Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 05.06.2020
г. гр.Плевен
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, първи въззивен наказателен състав
На втори юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар : Евгения Русева
Прокурор : ДОЙЧО ТАРЕВ
Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА
ВНОХД № 68 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе в
предвид следното:
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е
образувано по въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура Плевен срещу
Присъда от 23.10.2019 година постановена по НОХД 298/2019 по описа на Районен
съд Плевен. В протеста се сочи на нарушение на материалния закон, като при
безспорно събрани доказателства установяващи авторството и съставомерността на
деянието, за което е повдигнато обвинение, съдът е признал привлеченото към
наказателна отговорност лице за невиновно по повдигнатото му обвинение.
С протестираната присъда Плевенския
районен съд е признал подсъдимия Ц.В.П. роден на *** *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, работи, женен,
неосъждан, ЕГН ********** за невинен в това, че на неустановен ден през месец октомври 2016
година, в град *** ***, чрез
посредствено извършителство с наказателно неотговорни лица, между които: Д.Г., Н.Р.
и неустановени като брой други лица, чрез използване на неустановено моторно
превозно средство - товарен автомобил неустановен като марка и като държавен
контролен номер, да е отнел чужди движими вещи - 1 брой електронна боксова
круша /силомер/, марка „BOXER MATRIX“ на стойност 2 632,50 лева и 1 брой билярдна маса марка „VIKING
Във въззивния протест се съдържа оплакване за неправилна
интерпретация от страна на първия съд на събрания по делото доказателствен
материал, който еднозначно води на извода, че вещите са отнети от владението на
собственика без негово съгласие и то с активни действия на подсъдимия. Застъпва
се становището, че неправилно районният съд е ценил обясненията на подсъдимия
като годен доказателствен източник. От друга страна не се събирали данни за наличие
на всички законови предпоставки, които да могат да обусловят извода, че
подсъдимият е упражнил право на задържане при възникналите търговски
взаимоотношения между страните – подсъдимия и собственика на вещите.
Пред въззивния съд
представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да бъде отменена на основание оплакванията изложени в
протеста.
Подсъдимият и неговата
защита ангажират становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и като
такава следва да бъде потвърдена.
Плевенският окръжен съд
като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в протеста, становищата на
страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по
реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е
подаден в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради
което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество, протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да
постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен
анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за
установено от фактическа страна следното:
„ ***“ ООД град Плевен към инкриминираният
период било представлявано от подсъдимия
Ц.П.. Дружеството било собственика на помещение в град *** ***, Плевенска област,
ул. „ ***“ № ***, обособено като кафе аперитив с обща площ от 71,74 кв. м. На
01.03.2016 година в град *** ***, Плевенска област бил сключен договор за наем
на недвижимия имот между „***“ ООД град Плевен, представлявано от подсъдимия П.
в качеството му на наемодател и „ ***“ ЕОД със седалище и адрес *** ***,
представлявано от С.И. в качеството на наемател. По силата на договора
имота се предоставял за временно
възмездно ползване при уговорена наемна цена от 400 лева, платима от 1- во до
5- то число на съответния месец на календарната година. След сключването на
договора свидетелят С.И. започнал да експлоатира имота - кафе аперитива според
уговореното по договора. След възникване на наемните правоотношения на
23.03.2016 година „***“ ЕООД град Плевен, представлявано от Х.П. и „ ***“ ЕООД,
представлявано от С.И. сключили договор, по силата на който „***“ ЕООД град Плевен предоставило за
експлоатация на „ ***“ ЕООД „ Билардна маса“ с фабричен номер В – 7 1009 и „
Боксова круша“ с фабр. № В – 0231 срещу задължения за наемателя на вещите да
предоставя на наемодателя 50 процента от оборота на съоръженията. И двете
съоръжения С.И. монтирал в кафе аперитив, находящо се на ул. „ ***“ № *** в
град *** ***. Няколко месеца след сключването на договора за наем на кафе
аперитива, С.И. престанал да изплаща дължимата на „***“ ООД град Плевен наемна
цена, както и дължими към ЧЕЗ и ВиК Плевен суми за консумативи като вода и
електрическа енергия. По този повод свидетелят М. П. неколкократно го търсил с
цел уреждане на възникналото неизпълнение по договора от страна на наемателя.
