Решение по дело №142/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на Г. Д. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н. К. с [ЕГН] от [населено място], обл.Ямбол, заявена чрез адв.М.А. от АК-Ямбол с посочен съдебен адрес в [населено място], [улица], ет.2, кантора № 14 против Решение № 1174/24.11.2023г., постановено по АНД № 4237/2023г. по описа на Районен съд-Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0000897/20.09.2023г. на директор в РД "Автомобилна администрация"-Бургас, с което на жалбоподателя е наложена "глоба" в размер [рег. номер]. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.3 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

С касационната жалба се претендира отмяна на решението на районния съд и отмяна на потвърденото наказателно постановление, поради неправилност и незаконосъобразност. В постъпило по делото писмено становище, поддържа жалбата и излага допълнителни съображения. Претендира разноски.

Ответникът Регионална дирекция "Автомобилно администрация" - Бургас, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Твърди, че замерването е извършено от обучен служител с годно техническо средство-електронна везна като няма представени разрешения от АПИ, нито [жк], за да може товарното средство да се движи с товар над допустимия.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на РС-Бургас следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Съдът, като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е и допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Районният съд е бил сезиран с жалба срещу Наказателно постановление № 22-0000897/20.09.2023г. на директор в РД "Автомобилна администрация"-Бургас, с което касатора е санкциониран за това, че на 08.08.2023г., около 17,52ч. в [населено място] е бил спрян за проверка на входа на КРЗ в посока п. Б. –КРЗ жалбоподателят в качеството си на водач на ППС [Марка] с рег.№ [рег. номер] от категория N3 с две оси, с прикачено към него полуремерке „К.“ с рег.№ Y5276ВЕЕ от категорията О4 с три оси, извършва обществена превоз на товари на територията на Р България по маршрут Раздел–Бургас, видно от пътния лист серия А, № 019111/07.08.2023г. с товар пшеница, видно от товарителница серия V-33 и №026573 от 08.08.2023г.. При проверката било установено, че касаторът в качеството му на водач е извършвал превоз с описаното ППС, което било с маса, която надвишавала допустимите максимални маси за движение по пътищата, отворени за обществено ползване –като сумата от натоварванията на една тройна ос на полуремаркето, когато разстоянието между осите е над 1,3 метра е 24 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ, като измереното разстояние е било извършено със сертифицирана ролетка марка BMI 5 метра с фабричен номер 1337. При измерването в присъствието на жалбоподателя с техническо средство електронна мобилна везна [Марка] с платформа модел WWSE10TMRS и идентификационен блок DEWKKL с №********** било установено, че една тройна ос на цитираната по-горе ППС е натоварена с 26 450 кг, видно от разпечатка с №714 от 08.08.2023г като претоварването било с 2 450 кг..

При тези фактически основания на касатора е наложена глоба на осн.чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, вр.чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

За да потвърди НП, районният съд е приел, че е от събраните доказателства по категоричен начин е установено извършването на нарушението и вината на касатора, поради което и правилно е определена и санкционната норма от наказващия орган. Прието е още, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на касатора не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Счетено е след като за превишението на максимално допустимата маса не е издадено разрешение за движение по пътищата и не е заплатена такса то нарушението е осъществено. Съобразено е, че съгласно посочената разпоредба, се наказва с глоба от 500 [рег. номер]. водач, който, без да спазва установения за това ред: 1. Управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съдът е приел, че глоба, ориентирана около средния размер е съответна на характера на нарушението, констатираното превишение и обществената опасност на деянието.

Настоящият състав намери, че АУАН и наказателното постановление страдат от съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото не е отразен съществен елемент от обективната страна на нарушението – липсва посочване кой установен ред не е спазен от страна на касатора като водач на ППС с маса, която надвишавала допустимите максимални маси за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно не само че се е движил с претоварено ППС, но и че това движение по отворените за обществено ползване пътища е извършено без надлежно разрешение или заплатена за това такса. В случая липсва както посочване на тези фактически обстоятелства, така и посочване на релевантната правна норма – чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

На първо място, в разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДвП се предвижда санкция за лицата, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазват установения за това ред, което е нарушение по чл.139, ал.2 от ЗДвП, като в случая компетентността за установяване на административните нарушения и санкционирането на нарушителите е на лицата по чл.189, ал. 1 и ал. 12 от този закон.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от Закона за движението по пътищата актовете се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Според чл.166, ал.1, т.1 от същия закон министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Като служител на РД "Автомобилна администрация" Бургас, актосъставителят има правомощия да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Посочването в него на един свидетел не е от категорията на абсолютните процесуални нарушения, даващи основание за отмяна. По делото са представени писмени доказателства за периодична проверка на ел.везна, с която е извършено замерването на масата на ППС, сертификат за съответствие, заповед за определяне на актосъставителя С. Д.-инспектор в отдел Контрол при РД „АА“-Бургас за обучение касаещо работа с електронна везна-кантар /л.24-35 по АНД № 4237/23г. на БРС/.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Началникът на РД "Автомобилна администрация" -Бургас е оправомощен да издава наказателни постановления за установени нарушения на Закона за движението по пътищата със Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Поради това и наказателното постановление е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.3, б."б" от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 m - 24 t. Наредбата дава легални дефиниции за извънгабаритно и тежко ППС, съгласно § 1, т. 1 от ДР, във връзка с чл. 2 и чл. 3. Съответно нормите за размери, маса и натоварване на ос са посочени в разпоредбите на чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Наредбата.

От ангажираните по делото доказателства се установява, че касаторът е управлявал посоченото ППС като една тройна ос е била натоварена с 26 450кг, съгласно разпечатка № 714/08.08.2023г., като претоварването е била [рег. номер].. В хода на съдебното производство се установява, че липсват данни за това превишение да е имало разрешение или заплатена такса.

За това превишение е следвало да има разрешение за специално ползване на пътищата или [жк], което фактическо обстоятелство не е отразено нито в АУАН, нито в НП. Т.е. нито в АУАН, нито в НП е посочено с какви действия/бездействия какъв установен ред е бил нарушен от страна на касатора.

Това само по себе си е самостоятелно основание за незаконосъобразност и отмяна на издаденото НП, тъй като съществено е нарушено правото на защита.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП въвежда забраната за движение без разрешение на извънгабаритни и тежки ППС при специалното ползване на пътищата, а нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП изискването движещите се по пътя ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които да не надвишават нормите, установени от МРРБ. Безспорно тези норми са установени с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и същата и приложим и относим нормативен акт и към двата закона – ЗП и ЗДвП – аргумент и от нормата на чл. 1 от Наредбата. Същата дава и дефиниции за извънгабаритно и тежко ППС, съгласно § 1, т. 1 от ДР, във връзка с чл. 2 и чл. 3. Съответно нормите за размери, маса и натоварване на ос са посочени в разпоредбите на чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Наредбата.

Налага се извод, че за деяние като процесното е налице неяснота разпоредбата на кой от двата закона е нарушена. Всъщност, нормите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП и чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП формират два отделни, различни състава на административни нарушения. Общото между двата е, че съставите се допълват от разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ/която именно не е отразена в АУАН и НП/, но последната съдържа две отделни хипотези. Първата се отнася до случаите, когато движението се извършва без разрешително, а втората - когато се извършва без документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Именно тези две хипотези формират разликата в съставите, респективно кой е приложимия материален закон при квалифициране на нарушението и съответно за санкционирането му.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП въвежда разрешителен режим за превоз на тежки и/или извънгабаритни товари, съгласно определението за специално ползване на пътищата по § 1, т. 8 от ДР на ЗП и в отклонение от общата забрана по чл. 139 от ЗДвП. Разрешението за движение на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал. 3 от ЗП – управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища, т. е. разрешението има характеристиките на индивидуален административен акт. Същото се издава по реда на чл. 8, ал. 2, във връзка с ал. 4 от Наредба № 11/2001 година. Същевременно, по силата на чл. 8, ал. 5 от Наредба № 11/2001 г. от този разрешителен режим са изключени превозните средства с размери, маса и натоварване на ос посочени в чл. 14, ал. 3 от Наредбата. На визираните в чл. 14, ал. 3 от Наредбата тежки и/или извънгабаритни ППС се разрешава да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване не по силата на специалния административен акт по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, а само след заплащане на дължимата такса по реда на чл. 8, ал. 7 от Наредбата.

Тук е необходимо да се отбележи, че няма знак за равенство между разрешението за специално ползване на пътя и заплатената за него такса по чл. 8, ал. 4 от Наредбата от една страна и документа за платена такса по чл. 8, ал. 7 от Наредбата от друга. Една от предпоставките по чл. 14, ал. 3 от Наредбата е натоварването на ос да не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ. Изложените фактически обстоятелства и релевантни правни норми не са отразени в наказателното постановление, поради което то е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита и при неправилно приложение на материалния закон доколкото не е посочена разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ посочваща кой установен ред не е бил спазен при управлението на посоченото ППС от касатора.

По изложените съображения съдът намира, че НП неправилно е било потвърдено от РС – Бургас, поради което оспореното съдебно решение следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови отмяна на НП.

С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател има право на разноски, и такива са поискани с касационната жалба за двете инстанции. По делото са представени пълномощни и договори за правна помощ и съдействие пред двете инстанции, установяващи заплатено адв.възнаграждение от по 500лв. за въззивното и касационното производство, които следва да бъдат присъдени в тежест на ответника по касация.

Водим от горното, Административен съд-Бургас, XIII състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1174/24.11.2023г., постановено по АНД № 4237/2023г. по описа на Районен съд-Бургас и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000897/20.09.2023г. на директор в РД "Автомобилна администрация"-Бургас, с което на Н. К. с [ЕГН] от [населено място], обл.Ямбол е наложена "глоба" в размер [рег. номер]. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.3 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ..

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на Н. К. с [ЕГН] сумата [рег. номер]., представляващи сторените за въззивното и касационното производство съдебни разноски.

Решението е окончателно.