Р Е Ш Е Н И Е
№260000/14.7.2025
г. 14.07.2025г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд VІ граждански състав
В открито съдебно заседание
на девети юни
2025 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА А.
Секретар П. У.
Като разгледа докладваното от съдия А.
Търговско дело № 28
по описа на 2019 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по настоящото дело е
образувано след като с Определение №72 от 11.02.2019 г. по т.д. №3/2019 г. по
описа на ЯОС, съдът е отделил предявеният П.П.П.
против М.Т.К. при условията на евентуалност обратен иск за заплащане на сумата
от 33 467.17 лв., представляваща 1/3 от стойността на предявения от „Трейс
Ямбол“ АД против П.П.П. иск за главница по т.д.
№3/2019 г. по описа на ЯОС за сумата от 100 401.51 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата е поддържала, че
по т.д. №3/2019 г. по описа на ЯОС „Трейс Ямбол“ АД е предявил против нея иск
за заплащане на сумата от 100 401.51 лв. – главница, представляваща
обезщетение за виновно причинени на дружеството вреди на основание чл. 240,
ал.2 от ТЗ през периода от 01.01.2017 г. до 05.09.2018 г. за сключени увреждащи
дружеството неизгодни сделки за посочения период от ответницата в качеството й
на Изпълнителен директор на „Трейс Ямбол“ АД.
Според твърденията на ищцата, за
процесния период 01.01.2017 г.- 05.09.2018 г. отговорността между нея и
ответника М.К. за посочените в исковата молба сделки е солидарна, тъй като сумите
по всеки един от договорите са преведени по сметки на подизпълнителите, като
всяко едно от плащанията е било разрешавано и извършвано заедно от двамата
членове на Съвета на директорите на „Трейс Ямбол“ АД- ищцата П.П. и ответникът М.К.. Последният е знаел за всички сделки,
за които се твърди, че са увредили дружеството, разрешавал е и е извършвал
плащанията по тях в качеството си на член на СД, което установява знание и
одобрение от страна на К. на сключените договори от ищцата П. в качеството й на
изпълнителен директор. Ищцата поддържа, че през процесния период на сключване
на сделките ответникът е бил един от тримата членове на СД на „Трейс Ямбол“ АД
и предвид липсата на изрична уговорка между солидарните длъжници във връзка с
разпределение на отговорността им във вътрешните отношения, както и това, че СД
се състои от трима членове, всеки един от тях дължи по 1/3 от цялото задължение
към кредитора „Трейс Ямбол“ АД.
В депозиран в срока по чл.367 от ГПК писмен
отговор, ответникът М.Т.К. е оспори предявения иск, като е изразил становище за
недопустимост и неоснователност на същия. Първото от възраженията за недопустимост
ответникът обосновава с това, че отговорността на член на СД може да бъде
ангажирана от дружеството по друг ред, но не и от друг член на СД. Според
второто възражение за недопустимост на предявения иск, солидарният длъжник, в
какъв смисъл са твърденията на ищцата, не може да претендира връщане на суми от
съдлъжниците на основание чл.127 от ЗЗД, без да е платил изцяло на кредитора
такава част от солидарното задължение,
което надхвърля припадащата му се част.
Доводите за неоснователност на предявения
от ищцата против ответника иск са за липса на елементите от фактическия състав
на чл. 240, ал.2 от ТЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД- противоправно деяние, извършено
виновно от член на СД на АД, причинени имуществени вреди в патримониума на АД,
причинно- следствена връзка между вредите и противоправното поведение.
