№ 1115
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110211299 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от С. В. А., чрез адв. Н.
О. Г., срещу Електронен фиш Серия К № 8326114, издаден от СДВР и с който
на жалбоподателя е наложена за административно нарушение на чл. 21, ал. 2
във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.
2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева.
В подадената жалба са изложени оплаквания, че издаденият електронен
фиш е незаконосъобразен и неправилен и че с него е нарушен материалният и
процесуалният закон, предвид което фишът следва да бъде отменен. Излагат
се доводи, че отговорността на жалбоподателя е неправилно ангажирана, тъй
като няма представени доказателства да са спазени изискванията визирани в
чл. 186, ал. 4 от ЗДвП, а именно на управителя на юридическото лице да е
изпратена покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в
съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му
бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило
управлението на моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението. Твърди се несъответствие между фактическата обстановка и
дадената правна квалификация на нарушението. Посочва се, че толерансът от
3 процента при отчитане на скоростта е неразличим в отбелязаните в фиша
1
показания за скоростта, че фишът не съдържа дата на издаване и издател.
Навеждат се аргументи за липсата на компетентност на служителя, издал
фиша. Възразява се, че електронният фиш се издава в отсъствието на
контролен орган при стационарните устройства за заснемане, а нарушението в
процесния случай е установено с автоматизирано техническо средство и
система от типа на мобилните, които установяват нарушения в присъствието
на контролен орган. Възразява се, че наложеното наказание не съответства на
извършеното нарушение. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и
присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В представени писмени бележки от въззиваемата страна –
административнонаказващия орган, са изложени съображения относно
неоснователността на подадената жалба, като от съда се иска да потвърди
атакувания електронен фиш и да се присъди в полза на СДВР юрисконсултско
възнаграждение. Релевирано е възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Посочва се, че при издаването
на електронния фиш са били спазени стриктно разпоредбите на закона, по
делото било успешно установено виновното извършване на процесното
нарушение и правилно е определена наложената санкция. Поддържа се, че
след законодателните изменение в параг. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП за работата на
мобилните системи за видеоконтрол е ирелевантно присъствието на
контролен орган, който само позиционира устройството.
В открито съдебно заседание нито жалбоподателят, нито въззиваемата
страна, редовно призовани, са се явили, респ. са били представлявани.
В депозирано становище от упълномощения процесуален представител
на жалбоподателя се правят допълнения във връзка с основанията, наведени в
жалбата, с които се претендира отмяна на процесния фиш, а именно оспорва
се липсата на доказателства за поставен пътен знак „В26”, въвеждащ
ограничение на скоростта в процесния участък, както и че от така
представените доказателства (снимки) не се доказвало по безспорен начин
признаците на вмененото нарушение, тъй като същите били неясни и не
можело да се установи марката и модела на МПС. Твърди се още, че от страна
на административнонаказващия орган нямало приложена справка, от която да
е видно, че именно жалбоподателят А. е представляващ юридическото лице,
собственик на процесното МПС. Признава се факта, че на 04.07.2024 г. при
2
кандидатстване за издаване на разрешително за придобиване на оръжие
жалбоподателят е узнал за издадения електронен фиш, но същият не му бил
връчен, предвид което се твърди да е допуснато нарушение на процедурата,
„разписана” в разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от ЗДвП.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 01.11.2023 г. „*******“ ЕООД, чийто законен представител в
качеството на управител бил С. В. А., било собственик на лек автомобил с
марка „Мерцедес“, модел „*******“, с рег. № ********.
На 01.11.2023 г. около 23,36 часа, неустановено по делото лице
управлявало горепосочения лек автомобил в гр. София, по бул. „Околовръстен
път” № 28, по централното пътно платно, с посока на движение от бул. „Черни
връх“ към бул. „България“, като се движил със скорост от 103 км/ч (или 99
км/ч при отчетен толеранс в полза на водача). В посочения пътен участък бил
поставен пътен знак „В26“, с който била въведена максимално разрешена
скорост на движение в централните пътни платна по булеварда от 80 км/ч.
Движението на автомобила с горепосочената скорост било установено и
заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол „CORDON M2”
№ MD 1193. Системата за видеоконтрол е вписана под № В-46 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и
вписана в списъка на 06.07.2018 г., и е със срок на валидност на одобрението
до 13.06.2027 г.
