М О
Т И В И
към присъда № 54/27.03.2018
г., по НОХД № 213/2017 г. на РдРС:
С обвинителен акт Р.п.Р. е повдигнала обвинениe по чл.234б, ал.1,
пр.1-во от НК, против Б.Л.Д., роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН:**********,
за това, че на неустановени дати, за периода от неустановена дата до 10.03.2016
год., в гр.Р., в условията на продължено престъпление, изкупувал от различни
граждани, отпадъци от черни и цветни метали /стари негодни леки автомобили/-
69.83 тона /на основата на черни метали/, на стойност 16830 лева /равняващи се
на 40.07 МРЗ, установени за страната към м.март 2016 год./, без лиценз, който
се изисква по нормативен акт /чл.35, ал.1, вр. с чл.67, ал.1, вр. с ал.4 от
Закона за управление на отпадъците – чл.35, ал.1 ЗУО- „За извършване на
дейности по третиране на отпадъци се изисква, както следва:
1. Разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел 1, или
2. Комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел ІІ от
Закона за опазване на околната среда; чл.67, ал.4 от ЗУО- „Разрешение за
извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ,
на чиято територия се извършват дейностите”; и чл.67, ал.4 от ЗУО- „Разрешение
по ал.1 се издава на лица, регистрирани като търговци по смисъла на българското
законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини,
кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на параграф 1, т.1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на изискванията на този закон”.
Представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатите обвинения и по
изложените съображения в съдебно заседание пледира за наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години, чието изпълнение
бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, както и глоба в
размер на 20 000 лв. Пледира веществените доказателства да бъдат отнети в
полза на държавата, като подсъдимият бъде осъден да заплати и направените по
делото разноски.
Подсъдимият Б.Л.Д. не се признава за виновен.
Защитникът на подсъдимия Б.Л.Д.- адв.Д.М., от САК пледира за оправдателна
присъда.
При дадената последна дума подсъдимият не е изложил нови обстоятелства по
същество.
Районният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено
следното:
На 10.03.2016 г., въз основа на Заповед на
Главния секретар на МВР и план на РУ- Р., била проведена Специализирана
полицейска операция относно установяване на излезли от употреба МПС-та, складирани
в поземлени имоти на територията на гр.Р.. При извършената СПО било установено,
че в три поземлени имота се намирали складирани множество излезли от употреба
МПС-та, като било установено следното:
- В имот № 2738- частна общинска собственост,
находящ се в гр.Р., на ул.“П.“, били складирани 16 бр. излезли от употреба
моторни превозни средства /различни
марки и модели/, подробно описани в Протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.03.2016 г.
- В имот, находяш се в гр.Р., на ул.“Я.“ № .,
собственост на Д. Т. К. били складирани 33 бр.излезли от употреба моторни
превозни средства /различни марки и
модели/, подробно описани в Протокол за оглед на местопроизшествие от
10.03.2016 г.
- В имот, находящ се в гр.Р., на ул.“П..К. Ц.“ № .,
собственост на Т.К.А. били складирани 20
бр.излезли от употреба моторни превозни средства /различни марки и модели/,
подробно описани в Протокол за оглед на местопроизшествие от 10.03.2016 г.
За установените и иззети от гореописаните имоти
МПС-та не били представени документи за събирането и складирането им. От
разпита на свидетелите- собственици на автомобилите било установено, че същите
са продали автомобилите си на лице от гр.Р., което живеело в края на “К. ш.” в
посока с.К.. За него знаели, че се занимавал с изкупуване на стари коли за
части или за скрап. От свидетелските показания и от проведените оперативно-
издирвателни мероприятия било установено, че всичките имоти се ползват от
подсъдимия Б.Л.Д.. Някои от свидетелите заявяват, че познават подсъдимия и той
именно е закупил автомобилите от тях. При продажбата на автомобилите документи
за сделката не били оформяни с никой от собствениците. Някои от свидетелите са
бракували автомобилите си преди да ги продадат на Д.. По-голямата част от
свидетелите са заявили, че били свалили регистрационните табели от автомобилите
преди продажбата им.