Отвеникът оспорва към момента на подаване на исковата молба да е установена
причинена на дружеството вреда, предвид висящността на спора по т.д. № 3/2019
г. Твърди, че вината на членовете на СД при настъпила вреда да дружеството не
се предполага, а следва да бъде доказана за всеки отделен случай, а такава в
случая не се установява от твърденията на ищцата, изложени в исковата молба. По
отношение на противоправоността на деянието, се сочи, че при подписването на
платежни нареждания по процесните сделки наред с изпълнителния член, ответникът
не е действал като член на СД, а като контролиращо лице, съгласно Вътрешните
правила за финансова дисциплина и контрол на средствата, разходвани в групата
на „Трейс“, като приподписването на платежния документ и самото плащане са
фактически действия, които са извършени след разпоредителното действие-
сключването на сделките. В тази връзка се твърди, че приподписването на
платежните нареждания от страна на ответника не установява твърдяното от ищцата
знание у ответника за вредоносния характер на сделките, не представлява
действие, нанесло вреда на дружеството, тъй като противоправното деяние е
сключването на договор, за който ищцата е имала задължение да получи предварително
одобрение от СД, а не действията по изпълнението му. Ответникът счита, че
предвидената в чл. 240, ал.2 от ТЗ солидарна отговорност произтича от
колективността при вземането на решенията на съветите на директорите, а в
случая решения на СД за сключване на процесните неизгодни сделки не са вземани.
Освен това поддържа, че солидарната отговорност по чл. 240, ал.2 от ТЗ е
уредена единствено и само спрямо увреденото дружество, поради което и членовете
на СД са отговорни пред дружеството, но не и пред причинителя на вредата, като
последният няма регресно притезание спрямо другите членове на СД и няма право
на припадаща се част от неговия дълг.
Изложени са от ответника и доводи за
недоказаност на претенцията по размер, както и липсата на твърдения от ищцата
за ангажиране отговорността на ответника относно разпоредителните сделки с ДМА,
по които не са извършвани плащания, а са постъпвали суми като продажна цена по
договорите и преки действия от страна на ответника по тези сделки не са налице.
По изложените съображения ответникът
настоява за отхвърляне на предявения против него осъдителен иск за главница и
законна лихва.
С допълнителната искова молба ищцата е изразила
становище за неоснователност на възраженията на ответника, направени с отговора
на ИМ относно допустимостта и основателността на предявения иск. Счита, че
доводите на ответника за липсата на извършено плащане от ищцата към „Трейс
България“ АД касаят основателността на предявения иск, а не неговата
допустимост. Оспорена е датата на съставяне на представените от ответника
„Вътрешни правила за финансова дисциплина и контрол на средствата, разходвани в
групата на „Трейс“ от 26.05.2015 г., с твърдения, че са антидатирани и
създадени единствено за целите на процеса, че не са съществували преди
настоящия процес, не са били приемани по надлежния ред от „Трейс Ямбол“ АД, не
са посочени в договора за управление на ищцата. Твърди се, че е налице виновно
поведение на ответника, тъй като е подписвал платежни нареждания по процесните
сделки в качеството си на член на СД, наред с ищцата като изпълнителен директор,
не се е противопоставил на сделките, в случай, че е считал същите за увреждащи
дружеството в качеството си на член на СД. Знанието у ответника за увреждащия
характер на сделките, сключени от ищцата, последната извежда и от
обстоятелството, че именно ответникът както представляващ „Трейс Ямбол“ АД е
завел исковата претенция против П.П., предмет на
разглеждане по т.д. № 3/2019 г. по описа на ЯОС.
С отговора на ДИМ ответникът поддържа
възраженията си, направени по иска и оспорва твърденията на ищцата в ДИМ. Във
връзка с направеното оспорване на датата на представените с отговора на ИМ
„Вътрешни правила за финансова дисциплина и контрол на средствата, разходвани в
групата на „Трейс“, ответникът изтъква, че не е било необходимо приемането им с
изрично решение на СД на дъщерните дружества, които са част от холдинга „Трейс
груп холд“ АД, като е достатъчно те да бъдат приети от контролиращото
холдингово дружество и сведени като информация до контролираните дъщерни
дружества. Във връзка с твърденията на ищцата в ДИМ за виновно поведение на
ответника в качеството му на член на СД, чрез полагането на втори подпис в
платежните нареждания, се поддържа, че плащането е последица от увреждащото
действие, представляващо сключването на договорите.
Производството по настоящото дело е било
спряно с определение от 15.08.2019 г. до приключване на т.д. №3/2019 г. по
описа на ЯОС с влязъл в сила съдебен акт.
