Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в
публичното съдебно заседание на девети юни, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6304 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът Н.И.М. твърди, че по силата на
сключен между страните предварителен договор от 06.06.2018г. за
покупко-продажба на недвижим имот, находящ се на адрес: град Д., ул.“С. С.“, №
., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №23947.501.929 /две, три девет, четири, седем, точка, пет, нула,
едно, точка, девет, две, девет/ по кадастралната карта на
град Дряново, с площ от 250 /двеста и петдесет/
квадратни метра, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № 23947.501.929.1 /две, три девет,
четири, седем, точка, пет, нула, едно, точка, девет, две, девет, точка, едно/,
застроена площ 88 /осемдесет и осем/ квадратни метра, на два етажа и ДРУГ ВИД
СГРАДА с идентификатор №23947.501.929.2
/две, три девет, четири, седем, точка, пет, нула, едно, точка, девет,
две, девет, точка, две, застроена площ 19 /деветнадесет/ квадратни метра, на
един етаж, с граници на поземления имот: поземлен имот с идентификатор №23947.501.745, поземлен имот с
идентификатор
№23947.501.9524, поземлен имот с идентификатор № 23947.501.738 и поземлен имот с идентификатор №23947.501.744,
за сумата от 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева, е възникнало облигационно
правоотношение. С него ответникът се
задължил да прехвърли на ищеца собствеността върху недвижимия имот по
нотариален ред в срок до 01.07.2018г., като за сключването му страните се
споразумели да се явят най-късно на посочената последна дата в 13,00 часа при
нотариус М. М., per.№ 372 на Нотариалната камара, в кантората му в град
Дряново, ако преди
тази дата не са сключили окончателен договор при този
или друг нотариус,
с който страните следва да се съобразят, като
продавачът и купувачът се задължавали своевременно да предоставят всички
необходими за изповядване на сделката документи. Уговорена била и дължимата от
купувача насрещна парична престация за цената в размер на 15 000.00 лева,
платима на две вноски, първата от която била в размер на сумата от 7 500 лева -
при сключването на предварителния договор.
В чл.11 от процесния договор продавачът
декларирал пред купувача, че е единствен законен собственик на имота и че върху
имота няма тежести /ипотеки, възбрани, искови молби, учредени вещни права/, че
няма съдебни спорове за имота и др., че не са му известни имуществени претенции
на трети лица към продаваемия имот, както и че не са сключвани преди този
договор, предварителни договори за същия имот и се задължава да не подписва
такива, нито да отчуждава или обременява- с тежести имота до подписването на
окончателния договор. В противен случай /ако
декларацията на продавача не отговаря на действителността и/или при неизпълнение
на поетите задължения и въобще ако се окаже, че към момента на изповядване на
сделката върху имота има тежест/ купувачът има право едностранно да развали предварителния
договор, като в този случай освен връщане на задатъка /капарото/, продавачът му
дължал неустойка в същия размер. Твърди още, че след подписване на
предварителния договор установил, че върху имота били наложени
две възбрани от кредитни институции. Ответникът заявил, че поема ангажимент да
погаси задълженията си по взетите кредити и да заличи двете възбрани. По
отношение на наложената от "Ти Би Ай Банк" ЕАД действиелно ответникът
изпълнил ангажимента си и тя била заличена, но не и по втората - наложена от "Райфайзенбанк
България" ЕАД. Към 01.07.2018г. тя все още не била заличена, но чрез
адвоката и пълномощник на ответника - Г. Малчев Г.,***, било предложено да
изменят с анекс предварителния договор, като отложат сключването на окончателен
договор до 20.07.2018г. с уговорката, че и втората възбрана своевременно ще
бъде заличена. Следвало да му бъде изпратен разписан от продавача анекс, за да
положа подпис и ищеца. Този документ така и не бил получен от него, а
ответникът и неговият адвокат/пълномощник отказали да
общуват с него - по телефон, вайбър, електронна поща.