След като нарушението на скоростта било заснето, бил издаден
процесният електронен фиш на 02.11.2023 г., с който на С. В. А., в качеството
му на законен представител на „*******“ ЕООД, било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – превишаване на
разрешената максимална скорост на движение в населено място, въведена с
пътен знак „В26”, с 19 км/ч, след приспаднат толеранс в полза на водача. На
04.07.2024 г. фишът бил връчен на жалбоподателя, чрез уведомяване на адреса
за издаването и съдържанието му.
Към датата на извършване на нарушението (01.11.2023 г.) мобилна
система „CORDON M2” № MD 1193 била преминала последваща периодична
3
техническа проверка на 14.03.2023 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: приложен снимков материал; справка от АИС – КАТ относно
собствеността на лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел „*******“ с рег.
№ ********; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните
работи; протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС/ 14.03.2023 от Български
институт по метрология; справка от Български институт по метрология;
решение за одобрение на типа на уреда за измерване; протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система МD1193 с дата на
използване 01.11.2023 г.; писмо от Столична община, ведно с проект на
организацията на движението на бул. „Околовръстен път” в пътния участък в
посока от бул. „Черни връх“ към бул. „България“; извадката на л. 20 от делото;
ежедневна форма на отчет; справка-картон на водача; копие сертификат за
обучение.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът
намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
фактическа обстановка.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира
изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като
годно доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост, противно на възраженията на жалбоподателя. Нещо повече, по
категоричен начин се установява, че посочените снимки са изготвени именно
при функциониране на процесното автоматизирано средство и при
процесното заснемане на описаното в обжалвания електронен фиш
административно нарушение, осъществено с процесния автомобил на
закрепените в обжалвания фиш дата и час. От снимковия материал ясно се
установява както наличието на процесния знак, така и разположеното
замерващо устройство.
4
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система „CORDON M2” № MD 1193, с която е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като
към датата на констатиране на нарушението е преминала периодична
техническа проверка. Нарушението е установено по несъмнен начин, като от
приложения по преписката протокол за използване на автоматизирано
техническо средство и система се установява, че същият отговаря на
изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с посочени
датата, мястото, контролираният пътен участък и видът на използваното
мобилно автоматизираното техническо средство или система. От протокол от
проверка № 019-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. се установява, че процесният уред за
видеоконтрол е преминал периодичен технически преглед на 13.03.2023 г. -
14.03.2023 г., а от справката от Българския институт по метрология - че уредът
е с валидност до 2027 г. Предвид събраната доказателствена маса и липсата на
доказателства в противен смисъл, съдът приема, че към момента на
констатиране на процесното нарушение уредът за заснемане е бил разположен
именно в участъка на заснетото нарушение и е бил технически изправен.
Видно от вписаните в протокола за използване на АТСС данни за служителя и
тези в сертификата за успешно завършено обучение, служителят, свалил
данните от устройството, е притежавал необходимата компетентност за работа
с него.
От постъпилата информация от Столична община се установява, че
процесният пътен участък е бил регулиран с допълнително поставен пътен
знак „В26“, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км/ч.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Тук следва
изрично да се подчертае, че макар в ЕИСС първоначално грешно да е било
въведено юридическото лице като страна в производството, възпроизведено
впоследствие и в протокола от открито съдебно заседание, видно от
отразеното в подадената жалба същата е била подадена от активно
легитимирано лице – законният представител на дружеството – собственик на
5
процесното МПС, на което според нормата на чл. 186, ал. 4 от ЗДвП е било
наложено и наказанието с обжалвания фиш и което има правен интерес да
обжалва издадения акт. Съдът счита, че не е било нарушено правото на защита
на жалбоподателя в съдебното производство, с оглед визираното по-горе и
дадените първоначално указания за уточнение на жалбата, доколкото
процесуалното представителство е било осъществявано от един и същи
адвокат, независимо от формулировката на обжалващия. Посоченото не се
отразява и на хода на производството или на проведеното съдебно-следствие,
доколкото съдът както след сезиране, така въз основа на диспозитивното
начало за разкриване на обективната истина и изясняване на оспорените от
страните моменти, изчерпвайки заявените исканията в жалбата и в хода на
производството, е събрал допустимите, необходимите и относимите
доказателства.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът счита, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2
вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно се установява, че ограничението в
процесния участък от пътя е било 80 км/ч, въведено с пътен знак „В26“. В
електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя не само 3 %
(допустимата техническа грешка при измерване на скорост на движение над
100 км/ч. с процесната система за видеоконтрол), а дори 4 %, което се явява
винаги в полза на водача и оттам – на жалбоподателя, като е посочена скорост
на движение от 99 км/ч, което е със 19 км/ч повече от позволената в този
участък на пътя от 80 км/ч.
Неспазването на реда за връчване на електронния фиш по чл. 186, ал. 4 от
ЗДвП не представлява съществено нарушение на процесуалните права на
жалбоподателя с оглед последващата възможност, която е предоставена на
същия по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да представи в двуседмичен срок данни
относно лицето, извършило нарушение и копие от свидетелството му за
управление на МПС, за да бъде издаден нов електронен фиш за извършеното
нарушение. Тази възможност е посочена в обжалвания електронен фиш, от
която жалбоподателят – нарушител не се е възползвал. В конкретния случай
по делото категорично се установи, че макар и да няма надлежно писмено
удостоверяване с обратна разписка за издадения срещу него електронния фиш,
6
жалбоподателят все пак очевидно е узнал за това издаване – същият признава
факта на уведомяването за издаването му на 04.07.2024 г., поради което и го
обжалва, а ненадлежното удостоверяване на връчването от страна на
задълженото лице – административнонаказващия орган, се третира в полза на
жалбоподателя откъм срочност и процесуална допустимост на жалбата му.
Несъстоятелно е възражението, че на жалбоподателя не бил връчен дори
препис от акта, доколкото ако същият не бе запознат със съдържанието му,
нямаше да може с изложената в жалбата точност да изложи оспорванията си
касателно отчетената скорост, наложената глоба, санкциониращата
разпоредба. По делото се установи и че въпреки това доказано узнаване,
жалбоподателят не е упражнил правото си на възражение, като в 14-дневния
законов срок от евентуалното узнаване, не е депозирал в МВР съответна
декларация. Не е упражнил и правото си в 14-дневен срок от това узнаване да
заплати глобата в намален размер. Вместо това директно е обжалвал
процесния електронния фиш пред съда, с което е преклудирал и двете си
права - било да оспорва авторството на нарушението в лицето на друг
ползвател, било да заплати наложената глоба в редуциран размер. Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира наведените в тази насока
възражения от страна на жалбоподателя за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. От приложената по делото
справка за собствеността на автомобила, с който е било извършено
нарушението, е видно, че същият е собственост на „*******“ ЕООД, чийто
законен представител е жалбоподателят С. В. А.. Доколкото в конкретния
случай по делото липсват данни жалбоподателят да се е възползвал от
възможността да подаде в законоустановения 14-дневен срок декларация,
посредством която да посочи, че друго лице е управлявало автомобила в
процесния ден и час (с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, разяснена в
самия електронен фиш), настоящият съдебен състав счита, че в случая
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя С. В. А. в качеството му на законен представител на
юридическото лице-собственик на процесното МПС. Съдът счита за
7
неоснователно възражението, че фишът бил издаден при липсва на
необходимите справки. В закона не е поставено изискване като задължително
приложение към акта да се прилага и някаква справка, но за да наложи
санкцията на легитимираното лице органът следва да извърши справка
относно собствеността върху процесното МПС, каквато в настоящия случай е
приложена по делото, още повече че данните относно законните
представители на юридическите лица са публично достъпни чрез публичния
ТРРЮЛНЦ, а оттам – служебно известни както на съда, така и на
административнонаказващия орган. Неоснователно се явява и възражението
на жалбоподателя касателно липсата на посочване на издателя на електронния
фиш и компетентността му. Липсва необходимостта от посочване на
физическия издател на фиша, който единствено обработва записана
информация, т.е. автоматизираността на процедурата, при която програма
сама генерира фиша, игнорира необходимостта длъжностно лице да се
подписва като издател.
С оглед на това и предвид доказаността за управлението на процесния
лек автомобил със скорост от 99 км/ч при ограничение на скоростта в населено
място, въведено с пътен знак „В26” от 80 км/ч, съдът счита, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, като е осъществено от
нарушителя при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят е
съзнавал, че максимално позволената скорост на движение в този участък от
пътя е 80 км/ч съгласно пътния знак „В26”, като е целял извършване на
нарушението и управление на автомобила с превишената скорост.
Конкретното място на извършване на нарушението е населено място,
което се установява безпротиворечиво от доказателствената съвкупност по
делото.
В протокола за използване на АТСС е посочен режим на измерване
„стационарен”, при наличие в преписката на дигитална снимка на временно
монтираното АТСС, както и данни, че е налице въведено ограничение с пътен
знак от 80 км/ч за участъка.
Съдът намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя
възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
8
материалния закон при издаване на атакувания електронен фиш. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Всички горепосочени реквизити са описани в
процесния електронен фиш, включително мястото и времето на извършване
на нарушението, посоката на движение на заснетия автомобил и самото
противоправно поведение, които като признаци съставляват описание на
нарушението (в какво се е изразило то). В този смисъл постигната е
достатъчна индивидуализация на нарушението, за да може извършителят да е
запознат с параметрите на санкционираното поведение и да упражни в пълен
обем защитата си срещу наложената санкция. В този смисъл, макар приравнен
на наказателно постановление по правно действие и последици, за акта не
важат изискванията за същите реквизити. В издадения електронен фиш липсва
отразяване на издателя и датата му на издаване, но и не е налице задължение
за включване на тези обозначения, още повече че датата на съставяне на акта
се установява от събраните писмени доказателства, като видно от признанието
в молбата от жалбоподателя от 30.01.2025 г. датата не се оспорва от
жалбоподателя. Що се отнася до липсата на надлежно удостоверено, а именно
с подписа на нарушителя, връчване на електронния фиш, то следва да се
посочи, че същото има значение единствено за преценка на допустимостта на
жалбата, като при липса на категорични данни относно момента на връчване,
същата се приема от съда за подадена в срок, което по никакъв начин не
ограничава правото на защита на санкционираното лице. Същото в пълна
степен важи по отношение на липсата на указания относно сроковете и реда за
обжалване на електронния фиш в текста на същия, като видно от факта на
настоящото производство тази непълнота не е ограничила правото на защита
на санкционираното лице, а още по-малко съставлява процесуално нарушение
от категорията на съществените. Ирелевантни се явяват възраженията
касателно невъзможност за изчисляване на давностните срокове, доколкото в
производството изобщо не е инвокирано възражение за настъпила давност, а
отделно от това разпоредбите за сроковете по чл. 34 от ЗАНН се явяват
9
специална уредба.
С измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в
законодателната уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни
фишове с оглед съобразяване със задължителните указания на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В параграф 6,
т. 65 от ДР на ЗДвП е посочено, че „Автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес“. С оглед промените в разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията,
установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш. В този
смисъл е и легалната дефиниция за електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63
от ДР на ЗДвП. В случая е въведена и изрична процедура за използване на
мобилната система за видеоконтрол, както и заснемането на нарушението с
нея, регламентирана с приетата на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП – Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в която не е
въздигнато задължение за обозначаване или сигнализиране за поставянето на
уреда.
Видно от вписаното в протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система, функционирането на мобилната
видеосистема е било при стационарно положение и при липсата на каквото и
да е намеса от страна на контролния орган, който единствено е поставил
началото на действие на системата в работен режим. По изложените
съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е заснето с
годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на
вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с измененията на ЗДвП с ДВ, бр.
19 от 2015 г. изрично е регламентирано в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. параграф 6,
т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се издава и при констатиране на
10
нарушението с мобилна система за видеоконтрол. Съдът счита, че след
промените в ЗДвП от 2015 г. е допустимо съставянето на електронен фиш при
констатиране на нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство
(в този смисъл Решение 8085 от 19.12.2016 г. по адм. дело № 6627/2016 г. по
описа на АССГ, XVII-ти касационен състав; Решение № 6987 от 10.11.2016 г.
по адм. дело № 5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав и
др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП при превишаване
на разрешената максимална скорост в населено място от 11 до 20 км/ч
(какъвто е настоящият случай – превишаване на скоростта на движение с 19
км/ч), предвиденото административно наказание е „глоба” в размер на 50,00
лева. С оглед на това, обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази
си част, като административното наказание е правилно индивидуализирано в
законоустановения му размер. Доколкото наказанието е във фиксиран размер,
недопустимо е съобразяването на същото при индивидуализацията му с
извършеното нарушение, противно на възраженията в жалбата.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази
насока, че настоящата хипотеза не се характеризира с маловажност на
нарушението. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят
не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици, свързани с настъпване на смърт,
увреждане здравето и имуществото на останалите участници в движението по
пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай, доколкото не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП забранява
приложението на чл. 28 от ЗАНН за извършени нарушения по ЗДвП.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза
на въззиваемата страна се дължат разноски като страната претендира
11
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 8326114, издаден от
СДВР и с който на С. В. А., ЕГН: **********, в качеството му на законен
представител на „*******“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена за
административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА С. В. А., ЕГН: **********, с адрес: ********, да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. „Антим I“ №
5, на основание чл. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сумата в размер на 80,00 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното съдебно производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12