№ 3908
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100501360 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 19800 от 04.11.2024 г. по гр.д. № 55022/2022 г. по описа на СРС,
76 с-в, е осъден “Алба Център” ООД, ЕИК *********, да заплати на Н. К. Р., ЕГН
**********, сумата от 1650 лева -обезщетение на основание чл. 200, ал. 1 КТ за
претърпени от нея имуществени вреди, вследствие на злополука от 25.05.2022 г.,
призната за трудова с Разпореждане № 31688 от 01.06.2022 г. на ТП на НОИ - София
град, представляващи сбора от сторени от ищеца разходи за преглед, ЯМР изследване
и оперативно лечение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
/11.10.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.
С постановеното решение е осъден “Алба Център” ООД, ЕИК *********, да
заплати на Н. К. Р., ЕГН **********, сумата от 20 000 лева - обезщетение на основание
чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за претърпени от нея неимуществени вреди,
вследствие на злополука от 25.05.2022 г., призната за трудова с Разпореждане № 31688
от 01.06.2022 г. на ТП на НОИ - София град, изразили се в болки и страдания в
резултат на получена контузия на дясното коляно и дясната подбедрица на ищеца след
падане по стълбището по време на работа в сградата на работодателя, наложили
оперативна намеса, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука
/25.05.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен като
неоснователен предявения иск по чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за разликата над 20
1
000 лева до пълния размер на претенцията от 40 000 лева.
Решението, в частта на уважаване на иска за неимуществени вреди, е обжалвано
в срока по чл.259, ал.1 ГПК от ответника “Алба Център” ООД, с изложени доводи, че е
неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на
материалния закон, както и поради необоснованост.
Поддържа твърдения, че пострадалия – ищец в производството е допринесъл за
настъпване на трудовата злополука с поведението си – проявена груба небрежност.
Поддържа възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, тъй като стълбите, по които се твърди да е настъпила злополуката са били
почистени и обезопасени от работодателя, т.е. последния е изпълнил задълженията си
по ЗЗБУТ. Поради това и при придвижване по тях ищцата не е проявила елементарна
грижа и внимание, за което са и били дадени инструкции от работодателя.
Освен това, според ответника, при разрешаване на спора, съдът неправилно е
дал вяра на показанията на свидетеля Ю., който е баща на ищцата и е заинтересован от
изхода на спора. За необоснован намира извода на съда, че в производството е
доказано, че в резултат на трудовата злополука на ищцата са били причинени
психически страдания.
Счита, че в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и в
противоречие със събраните по делото доказателства районният съд е определил
твърде завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, като при
определянето им съдът не е отчел необходимите обстоятелства и съпричиняването на
вредоносния резултат от пострадалия. Поддържа, че в случая увреждането не е трайно,
постигнато е пълно възстановяване, ищцата е трудоспособна и не е налице медицинска
пречка да полага труд. Същевременно, според ответника, неправилно съдът е отчел
като утежняващо обстоятелство, че лечението е продължило три месеца, без да
съобрази, че операция за възстановяване от увреждането е била направена около два
месеца след инцидента. Същевременно, съдът не е съобразил, че два дни след
инцидента ищцата е била на работа. В следващия тримесечен период се е наложило
обездвижването й за период от 14-21 дни.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване
на иска за неимуществени вреди, като моли за отхвърляне на иска в цялост, като
неоснователен; при условията на евентуалност – отправя искане за намаляване на
присъденото обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца Н. К. Р., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя
искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Поддържа,
че при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила и
материалния закон е бил приложен правилно; постановеното решение е обосновано,
2
чрез събраните по делото доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, с което са уважени в една част
предявените по чл.200, ал.1 КТ искове за заплащане на обезщетение за понесените
неимуществени вреди, СРС е приел, че чрез събраните в производството
доказателства е установено, че на 25.05.2022 г. около 16:20 часа, ищцата е претърпяла
злополука по време и по повод на извършвана работа в интерес на ответното
дружество, където изпълнявала длъжността „оператор контактен център“. На
посочената дата, излизайки за регулярна почивка, слизайки по стълбите на работното
си място, падналата и наранила дясното си коляно. След посещение на болнично
заведение - УМБАЛ “ИСУЛ”, гр. София, било установено, че е получила контузия на
дясното коляно и дясната подбедрица. Наложило се провеждане на оперативна
интервенция в областта на коленната става, за което била хоспитализирана в периода
от 02.08.2022 г. до 04.08.2022 г. Приел е за установено, че злополуката е призната за
трудова с Разпореждане № 31688 от 01.06.2022 г. на ТП на НОИ - София град, като за
обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди –болки и страдания от
причиненото травматично увреждане на десния долен крайник в областта на
коленната става, причинило на ищеца разстройство на здравето, продължило повече от
3 месеца, както и за негативните емоционални изживявания - неудобство и
притеснение, вкл. във връзка с необходимостта от ангажиране помощта на близки за
ежедневните й лични нужди във връзка с обслужване, състояние на потиснатост,
нарушеното чувство за себереализация, невъзможността на ищеца да полага труд и да
упражнява професията си, съдът определил обезщетение в размер на 20 000 лв., като е
отхвърлил като неоснователен иска за разликата над тази сума до сумата 40000.00 лв.
За определянето му съдът е съобразил принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и
3
указанията, дадени с ППВС № 4/1968 г., като е взел предвид преживените болки и
страдания, възрастта на пострадалата, извършената оперативна интервенция, периодът
на възстановяване и ограниченията и затрудненията, които същата е имала във връзка
с придвижването и ежедневното самообслужване; продължителния период на
възстановяване, който, макар приключил от медицинска гледна точка, не се
характеризира с пълна възстановимост на движенията на крайника; необходимостта от
рехабилитация и обществено - икономически условия към момента на настъпване на
злополуката - 2022 г., както и съдебната практика по сходни казуси през същия период.
При постановяване на решението съдът е приел за неоснователно възражението
на ответника по чл.201, ал.2, т.1 КТ вр. чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат с поведението на пострадалата – ищец в производството.
Решението е правилно в обжалваната част. Съображения:
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно /от ищеца/
доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1)
трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици - болки и
страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди,
т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда и възниква независимо от
обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е
виновен за увреждането - арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно
поведение от страна на пострадалия - при небрежност, работодателят следва да го
обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при
умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана
непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма
на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван терминът "груба небрежност"),
отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
Страните не спорят и се установява чрез представените пред първата инстанция
доказателства, че ищцата е работила в ответното дружество по силата на трудов
договор, като е заемала длъжността “оператор, контактен център”.
Установено е, че на 25.05.2022 г. ищцата е претърпяла злополука по време и по
повод на извършвана работа в интерес на ответното дружество - падане от страна на
ищцата при слизане по стълбите в сградата на дружеството-ответник, вследствие на
което получила контузия на дясно коляно и дясна подбедрица, която е установена за
4
трудова с Разпореждане № 31688/01.06.2022 г. на ТП- София град на НОИ.
Установено е и страните не спорят, че в резултат на трудовата злополука
ищцата е претърпяла травматични увреждания - контузия на дясно коляно и дясна
подбедрица, за които са издадени медицински документи, приложени по делото.
Непосредствено след инцидента, пострадалата била откарана до болница от екип на
Спешна медицинска помощ, където била прегледана от специалист по ортопедия и
травматология, установил нанесените й травматични увреждания в областта на
дясната коленна става. Дадени й били предписания за покой, обезболяване,
криотерапия, имобилизация и преглед от специалист след 7 дни. Въпреки това се
установява и страните не спорят, че първите два дни непосредствено след инцидента
ищцата се явила на работа, а след това излязла в отпуск поради временна
нетрудоспособност.
Чрез представената пред първата инстанция медицинска документация и
констатациите на приетата пред първата инстанция СМЕ, която настоящия състав
изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява че ищцата е претърпяла травма
на менискуса на десния си крак, което е наложило и извършването на оперативна
интервенция. Според експерта, средният възстановителен период на ищцата е около
2,5 - 3 месеца, при необходима имобилизация на крайника за период от 14-21 дни,
характеризиращ се с първоначално интензивни и постепенно отслабващи болки.
Според дадените констатации, ищцата е достигната максималната терапевтична цел на
лечението, като възстановяването /около година и половина след инцидента/ е почти
пълно, като все още се наблюдават лек оток, ненапълно възстановена подвижност на
ставата и болков синдром. Лекостепенното намаление на обема на движенията при
флексия, според вещото лице, е вероятно с постоянен характер, като това се отнася и
по отношение на изпитваните от ищцата болки, чието проявление би се засилвало при
лошо време и натоварване.
Чрез показанията на свидетеля К.Р. Ю. - баща на ищцата, дадени пред първата
инстанция, се потвърждават механизма на получената травма и проведените
медицински интервенции. Свидетелят сочи, че дъщеря му е изпитвала постоянни
силни болки след инцидента, ползвала е шини за обездвижване, които не е сваляла и
докато спи, тъй като кракът й я е болял при сгъване. Свидетелят Ю. сочи, че не можела
да се придвижва сама, поради което ползвала патерици - и преди, и след операцията,
които взели на заем от приятели. След инцидента дъщеря му отишла в дома на
родителите си, за да й помагат с обслужването, като останала там до Нова година.
Изпитвала постоянна силна болка, налагало се да лежи, тревожила се дали ще се
оправи, страхувала се дали ще се възстанови, тъй като обичала движението и спорта
/била бивш спортист/, това я потискало. Свидетелят сочи, че пострадалата имала
нужда от чужда помощ в ежедневието си до около месец след операцията, но майка й
продължила да й помагала с къпането и след това. Свидетелят Ю. й помагал с
5
придвижването по стълбите, тъй като не можела да се справя сама. Сочи, че към
датата на депозиране на показанията /28.09.2023 г./ вече няма нужда от чужда помощ,
но изпитва болки при продължително стоене права, взима обезболяващи медикаменти.
Сочи, че дъщеря му е със силен характер и е успяла да се възстанови психически, но
след инцидента се е била затворила в себе си, притеснявала се дали ще е както преди.
Настоящият състав прецени дадените от свидетеля Ю. показания с оглед събраните по
делото доказателства при съобразяване указанията на разпоредбата на чл. 172 ГПК,
като отчете че същите са пълни обективни, последователни и непротиворечиви.
При изложената фактическа обстановка първоинстанционния съд правилно е
приел, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от трудовата злополука, които
работодателят следва да обезщети. По отношение размера на претенцията по чл.200,
ал.1 КТ следва да се има предвид, че чл. 212 КТ препраща пряко към разпоредбите на
гражданското законодателство - за неуредените от КТ въпроси за имуществената
отговорност на работодателя. Доколкото в КТ липсва метод за оценка на заместващото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, следва да се приложи правилото,
уредено в чл. 52 ЗЗД, а именно - обезщетението да се определи по справедливост.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението си и определяне
на дължимото обезщетение в размер на 20000.00 лева, СРС е съобразил правилно
критерия за справедливост указан с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и дадените указания с
ППВС № 4/1968 г., като е определил обезщетение в размер, който настоящия състав
намира за съответно на характера и степента на търпените болки и страдания от
пострадалия ищец.
Доводите на ответника в обратен смисъл, че при определянето му съдът не е
приложил правилно материалния закон, съдът намира за неоснователни.
Чрез приложената медицинска документация и констатациите на СМЕ се
установява, че проведеният период на възстановяване при ищцата е продължил около
3 месеца, при необходима имобилизация на крайника за период от 14-21 дни, като
първоначално болките са били по интензивни и постепенно са намалявали. Въпреки
даденото становище от експерта, че ищцата е достигнала максималната терапевтична
цел на лечението, като възстановяването /около година и половина след инцидента/ е
почти пълно, е дадена и прогноза за бъдещото състояние на пострадалата. Според
експерта, в случая е налице лекостепенно намаление обема на движенията в
травмираната област, което е с постоянен характер. Освен това, както е посочило
вещото лице, това се отнася и за изпитваните от ищцата болки, чието проявление би се
засилвало при лошо време и натоварване.
При така посоченото, настоящия състав намира доводите на въззивника за
пълно оздравяване и възстановяване на ищцата за необосновани и неоснователни.
Настоящият състав намира за неоснователни и оплакванията на ответника, че в
6
производството не е установено ищцата да е понесла във връзка с инцидента и
травмите от него емоционални тревоги и притеснения. Чрез показанията на свидетеля
Ю. се установява, че след инцидента пострадалата се била затворила в себе си,
притеснявала се дали ще е както преди, чуствала се притеснена след станалото;
тревожила се дали ще се оправи, страхувала се дали ще се възстанови, тъй като
обичала движението и спорта /била бивш спортист/, станалото я потискало.
Поради това и съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е
съобразил изцяло вида и характера на травмите получени от трудовата злополука,
както и тяхното отражение върху здравословното състояние на ищцата, нейния личен
и професионален живот.