Било им предложено до 16.07.2018г. да отговорят как ще се развият
взаимоотношенията им - сделката ще се сключи, респективно при невъзможност /не
може да се заличи възбраната/ ще се върне даденото в размер на 7 500 лева
капаро /задатък/, или ще се предпочете нещо друго. Не последвал отговор и на
това предложение. Комуникациите извършвали или по телефона, или по електронната
поща, или по вайбър, а в чл.12 от предварителния договор било предвидено, че
всички уведомявания, покани и съобщения между страните ще бъдат изпращани,
както следва: за продавача: град Р., ул. "Д." № ., вх.., ет..
а за купувача: град Д., ул. "С.С." № ...
Счита, че е изпълнил добросъвестно задълженията
си по договора и е изправна страна, докато ответникът не изпълнил договорните
си задължения по чл.11 и по чл.3 от предварителния договор от 06.06.2018г. и е
неизправна страна.
Неизпълнението се дължало на виновното му поведение,
тъй като много добре знаел, че към 06.06.2018г. върху недвижимия имот, предмет
на сделката по предварителния договор, били вписани две възбрани от неговите кредитори
и че е сключил договора със съзнанието, че няма да може да изпълни задълженията
си по него.
На основание чл.87, ал.l ЗЗД предложил
на ответника в 1-седмичен срок от получаване на изявлението доброволно да уредят
отношенията си /да погаси наложената върху имота възбрана от
"Райфайзенбанк България"ЕАД и да сключат сделката по предварителния
договор, респективно при невъзможност да заличи възбраната - да върне даденият по
предварителния договор от 06.06.2018г. задатък в размер на 7 500 лева/, в
противен случай, след изтичане на този срок, договорът щял да се счита за развален.
Писмото му с обратна разписка, съдържащо волеизявление за разваляне на
предварителния договор, било редовно връчено.
По подадена искова молба през 2018г. по
повод на сключения между страните по делото предварителен договор от
06.06.2018г., предявил частични искове по чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД в размер
на 3 000.00 лева /цялото вземане в размер на 7 500 лева/ и по чл.92 ЗЗД в
размер на 3 000.00 лева /цялото вземане в размер на 7 500 лева/. С решение
от 13.03.2018г. по образуваното гр.дело №6115/2018г. по описа на РС-Русе
исковете били уважени изцяло, самото решение било влязло в сила, въз основа на
което подал искане за издаване на изпълнителен лист. С настоящата искова молба
предявявал претенциите си по обективно съединените искове до пълния им размер.
Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумите: 4500.00 лева, представляваща дължимия
остатък от цялото вземане в размер на 7 500 лева - заплатен задатък /капаро/ по
развален предварителен договор от 06.06.2018г., ведно с лихвата върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 4 500.00
лева, представляваща дължимия остатък от цялото вземане в размер на 7 500 лева
- уговорена и дължима неустойка поради разваляне на предварителния договор от
06.06.2018г., ведно с лихвата върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК,
ответникът Б.В.И., чрез процесуалния си представител адв. Г.Г. изразяват
становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Излагат
обстоятелства, водещи до извода , че договора е унищожаем съобразно
разпоредбата на чл.26 от ЗЗД и моли съда да го отхвърли като неоснователен.
Приложено по делото е гр.д. № 6115/2018
г. по описа на РРС.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Предмет
на предявения иск е искане за присъждане на сумата от 4500.00 лева,
представляваща дължимия остатък от цялото вземане в размер на 7 500 лева -
заплатен задатък /капаро/ по развален предварителен договор от 06.06.2018г., както
и сумата от 4 500.00 лева, представляваща дължимия остатък от цялото
вземане в размер на 7 500 лева - уговорена и дължима неустойка поради разваляне
на предварителния договор от 06.06.2018г.
