Р Е Ш Е Н И Е № 370
гр. Монтана, 21 септември 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 13 септември 2017 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: Д*** Д*** като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 53 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл.
Образувано е по жалба на И.К.Й.,***, със съдебен адрес ***, офис 4 против
Заповед № ЧР-2 108/15.11.2016 г. на Изпълнителен директор на Агенция за
социално подпомагане, гр. София, с която е прекратено служебното й
правоотношение, считано от 21.11.2016 г. Моли отмяна на заповедта – чл. 121,
ал. 1, т. 1 от ЗДСл, възстановяване на заеманата длъжност, присъждане на
обезщетение по чл. 104, ал. 1, вр. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл за период от шест
месеца, ведно с лихвата до окончателното плащане, както и присъждане и на
разноските по делото. В съдебно заседание адв. М. поддържа жалбата, като излага
подробни съображения защо счита, че няма валидно подадено заявление за
напускане, т.е. че такова е подадено под натиск, а не е резултат на доброволна
воля от страна на оспорващата.
Ответната страна Изпълнителен
директор на Агенция за социално подпомагане, гр. София, чрез ст.юрк В.Д.
оспорва жалбата. В съдебно заседание ст.юрк Д. твърди, че жалбата е
недопустима, подадена извън законоустановения срок, респ. несъстоятелна, тъй
като обстоятелството за извършен натиск не е предмет на настоящото
производство, а се разглежда от други компетентни за това съдебни органи.
Доказателствата по делото са писмени.
Административен съд Монтана след
като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №
953/13.10.2004 г. оспорващата И.К.Й. е назначена на длъжността „Началник отдел
Длъжностно ниво А8“ в отдел „Закрила на детето“, Дирекция „Социално
подпомагане“ общ. Ружинци, обл. Видин.
С молба вх. №
30-57839 от 15.11.2016 г. на МТСП – АСП, гр. София, оспорващата е поискала да
бъде освободена по взаимно съгласие от заеманата длъжност, считано от
21.11.2016 г.
Със Заповед №
ЧР-2 108/15.11.2016 г. на Изпълнителен директор на Агенция за социално
подпомагане, на оспорващата е прекратено служебното й правоотношение по взаимно
съгласия. Заповедта е получена на 21.11.2016 г. при условията на отказ да бъде
получена.
Видно от
представени извлечения от програмен продукт по регистриране на вътрешни
преписки, писмото на оспорващата, относно заявлението й за напускане е
входирано с рег. Инд. 30-57839 на 15.11.2016 г. в 14:11:12 часа /л. 36/, а
молбата й за напускане е входирана с рег инд. 30-57945 на същата дата в
15:16:45 ч. /л. 37/
Видно от
разпечатка от електронната поща на оспорващата, на 15.11.2016 г. в 14:07 часа е
изпратено писмо „на вниманието на господин В*** “, отразено като „СПЕШНО“ /л.
38/ и входирано с № 30-57945.
С писмо изх. №
16232351 от 16.12.2016 г. Директор на дирекция „ИТ“, гр. Монтана е уведомил
оспорващата, по повод на подадано от нея искане от 17.11.2016 г., че
инспекцията по труда не е компетентния орган, който може да се произнесе по
въпроса, касаещи твърденията й за упражнен натиск при подаване на молбата й за
напускане.
С Постановление
на Районен прокурор при РП, гр. Лом, по повод на депозираната жалба от
оспорващата за упражнена принуда при подаване на молба за освобождаване от
заеманата длъжност, е отказано да образува досъдебно производство за извършване
на престъпление от общ характер.
По делото са
представени още, както следва: жалба до Изпълнителния директор на АСП, гр.
София, Районна Прокуратура гр. Лом и Инспекция на труда, гр. Монтана с дата
15.11.2016 г. /л. 39/, жалба до Районна Прокуратура гр. Лом и Инспекция по
труда, гр. Монтана с дата 23.11.2016 г., писма от АСП до оспорващата за
получаване на неполучена служебна книжка, длъжностна характеристика за
длъжността „Главен социален работник“ в дирекция „СП“, отдел „Закрила на
детето“, протокол за предупреждение от органите на МВР.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта на
жалбата.
Заповедта е получена на 21.11.2016 г. при условията на отказ. Тъй като в
същата не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, то за
подаването на жалба важи срокът, предвиден в чл. 140, ал. 1 от АПК, а той е два
месеца. Съгласно чл. 60, ал. 3 и 6 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК срокът,
който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако
последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден, а когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в
първия следващ присъствен ден. Последният ден за подаване на жалбата,
съгласно правилата за броене на срокове е 21.01.2017 г., който е ден събота и е
неприсъствен. Жалбата е подадена на 23.01.2017 г., който ден е понеделник и е първият
присъствен ден след неприсъствения, поради което същата е подадена в определения
законоустановен срок. Жалбата е подадена от заинтересована страна, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По
основателността на жалбата.
