РЕШЕНИЕ
Номер 584
Година 2018 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд ІІ нак.състав
На трети октомври Година 2018
В публично заседание в следния състав:
Председател: ПЕТЯ
КОТЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдия Котева АН дело номер 01582 по описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Районна прокуратура – гр. Перник, по реда на чл. 375 от НПК е направила предложение
с постановление от 04.09.2018 г. за освобождаване на обвиняемия Д.Д.В. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК за извършено от него престъпление по чл.343в, ал. 3 от НК, тъй като на 07.02.2018
г. в гр. Перник, по ул. Благой Гебрев е управлявал моторно превозно средство –лек
автомобил „Нисан Микра” с рег. № ******в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство, наложена със Заповед за принудителна административна мярка №
******г. на отдел “Пътна полиция” при СДВР.
Районна прокуратура - гр. Перник - редовно призована, не изпраща
представител за насроченото съдебно заседание.
Обвиняемият Д.Д.В. в хода на
съдебното следствие дава подробни обяснения и изразява съжаление за извършеното.
Защитникът на обвиняемия-адв. С.С., счита, че извършеното от В. деяние е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, пледирайки
за постановяване на оправдателна присъда, тъй като се касае за инцидентна
проява, като същевременно принудителната административна мярка е била свързана
с временно отнемане на свидетелството му за правоуправление на моторно превозно
средство не заради нарушение, подлежащо на санкциониране с наказание “лишаване
от право да управлява МПС, а поради незаплащане на дължима глоба. Твърди, че извършването на деянието е в резултат на незнание от страна на
подзащитния му, че същото е обявено от закона за престъпно, тъй като се касае
за сравнително нов фактически състав на чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК, което
навежда на довод, че не е налице субективния елемент от престъплението.
Пернишкият Районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, прие за установено
следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият
Д.Д.В. е роден на *** ***, където и живее. Той не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК.
Обвиняемият
Д.В. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № *****,
издадено на *****г. от СДВР със срок на валидност до *****г.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *****г. по чл.
171, т.1, б. “д” от Закона за движение по пътищата на мл. автоконтрольор в
отдел “Пътна полиция” при СДВР, упълномощен със заповед № ******г. на директора
на СДВР, свидетелството за управление на моторно превозно средство на В. било
временно отнето до заплащане на дължима глоба във връзка с фиш серия М, № *****от
*****г. на ОД на МВР -Х., за извършено от него нарушение по Закона за движение
по пътищата. Заповедта му била връчена лично на 06.02.2018 г., когато
обвиняемият предал свидетелството си за управление на МПС.
На 07.02.2018 г.,
съзнавайки, че изтърпява принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, В.
управлявал около 18:25 часа по ул. Благой Гебрев в гр. Перник лек автомобил
“Нисан Микра” с рег. № ****, когато бил спрян за проверка от полицейските
служители Н.В.Н. и Р.С.Е. Последните констатирали, че свидетелството за
управление на МПС на обвиняемия е било отнето съгласно посочената по – горе
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка. За установеното от
служителите на “Пътна полиция” при ОД на МВР-Перник нарушение, на обвиняемия
бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия ****** г.
По доказателствата:
Съдът прие гореизложената
фактическа обстановка като безспорно установена в рамките на фактическите
положения, посочени в постановлението на Районна прокуратура гр.Перник, които
се доказват от обясненията на обвиняемия Д.Д.В., свидетелските показания на Н.В.Н.
и Р.С.Е и приетите в с.з. на 03.10.2018 г. писмени доказателства, а именно:
справка картон като водач на моторно превозно средство на Д.Д.В., Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № *****г. на мл. автоконтрольор
в отдел “Пътна полиция” при СДВР, упълномощен със заповед № ******г. на
директора на СДВР, акт за установяване на административно нарушение серия ******
г. и справка за съдимост на обвиняемия.
Съдът
не коментира поотделно посочените доказателствени средства, тъй като същите
кореспондират помежду си, в логическа връзка са и не установяват противоречиви
факти и обстоятелства, относими към съставомерността на деянието, за което на В.
е повдигнато обвинение.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира, че обвиняемият Д.Д.В. е осъществил от обективна и субективна
страна фактическия състав на чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК, тъй като на
07.02.2018 г. в гр. Перник, по ул. Благой Гебрев е управлявал моторно превозно
средство –лек автомобил „Нисан Микра” с рег. № ******в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за принудителна
административна мярка № ******г. на отдел “Пътна полиция” при СДВР.
От обективна страна деянието
е осъществено чрез действие – управление на МПС от страна на обвиняемия в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане не
свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена му със
Заповед за прилагането й № *****г., до заплащане от негова страна на дължимата
глоба по фиш серия М,№ *****от *****г. на ОД на МВР-Х.. Процесната Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка е била връчена на обвиняемия
лично, срещу подпис на 06.02.2018 г., поради което и В. е бил запознат с
ограниченията, които тя му налага, като именно от тази дата той е следвало да съобразява
поведението си с нея с оглед разпоредбата на чл. 172, ал.6 от Закона за
движение по пътищата, предвиждаща изрично предварително изпълнение на този
административен акт. Ето
защо и влизането в сила на Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка, като юридически факт не е относим към съставомерността
на деянието по чл. 343в, ал.3 от НК.
От субективна страна
деянието е осъществено при пряк умисъл като форма и вид на вината, тъй като
обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици от него и ги е искал. Процесната Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка е била лично връчена на
06.02.2018 г. на В., от която дата той е знаел, че свидетелството за управление
на моторно превозно средство временно му е отнето, тъй като търпи такава принудителна
административна мярка, но със своите действия, привеждайки в движение
автомобила на 07.02.2018 г., той е демонстрирал, че иска да управлява моторното
превозно средство именно в срока на наложената му горепосочена забрана.
