Решение по дело №273/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е образувано по касационна жалба, подадена от „Р. ВИП ТРАНСПОРТ“ ЕООД, [населено място], представлявано от Е. Р. Я. чрез адвокат В. А. Р. от *, против Решение № 121 от 21.7.2024 г. по АНД № 20242330200283 по описа за 2024 г. на Районен съд Ямбол. Със съдебния акт е потвърден Електронен фиш (ЕФ)за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, с който на „Р. ВИП ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със законен представител Е. Р. Я., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя са възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 110 лева.

В жалбата са развити подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничило правото на защита на оспорващото дружество, възпрепятствало изясняването на относимите за казуса факти и обстоятелства и довело до постановяването на необоснован съдебен акт. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила, алтернативно – отмяна на съдебния акт, ведно с потвърдения с него ЕФ. Направено е и искане за присъждане на разноски.

В съдебното заседание за касатора „Р. ВИП ТРАНСПОРТ“ ЕООД, редовно призован, не се явява представител.

С писмен отговор на касационната жалба ответникът по касацията Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално ТОЛ управление, оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й по подробно изложени съображения. Заявена е претенция за разноски. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт К. Д., редовно упълномощена, която поддържа изложените аргументи в отговора на касационната жалба. Допълва, че от постановеното решение на Съда на Европейския съюз по дело С-61/23 г. и даденото заключение по направеното преюдициално запитване не обосновава извод за липса на извършено нарушение, нито че наказанието като мярка за държавна принуда е незаконосъобразно, а че резултатът от нейното налагане би бил несъответстващ на правото на Европейския съюз. В тази връзка се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Ямбол, за да се измени квалификацията на нарушението в такава по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП и да се намали размерът на наложеното наказание от 2 500 лева на 300 лева, за да съответства на правото на Европейския съюз за пропорционални и съразмерни санкции. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Отправя искане адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора да бъде определено в предвидения минимален размер.

Представителят на ЯОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че вмененото нарушение е действително извършено и за него се следва съответната санкция. Счита, че постановеното решение на Европейския съд от 21.11.2024 г.по процесния текст за неприложимо в конкретния случай по съображения, че не може априори да се приема, че системата от фиксирани санкции води до несъразмерност на наложеното наказание при доказано извършено административно нарушение. Това е така, тъй като в националното законодателство е извършена предварителна оценка за конкретния вид нарушение и е диференциран размер на фиксираната санкция - глоба или имуществена санкция. Ако се приеме изразеното в решението на СЕС становище, би следвало да се промени системата от наказания по законодателен път, а не чрез съдебното обжалване и отмяната на процесния съдебен акт като незаконосъобразен.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14 - дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество обаче, същата се преценя като основателна.

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърден Електронен фиш № **********, с който на „Р. ВИП ТРАНСПОРТ“, ЕООД ЕИК *********, със законен представител Е. Р. Я., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя са възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 110 лева.

Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна предвид следното:

От фактическа страна по делото е установено, че на 18.03.2023 г., в 15:02 часа е установено нарушение № F7F726E459B73886E053011F160AB06E с ППС влекач МАН ТГХ, регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община „Тунджа“, за движение по път I-7 км 279+945, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** с отбелязване в него, че нарушението е установено с устройство № 40611, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-7 км 279+945. Прието е от компетентния орган, че е налице нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, а на собственика на посоченото ППС – „Р. ВИП ТРАНСПОРТ“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева. В електронния фиш е указан реда и срока за заплащане на глобата, реда и срока за обжалване на ЕФ, както и възможността за заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е извел правни изводи в следната насока:

От процесуална страна е прието, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на яснота относно това в какво нарушение е обвинен нарушителят. Посочено е в тази връзка, че изпълнителното деяние се изразява в цялостното незаплащане на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП така, както е разписано в относимата санкционна норма - чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е допълнено, че незаплащането се дължи на липса на маршрутна карта или неподадена ТОЛ декларация. Заключено е, че в случая е без значение причината, поради която това задължение не е било изпълнено, в частност дали е трябвало да се подаде маршрутна карта или ТОЛ декларация. Възприето е, че няма как административнонаказващият орган да проведе изследване на въпроса по какъв начин е следвало да стане заплащането на ТОЛ таксата, още повече че двете алтернативни възможности представляват еднакъв способ за нейното заплащане и изборът им е изцяло предоставен на ползвателя на платената пътна мрежа, като съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП размерът на дължимата за плащане ТОЛ такса се определя въз основа на реално получени декларирани ТОЛ данни, удостоверени по предвидения в наредбата ред, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта. Административнонаказващият орган според мотивите на съдебното решение следи само за факта на плащането, който няма да е осъществен, без да са изпълнени изискуемите съгласно ЗП и наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние задължения за установяване размера на пътната такса, които пък зависят именно от избрания от ползвателя на платената пътна мрежа вариант измежду два такива за деклариране и заплащане на ТОЛ таксата. Изборът как да бъде определено това разстояние, респ. да бъде заплатена таксата, съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП, е предоставен на ползвателя на пътната мрежа - това може да стане въз основа на реално получени декларирани ТОЛ данни, удостоверени по надлежния ред.

По същество ЯРС приел, че вмененото нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, а именно, че дружеството-жалбоподател е допуснало движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да са били изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, действително е осъществено. Изложени са и подробни аргументи в подкрепа на извода, че случаят не е маловажен по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗАНН. Въз основа на горните установявания районният съд е потвърдил издаденият ЕФ.

