Решение по дело №4543/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№……

     гр. София, 27.09.2022 г.

 

В И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІIІ - Б въззивен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

МЛ. СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА

 

при участието на секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от младши съдия Десислава Алексиева гр. дело № 4543 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20032811 от 04.02.2021 г. (при допусната от СРС очевидна фактическа грешка при посочване на годината 2020 г.) по гр. д. № 54422/2019 г., СРС, III ГО, 155 с-в, изменено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с Определение № 20157385 от 14.07.2021 г. по същото дело е прекратено производството по гр.д. № 54422/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 155 състав, за сумата от 4 915,98 лв. /четири хиляди деветстотин и петнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща префактурирани стари задължения за периода от 23.06.2009 г. до 29.01.2018 г.; прието е за установено по предявените искови претенции от „С.в.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сгр. 2А  срещу И.М.А., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че И.М.А.  дължи на  „С.в.“ АД сумата от 1 212,23 лв. /хиляда двеста и дванадесет лева и двадесет и три стотинки/ - главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 08.02.2018 г. до 30.06.2019 г., за клиентски номер **********, сумата от 623,11 лв. /шестстотин двадесет и три лева и единадесет стотинки/ - лихва за забава за периода от 11.03.2018 г. до 30.06.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

С решението е осъдена И.М.А. да заплати на „С.в.“ АД на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 50,30 лв. /петдесет лева и тридесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.08.2019 г. по гр.д. № 42807/2019 г. по описа на СРС, 155 състав и 206,63 лв. /двеста и шест лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски. С решението е осъдена „С.в.“ АД  да заплати на адвокат М.Л.Л., ЕГН **********, на основание чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 667,57 лв. /шестстотин шестдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, както и на адв. К.Б.и на адв. Н.И.на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 402,06 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Решението, в частта с която са уважени исковете е обжалвано от ответника И.А. с мотиви, че неправилно първоинстанционният съд приел, че ответникът е потребител на питейна вода. Справката от имотен регистър не доказвала качеството и на собственик, отделно тя не била потребител, тъй като има вписан вещен ползвател. Оспорва дължимостта на сумите и на основание това, че по делото не е доказана реална доставка на питейна вода до процесния имот. Освен това, счита, че по делото не е доказано, че задълженията следва да бъдат начислявани на база за трима ползватели. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковете в цялост. Претендира присъждане на разноски на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Въззиваемото дружество „С.в.“ АД  не е подало отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Решението в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение исковата претенция в размер на 4 915,98 лв., представляваща префактурирани стари задължения за периода от 23.06.2009 г. до 29.01.2018 г. е влязло в сила като необжалвано.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 пр.1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от "С.в." АД срещу И.М.А..

От представена по делото справка от имотен регистър  се установява, че И.М.А., ЕГН ********** и М.Г.А., ЕГН ********** са придобили апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. **********по силата на договор за покупко-продажба от 14.11.2006 г. от С.Д.Х., като е вписано вещно право на ползване в полза на М.А..

Установява се от подадено заявление с вх. № ЗП-2367 от 02.02.2018 г. от С.Д.Х. до „С.в.“ АД, че същата е заявила закриване на партидата, открита на нейно име поради продажба на процесния апартамент съгласно нотариален акт за покупко-продажба от 14.11.2006 г. Установява се също така, че е открита нова партида с клиентски номер ********* с титуляр И.М.А. съгласно горепосочения нотариален акт за покупко-продажба.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните /В и К/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК услуги, като според б. "а" от посочената разпоредба това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ и чл. 2, ал. 1 от Общите условия, собствениците на водоснабдени имоти са потребители на услугите В и К. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата. В частност е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 8, ал. 4 от наредбата. Следователно от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е потребител на ВиК услуги в качеството си на собственик в процесния период.

Противно на довода на жалбоподателя във въззивната жалба, че вписаният през 2006 г. ползвател М.Г.А., ЕГН ********** дължи процесните суми, от събраните по делото доказателства не се установява съществуването на правото на ползване към момента на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство по арг. от чл. 59, ал. 1 ЗС, нито пък се установява партидата да е била открита на негово име, поради което възражението в този смисъл е неоснователно.

От приетото като неоспорено по делото заключение на СТЕ се установява, че ищецът е предоставил водоснабдителни и канализационни услуги във водоснабдения имот, за който е открита партида със стар клиентски номер № ********** с титуляр С.Г.и нов клиентски № ********* с титуляр И.М.А., представляващ апартамент в гр. София, ж.к. *********. Поради неосигурен достъп на вещото лице до апартамента, същият дава заключението си на база събраните по делото доказателства и допълнително изискани справки от ищеца и НАГ. В имота на ответницата има монтирани два водомера, съответно за топла и студена вода, като доставката на вода и фактурирането е на база трима живущи в размер на 609,536 м3, а след реални отчети на тримесечие са коригирани на 531,272 м3. Към СТЕ е приложена и справка за периода от 05.06.2009 г. до 28.06.2019 г., от която се установява , че в периода 24.04.2009 г. до13.07.2011 г., са извършвани реални отчети на двата монтирани в имота водомери с № ********* и 40249794, а от 13.07.2011 г. до 28.06.2019 г. дължимите суми са начислявани на „база“ поради изтеклата валидност на метрологичната проверка на двата водомера и липса или нарушена цялост на пластмасовата пломба на холендъра съгласно приложено уведомително писмо с № ********** от 13.04.2011 г.

Релевираният във въззивната жалба довод, че не е доказано, че ползвателите в имота са трима е неоснователен. Съгласно чл. 25, ал. 13 от Общите условия/2016 г./, приложими в процесния период/ при определяне на месечното количество изразходвана питейна вода при липса на индивидуални водомери, данните за броя обитатели се предоставят от потребителя, заверени от управителя на етажната собственост или друго, упълномощено от управителя на етажната собственост лице.  Информацията за брой обитатели може да се предостави и от управителя на етажната собственост или упълномощено от него лице или да се събере служебно от ВиК оператора. Последващи промени в данните за броя обитатели имат сила от датата на изрично писмено уведомяване на ВиК оператора, с изключение на случаите когато датата на промяната е установена с официален удостоверителен документ. В разглеждания случай, се установява, че ВиК операторът е начислявал задължения на „база“ за трима обитатели, но не се установява по делото наличие на изрично писмено уведомяване до същия от новия потребител И.А. за последваща промяна в броя обитатели, поради което и месечното количество изразходвана питейна вода за процесния период е определяно в съответствие с чл. 25, ал. 13, изр. 3 от Общите условия.

 От приетото като неоспорено от страните заключение на ССчЕ по поставени от ищеца въпроси се установява, чe задълженията за ползвани ВиК услуги по партидата на клиентски номер ********* с титуляр И.М.А. са изчислени в съответствие с утвърдените от КЕВР цени в следните размери: 1212,23 лева – консумирана студена вода за периода 30.01.2018 г. до 31.05.2019 г.  и 623,11 лева – лихва за забава, изчислена за периода от 08.02.2018 г. до 31.05.2019 г. Няма извършени плащания от абоната. При преценката му по чл. 202 ГПК, настоящият състав намира, че заключението следва да бъде кредитирано като безпристрастно, обективно и компетентно изготвено.

Следователно ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания в размер на 1212,23 лева за процесния период, до който и размер искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане /чл. 422, ал. 1 ГПК/.

В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина за заплащане на стойността на доставените Ви К услуги / виж чл. 33, ал. 2 от Общите условия  от 2016 г./, следва, че процесните вземания са възникнали като срочни и са станали изискуеми с изтичането на 30-дневен срок от датата на фактурирането им. Предвид липсата на самостоятелни оплаквания и поради акцесорния характер на вземането за лихва, то исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в процесния период законосъобразно е била уважена от първоинстанционния съд.

Налага се извода, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено съгл. чл. 271, ал. 1, предложение първо ГПК.  

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20032811 от 04.02.2021 г. по гр. д. № 54422/2019 г., СРС, III ГО, 155 с-в, изменено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с Определение № 20157385 от 14.07.2021 г. по същото дело в обжалваната му част.

ВРЪЩА делото на СРС за извършване на преценка относно необходимостта от провеждане на процедура по чл. 247 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.                                    2.