При така посоченото, настоящия състав като съобрази именно възрастта на
пострадалата към датата на злополуката 42 години /в трудоспособната възраст/, вида и
характера на уврежданията, както и периода на възстановяване на здравословното
състояние общо около година и половина с проведена оперативна интервенция;
обстоятелството, че занапред пострадалата ще продължава да изпитва болки в
увредената област при промяна във времето, както и това че същата ще има
лекостепенно намаление обема на движенията в травмираната област с постоянен
характер; понесените от пострадалата емоционални страдания във връзка с инцидента
и последиците от него; обществено - икономически условия към момента на
настъпване на злополуката - 2022 г., намира за справедливо обезщетение в размер на
20000.00 лева.
Доводите на ответника, че съдът неправилно е отхвърлил възражението му за
съпричиняване на злополуката от работника при проявена груба небрежност,
настоящия състав намира за неоснователни.
В чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ е указано, че отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Грубата небрежност се определя като липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени,
които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за
намаляване на обезщетението. Преценката за намаляването на размера на
обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента
на каузалност на действията на пострадалия. Във всички случаи намаляването на
обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на
вредоносния резултат.
В случая работодателя поддържа твърдения, че работника е съпричинил
7
вредоносния резултат с поведението си към момента на инцидента. Поддържа
становище, че ищцата е проявила груба небрежност, като е нарушила правилата за
безопасност и инструкциите на работодателя си, не е изпълнила вменените й
задължения и не е проявила елементарна грижа и внимание при придвижването си по
стълбите и по този начин в значителна степен е съпричинила вредата. Настоящият
съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд относно липсата на
проявена груба небрежност от страна на ищцата. Не всяко нарушение на инструкциите
за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само това нарушение, което
е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка /Решение № 977 от
14.01.2010 г. по в.г.д. № 298/2009 г. на ІV ГО на ВКС, което се възприема от настоящия
състав/. Доказателствената тежест за предпоставките по чл.201, ал.2 КТ е на
работодателя /Решение № 62/24.02.2015 г. по гр.д.№ 2798/14 г., ВКС, IV ГО, което се
възприема от настоящия състав/. Във всички случаи преценката за наличието на груба
небрежност е конкретна и зависи от установените факти по делото /Решение № 194 от
21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г. на ІІІ г.о./. В производството не се спори, че
ищцата е имала задължение да спазва установените от работодателя правила за
безопасни условия на труд, за които е била инструктирана. В случая обаче не се
установи при извършване на своята дейност по трудова функция ищцата да е проявила
такава степен на небрежност, която да е основание за намаляване на имуществената
отговорност на работодателя.
Възражението за съпричиняване е неоснователно, което налага предявеният иск
за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата 20000.00 лева. Постановеното
решение следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част. В останалата
част решението на СРС е влязло в законна сила.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в частта на уважаване на иска за
неимуществени вреди на основание чл.271, ал.1, пр.3 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 3000 лв. с ДДС за
заплатено адвокатско възнаграждение. Така определения размер на адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, съдът определи при съобразяване
действителната правна и фактическа сложност на спора и извършените процесуални
действия от процесуалния представител на ищцата.
За обосноваване на сочения извод, съдът съобрази и дадените указания с
постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на Съда на Европейския
съюз /с ретроактивно действие/, минималния размер на адвокатско възнаграждение по
8
Наредба № 1/2004 г., както и дадените разяснения с Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19800 от 04.11.2024 г. по гр.д. № 55022/2022 г. по
описа на СРС, 76 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден “Алба Център” ООД, ЕИК
*********, да заплати на Н. К. Р., ЕГН **********, сумата от 20 000 лева -
обезщетение на основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за претърпени от нея
неимуществени вреди, вследствие на злополука от 25.05.2022 г., призната за трудова с
Разпореждане № 31688 от 01.06.2022 г. на ТП на НОИ - София град, изразили се в
болки и страдания в резултат на получена контузия на дясното коляно и дясната
подбедрица на ищеца след падане по стълбището по време на работа в сградата на
работодателя, наложили оперативна намеса, ведно със законната лихва от датата на
трудовата злополука /25.05.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “Алба Център” ООД, ЕИК *********, да заплати на Н. К. Р., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 3000 лв. с ДДС за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, по правилата на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването на
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9