Свидетелят И. заявявал, че има финансови затруднения.До края на месец август на
2016 година, наличните обороти от съоръженията, монтирани в кафе аперитива в
град *** *** били отчитани регулярно между страните по сключения за
експлоатацията им договор чрез провеждани телефонни разговори между И. и
представител на „ ***“ ЕООД. През месец септември на 2016 година С.И.
преустановил дейността си в кафе аперитив, находящо се в град *** ***, ул. „***“
№ *** и затворил обекта.Към 03.10.2016 година, задълженията на „ ***“ ЕООД, в
качеството на наемател на помещението кафе аперитив възлизали на общата сума от 1 571,46 лева, включваща неизплатен наем за
три месеца и разходи за ползвани електрическа енергия и вода. Наемодателят „***“
ООД град Плевен, представлявано от подсъдимия Ц.П. официално уведомил наемателя
за задълженията му и го поканил в срок до 06.10.2016 година да ги погаси. Задълженията по наемният договор така и не били погасени от дружеството,
представлявано от свидетеля И..
По същото време друго лице проявило пред Ц.П. интерес за сключване на наем на същото
помещение. Предвид липсата на постъпили каквито и да е плащания до момента от страна на„ ***“
ЕООД по наемният договор, подсъдимият решил да прекрати окончателно договорните
си отношения с него и да сключи нов договор с нов наемател. Подсъдимият
разполагал с ключ от помещението,
предоставен му от органите на полицията,
които във връзка с друг криминален
случай били посещавали кафенето за извършване на възложени им процесуално
следствени действия. В края на месец септември 2016 година представители на „ „***“
ЕООД посетили обекта в град *** ***където били оставени за ползване, въз основа
на сключеният договор за наем, игрални съоръжения. Установили, че същите не се намират в помещението и същото е
заключено. След разговор със свидетеля И. , свидетелката М.Г. – служител в „***“
ЕООД разбрала, че „ Билардна маса“ и „ Боксова круша“ – собственост на
дружеството се намирали във владението на подсъдимия Ц.П.. Г.разговаряла два
пъти със сина на подсъдимия – М. П., който потвърдил, че съоръженията са
изнесени от работници на дружеството -
собственост на баща му Ц.П. и се съхраняват в складова база на „***“ ООД град
Плевен, находяща се в град *** *** надлежно опаковани. Договорните отношения
между „ ***“ ООД, представлявано от подсъдимия и „ ***“ ЕООД, представлявано от
свидетеля С.И. по прекратеният вече между тях наемен договор така и не били
уредени. За обезпечаване на вземанията си, произтичащи от неизплатени суми по
договора за наем и използвани от „ ***“ ЕООД консумативи за конкретен период
преди това, свидетелят С.И. подписал Запис на заповед. Въз основа на същата и
по реда на чл. 417 ГПК бил издаден изпълнителен лист в полза на „ ***“ ООД град
Плевен, представлявано от подсъдимия. Образувано е изпълнително дело за
събиране на дължимата от страна на „ ***“ ЕООД парична сума.На 29.12.2016
година представляващият „***“ ЕООД Х.П. депозирал жалба в РП -Плевен за
извършено от страна на Ц.П. престъпление по чл. 206 НК. Образувано е
наказателно производство против подсъдимия, в хода на което същият е привлечен
към наказателна отговорност за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 във вр. чл.
194 ал. 1 НК.
След образуване на съдебно производство пред Плевенски районен съд на
06.07.2018 година„ Билардна маса“ с фабричен номер В – 7 1009 и „ Боксова
круша“ с фабр. № В – 0231 – собственост на „ ***“ ЕООД били върнати то
подсъдимия в тяхно владение.
Доказателствата, върху които
съдът изгражда своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното
производство чрез подробен разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на
писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК. Следва да се посочи, че в
своята съвкупност събрания доказателствен материал е непротиворечив. Безспорно
се установява факта, че помещението, където са се намирали инкриминираните
вещи, е било собственост на подсъдимия и към онзи момент отдадено под наем за
ползване на Дружество представлявано от св. И.. Безспорно се установява и
факта, че вещите собственост на „ ***“ ЕООД са били инсталирани в помещението
по повод друг договор за наем върху движими вещи между И. и собственика им. От
доказателствения материал по делото не остава съмнение, че Дружеството
представлявано от св.И. спряло три месеца след сключване на договора за наем на
недвижимия имот изплащането на месечното възнаграждение, както и заплащането на
консумативите в обекта, като не последвало изпълнение на договора от страна на
наемателя. Еднозначно се установява и обстоятелството, че вещите са изнесени от
обекта от лица наети от подсъдимия, като причината за това било желанието на
собственика да отдаде под наем обекта и да упражни форма на задържане на вещите
поради неплащане на дължимите суми и консумативи. Настоящата въззивна инстанция
не споделя извода на прокуратурата, че така установената и възприета от
районния съд фактическа обстановка е изведена само въз основа на обясненията на
подсъдимия. Напротив събрани са множество доказателства от независими
източници, които установяват горепосочените факти. По тези съображения въззивният
съд приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по делото са
правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема фактическа
обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.
От така установените факти
районният съд е направил правилния извод, че с действията лицето, спрямо което
се провежда наказателното производство -
подсъдимия Ц.В.П. не е осъществило престъпния състав по чл. 197 т. 3 във вр. с чл. 195 ал. І т. 4 във вр. с
чл. 194 ал. І от НК, поради липсата на доказателства установяващи наличието на
умисъл.
Както правилно е отбелязал районния съд за съставомерността на
престъплението, за което подсъдимия е привлечен към наказателна отговорност е
необходимо наличието на доказателства не само за извършени от негова страна фактически
обективни действия по отнемането на конкретна чужда вещ от владението на
другиго, но и съзнанието и волята да свои същите въпреки знанието, че
собственика не е съгласен с това. Събраните в хода на делото гласни и писмени
доказателства установяват именно липсата на подобни съзнателни представи у
подсъдимия, които да определят поведението му като престъпно и умишлено по
смисъла на чл. 11 ал. 2 НК. Тук следва да се посочи, че дори ако се допусне, че
подсъдимия е имал някакво знание относно това чии са вещите, то последната теза
не се подкрепя от достатъчно безспорни или множество косвени и еднозначни
доказателства в тази насока, така че да може да се направи един категоричен и
безспорен извод относно това обстоятелство. Недоказаността на обвинението, в
конкретния случай относно субективната страна на престъпния състав, задължава
съда да постанови единствено оправдателна присъда, като единствено по този
начин се гарантира спазването на Закона и основните правила на наказателното
производство относно изискванията към доказателствената обезпеченост на
обвинението. Съвкупната преценка на доказателствата установява превес в
съзнанието на дееца, че посредством задържането на тези вещи улеснява
уреждането на договорните отношения между представляваното от него дружество и
„***“ ЕООД, представлявано от С.И.. В тази насока възраженията на прокурора от
Районна прокуратура, че не са спазени изискванията на други Закони – Закона за
задълженията и договорите и ТЗ и това опровергава защитната теза, са крайни и
неприемливи. Неспазването на тези законови изисквания е от съществено значение
при разрешаване на възникналия гражданско-правен спор, но не могат напълно да
се пренасят на плоскостта на наказателно правната страна на случая особенно в
частта относно умисъла, където следва да се преценяват и всички останали
обстоятелства свързани с личността на дееца, като образователен ценз, обичайна
търговска практика и на основата на това личностното възприятие за начина, по
които тези отношения свързани с неизпълнението на договора да бъдат уредени.
Макар и поведението на подсъдимият да не може да бъде толерирано, тъй като не
съответства в пълен обем на действащите правни форми, то последното не може да
бъде окачествено в престъпление и то „кражба“ по смисъла на чл.195 от НК.
Въззивният съд не установи при
изготвяне на мотивите на първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и
да е било нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В мотивите
си районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно изискванията на чл.301
от НПК на всички въпроси, поставени от закона. Посочил е въз основа на какви
доказателства е направил своите изводи относно фактическата и правната страна
на деянието (които изводи се споделят напълно от въззивния съд), приложил е
правилно закона и е постановил законосъобразна и справедлива присъда.
Обсъждането на доказателствата
е подчинено на правната и житейската логика, съобразено е с разпоредбите на
закона. При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка
на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради
което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от горното и на
основание чл.338 от НПК, ПлОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда 23.10.2019 година постановена по НОХД 298/2019 по
описа на Районен съд Плевен.
Решението не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.