Съдът счита, че не са налице
обстоятелства, изключващи вината на обвиняемия по смисъла на чл. 14 от НК по
следните съображения:
В. е бил наясно относно
фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението по чл.
343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК, тъй като Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка му е била лично връчена преди инкриминираното деяние и
той е знаел, че след като му е иззето свидетелството за управление на МПС няма
право да управлява такова. Фактическата грешка касае незнание само на
фактически обстоятелства, поради което незнанието на правната уредба не е
извинително за дееца, заради което и са несподеляеми направените в тази насока
възражения от защитата на обвиняемия.
Съдът не приема и лансираната
от адв. Славов теза, че деянието е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. За да се приложи тази разпоредба, е необходимо осъщественото от В. деяние да
не е общественоопасно въобще или неговата обществена опасност да е явно незначителна.
При преценката за обществената опасност на конкретното деяние, съдът съобрази,
че обвиняемият е санкциониран многократно по административен ред за извършени
от него нарушения по Закона за движение по пътищата, което се доказва от
приложената по досъдебното производство негова справка картон като водач на
моторно превозно средство, което налага извода, че същият не е деец с ниска
степен на обществена опасност, тъй като системно нарушава установените правила
за движение по пътищата. Ето защо и твърдението на защитата, че се касае за
инцидента проява е напълно голословно. Несподеляем е и аргумента, че деянието
извършено от В. е малозначително, тъй като принудителната административна мярка
е била свързана с временното отнемане на свидетелството за правоуправление на моторно
превозно средство на обвиняемия не заради извършено нарушение, подлежащо на
санкциониране с наказание „лишаване от право да управлява МПС“, а за да
мотивира водача да изпълни ликвидно и изискуемо публично задължение към
държавата, тъй като обективен признак от състава на престъплението по чл. 343в,
ал.3 от НК е изтърпяване на принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление, каквато безспорно е била наложена
преди инкриминираното деяние, което се отличава със завишената степен на
обществена опасност и предвид факта, че В.
в изключително кратък период от време от връчването му на 06.02.2018 г. на Заповедта
за прилагане на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство е извършил гореописаното деяние, управлявайки такова още
на следващия ден- 07.02.2018 г., проявявайки пълно пренебрежение и незачитане
на установения правов ред. Изложеното мотивира съда да приеме, че извършеното
от обвиняемия деяние се отличава със завишена степен на обществена опасност и
не може да се квалифицира като малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК.
Що се отнася до заплащането от
обвиняемия на дължимата глоба, наложена му с фиш серия М, № *****от *****г. на
ОД на МВР -Х. за извършено от него нарушение по Закона за движение по пътищата,
то съдът акцентира, че не се спори, че това е станало след инкриминираната дата
- 07.02.2018 г., поради което и е ирелевантно към инкриминираните действия на В.,
осъществени на тази дата. Заплащането на горепосочената административна санкция
има за последица отпадане на основанието за отнемането на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на обвиняемия, тъй като наложената принудителна
административна мярка със Заповед № *****г. е под прекратително условие – до
заплащане на дължимата глоба, което означава, че от момента на плащането й
възниква задължение за органа, който фактически е иззел свидетелството за
управление на моторно превозно средство, да го върне на неговия притежател, но
същото не може да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство релевантно
към инкриминираното престъпление, за което на В. е предявено обвинение.
Причини за извършване на деянието
са заниженото правно съзнание на обвиняемия и пренебрежителното му отношение
към установените правила за движение.
По вида и размера на наказанието:
Предвид
гореизложените правни изводи, съдът призна Д.Д.В. за виновен в това, че е
извършил престъпление по чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК, като намери, че са
налице едновременно условията на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като за това умишлено
престъпление се предвиждат наказания лишаване от свобода до три години и глоба,
обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава
VІІІ-ма от НК, както и от престъплението не са причинени имуществени вреди,
поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НПК освобождава Д.Д.В. от
наказателна отговорност за престъпление по чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК,
като на същото основание му налага административно наказание “глоба” в размер
на 1300 лв /хиляда и триста лева/. При определяне размера на наказанието съдът взе
предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични
данни за личността на В., който е трудово ангажиран и изразява искрено
съжаление за извършеното, като същевременно отчита, че към датата на инкриминираното
деяние обвиняемият системно нарушава правилата свързани с движение по пътищата,
поради което е многократно санкциониран с влезли в сила наказателни
постановления и фишове, което и индивидуализира горепосочения размер на
административното наказание глоба по чл. 78а от НК над минимално предвидения.
Настоящият състав счита, че така определеното наказание ще постигне целите на
индивидуалната и генералната превенция по чл.36 от НК.
Водим от горното, и в същият смисъл съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемият Д.Д.В.– роден на ******г. в гр.София, с постоянен
адрес:*** и настоящ такъв: *****, с *****, работи като *****на която е и
управител, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 07.02.2018 г. в гр.
Перник, по ул. Благой Гебрев е управлявал моторно превозно средство –лек
автомобил „Нисан Микра” с рег. № ******в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство, наложена със Заповед за принудителна административна мярка №
******г. на отдел “Пътна полиция” при СДВР - престъпление по чл. 343в, ал.3,
вр. с ал. 1 от НК, за което на основание чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност като му налага административно наказание ГЛОБА в размер
на 1300 лв /хиляда и триста лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15-дневен срок, считано от днес пред ПОС
по реда на глава двадесет и първа от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
К.В.