Между
същите страни, на същото основание е бил предявен частичен иск по чл.55, ал.1,
предл.трето ЗЗД за сумата в размер на 3 000.00 лева /цялото вземане в
размер на 7 500 лева/ и частичен иск по чл.92 ЗЗД за сумата в размер на
3 000.00 лева /цялото вземане в размер на 7 500 лева/, по който е било
образувано гр.д. 6115/2018 г. по описа на РС – Русе и по което е било
постановено влязлото в сила решение № 423 от 13.03.2019г. С това решение РС се
произнесъл като изцяло уважил предявените частични искове.
В мотивите си, съдът намерил
неоснователни възраженията на ответника за нищожност на предварителния договор,
тъй като по делото не са били релевирани доказателства в тази насока.
При разглеждане на делото съдът е
формулирал извод, че предявените пред него искове са основателни и следва да
бъдат уважени, тъй като ищецът, в качеството си на купувач е изпълнил добросъвестно задълженията
си по предварителния договор за покупко-продажба от 06.06.2018г. (от
представеното по делото бордеро било видно, че ищецът –купувач е платил сумата
от 7500лв. на ответника) и е дало основание на съда да приеме, че същия е изправна
страна по договора. Съдът е приел, че ответникът не е изпълнил договорните си задължение по чл.11 и по чл.3
от предварителния договор от 06.06.2018г., поради което бил неизправна страна.
В настоящото производство и при постановяване
на решение по него, съдът следва да съобрази задължителната съдебна практика на
ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по ТД № 3/2016 г. на
ОСГТК. В мотивите към т.2 от решението е посочено, че при уважаване на частичен
иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти, страните по материално-правното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно –
материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са
едни и същи, както за частичния иск, така и за останалата част от вземането, те
се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от
вземането. Предвид правоустановяващото и преклудиращо действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори
относно основанието на вземането и правната му квалификация.
Предвид
горното и тъй като с решението по гр.д. 6115/
2018 г. на РС-Русе със сила на пресъдено
нещо Б.В.И., ЕГН: ********** е осъден да заплати на Н.И.М., ЕГН: ********** ***,
сумата от 3 000,00 лева, частично предявена от общото вземане в размер на
7 500,00 лева, представляваща част от заплатен задатък /капаро/ по развален
предварителен договор от 06.06.2018г., ведно с лихвата върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 03.09.2018г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 3 000,00 лева, частично предявена от общо вземане в
размер на 7 500,00 лева - уговорена и дължима неустойка, поради разваляне на
предварителния договор от 06.06.2018г., ведно с лихвата върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 03.09.2018г. до окончателното изплащане,
а предмет на настоящия иск е разликата от 3000,00 лв. до пълния размер на сумата от
7500.00 лева, представляваща част от заплатен задатък /капаро/ по развален
предварителен договор от 06.06.2018г, и
разликата от 3000.00 лева до пълния размер на сумата от 7 500,00 лева -
уговорена и дължима неустойка, поради разваляне на предварителния договор от
06.06.2018г., съдът намира, че в случая е налице хипотезата на предявен втори
частичен иск от едно вземане, поради което този иск е основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
На
осн.чл.78,ал.6 ГПК ответника следва да
заплати по сметка на РРС държавната такса по делото в размер на 360,00 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Б.В.И. , ЕГН:**********,*** да заплати на Н.И.М., ЕГН:**********,*** сумата от 4500.00 лева, представляваща
дължимия остатък от цялото вземане в размер на 7 500.00 лева - заплатен
задатък /капаро/ по развален предварителен договор от 06.06.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2019г. до окончателното
плащане и сумата от 4 500.00 лева, представляваща дължимия остатък от
цялото вземане в размер на 7 500.00 лева - уговорена и дължима неустойка
поради разваляне на предварителния договор от 06.06.2018г., ведно ., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2019г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Б.В.И., ЕГН:**********,*** да заплати по с/ка на Районен съд-Русе сумата от 360,00 лв.- държавна такса
за производството.
Решението може да се обжалва пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: