Решение по дело №9154/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1531
Дата: 31 март 2024 г.
Съдия: Албена Такова Момчилова
Дело: 20231110209154
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1531
гр. София, 31.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110209154 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от А. А. М., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу
наказателно постановление № 22-4332-010621, издадено от началник сектор в ОПП-СДВР, с
което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл. 638 ал. 3 от КЗ.
Жалбоподателят поддържа, че е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена непосредствено преди да бъде спрян за проверка от
контролните органи. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не сочи
уважителна причина.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
Представени са писмени бележки от юрк. Х., с които моли за потвърждаване на
наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като настоящият съдебен състав анализира събраните писмени доказателства по
делото поотделно и в тяхната съвкупност намери, че фактическата обстановка се е развила
по следния начин:
На 17.05.2023г. жалбоподателят М. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рег. № ***, собственост на П.В.И.. Около 10:42 часа, в гр. София, на бул.
„Райко Даскалов“, срещу бл. 51, с посока на движение от бул. „Панчо Владигеров“ към бул.
„Добринова скала“, Р. М. С. - старши полицай при 09 РУ-СДВР извършил проверка на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***, управляван от жалбоподателя
М.. При извършената проверка полицейският служител установил, че жалбоподателят
1
управлява МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
На същият ден бил съставен АУАН серия GA № 771380 за извършено нарушение на чл. 638,
ал. 3 от КЗ, който бил връчен на жалбоподателя М. на същия ден. Жалбоподателят М. не
представил писмени възражения срещу съставения му акт.
На 09.06.2023г. Д.Д.Д. – началник сектор в ОПП-СДВР издала наказателно
постановление № 22-4332-010621, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на
жалбоподателя бил наложени административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за
извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Наказателното постановление било връчено на
жалбоподателя М. на 20.06.2023г., като на същия ден жалбоподателят депозирал жалба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал – справка в
информационната система на Гаранционен фонд, справка картон на водача, заповед № 513з-
4536/31.05.2022г., заповед № 8121к-13318/23.10.2019г., акт за встъпване в длъжност, заповед
№ 4332з-143/15.02.2016г., писмо с вх. № 2849/04.01.2024г., справка в информационната
система на Гаранционен фонд.
Съдът кредитира в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като
същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност. От същите се установяват както факти от
процесуално значение, така и такива свързани с обективната и субективната страна на
нарушението.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
при спазване на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (наказателното потановление е
връчено на 20.06.2023г., а жалбата е депозирана на същия ден), с оглед на което същата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за
спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията,
изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдът служебно установи, че актът за установяване на администативно нарушение и
наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица. Според
т. 1.73 от заповед № 513з-4536/31.05.2022г. Р. М. С., заемащ длъжност старши полицай е
компетентен да съставя актове за установяване на административни нарушения по КЗ.
Съгласно т. 1.3 от заповед № 4332з-143/15.02.2016г., началникът на 03 сектор
„Административно обслужване“ в ОПП-СДВР е компетентен да издава наказателни
постановления за нарушения на КЗ. Видно от приложената заповед № 8121к-
13318/23.10.2019г. към датата на издаване на наказателното постановление Д.Д.Д. е била
преназначена на длъжност 03 сектор „Административно обслужване“ в ОПП-СДВР, като е
встъпила в длъжност на 29.10.2019г..
На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване
на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите
са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.
При проверката съдът установи, че са налице всички необходими реквизити, уредени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Лаконичното описание на относимите към нарушението обстоятелства не отнема логическото единство на възпроизведените в факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на неговия състав. В този смисъл краткото, но ясно отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
наказва с глоба от 400,00 лева.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 17.05.2023г..
2
жалбоподателят М. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №
*** без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С това
обективната съставомерност на нарушението е изпълнена, тъй като жалбоподателят е
ползвател на автомобила, а не негов собственик, поради което
административнонаказателната му отговорност правилно е ангажирана в качеството на
лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Такъв договор е сключен видно от писмените
доказателства към административнонаказателната преписка едва след процесната проверка
и именно в резултат на нея, като началният час на покритие на застраховката е четиридесет
минути след проверката. Прави впечатление, че от направената справка при ЗД „Бул Инс“
АД в хода на съдебното производство се установява, че за лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *** няма сключени застраховки „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. При служебно извършена справка от съда в
информационната система на Гаранционен фонд се потвърждава обстоятелството, че към
17.05.2023г. за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *** няма
сключени застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Валидна застраховка
няма и към следващия ден. Изложеното води до извод, че жалбоподателят М. е сключил
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в резултат на извършената
проверка, като по неустановени причини, застраховката не е провела своето действие. В
тази връзка, жалбоподателят не ангажира доказателства в подкрепа на направените
възражения, че към датата на установяване на нарушението, управляваното от него превозно
средство е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай е налице и субективна
страна на вмененото нарушение, тъй като деянието е извършено виновно. Жалбоподателят
М. е бил длъжен преди да започне да управлява процесния лек автомобил да се увери, че за
превозното средство има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, тъй като законодателят е вменил задължение на всеки водач, който
управлява автомобил, независимо от това дали е собственик или не, да носи
неблагоприятните последици, които законът свързва с управлението на автомобил, за който
тази застраховка не е сключена. Жалбоподателят М. е знаел за това свое задължение, но
въпреки това е пренебрегнал установената от законодателя забрана, като е предприел
управление на процесния автомобил, без да има валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Санкционната разпоредба предвижда, че се наказва с наказание „глоба“ в размер на
400,00 лева лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка
с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Последната предвижда
абсолютен размер на наказанията, което не позволява да бъдат определени, нито в по-нисък,
нито в по-висок размер, т. е. той е точно и строго определен от закона и не подлежи на
преценка.
За преценка наличието на маловажен случай на извършено административно
нарушение е нужно да се изследват начина, времето и мястото на извършване на
нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици, които в своята
съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН,
тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. Като такова не следва да се цени наличието на данни за
последващо сключване на задължителната застраховка, след като от събрания в хода на
съдебното производство доказателствен материал се установи, че към датата на извършване
на нарушението за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *** няма
3
сключени застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Противоправното
бездействие на жалбоподателя създава възможност при управление на превозното средство
да бъде реализирано пътнотранспортно произшествие, при което при липса на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания
от жалбоподателя автомобил, ако той е виновен за настъпване на транспортния инцидент,
пострадалото лице няма да има възможност да предяви своите претенции към застраховател,
с което се ограничават неговите права.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл. 63д от
ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди на СДВР да
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита
по дела по ЗАНН чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80,00 до 150,00 лева. Съобразявайки продължителността на
производството и неговата сложност, съдът намира, че на СДВР следва да се присъди
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения и отговорността на жалбоподателя е
била ангажирана за деяние, което е доказано по безспорен начин, с оглед на което
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-010621, издадено от
началник сектор в ОПП-СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на А. А. М., с ЕГН
**********, с адрес: *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00
лева за извършено нарушение на чл. 638 ал. 3 от КЗ като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА А. А. М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на СДВР сумата от
80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4