ЯАС в настоящия си състав намира атакуваното решение за постановено при неправилно прилагане на материалния закон, както и в противоречие с решението по дело С-61/23 на СЕС досежно приложението на принципа за съразмерност на наложеното наказание, което сочи на извод за отмяната му, ведно с произтичащите от това правни последици. Аргументите на съда са следните:

Видно от представеното по делото становище от Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално ТОЛ управление се установява, че при извършена проверка за получени ТОЛ декларации за ППС с рег. № [рег. номер] за дата и час 18.03.2023 г., 15:02 часа е видно, че няма получена ТОЛ декларация за сегмент № ********** по време на нарушението. От Писмо изх. № ISD-292789/09.05.2024 г. от „Интелигентни трафик системи“ АД е видно, че бордовото устройство, асоциирано към процесното ППС на дата 18.03.2023 г. в 15:02 часа, е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване и поради тази причина не е осъществило връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват. В следствие на това не са генерирани данни за геолокация на бордовото устройство за преминаване през сегмент № ********** на рамка 40611, съответно няма създадени ТОЛ декларации към момента на регистриране на нарушението, като това е причината за регистрираното неправомерно ползване на платената пътна мрежа. Към датата и часа на регистрираното нарушение не е имало техническа неизправност в системата на ИТС, водеща до невъзможност за изпращане на данни. В този смисъл напълно обоснован и съответен на доказателствата е изводът на въззивния съд, че е налице точно, конкретно и ясно посочване на изпълнителното деяние, изразяващо се в цялостното незаплащане на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, както изисква разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Обстоятелството, че незаплащането на таксата се дължи на технически проблем, за който се твърди, че собственикът на превозното средство не носи отговорност, не е и не може да бъде основание за освобождаване на нарушителя от отговорност за извършеното от него административно нарушение - за конкретния автомобил на посочената дата за съответния участък от платената пътна мрежа не е заплатена ТОЛ такса, доколкото се установява категорично, че бордовото устройство не е работило, което е направило невъзможно подаването на необходимите данни, за да бъде определен действително дължимият размер на ТОЛ такса на конкретния автомобил за движението му по платената републиканска пътна мрежа. Задължение на собственика на ППС е да гарантира бордовите устройства, предаващи необходимите данни за изчисляване размера на ТОЛ такси, да работят надлежното и непрекъснато и да не бъдат изключвани, както и незабавно да информира изпълнителя на услугата за такива прекъсвания и да изпълни регламентираната процедура за допълнително подаване на декларация, което в случая не е сторено. Касаторът може да изпълни добросъвестно задълженията си за плащане на дъжимите ТОЛ такси само ако преди това е изпълнил задълженията си да гарантира непрекъснатото и надлежно предаване на данни за изминато разстояние от монтираните в ППС бордови устройства, въз основа на които данни да бъде изчислен размерът на тези ТОЛ такси. След като е установено по безспорен начин, че автомобилът е бил с изключено бордово устройство, (независимо от причината), и че не е предавал необходимите данни, за да бъдат изчислени дължимите ТОЛ такси, то правилно, обосновано и законосъобразно и наказващият орган, и въззивният съд са приели, че е осъществен състав на административно нарушение по чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Доказателствата по делото недвусмислено сочат, че е налице цялостно незаплащане на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за превозното средство – собственост на дружеството - жалбоподател, съответно - за съставомерност на вмененото нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. С цитираната норма е предвидено задължение за собственика да не допуска движение на пътното превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Неизпълнението на посоченото задължение съставлява нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В разглеждания случай, предвид и посоченото по-горе, съставомерните елементи на нарушението са налице. Не е спазен обаче установеният в ЗДвП ред за налагане на наказанието. С нормата на чл. 189ж от ЗДвП в относимата към конкретния казус редакция с оглед датата на установеното нарушение – 18.03.2023 г., е предвидена възможност за издаване на електронен фиш, но само за нарушението по чл. 179, ал. 3 от същия закон, когато е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, в отсъствието на контролен орган. По отношение на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП тя е неприложима, поради което и предвид липсата на друга законова норма, с която изрично да е предвидено издаване на електронен фиш за посоченото нарушение съобразно изискванията на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, отговорността на нарушителя следва да се реализира с издаване на наказателно постановление. Ето защо съдът приема за основателни наведените в жалбата доводи в тази насока, респ. обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен поради допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение. В този смисъл обжалваното решение, с което същият е потвърден, е постановено при несъответствие с материалния закон и следва да бъде отменено, ведно с потвърдения с него електронен фиш.

Основателни са и доводите на касатора, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил европейските източници на правото и че е приложил националното законодателство в нарушение на основни правни принципи, какъвто е принципът на пропорционалност. В конкретния случай приложената санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2 500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. По силата на чл. 633 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на законодателството на ЕС, дадено в Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага извод, че оспореният пред ЯРС електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимият размер на незаплатената пътна такса и че тази санкция е в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл. 9а от Директивата поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай при съобразяване на неговите особености като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

По изложените до тук съображения настоящият касационен състав намира касационната жалба за основателна, а обжалваният ЕФ за незаконосъобразен, поради което решението на въззивния съд следва да бъдат отменено, ведно с потвърдения с него електронен фиш.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на „Р. ВИП ТРАНСПОРТ“ ЕООД следва да бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции съобразно представените ДПЗС от 17.09.2024 г. и от 20.05.2024 г. по настоящото и въззивното дело, възлизащи общо на 800 лева, от които 400 лева – разноски пред районен съд, и 400 лева – разноски пред касационната инстанция. Искането за разноски на процесуалния представител на ответника по касацията е неоснователно.

Водим от горното, ЯАС, първи касационен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 121 от 21.7.2024 г. по АНД № 20242330200283 по описа за 2024 г. на Районен съд - Ямбол.

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, с който на „Р. ВИП ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със законен представител Е. Р. Я., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на „Р. ВИП ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк] [улица], *, със законен представител Е. Р. Я., сумата от 800 (осемстотин) лева, представляващи сторени разноски пред двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.