След възобновяване на производството, по
искане на ищцата с определение от 04.11.2024 г. е допснато на основание чл.214,
ал.1, изр. 3 от ГПК изменение на размера на предявения иск, чрез намаляване от
33 467.17 лв. на 9 136.44 лв., представляваща ½ от сумата в
размер на 18 272.87 лв., която ищцата П.П.П. е
осъдена да заплати на „Трейс Ямбол“ АД по т.д. № 3/2019 г. по описа на ЯОС,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане и е прекратено производството по
делото по отношение предявения иск в частта за разликата над 9 136.44 лв.
до първоначално заявената с исковата молба сума от 33 467.17 лв.
В о.с.з. ищцата не се явява, но чрез
процесуалния си представител- адвокат поддържа исковата си претенция.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК. В представени по делото писмени бележки
излага доводи за основателност и доказаност на предявения иск, идентични с
тези, изложени в исковата молба и допълнителната искова молба.
В о.с.з. ответникът чрез процесуалния си
представител– адвокат поддържа становището си за недопустимост и
неоснователност на предявения иск по съображения, изложени в отговора на
исковата молба и отговора на допълнителнат искова молба, като прави искане за присъждане
на разноски по делото съгласно представен списък.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е установено и между страните
не е налице спор, че ищцата П.П.П. в периода от
01.01.2017 г. до 05.09.2018 г. е била член на Съвета на директорите на „Трейс
Ямбол“ АД.
По силата на Договор за възлагане на управление
от 13.01.2017 г., сключен между ищцата и „Трейс
Ямбол“ АД, П.П.П. е била изпълнителен директор на
дружеството.
В изпълнение на договори от 20.03.2014
г. и 31.07.2014 г., сключени с община Любимец, „Трейс Ямбол“ АД извършил ремонт
на улици в гр. Любимец. След приключване на възложената работа обектите били
въведени в експлоатация през месеците ноември и декември 2014 г. и през м.
януари 2015 г., съгласно приложени по делото удостоверения по чл. 177, ал.3 от ЗУТ.
През 2017 г. „Трейс Ямбол“ АД, действащ
чрез ищцата П.П. като законен представител на
дружеството, сключил договори за ремонт на същите улици, както следва: договор
от 18.09.2017 г., сключен с „Алверс Комерс“ ООД, изменен с анекс от 15.11.2017
г. за СМР на обща стойност 59 760,42 лв.; договор от 05.09.2017 г.,
сключен с „Дендро Протект“ ЕООД, изменен с анекс от 03.11.2017 г. за СМР на
обща стойност 59 974,68 лв.; договор от 01.09.2017 г., сключен със
„Стройпарк“ ЕООД, изменен с анекс от 15.11.2017 г. за СМР на обща стойност
59 974,68 лв.; договор от 01.02.2018 г., сключен с „Плант Консулт“ ООД за
СМР на обща стойност 59 994, 30 лв.
Съставени били приемо- предавателни
протоколи обр.19 от 16.02.2018 г., 08.02.2018 г., 10.01.2018 г. и 16.03.2018
г., подписани от ищцата П. П. в качеството й на представляващ възложителя,
съгласно които възложените работи били изпълнени. На датите на съставянето на
протоколите били издадени фактури, въз основа на които били извършени плащания,
както следва: с платежно нареждане от 02.03.2018 г. на сумата от 59 760,42
лв. в полза на „Алверс Комерс“ ООД по договора от 18.09.2017 г.; с платежно
нареждане от 20.02.2018 г. на сумата от 59 974,68 лв. в полза на „Дендро
Протект“ ЕООД по договора от 05.09.2017 г.; с платежно нареждане от 01.02.2018
г. на сумата от 40 353,48 лв. в полза на „Стройпарк“ ЕООД по договора от
01.09.2017 г.; с платежно нареждане от 29.03.2018 г. на сумата от
59 994,30 лв. в полза на „Плант Консулт“ ООД по договора от 01.02.2018 г.