Изкупуването на автомобилите подсъдимият
осъществявал от различни физически лица. Същите заявяват, че им било известно,
че Д. изкупува стари автомобили. След като се свързвали с подсъдимия и след
съответните уговорки, подсъдимият отивал на адреса, с ползвано от него МПС „П.
п.”, платформа, марка „М. С..Д”, с рег. № СА . РА, заплащал уговорената цена и
вземал излезлия от употреба лек автомобил, като превозването му се
осъществявало с посочената платформа. Дейността, която извършвал подсъдимият
била известна на обществеността в гр.Радомир, тъй като съхраняваните и
разкомплектовани от него леки автомобили били разположени на въпросните терени
и били видими за всички. Затова част от физическите лица, продали леки
автомобили на подсъдимия, отивали на място- в дома му или в намиращия се срещу
него общински имот и уговаряли със същия параметрите на сделката. След това
подсъдимият отивал с МПС „П.п.”, платформа, марка „М. С. .Д”, с рег. № СА . РА
на мястото, на което
Продължение по М
О Т И
В И
към присъда № 54/27.03.2018 г., по НОХД № 213/2017 г. на РдРС, /л.2/:
се намирал излезлият от употреба лек автомобил и го превозвал до някой от
трите терена.
Повечето от свидетелите не си спомнят точната
дата, когато са извършили сделката. Най- ранна дата за сключване на сделка
посочва свидетелят В.К., който в показанията си твърди, че сделката е сключена
през лятото на 2013 г. Останалите свидетели посочват като време на сключване на
сделката, както следва: С.П.- есента на 2014 г., Д.А.- 2014 г., В.К.- не си
спомня, И.С.- не си спомня, К.З.- не си спомня, Д.Д.- не си спомня, Р.И.– не си спомня, Н.И.- 2015 г.- 2016 г., Я.К.- не си спомня, Р.Г.- 2013
г.- 2014 г., С.В.- 2015 г., Н.Б.- 2015 г., И.Й.- 2015 г., В. Б.- не си спомня, П.Д.-
2015 г.- 2016 г., Ж.Ж.- не си спомня, И.А.- не си спомня, В.Д.- не си спомня, Е.Г.-
2014 г., Д.П.- не си спомня, И.И.- 2015 г., М.Г.- не си спомня, Д. С.- не си
спомня, М.М.- преди две- три години /протокол от 14.11.2017 г./, Р.К.- преди
две- три години /протокол от 14.11.2017 г./, Х.К.- преди около три години
/протокол от 14.11.2017 г./, Й.Я.- не си спомня, Б.Б.- не си спомня, П.А.- не
си спомня, Д.Г.- не си спомня, С.Т.- не си спомня, Г.И.- преди около три години
/протокол от 15.02.2018 г./, М.М.- не си спомня, А.А.- не си спомня. Част от
свидетелите, които не си спомнят за датата на извършване на сделката са продали
автомобилите преди издаването им за скрап на други свидетели, които са ги
продали на подсъдимия.
Свидетелят Т.А. е собственик на един от терените-
на ул.„П. К. Ц.”, № .. Същият го е дал на подсъдимия Б.Д., който живее на
съпружески начала с неговата дъщеря Д.К., да го ползва.
По делото са разпитани и свидетелите Р. Т., А. А.
и С. Й.. Същите твърдят, че са купували от подсъдимия автомобилни части.
След извършена справка в Регистъра на издадените
разрешения по чл.35 от ЗУО, който се води в РИОСВ- П., е установено, че и на
трите адреса в гр.Р., за които са съставени протоколи за оглед от 10.03.2017
г.- общински имот, находящ се на ул.„П.”, срещу дом №., на ул. „П.Я.” № . и на
ул.„П. К. Ц.”, № ., не са издавани разрешения за третиране на отпадъци и същите
не са площадки за третиране (събиране, съхраняване или разкомплектоване) на
излезли от употреба моторни превозни средства.
Видно от заключението, на комплексните
съдебно-технически и оценителни експертизи е, че автомобилите не могли да се
ползват по предназначението, за което са били изработени. Същите следвало да се
класифицират като вторичен метал- скрап и представляват отпадъци от черни
метали и могли да се ползват като вторичен метал/скрап, като за лек автомобил
марка “Д.”, модел “Н.” сив на цвят с рама № KL., лек автомобил "Р.” тъмно
син на цвят с рама № S. YD. 8 и “Р.”, модел “Е.”, графит на цвят, с рама № VF. могли да се ползват и за резервни части. Поради това, че не било
възможно да се претеглят отделно двигателите, чиито части са изработени основно
от цветни метали, то експертизата е оценила общото тегло на отпадъците на
основата на черни метали.
Общото количество метални отпадъци, установени
към датата на произшествието- 10.03.2016 г., възлиза на 69,83 тона, на стойност
16 830 лв., което представлява 40,07 пъти минималната работна заплата
установена за страната към месец март 2016 г.
Подсъдимият Б.Д. е осъждан за престъпления по чл.151, ал.1, по чл.142, ал.2,
т.2, вр. ал.1, по чл.198, ал.1 и по чл.276, ал.2, вр. ал.1 от НК, за които е
реабилитиран при условията на чл.88а, ал.4 от НК. Осъждан е и за престъпление
по чл.234б, ал.1 от НК, за деяние, извършено за периода 26.09.2012 г.-
13.06.2013 г., като му е определено наказание „пробация“ със следните
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност
два пъти седмично за срок от една година“ и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година.“ Деянието касае изкупуване на
отпадъци от черни и цветни метали /стари, негодни леки автомобили/. Присъдата е
влязла в сила на 16.10.2015 г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, а именно: показанията на разпитаните по делото свидетели:
В.К., С.П., В.К., И.С., К.З., Д.Д., Р.И., Н.И., Я.К.,
Р.Г., С.В., Н.Б., И.Й., В. Б., П.Д. г., Ж.Ж., И.А., В.Д., Е.Г., Д.П., И.И., М.Г.,
Денчо С., М.М., Р.К., Х.К., Й.Я., Б.Б., П.А., Д.Г., С.Т., Г.И., М.М., А.А., Т.А.,
Р. Т.., А. А. и С. Й., както и от събраните по досъдебно производство № ./2016
г. по описа на РУ- Радомир писмени доказателства, а именно: Том І-ви: протокол
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум /л..-л../, протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум /л..-л../, протокол за оглед на местопроизшествие
и фотоалбум /л..-л../; Том ІІ-ри: протокол за разпит на обвиняем / л../,
справка за съдимост /л..- л../, писма до Началника на РУ-Р. /л..-л../,
протоколи за разпит на свидетели /л..-л../; Том ІІІ-ти: експертизи; Том ІV-ти:
писма до Р.-„Л.“-Р., /Г./ ООД, „У.“ ЕООД, „В.“ ООД, Началник отдел „ОП“ при
ОДМВР-П. и Началник сектор „ПП“ при ОДМВР-П.и постановления за възлагане
дейстиве по делегация, съпроводителни писма и призовки; Том V-ти: постановления
за възлагане дейстивя по делегация,
Продължение по М
О Т И
В И
към присъда № 54/27.03.2018 г., по НОХД № 213/2017 г. на РдРС, /л.3/:
съпроводителни
писма и призовки; Том VІ-ти постановления за възлагане действия по делегация,
съпроводителни писма и призовки, постановления за възлагане на ОИМ, докладни
записки, доклад по чл.226 от НПК до РП-Радомир, както и от обясненията на
подсъдимия.
Доказателствата не си противоречат, а взаимно се допълват.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прие, че
подсъдимият Б.Л.Д., с деянието си, описано по-горе, е осъществил от обективна и
субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.234б, ал.1,
пр.1-во от НК, тъй като на неустановени дати, за периода от 14.06.2013 г., до
10.03.2016 г., в гр.Р., в условията на продължено престъпление, изкупувал от
различни граждани, отпадъци от черни и цветни метали /стари негодни леки
автомобили/- 69.83 тона /на основата на черни метали/, на стойност 16 830 лева
/равняващи се на 40.07 МРЗ, установени за страната към м.март 2016 год./, без
лиценз, който се изисква по нормативен акт /чл.35, ал.1, вр. с чл.67, ал.1, вр.
с ал.4 от Закона за управление на отпадъците – чл.35, ал.1 ЗУО- „За извършване
на дейности по третиране на отпадъци се изисква, както следва:
1. Разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел 1, или
2. Комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел ІІ от
Закона за опазване на околната среда; чл.67, ал.4 от ЗУО- „Разрешение за
извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от директора на
РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите”; и чл.67, ал.4 от ЗУО-
„Разрешение по ал.1 се издава на лица, регистрирани като търговци по смисъла на
българското законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на
общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на параграф 1, т.1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на изискванията на този
закон”.
Съдът не споделя становището на защитата, че целта на изкупуването на
старите автомобили не е те да бъдат използвани за отпадъци от черни и цветни
метали, а същите да бъдат използвани за части. В този смисъл не могат да
наведат на подобен извод и показанията на свидетелите Р. Т., А. А. и С. Й.. Според същите те са
купували от Д. резервни части за автомобилите си, като първият свидетел е
закупил агрегати, вторият- агрегати и части за купе, а третият- болтчета и
други дребни неща за автомобил „Ф.“. Показанията на тези свидетели не опровергават
и не противоречат на показанията на останалите свидетели, както и на
експертизите по досъдебното производство, според които се касае за излезли от
употреба автомобили или стари такива, чието възстановяване се явява
икономически неефективно, а това, че подсъдимият е продавал части от тези
автомобили не противоречи на извода, че същите са изкупувани предимно за скрап.
Авторството на деянието, времето и мястото и механизма на извършването му
се установява от приетите по делото протокол за оглед на местопроизшествие и
иззетите с него веществени доказателства. Налице е обективния елемент от
състава на престъплението отсъствие на издадено по реда на ЗУО
разрешение/лиценз, изискващ се за осъществяване на дейността.
Съдът намира, че деянието е извършено за периода 14.06.2013 г.- 10.03.2016
г. С влязла в сила присъда № ./16.10.2015
г. по НОХД № /2015 г. на РС- Р., подсъдимият Д. е признат за виновен за
престъпление по чл.234б, ал.1 от НК, за деяние, извършено за периода 26.09.2012
г.- 13.06.2013 г. Деянието е извършено в гр.Р. и последната дата е датата, в
която са извършени оглед, претърсване и изземване на 22.2 тона стари, негодни
леки автомобили на основата на черни метали. Настоящото обвинение е повдигнато
за периода от неустановена дата, до 10.03.2016 г. и предвид наличието на влязла
в сила присъда за времето до 13.06.2013 г. съдът намира, че осъществяването на
състава на престъплението по настоящото обвинение е започнало най- рано на
14.06.2013 г. От една страна изкупуваните до този момент стари автомобили за
скрап са били иззети по първото дело и е установено, че всички иззети по това
дело автомобили с протокола за оглед на местопроизшествие от 10.03.2016 г. са
били изкупувани след тази дата и в този смисъл деянието преди тази дата се
явява недоказано. От друга страна, в случай, че подсъдимият бъде признат за
виновен за извършване на подобно деяние преди 14.06.2013 г., би се нарушил
принципът /non bis in idem/ и деецът
би бил осъден за едно деяния два пъти.
Престъплението по чл.234б, ал.1, пр.1 от НК е едно типично продължено
престъпление, което се осъществява чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо” действие-
упражняване на дейност по изкупуване от различни граждани на отпадъци от черни
и цветни метали /стари негодни леки автомобили/ без лиценз, който се изисква по
нормативен акт. От събраните по делото доказателства е изяснено началото на
осъществяване и на довършване на самото престъпление. Последното може да бъде
решение на дееца за прекратяване на действието или извън волята му, в случая
започване на наказателно преследване за неправомерното му поведение. Изпълнителното
деяние е упражняване на определена дейност без лиценз и се характеризира от
една страна с многократно изкупуване от различни физически лица на леки
автомобили, негодни за употреба по предназначение и от друга- с това, че през
целия инкриминиран период подсъдимият е бил в готовност да извършва такива
сделки.
От обективна страна- деянието е извършено чрез
действие- изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали /стари негодни леки
автомобили/, за която дейност няма издадено разрешение за инкриминария период.
От субективна страна- деянието е извършено при пряк умисъл като форма на
вината, тъй като подсъдимият е съзнавал, че осъществява дейност по изкупуване
на отпадъци от черни метали, за което няма издадено разрешение, съзнавал е
общественоопасния характер на това деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъплането им.
Смекчаващи отговорността обстоятелства- стриктно процесуално поведение,
спомагане за разкриване на обективната
Продължение по М
О Т И
В И
към присъда № 54/27.03.2018 г., по НОХД № 213/2017 г. на РдРС, /л.4/:
истина.
Отегчаващи отговорността обстоятелства- наличие на минали осъждания.
Причини за извършвени на деянието- подценяване разпоредбите на Закона за
управление на отпадъците, ниското правно съзнание.
Съдът, след като призна подсъдимият за виновен за престъплението по чл.234б, ал.1, пр.1-во
от НК, се съобрази с разпоредбата на същия текст, който за подобно деяние предвижда
кумулативното налагане на три наказания, а именно: лишаване от свобода до пет
години, глоба от две хиляди до петдесет хиляди лева и лишаване от право да
упражнява определена професия или дейност по чл.37, ал.1, т.7 от НК. При
индивидуализация на наказанието съдът се съобрази със смекчаващите и
отегчаващите отговорноста обстоятелства и определи наказания „Лишаване от
свобода” за срок от 1 година, „Глоба” в размер на 5 000 лева, както и
„Лишаване от право да упражнява търговска дейност” за срок от 1 година, смятано
от влизане на присъдата в сила, които наказания са близо до предвидения минимум.
В случая тези размери на наказанията биха осъществили целите по чл.36, ал.1 от НК, а именно: 1. да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и
добрите нрави, 2. да се въздействува предупредително върху него и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления и 3. да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.304 от НПК, с оглед изложеното по- горе, съдът призна
подсъдимия Б.Л.Д. за невиновен, затова да е извършвал деянието за периода от
неустановена дата до 13.06.2013 г., поради което го оправда по повдигнатото
обвинение в този смисъл.
На осн. чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия
Б.Л.Д. наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, като определи
изпитателен срок от три години, смятано от влизане на присъдата в сила.
Относно веществените доказателства: 69 броя ИУМПС подробно описани в
протокол за оглед на МП от 10.03.2016 г., от които 67 броя ИУМПС за съхранение
на площадка на „Л.- к. м. к.“ ЕООД, намираща се в „Ч. м.“-П. з. на гр.Р. и 2
броя ИУМПС /автомобил марка „Р.“, модел „Л.“, без регистрационни табели с рама VF.и автомобил марка
„В.“, модел „В.“, с рама Y./ на съхранение на паркинга за задържани автомобили
в РУ-Р., на основание чл. 234б, ал. 2, във връзка с чл.53, ал.1, б.„б“ от НК, съдът
постанови да се отнемат в полза на Държавата.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди
Б.Л.Д. да заплати по сметка на ОДМВР- П., сумата от 3 219.24 лв.,
представляваща направени разноски по ДП № ./2016 г. по описа на РУ-Р.и по
сметка на Районен съд- Р., сумата от 120 лв., представляваща направени разноски
на фазата на съдебното следствие.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Районен съдия: