Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 09.08.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
въззивно гражданско дело № 416 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 24.09.2020г.,
постановено по гр.д. № 21977/2014г. по описа на СРС, ГО, 177 състав, е признато
за установено по предявения от „П.Б.Б.“ ЕАД срещу „В.“ ООД иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът е собственик на
лек автомобил Фолксваген Туарег, с номер на рама
WVGZZZ7LZ8D071084 и рег. № *******понастоящем с номер на рама
WVGZZZ7LZ9D009480 и рег. № *******
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна
жалба от ответника „В.“ ООД, в която се поддържа оплаквания за съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи. Счита, че съдът не е взел предвид
всички събрани по делото доказателства, както и не е обсъдил наведените от
ответника възражения. Конкретно се твърди, че е напълно пренебрегнат фактът, че
справките от Агенция „Митници“ не са изчерпателни и не могат да дадат исканата
информация, което е било изрично посочено в представените по делото справки.
Поради изложеното счита, че не може да се отхвърли с категоричност твърдението
на ответника, че закупеният автомобил е внесен от Германия от праводателя му „Ф.9“
ООД. Изложени са и бланкетни оплаквания относно разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест, като се изразява несъгласие с изводите на съда,
че всички релевантни факти следва да бъдат доказани от ответното дружество, а
същевременно всички твърдения на ищеца били приети за безспорни и ненуждаещи се
от доказване. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
Насрещната страна „П.Б.Б.“ ЕАД оспорва въззивната жалба
като неоснователна.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Предявен
е за разглеждане иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
право на собственост върху лек автомобил Фолксваген Туарег, с номер на рама
WVGZZZ7LZ8D071084 и рег. № *******понастоящем с номер на рама WVGZZZ7LZ9D009480
и рег. № *******
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорни
между страните следните правопораждащи претенцията факти - че по силата на договор за финансов лизинг,
сключен между ищеца и М.Ж., ищцовото дружество се задължило да придобие собствеността върху
движима вещ – лек автомобил Фолксваген Туарег, рама № WVGZZZ7LZ8D071084, като
за целта сключил договор за продажба с „А.“ ООД на 21.05.2008 г. и предоставил закупеният
автомобил за ползване от лизингополучателя, както и че впоследствие бил сключен
договор за застраховка между ищеца и ЗАД „А.Б.“ под формата на застрахователна
полица с период на покритие 23.05.2008 г. – 22.05.2009 г. Установено е, че на
10.02.2009г. неизвестно лице противозаконно отнел процесното моторно-превозно
средство, за което престъпление било образувано наказателно производство. Първоинстанционният
съд е приел за установено и обстоятелството, че на 28.04.2009г. ответното дружество е закупило от трето за
спора лице – „Ф.9“ ООД, лек автомобил Фолксваген Туарег, с номер на рама
WVGZZZ7LZ9D009480 и ДК№ ******* Въз основа на заключението по назначената в
досъдебното произвдство съдебно-техническа експертиза е приел, че задържаният
лек автомобил Фолксваген Туарег, с номер на рама WVGZZZ7LZ9D009480 и ДК№ ******НН
е с пренабит идентификационен номер на рама, като видимият номер на рама
WVGZZZ7LZ9D009480 е с първоначално заводско съдържание WVGZZZ7LZ8D071084. При
така установените факти е направен извод, че предявеният установителен иск е
основателен, доколкото по делото не е установено по какъв начин праводателят на
ответното дружество е придобило собствеността върху лек автомобил Фолксваген
Туарег, с номер на рама WVGZZZ7LZ9D009480 и ДК№ ******НН, както и че не било
доказано твърдението, че този автомобил е бил внесен от Германия. С оглед
изложеното и предвид обстоятелството, че идентичността на придобития от ищеца
автомобил и автомобилът, предмет на сключения от ответника договор за продажба,
е установена, е направен извод, че ищцовото дружество се легитимира като
титуляр на правото на собственост на иззетия като веществено доказателство по
пр. пр. № 9784/2009г. по описа на СРП автомобил.
Между
страните по делото на етапа на въззивното производство не е спорно, че ищцовото
дружество „П.Б.“ ЕАД /правоприемник на първоначалния ищец „П.Б.“ ЕАД/ е
закупило на 21.05.2008г. от "А.“ ООД за свой клиент лек автомобил марка Фолксваген
Туарег, рама № WVGZZZ7LZ8D071084, двигател № *******, цвят - черен. Автомобилът бил
регистриран в МВР със свидетелство за регистрация от собственика на автомобила
- ищцовото дружество, с рег. № В *******. С договор за финансов лизинг № 050/000269
от 21.05.2008г. ищцовото дружество е предоставило на лизингополучателя М.К. Ж.
описаният автомобил за срок от 60 месеца при посочените финансови условия. Лизингодателят
сключил със ЗАД „А.Б.“ АД на 23.05.2008г. имуществена застраховка на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства /застраховка „Пълно каско –
Валутна клауза“/, покриваща всички рискове за увреждане и погиване на
автомобила. В срока на покритие на застрахователната полица, а именно на
10.02.2009г., неизвестно лице противозаконно отнело от държането на
лизингополучателя собствения на ищцовото дружество автомобил, за което била
сезирана прокуратурата, но образуваното дознание е било спряно с постановление
от 03.06.2009г. по пр. пр. № 9784/2009г. по описа на СРП, тъй като извършителят
на престъплението не е открит.
В
изпълнение на поетите по договора за имуществено застраховане задължения,
застрахователят ЗАД „А.Б.“ АД изплатил на 15.07.2009г. на собственика на
автомобила /лизингодателят/ застрахователно обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие „кражба“ в размер на 109 181, 73 лева. В тази
връзка представляващите ищцовото дружество подписали пълномощно в полза на
застрахователя, овластявайки го да получи от органите на МВР или съдебните
органи откраднатото МПС, да се разпорежда със същото и да предявява претенции
против съдилищата. Не се твърди и не е установено застрахованият да е
прехвърлил в полза на застрахователното дружество собствеността върху
автомобила в изискуемата по чл. 144, ал. 2 от ЗДвП форма, поради което се
налага извод, че ищцовото дружество е надлежна страна в производството.
Ответното
дружество се легитимира като собственик на следния автомобил – Фолксваген
Туарег, с рег. № ******НН и номер на рама WVGZZZ7LZ9D009480 въз основа на договор
за покупко-продажба на моторно презно средство от 28.04.2009г., сключен между „Ф.9“
ООД /в качеството на продавач/ и „В.“ ООД /в качеството на купувач/. Същият
автомобил бил иззет като веществено доказателство по пр. пр. № 37356/2011г. по
описа на СРП, материали от която били присъединени към досъдебно производство №
ЗМ 239/2009г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 9784/2009г. по описа на СРП. При
извършената трасологична експертна справка на иззетото МПС с номер на рама
WVGZZZ7LZ9D009480 и рег. № ******НН, било установено, че върху рамата били въздействано чрез заличаване и
подправка на идентификационен номер на МПС, като действителният номер на рамата
на МПС марка Фолксваген Туарег, с рег. № ******НН, е WVGZZZ7LZ8D071084. Във
въззивната жалба на ответника не са изложени конкретни оплаквания относно
обосноваността на изводите на първоинстанционния съд по отношение на
релевантния по делото факт относно идентичността на процесния автомобил с този,
предмет на договора за покупко-продажба от 28.04.2009г., легитимиращ ответното
дружество като приобритател на вещта. Както е прието в задължителните за
съдилищата разяснения по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да
приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е
осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за
делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена
фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за
необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. С оглед
изложеното и предвид обстоятелството, че във въззивната жалба не се съдържа оплакване
за необоснованост на фактическия извод на първоинстанционния съд за идентичност
между процесния автомобил с марка Фолксваген Туарег, с номер на рама
WVGZZZ7LZ8D071084 и рег. № В ******* и автомобил Фолксваген Туарег, с рег. № ******НН
и номер на рама WVGZZZ7LZ9D009480, в
правоприлагащата си дейност въззивният съд следва да изходи от така
установеното от първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
С
нормата на чл. 78, ал. 1 ЗС е уреден способ за оригинерно придобиване на
собственост върху движими вещи, който обаче не намира приложение по отношение
на вещи, за прехвърлянето на които се изисква спазването на квалифицирана форма
на сделката - нотариален акт или нотариална заверка на подписите. По този
начин, независимо от това дали вещ с утежнена форма за прехвърляне е била обект
на кражба или не, нейният добросъвестен и придобил фактическата власт на
възмездно и годно правно основание владелец не придобива собствеността върху
нея от момента на получаване на владението на основание чл. 78, ал. 1 ЗС, той
би могъл да направи това при изтичане на срока по чл. 80 ЗС – така решение № 66
от 18.07.2016г. по гр. д. № 5967/2015г., на ВКС, ІІ Г, решение № 430/12г. от
12.07.2013г. по гр. д. № 643/2009г. на ВКС, І ГО. Конкретният случай е именно
такъв. Съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДвП, при прехвърляне на собствеността на
регистрирани автомобили, подписите на страните трябва да бъдат нотариално
заверени. С оглед на това, въпреки че е установил фактическата власт върху
процесния автомобил добросъвестно и въз основа на правно основание, годно да го
направи собственик, ответникът не е придобил собствеността върху него по реда
на чл. 78, ал. 1 от ЗС.
В
същото време, доколкото става дума за вещ, за прехвърлянето на която е
уговорена писмена форма с нотариална заверка на подписите, при липса на
предпоставките за прилагане на оригинерния придобивен способ, не може да намери
приложение и чл. 78, ал. 2 ЗС. Правилото по чл. 78, ал. 2 от ЗС е въведено като
изключение на правилото по ал. 1 от тази разпоредба и е в систематическа връзка
с него. По този начин, въпреки че ответникът е добросъвестен владелец и ищецът
е предявил иск за установяване на правото на собственост след изтичане на
тригодишния срок от противозаконното отнемане на автомобила от това не следва,
че ищцовото дружество е загубило правото си на собственост, нито че е
преклудирана възможността му да търси съдебна защита по отношение на него – /в
този смисъл и цитираното решение № 66 от 18.07.2016г. по гр.д. № 5967/2015г.,
ВКС, ІІ ГО и решение № 79 от 22.08.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 3873/2017г., II ГО/.
Ответното
дружество е следвало да установи по реда на пълното и главно доказване
твърдението си за придобиване на автомобила с неговите идентификационни данни
/по начина описан в договора за продажба от 28.04.2009г./, включително и да
ангажира доказателства за установяване съществуването /произвеждането/ на
автомобил с такива идентификационни данни като на иззетия като веществено
доказателство в наказателното производство. Доказателства в този смисъл не са
ангажирани. Изисканите данни от Агенция „Митници“ дали съществуват записи за
осъществяването на внос в Република България на автомобил с марка Фолксваген
Туарег с номер на рама WVGZZZ7LZ9D009480 нямат качеството на пряко
доказателство относно обстоятелството, че автомобил с този номер на рама /който
е основен индивидуализиращ белег на моторното превозно средство/ е произведен и
съществува. В този смисъл липсата на съхранени данни дали е извършен или не
внос на автомобил с тези идентификационни данни е факт, който се явява
ирелевантен за основателността на предявения иск.
С
оглед изложеното настоящият съдебен състав счита предявеният установителен иск
за собственост за основателен. Като е достигнал до същите крайни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По
отношение на разноските:
Въззиваемата страна претендира разноски за въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат. В тази връзка и след като взе предвид
своевременно направеното от жалбоподателя искане по чл. 78, ал. 5 ГПК,
въззивният съд приема следното:
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от
ТР №6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
По
делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие от 05.12.2020г., в
който е уговорен адвокатски хонорар от 1 175 лева, която сума е заплатена
изцяло в брой от възложителя. Материалният интерес в конкретния случай възлиза
на 21 500 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията изм. и
доп., бр. 28 от 28.03.2014 г./, при интерес от 10 000 лева до 100 000 лева
минималното възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В
случая то е равно на 1 175 лева, какъвто е и размерът на заплатения
адвокатски хонорар. По изложените съображения се налага извод за
неоснователност на релевираното възражение за намаляване на размера на
претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение и в нейна полза
следва да се присъди сумата от 1 175 лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20206072 от 24.09.2020г., постановено по гр. дело № 21977/2014г. по
описа на СРС, ГО, 177 състав.
ОСЪЖДА „В.“ ООД, с ЕИК********,
седалище и адрес на управление *** Д да заплати на „П.Б.Б.“ ЕАД, с ЕИК********,
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 175 /хиляда сто седемдесет и пет/ лева – разноски във
въззивното производство.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.