След освобождаване на ищцата П.П. като изпълнителен директор на „Трейс Ямбол“ АД, дружеството
е предявило против четирите дружества искове за връщане на сумите като получени
без основание, ведно с лихвите от подаването на исковите молби. Във връзка с
това били образувани пред Софийски градски съд четири търговски дела с
№2422/2018 г., 2437/2018 г., 2421/2018 г. и 2420/2018 г., всички приключили с
одобрени спогодби, съгласно които претендираните суми подлежат на връщане, тъй
като били получени при пълно договорно неизпълнение. Със спогодбите е било
прието, че сумите са възстановени от четирите дружества. По силата на
постигнатите спогодби „Трейс Ямбол“ АД се е отказал от претендираните лихви от
датата на подаване на исковите молби.
С Решение № 27А от 27.10.2020 г.,
постановено по т.д. № 3/2019 г. по описа на ЯОС, изменено с Решение №82 от
12.10.2023 г. по възз.т.д. № 124/2023 г. по описа на БАС, недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 2036 от 18.07.2024 г. по т.д. №299/2024 г.
по описа на ВКС, I т.о., влязло в законна сила на 18.07.2024 г., П.П.П. е осъдена на основание чл. 240, ал.2 и сл. от ТЗ, вр. с
чл. 5.4 от Договор за възлагане на управление от 13.01.2017 г., да заплати на
„Трейс Ямбол“ АД сумата от 18 272.87 лв., представляваща обезщетение за
виновно причинени на дружеството вреди от сключени от нея като законен
представител на „Трейс Ямбол“ АД през периода от 01.01.2017 г.- 05.09.2018 г.
неизгодни сделки, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от
07.01.2019 г. до окончателното изплащане.
Присъдената с посоченото по- горе
решение сума в полза на „Трейс Ямбол“ АД от 18 272.87 лв., представлява
лихва за периода от датата на извършените плащания към дружествата „Алверс
комерс" ООД, „Дендро протект" ЕООД, „Стройпарк" ЕООД и „Плант
консулт" ЕООД до датата, на която сумите са възстановени на „Трейс
Ямбол"АД.
По делото не е налице спор, че
ответникът М.Т.К. в периода от
01.01.2017 г. до 05.09.2018 г. е бил член на СД на „Трейс Ямбол“ АД.
По делото е установено от представения
Протокол от Общото събрание на акционерите на „Трейс Ямбол" АД, проведено
на 25.06.2018 г., вписано със заявление Г2 по партидата на „Трейс Ямбол"
АД с вписване № 20180711094314 в ТР, във връзка е приемане на ГФО на „Трейс
Ямбол" АД за 2017 г., че по т. 2 от взетите решения членове на Съвета на
директорите на дружеството, в т.ч. и ищцата П.П. и
ответника М.К., са били освободени от отговорност за дейността им през 2017 г.
От представените по делото утвърдени
Вътрешни правила за финансова дисциплина и контрол на средствата, разходвани в
групата на „Трейс“ от 26.05.2015 г., е видно, че с чл.3 от същите за
упълномощено лице по смисъла на правилата за разпореждане с парични средства на
дружеството, е определено лицето, което по закон или устав го представлява.
Съгласно чл.5 от правилата, при изпълнение на разпоредителни действия с фенансови
средства на дружеството, лицето по чл.3, ал.1 от правилата, се контролира от
определено за тази цел лице, което може да бъде член на управителен/контролен
орган на дружеството, като е предвидено контролът да се осъществява чрез
полагане на т.нар. „втори подпис“ на платежното нареждане за разходване на
финансови средства на дружеството. Предвидено е, че контролиращото лице носи
солидарна отговорност за положения от него „втори подпис“ заедно с
контролиранато лице, ако се е сговорило предварително с него за извършване на
увреждащите разпоредителни действия, подписало е платежното нареодане,
съзнавайки вредоносния му характер или в случай, че самостоятелно е целял
увреждане на дружеството. Съгласно правилата, контролиращото лице не носи
отговороност по смисъла на чл.4 от правилата.
По делото не е налице спор и е
установено от преложените по делото преводни нареждания, пълномощни и спесимени
на подписи, че при всички извършени плащания в полза на „Алверс комерс"
ООД, „Дендро протект" ЕООД, „Стройпарк" ЕООД и „Плант консулт"
ЕООД, ответникът М.К. е положил т.н. „втори подпис“ в преводните нареждания
като контролиращо лице по смисъла на Вътрешни правила за финансова дисциплина и
контрол на средствата, разходвани в групата на „Трейс“ от 26.05.2015 г.
По делото ищцата не е представила
доказателства за извършено от нея плащане /изцяло или частично/ на сумата от
18 272.87 лв. на „Трейс Ямбол“ АД по влязлото в сила Решение № 27А от
27.10.2020 г., постановено по т.д. № 3/2019 г. по описа на ЯОС.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният в производството иск е с
правно основание чл. 127 от ЗЗД, във вр. чл. 240, ал.2 от ТЗ.
По допустимостта на иска:
Съдът намира предявения иск за допустим,
а поддържаните от ответника доводи в този аспект намира за относими към
съществото на спора, но не и към допустимостта на иска.
Преценен по същество искът е
неоснователен.
Съгласно нормата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск
срещу останалите съдлъжници за разликата. Доколкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници това, което е платено на кредитора,
трябва да се понесе от тях по равно- чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Установената в чл.
127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между
солидарните длъжници е оборима, но в отношенията им с кредитора всеки от тях
дължи всичко и може да се освободи от отговорност, само ако общото задължение е
изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения до доказване на противното
се предполага, че те дължат по равно.
В чл. 240, ал. 2 ТЗ е регламентирано, че
членовете на съветите на акционерното дружество (надзорен съвет, управителен
съвет и съвет на директорите) отговарят солидарно за вредите, които са
причинили виновно на дружеството. За да се ангажира отговорността по чл. 240,
ал. 2 ТЗ е необходимо да е налице противоправно поведение на член (членове) на
управителния орган, вреда за дружеството и причинна връзка между виновното
поведение и настъпилата вреда. Противоправното поведение може да се изразява в
нарушение на конкретни задължения, които възникват от сключения договор за
възлагане на управление, от устава на дружеството или от закона, както и в
нарушаване на общото задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ за изпълнение на функциите
на член на съвета с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на
всички акционери.
В процесния случай ищцата претендира от
ответника заплащане на сумата от 9136,44 лв., представляваща половината от
сумата, която ищцата е осъден да заплати с влязлото в сила съдебно решение по
т.д. №3/2019 г. на „Трейс Ямбол“ АД, на основание чл.240, ал.2 от ТЗ. Наличието
на солидарна отговорност между нея и ответника спрямо „Трейс Ямбол“ АД по
отношение на сумата от 18272,87 лв. ищцата обосновава със знанието у ответника М.К.
за всички сделки, за които е признато че са увреждащи, тъй като същият е
разрешавал и извършвал плащанията по тях в качеството си на член на Съвета на
директорите на „Трейс Ямбол“ АД заедно с ищцата в качеството й на изпълнителен
дрикетро на дружеството.
За да бъде уважен предявения иск следва
да бъде установено наличие на валидно възникнало за ищцата задължение за
заплащане на сумата от 18272,87 лв. на „Трейс Ямбол“ АД, изрично уговорена или
възникнала по силата на закона пасивна солидарна отговорност между ищцата и
ответника по отношение на това задъжение, извършено плащане на изискуемо
задължение на стойност, надвишаваща припадащата се на платилия солидарен
длръжник част, т.е. наличие на платено в повече над припадащата се част
съгласно чл.127 ЗЗД, липса на уговорка между съдлъжниците в отклонение от
презумпцията за равна задълженост, като установената в чл.127, ал.1 ЗЗД презумпция
за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е
оборима, като страната, която твърди, че е установено „друго“ във вътрешните
отношения на съдлъжниците, следва в условията на пълно и обратно доказване да
установи наличието и съдържанието на постигнатите уговорки.
В процесния случай ищцата е установила
единствено възникналото в резултат на влязлото в сила съдебно решение на нейно задължение
за заплащане на сумата от 18272,87 лв. на „Трейс Ямбол“ АД. По отношение на
това задължение ищцата не е установила твърдяната солидарна отговорност,
възникнала на основание чл.240, ал.2 от ТЗ между нея и ответника спрямо
кредитора „Трейс Ямбол“ АД, тъй като в настоящото производство не е доказано
наличие на виновно противоправно поведение на ответника М.К. в качеството му на
член на Съвета на директорите, както и причинна връзка между виновното
поведение на ответника и настъпилата за „Трейс Ямбол“ АД вреда в размер на
18272,87 лв. Законът не предполага вината на членовете на СД при настъпила
вреда за дружеството. Вината следва да бъде установена от страната, която
твърди наличието й, и на която вина тази страна основава претенциите, в случая
по чл.127 от ЗЗД. Основателни са и се споделят изцяло възраженията на
ответника, че при подписване на платежните нареждания, с които са извършени
плащания по процесните четири договора, ответникът М. К. е действал като
контролиращо лице по смисъла на чл. 5 от Вътрешните правила за финансова
дисциплина и контрол на средствата, разходвани в групата на „Трейс“ от
26.05.2015 г., а не като член на СД. Освен това в правилата- чл.6, са разписани
хипотезите, при наличието на които възниква солидарна отговорност между
представляващия дружеството- ищцата П. П. и контролиращото лице, положило
„втори подпис“ на платежното нареждане за разходване на средства на дружеството,
като в процесния случай не е установено наличието на която и да е от тези
хипотези, която да е основание за възникване на солидална отговорност между
страните по делото.
В хода на производството по настоящото
дело ищцата не е установила с допустимите доказателствени средства твърденията
си за антидатиране на Вътрешни правила за финансова дисциплина и контрол на
средствата, разходвани в групата на „Трейс“ от 26.05.2015 г. Събраните по НОХД
№1113/2023 г. по описа на ЯРС гласни доказателства- свидетелкските
показания на М.К. и И.Х. относно системата на „двойния подпис“, въведена в
„Трейс Ямбол“ АД, във връзка с които ищцовата страна е представила протоколи от
проведени съдебни заседания по НОХД № 1113/2023 г., не следва да бъдат предмет
на обсъждане в настоящото производство. Разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
задължава съда да формира убеждението си по правнорелевантните факти въз основа
на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК
ред. Няма съмнение, че това са тези доказателства, които са събрани „пред и от
оня съд, който ще решава делото". Принципът на непосредственост не допуска
решението на съда да се основава на свидетелски показания, събрани в друго
производство, като редът за събиране на гласните доказателства е устният разпит
по реда на чл. 170- чл.171 от ГПК.
По делото не е доказано от ищцата
извършено от нея плащане /изцяло или частично/ на сумата от 18272,87 лв. на
„Трейс Ямбол“ АД на основание влязлото в сила решение по т.д. № 3/2019 г. При липсата
на установено и доказано по размер плащане от ищцата, евентуалното уважаването
на исковата претенция против ответника би довело до неоснователното обогятаване
на ищцата.
С оглед изложените по- горе съображения,
предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски в производството има ответника. Доказаните
от него разноски в производството са в размер на 1700,00 лв. и представляват
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за
правна защита и съдействие от 28.03.2019 г.
Мотивиран от изложеното, Ямболският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от П.П.П., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адв. М. П. м. от САК, против М.Т.К.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адв. Ж. К. от
ЯАК, иск с правно основание основание чл. 127 от ЗЗД, във вр. чл. 240, ал.2 от ТЗ, за заплаане на сумата от 9 136.44 лв., представляваща ½ от
сумата в размер на 18 272.87 лв., която ищцата П.П.П.
е осъдена да заплати на „Трейс Ямбол“ АД по т.д. № 3/2019 г. по описа на ЯОС,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П. П. П. с
посочени по- горе данни, да заплати на М.Т.К. с посочени по- горе данни, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1700,00
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд- Бургас чрез Окржен съд- Ямбол в 2- седмичен срок от
връчвавето му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: