№ 1170
гр. Перник, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720102785 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Б. Д. Б.. Ищецът
твърди, че е сключил договор за потребителски кредит от разстояние №
1068083/24.09.2021 г. с „Фератум България“ ЕООД за сума в размер на 2000,00 лева.
Твърди, че кредитът следва да бъде погасен на 18 вноски с лихва в размер на 35% и
ГПР 49,66% - в общ размер на 2700,00 лева (Договора). Допълва, че съгласно чл. 5 от
Договора сумата по кредита следва да се обезпечи с поръчител – „Фератум банк“.
Твърди, че не е получавал преддоговорна информация относно задължението да
заплати възнаграждение за поръчителят. Твърди също, че след сключване на Договора
и усвояване на сумата, представител на кредитора се свързал с него и настоявал да
заплати допълнителна такса в размер на 2000,00 лева. Твърди, че във връзка с
Договора е дължима сума в размер на 4210,00 лева, като 4200,00 лева са разпределени
за погашения: 1948,32 лева – по усвоения кредит, 568,01 лева лихва по кредита, 50,00
лева такси и 1643,67 лева такса за банкова гаранция.
Намира Договора за недействителен, тъй като не е получил преддоговорна
информация за размера на задължението по поръчителството. Поддържа, че Договорът,
както и този за поръчителство не е подписван от него, поради което не е налице
съгласие.
На следващо място намира Договора за недействителен на основание чл. 22
ЗПК, тъй като е в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не съдържа начина, по който
се изчислява ГПР. Приема, че сумата за възнаграждението за поръчител е следвало да
бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, но това не е сторено. По този начин
ГПР надхвърля законоустановения максимален размер, а посочването на по – нисък
според ищеца е заблуждаваща търговска практика.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
нищожен договор за потребителски кредит от разстояние № 1068083/24.09.2021 г., а в
условията на евентуалност да прогласи за нищожна клаузата на чл. 5 от този договор.
Претендира разноски.
1
Ответникът е депозирал отговор в срок. Не оспорва изложените от ищеца факти
относно сключването на договор за предоставяне на поръчителство, неговия предмет и
условия.
По същество на спора намира предявения иск за неоснователен. Разяснява
процедурата по кандидатстване и отпускане на кредит, поддържайки че за
кредитополучателят е налице избор относно осигуряване на гарант по Договора и на
база този избор автоматично се генерира образец на договор. Оспорва да не е
предоставяна преддоговорна информация на ищеца, като поддържа, че при избор на
гарант – Фератум банк, автоматично се калкулират и визуализират таксите, които се
дължат. Цялата информация се изпраща на посочения от кредитополучателя имейл,
който със СМС потвърждава сключването на договор при посочените условия. С тези
доводи оспорва твърдението за наличие на заблуждаваща търговска практика и
нарушение на чл. 143 ЗЗП, тъй като всички клаузи са индивидуално уговорени.
Относно договорът за гаранция, сочи че е възмездна сделка, която не е в
противоречие с императивните законови норми. Намира, че отговорността, която е
поета от поръчителя съответства на уговореното възнаграждение съпоставена с
поетото задължение, както и че това възнаграждение не подлежи на включване в ГПР.
Отново подчертава, че цялата необходима информация е предоставена на ищеца
и той е бил наясно, че дължи освен възстановяване на отпуснатата по кредита сума, и
лихва в размер на 700,00 лева. Като допълнителен аргумент излага, че ищецът е
разполагал и с възможността да се откаже от Договора, но той не е сторил това.
С оглед на изложеното моли съда да постановите решение, с което да отхвърли
изцяло исковата претенция.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа така предявените
искове.
Ответникът се представлява, като оспорва исковете и поддържа възраженията
си, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото Договор се установява, че между страните е налице
облигационна връзка по договор за кредит и съгласие за връщане на сумата, вкл.
нейното олихвяване. Съгласно чл. 1 от Договора, размерът на кредита е 2000,00 лева,
срок за погасяване 18 месеца, ГЛП 35%, ГПР 49,66%. Така общото задължение за
главница и лихва е в размер на 2700,00 лева.
Съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „Фератум банк“, като в същата разпоредба кредитополучателят
декларира, че сам е избрал именно тази опция. Разяснена е възможността за отказ от
Договора.
По делото не е представен договор за поръчителство, но е налице косвено
доказателство в тази насока – изявление на ответника в издаденото от него
Удостоверение за наличие на задължения, в което е посочено, че задължението на
ищеца към 11.02.2022 г. включва и сума в размер на 1643,67 лева такса за банкова
гаранция – услуга предоставена от партньор на „Фератум България“ ООД.
Представен е документ – Преддоговорна информация - стандартен европейски
формат, съгласно който ГПР съдържа допускани, че Договорът ще остане валиден през
целия период и че страните ще изпълнят точно задълженията си по него. Лихвения
2
процент остава непроменен. Същевременно обаче, в преддоговорната информация е
посочено, че ГЛП е в размер на 41,00 %, което съществено се отличава от посоченото в
Договора. Към преддоговорната информация е представен погасителен план, в който е
описана всяка една от месечните вноски с наглед пример за формирането като сбор
от главница и възнаградителна лихва.
По делото е прието заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
всички поставени задачи. В заключението е отразено, че предоставянето на
обезпечение е задължително условие за сключването на Договора, но е налице опция
за избор на гарант, определен от кредитодателят или „личан гарант/поръчител“,
посочен от кредитополучателят.
По делото е прието заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
всички поставени задачи, което представя алтернативни изчисления за ГПР при
включване в него на задължението към поръчителя и без него.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове за прогласяване на договор за потребителски кредит №
1068083/24.09.2021 г. за нищожен на отделни основания - чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
респективно чл. 22 ЗПК, респективно клаузата на чл. 5 от Договора, сключен между Б.
Д. Б. и „Фератум България“ ЕООД.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора.
В чл. 11, ал. 1 ЗПК са посочени реквизитите, които договора трябва да съдържа,
като особено внимание е отделено на т. 7 до т. 12 с оглед санкцията по чл. 22 ЗПК.
Настоящият състав приема, че в конкретния случай, ответникът не доказа да е
изпълнил императивните правила на чл. 11, ал. 1, т. 7 - общия размер на кредита, т. 10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин, т. 11 - условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Това е така,
защото съдът констатира съществено несъответствие между преддоговорната
информация, предоставена на ищеца и параметрите на Договора. В преддоговорната
информация е посочен ГЛП в размер на 41,00 %, въз основа на който е определено
ГПР, размер на дължимата се възнаградителна лихва и е изготвен примерен
погасителен план. Същевременно в Договора е постигнато съгласие за значително по –
нисък размер на възнаградителната лихва – 35%, но размерът като сума (700,00 лева)
е възпроизведен от преддоговорната инфорщация. В Договора са уговорени 18
погасителни вноски, по погасителен план, какъвто не е представен. Размерът на по –
3
ниската лихва, неминуемо би повлиял и върху ГПР, като в конкретния случай това
също не е взето предвид.
Ето защо съдът приема, че Договора е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и искът
следва да бъде уважен. При този извод, съдът не дължи произнасяне по валидността на
чл. 5 от Договора, както и по другите възражения, предявени като евентуални такива.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски в размер на 169,80 лева за ДТ, 250,00 лева депозит за ВЛ и е
претендирано възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, Булстат *********, в размер на 630,00 лева с ДДС.
При този изход от спора ответникът е няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 22 ЗПК, че договор за
потребителски кредит № 1068083/24.09.2021 г.сключен между Б. Д. Б., ЕГН
********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* е нищожен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
да заплати на Б. Д. Б. сума в размер на 419,80 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
Булстат ********* сума в размер на сума в размер на 630,00 лева с ДДС, разноски за
оказаната безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4