Предмет на оспорване е Заповед № ЧР-2
108/15.11.2016 г. на Изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане,
гр. София, с която е прекратено служебното правоотношение на И.К.Й., считано от
21.11.2016 г. при условията на взаимно съгласие.
Съгласно чл. 121,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДСл държавният служител има право да оспори законността
на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването
или пред съда чрез органа по назначаването и да иска отмяна на акта, с който то
е прекратено и обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради
прекратяването
Безспорно е между страните, че на 15.11.2016 г. оспорващата е
написала собственоръчно молба за прекратяване на служебното й правоотношение по
взаимно съгласие, считано от 21.11.2016 г.
Спорът между страните се изразява в обстоятелството дали
подадената молба изразява доброволната воля на държавния служител да напусне
работа или е подадена под натиск.
В тази връзка неоснователно е възражението на юрк Д., че това
обстоятелство е предмет на друго производство, тъй като законодателят изрично е
предвидил оспорването на заповедите за прекратяване на служебното
правоотношение да бъде по административен ред, а от това следва, че всички
обстоятелства свързани с този юридически факт, подлежат на установяване в това административно
производство. Обратното не може да гарантира, поради липсата на основание за
това, предоставената правна възможност на държавните служители с неправомерно
прекратено правоотношение, да бъдат възстановени на заеманата, преди
прекратяването, длъжност.
Обстоятелството, че оспорващата е написала молба за напускане по
взаимно съгласие на дата 15.11.2016 г. не е достатъчно, за да се счете, че има
надлежно отправено искане от служителката към Изпълнителния директор за
прекратяване на служебното й правоотношение. В тази връзка нито лично тя, нито
упълномощено от нея лице е подавало, респ. изпратило молбата й в деловодството
за регистрация. Такова изпращане и регистрация е извършено без съгласието на служителката,
за което същата, още преди регистриране на написаната от нея молба за
напускане, е подала жалба-опровержение, по електронната поща, с която е
уведомила органа по назначаването, че написаната от нея молба за напускане е под
натиск от служител на име А*** . С жалбата си е поискала да се извърши проверка
и изрично е заявила, че не желае да напуска работата си. По така изнесените от
оспорващата обстоятелства не е извършена проверка, а неизвършването на такава и
издаването на заповедта за прекратяване, въз основа на молба, написана по
принуда, квалифицират, както действията на орагана, така и издаденият от него
административен акта като незаконосъобразни. Подобни мотиви са развити в
Решение № 9821 от 18.10.2007 г. на ВАС по адм. д. № 934/2007 г., V о.,
докладчик председателят Д*** Д*** .
В подкрепа на направения извод видимо прави впечатление,
неправомерно и неуспешно, правените опити за разместване входящите номера по
постъпване на молбата за напускане и жалбата, в която оспорващата навежда факти
и обстоятелства, че молбата за напускане е подадена под натиск на друг служител.
Върху хартиеният носител на молбата за напускане е поставен печат с вх. № 30-57839 /л. 46/, докато в
електронния регистър писмо относно „МОЛБА ЗА НАПУСКАНЕ“, пристигнало по имейл
адрес, е с друг, по-късен рег. индекс, а именно: 30-57945 /л. 37/.
Върху разпечатаното електронно писмо от оспорващата, където в
поле „Относно“ с главни букви е написано „НА ВНИМАНИЕТО НА ГОСПОДИН ВАСЕВ,
СПЕШНО“, е поставен № 30-57945 /л.
38/, но под същия номер в електронния регистър е записано писмо относно „МОЛБА
ЗА НАПУСКАНЕ“ /л. 37/.
В същия този електронен регистър жалбата на оспорващата е
входирана с рег. индекс 30-57839 /л.
36/ и с пояснение в графа относно „заявление за напускане“, т.е. номер, който е
преди № 30-57945 и даден на молбата
й за напускане. Тази хронология естествено следва реда на изпращане и
получаване на документи по електронната поща. Писмото на оспорващата относно
опровержението й по подадената молба за напускане е регистрирано в 14:11 ч. с
рег. индекс 30-57839 /л. 36/, което
съответства на часа и датата на неговото изпращане, а именно в 14:07 ч. /л. 38/
или регистрирането му не може да е с № 30-57945,
който номер е поставен на писмо, получено в 15:16 ч. и е относно „МОЛБА ЗА
НАПУСКАНЕ“. Би могло да се твърди, че писмото регистрирано с относно „заявление
за напускане“ и рег. № 30-57839
всъщност е подадената молба за напускане, но в този случай няма необходимост от
повторното й изпращане, респ. молбата за напускане няма да се регистрира два
пъти, веднъж в 14.:11 и втори път в 15:16 ч. Отделно от това, доказателствата
по делото установяват, че в АСП София са получени две електронни писма от
оспорващата, а именно: молба за напускане и жалбата, в която са изложени
обстоятелства по принудителното написване на молбата й за напускане.
Тези размествания в поредността на номерата на входящата
регистрация на АСП са извършени впоследствие и очевидно заради времето, по
което е постъпила молбата за напускане, но по меродавен начин, тези
обстоятелства се установяват от записванията в електронния регистър, който отразява
хронологията на постъпващите документи и не може да бъде манипулиран.
Още едно доказателство, освен по часа на изпращане /14:07 ч./ и
получаване /14:11 ч./, че жалбата-опровержение на оспорващата е входирана с по-малкият
номер, а именно: 30-57839, се установява
и от поле „Относно“, където с главни букви е написано „НА ВНИМАНИЕТО НА
ГОСПОДИН ВАСЕВ, СПЕШНО“. Спешността в случая се е състояла в опровержение на волята
в написаната молба за напускане или че същата е написана под натиск. Реторичен
е въпросът доколко оспорващата е имала спешна необходимост на 15.11.2016 г.,
непосредствено след написване и предаване на молбата за напускане на трето
лице, да уведоми Изпълнителния директор за своето „СПЕШНО“ намерение да напусне
работа, което следва да се счита от дата 21.11.2016 г.
Дори да се приеме, че жалбата, с която оспорващата опровергава доброволността
при написване на молбата й за напускане, е подадена след регистриране на самата
молба, то за да изясни действителната ситуация, органът по назначаването е
следвало да извърши нужната проверка и да установи каква всъщност е обективната
воля на служителката, тъй като липсата на реално съгласие е пречка да бъде
издадена заповед при условията на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Текстът на тази
правна норма изисква наличие на безспорно взаимно съгласие на двете страни по
правоотношението - на органа по назначаването и на държавния служител, а
липсата на която и да е от предвидените в закона материалноправни предпоставки
лишава акта от неговата материална законосъобразност.
По отношение на
искането за възстановяване на заеманата преди прекратяване на правоотношението
длъжност.
Съгласно чл. 121 от ЗДСл, държавният
служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си
правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по
назначаването и да иска: отмяна на акта, с който то е прекратено; обезщетение
за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването; поправка на
основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната
книжка или в други документи.
Съгласно чл. 122, ал. 1
от ЗДСл, при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на
предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок
от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.
Имайки предвид цитираната правна уредба, направеното в жалбата
искане за възстановяване на заеманата преди това длъжност не подлежи на
разглеждане и самостоятелно произнасяне с отделен диспозитив, тъй като това
право държавният служител има по закон, след отмяна на заповедта за
прекратяване на служебното му правоотношение и при явяване в двуседмичен срок
от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.
По отношение на
искането за присъждане на разноски направени в производството.
При този изход на делото искането на адв. М. за присъждане на направените в производството разноски,
се явява допустимо – направено във фазата по извършване на искания и събиране
на доказателства /в жалбата – л. 6/, но същото е неоснователно. В представения
по делото договор за правна защита и съдействие е записана договорена сума от
1200 лева, без да има данни, че същата е реално заплатена, тъй като няма
уговорен начин на нейното плащане.
По отношение на
искането по чл. 104, ал. 1, във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.
Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСЛ, когато заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по
назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в
размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на
уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време,
през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил
назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал
възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в
заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз
основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
Имайки предвид
действащите законови разпоредби и съдебната практика, служителят има право на обезщетение при условията на чл.
104, ал. 1 от цитирания закон и му се дължи такова след отмяна на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение. В случай на съдебно обжалване,
заповедта се счита за отменена след влизане в сила на съдебното решение, с
което прекратеното служебно правоотношение е прието за незаконосъобразно,
поради което производството по искането за присъждане на обезщетение, направено
на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл следва да бъде разделено и евентуално
спряно до влизане в сила на настоящото решение, с основание чл. 121, ал. 1, т.
1 от ЗДСл., поради наличието на преюдициалност между двете дела.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 210, чл. 229, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 144 от АПК и чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
РАЗДЕЛЯ жалбата на И.К.Й.,*** с искане за осъждане на Агенция за социално подпомагане, гр. София да й
заплати обезщетение при условията на чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, във връзка с
чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.
ПРОИЗВОДСТВОТО да се докладва на Председателя на АС Монтана за образуване
на ново дело по разделеното искане.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № ЧР-2 108/15.11.2016 г. на
Изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане, гр. София.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.К.Й.,*** за осъждане на Агенция за
социално подпомагане, гр. София да й заплати направените в производството
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: