже даването на разрешение за уволнение. Мнението на ТЕЛК
трябва да има съдържанието, посочено в чл.4 ал.2 Наредба №5/20.02.1987 г., само
че адресат на задължението по тази норма не е работодателят, а ТЕЛК, като
работодателят не може да контролира дали решението на ТЕЛК е мотивирано и по
какъв начин, т.е. той е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова каквото го е
получил на инспекцията по труда за да даде или откаже даването на разрешение.
Мнението на ТЕЛК няма задължителен характер за инспекцията по труда, но
мнението на ТЕЛК, както и съответното разрешение на инспекцията по труда, са
двете кумулативни предварителни предпоставки, необходими за законосъобразността
на проведеното уволнение.
В конкретния случай по делото е установено от представеното
искане, изх. №РД-44-1983/18.04.2018 г., че работодателят е изискал мнението на
ТЕЛК, което мнение е дадено с писмо, изх. №24958/09.05.2018 г. и е изпратено на
Инспекцията по труда за разрешение. С писмо, изх. №18092087/10.10.2018 г.,
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. С., е дела предварително разрешение по
чл.333 ал.1 т.2 КТ за уволнението на ищеца на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, т.е
работодателят е спазил процедурата по чл.333 ал.1 и ал.2 ГПК, както правилно е
приел и първоинстанционният съд.
Обстоятелството, че работодателят е искал предварително разрешение
от Инспекцията по труда за уволнение на ищеца на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ,
а след това е прекратил трудовото правоотношение на ищеца на друго основание,
не може да опорочи процедурата но чл.333 КТ, каквито са доводите на въззивника.
От значение е единствено към моментът, към който
следва да е налице предварителната закрила по чл.333
ал.1 КТ, а това е връчването на заповедта за уволнение или
предизвестието за това /решение №93/31.05.2013 г. на ВКС по гр.д. №519/2012 г., IV ГО/, Инспекцията
по труда да е дала разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на
конкретния работник или служител. В случая тези предпоставки са налице – по
конкретния случай Инспекцията към труда е дала разрешение на 10.10.2018 г. и на
31.10.2018 г. работодателят е издал и
връчил на ищеца процесната уволнителна заповед, т.е. разрешението за уволнение
е било налице към релевантния за това момент.
Нормата на чл.328 ал.1 т.5 КТ предвижда
прекратяване на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят не
притежава качества за ефективното изпълнение на работата. Това основание за уволнение работодателят може да приложи при липса на
качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, т.е.
обективно да е налице неспособност на работника или служителя да изпълнява
резултатно възложената му трудова функция, поради липса на професионални умения, навици, поради недостатъчно
образование, опит или недостатъчни природни дадености /интелигентност, сръчност, умствени, психически или физически възможности/. Работодателят е длъжен в самата заповед да посочи точно и конкретно
какви качества липсват на работника, за да изпълнява трудовите си задължения.
Тези качества следва да бъдат съобразени с изискванията по длъжностна
характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови
задължения. Освен
това, липсата на качества следва да е трайна, а не да съществува като временно
състояние.
Когато
неизпълнение на трудовите задължения - неизпълнението, некачественото или неефективното изпълнение се дължи на
липса на качества на работника или служителя - недостатъчни професионални
знания, умения, навици и това е поради недостатъчен опит или природни
дадености, то неизпълнението на трудовите задължения е едно трайно състояние и
е обективно. Липсва виновно поведение у работника или служителя, поради което и
той не носи дисциплинарна отговорност, но трудовото правоотношение може да бъде
прекратено едностранно от работодателя по реда на чл.328 ал.1
т.5 КТ /решение
№101/25.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4035/2008 г., IV ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК/. Преценката за наличието на това основание е винаги конкретна и се
прави с оглед изискванията на определената трудова функция, възложена на работника
по конкретното трудово правоотношение. Това разрешение е доразвито в постановеното, също
по реда на чл.290 ГПК, решение №301/23.06.2011 г. по гр.д. №531/2020 г., ІV ГО
на ВКС, в което е прието, че е възможно в уволнителната заповед да са изложени
факти и обстоятелства, които сочат от една страна на извършени дисциплинарни
нарушения, а от друга – на липса на качества на работника или служителя. В
такива случаи, щом работодателят е прекратил едностранно трудовото
правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ /а не по реда на чл.330 ал.2 т.6 КТ/, излагането в заповедта и на мотиви на наличие на дисциплинарни нарушения,
не прави уволнението незаконно на формално основание. В този случай, при спор за законността на уволнението,
съдът е длъжен да разгледа кои от изложените в уволнителната заповед
обстоятелства съставляват нарушения на трудовата дисциплина и кои от тях сочат
липса на качества у работника. По отношение на втората група обстоятелства
съдът е длъжен да разгледа спора по същество – като обсъди доказателствата по
делото и прецени в каква степен работникът наистина не притежава посочените
качества и доколко тези качества действително са необходими за ефективно
изпълнение на възложената работа. Ако се установи, че работникът или служителят
наистина не притежава необходимите качества, съдът не може да отмени
уволнението като незаконно по съображения, че в уволнителната заповед освен
обстоятелствата, сочещи на липсващи у работника качества, са изложени и
обстоятелства за нарушения на трудовата дисциплина.
В
доказателствена тежест на ответника – работодател е да установи наличието на
всички обстоятелства по законосъобразността на уволнението.
Видно от описаната по-горе уволнителна заповед,
като мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е посочено, че
служителят не притежава необходимата организираност за извършване на дейността,
с оглед ефективното изпълнение на служебните задължения; липсва
дисциплинираност и точност при спазване на работното време, като са установени
многобройни закъснения и преждевременно напускане на работното място; употреба
на алкохол и опиатни вещества по време на изпълнение на трудовите си
задължения; проявяване на несъобразителност и непрофесионално подхождане при
комуникация с пациентите в лечебното задължение, ангажиране вниманието на пациентите
с личните си проблеми; липсва умение за работа в екип, липса на търпение и
добра комуникация, възпрепятства работата на останалите работници и служители;
липса на комуникативност и корпоративна етика, морал и съобразителност при
кореспонденция с останалите работници и служители в лечебното заведение.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира,
както е правилно е приел и СРС, че единствено обстоятелството „служителят не
притежава необходимата организираност за извършване на дейността, с оглед
ефективното изпълнение на служебните задължения“, посочено в процесната
уволнителна заповед, сочи липса на качества у ищеца за ефективно изпълнение на
работата, а останалите обстоятелства сочат към нарушения на трудовата дисциплина,
т.е. съдът е длъжен да разгледа спора по същество и да установи дали
действително ищецът не притежава съответното качество, респ. доколко е
необходимо за ефективно изпълнение на възложената му работа. Липсата на качества за ефективно изпълнение на трудовите
задължения могат да се доказват с всички допустими по закон доказателствени
средства, в т.ч. свидетелски показания /решение №163/12.07.2017 г. на ВКС по гр.д. №4494/2016 г., IV ГО/.
Настоящият съдебен състав намира, че от разпитаните
в първоинстанционното производство свидетели е установено по категоричен и
безспорен начин липсата на качества на служителя, като трайно и обективно
състояние – на ищеца и липсва организираност и не може да изпълнява ефективно
трудовите си задължения. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата
свидетели, като логични, задълбочени и резултат от непосредствените им
впечатления върху работата на ищеца през един продължителен период от време. Без правно значение е, какви качества притежават
или не останалите служители, изпълняващи същата трудова функция /решение №163/12.07.2017 г. на ВКС по гр.д.
№4494/2016 г., IV ГО/, каквито доводи са наведени от въззивника във въззивната
жалба.
По
реда на чл.290 ГПК
са постановени поредица решения /решение №320/07.03.2016 г. на ВКС, IV ГО по
гр.д. № 6501/2014 г., решения по гр.д.
№1611/2009 г. на IV ГО, по гр.д. №1382/2011 г.
на III ГО, по гр.д. №804/2011 г.
на IV ГО, по гр.д. №531/2010 г.
на IV ГО, по гр.д. №728/2009 г.
на IV ГО, по гр.д. №1363/2010
г. на IV ГО, по гр.д. №1774/2011
г. на IV ГО, по гр.д. №49/2012 г.
на IV ГО, по гр.д. № 1201/2014
г. на IV ГО, по гр.д. №295/2015 г.
на III ГО и цитираното по-горе решение
№163/12.07.2017 г. на ВКС по гр.д. №4494/2016 г., IV ГО/, съгласно които
заповедта за уволнение на основание чл.328
ал.1 т.5 КТ е достатъчно мотивирана, ако в нея работодателят е
посочил качествата, които липсват на работника/служителя за ефективно
изпълнение на възложената му работа, и/или е посочил начинът, по който
работникът/служителят се справя с работата. Липсва изискване работодателят да
посочи в заповедта за уволнение кога и при какви обстоятелства е установена
липсата на отделните качества, а обстоятелствата, които са го мотивирали да
приеме, че на работника липсват съответните качества. Същият резултат може да
бъде постигнат и като работодателят посочи, с кои възложени задачи в кръга на
трудовата функция работникът/служителят не се справя ефективно.
Поради
изложеното, съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че в заповедта не
са посочени качествата, които му липсват. Такова изложение има - на работника
му липсва организираност за качествено изпълнение на възложените му трудови
функции. Липсата на качества води до невъзможност за ефективно изпълнение на
възложената работа, тъй като личностните особености на ищеца са от такова
естество, че пречат да се осъществи резултата, за който е бил нает на работа.
При тези данни, настоящият съдебен
състав намира, че процесното уволнение се явява законосъобразно, а искът по
чл.344 ал.1 т.1 КТ – неоснователен. Предвид неоснователността на главния иск по
чл.344 ал.1 т.1 КТ, неоснователни се явяват и акцесорните искове по чл.344 ал.1
т.2 КТ - за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и с правно
основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, доколкото основателността на тези искове включва
извод за незаконосъобразност на уволнението.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на
крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С
изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №81644/02.04.2019 г., постановено по гр.д. №73246/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 78 състав.
ОСЪЖДА С.Н.Н.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на УМБАЛСМ
„Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78 ал.3 и ал.3 ГПК сумата от 100,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.