№ 3592
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20211110209831 по описа за 2021 година
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ч. Д. Д. срещу наказателно постановление № Р- 10- 445/
02.06.2021г., издадено от заместник- председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” – М. А. Ф., с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 7 000 (седем
хиляди) лева на основание чл. 222, ал. 1, пр. 2 от ЗППЦК за извършено нарушение на чл.
114б, ал. 2, пр. 1- во, вр. с ал. 1, пр. 1- во, хипотеза 2- ра от ЗППЦК.
Жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. *****. Счита, че от
материално- правна гледна точка фактическият състав на цитираното нарушение не е
осъществен, тъй като жалбоподателят предварително е депозирал в КФН информацията,
посочена в разпоредбата на чл.114б,ал.2 от ЗППЦК и с това е била изпълнена целта на
закона. В случай, че съдът установи извършено нарушение адвокат ***** пледира наличие
на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на горното моли издаденото
наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Изрично заявява, че не претендира адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк. *****, който моли
издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„*****“АД, ЕИК ***** е публично дружество и е вписано в регистъра по чл. 30, ал.
1, т. 3 от ЗКФН. На 18.09.2020г. „*****“АД, ЕИК ***** провело извънредно общо
събрание, на което били взети решения относно избора на нови членове на Съвета на
директорите /СД/, а именно били приети промени в персоналния състав на СД съгласно
направените предложения и Ч. Д. Д. бил избран за член на СД на дружеството.
Жалбоподателят Ч. Д. Д. не представил в КФН в 7- дневен срок от избора / до
25.09.2020г. включително/ декларация по чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК относно: юридическите
лица, в които притежава пряко или непряко поне 25 на сто от гласовете в общото събрание
или върху които има контрол; за юридическите лица, в чиито управителни или контролни
органи участват, или чиито прокуристи е; за известните му настоящи и бъдещи сделки, за
които счита, че може да бъде признат за заинтересовано лице. Протоколът от проведеното
извънредно общо събрание постъпил в КФН на 23.09.2020г. по вх.№10-05-4696.
Свидетелят В. П. С.- младши експерт в КФН приела, че щом жалбоподателят не е
представил в КФН декларация по чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК в 7- дневния срок от избора му за
член на СД на публичното дружество „*****“АД, ЕИК ***** е извършил нарушение на чл.
114б, ал. 2, пр. 1- во, вр. с ал. 1, пр. 1- во, хипотеза 2- ра от ЗППЦК. Съставила на
14.12.2020г. срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Р-
06-995/ 14.12.2020г.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП. Словесното описание на
нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното
постановление съвпадат по признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
свидетеля С.-актосъставител, както и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по-
подробното му обсъждане е ненужно- това следва по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2- ро от
НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 от ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя- арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от
2
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл.42 от ЗАНН,
както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от
компетентния за това административен орган, при спазване на процесуалните правила за
това.
Със заповед № 3- 249/ 20.10.2020г. на заместник председателя на КФН, ръководещ
управление "Надзор на инвестиционната дейност" свидетелят С. е оправомощена да съставя
актове за нарушения по чл. 221 от ЗППЦК.
Нарушението е описано ясно и точно, с всички съставомерни признаци, извършена е
правна квалификация, отговаряща на описанието и е определено ясно за какво и ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 114б, ал.1 от ЗППЦК въвежда задължение за членовете на
управителните и контролните органи на публичното дружество, неговият прокурист и
лицата, които пряко или непряко притежават най- малко 25 на сто от гласовете в общото
събрание на дружеството или го контролират, да декларират пред управителния орган на
публичното дружество, както и пред комисията и регулирания пазар, където са допуснати
до търговия акциите на дружеството, информация:
1. за юридическите лица, в които притежават пряко или непряко поне 25 на сто от
гласовете в общото събрание или върху които имат контрол;
2. за юридическите лица, в чиито управителни или контролни органи участват, или
чиито прокуристи са;
3. за известните им настоящи и бъдещи сделки, за които считат, че могат да бъдат
признати за заинтересувани лица.
Срокът за изпълнение на това задължение е уреден в алинея 2 на тази разпоредба -
членовете на управителните и контролните органи на публичното дружество и неговият
прокурист са длъжни да декларират обстоятелствата по ал. 1 в 7- дневен срок от избирането
им, а лица, които пряко или непряко притежават поне 25 на сто от гласовете в общото
събрание на дружеството или го контролират - в 7-дневен срок от придобиване на гласовете,
съответно на контрола. Лицата по изречение първо са длъжни да актуализират декларацията
в 7-дневен срок от настъпване на съответните обстоятелства.
Доколкото жалбоподателят е избран от Общото събрание на дружеството за член на
СД, то попада сред задължените лица, визирани в чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК - за него е
възникнало задължението да декларира посочените в тази норма обстоятелства.
Задължението за деклариране се отнася до подаването на декларация пред
дружеството, надзорния орган – КФН и регулирания пазар, където са допуснати до търговия
акциите на дружеството. Тоест, независимо дали е изпълнило задължението си за
деклариране пред дружеството или регулирания пазар, адресатът на нормата е длъжен да
подаде отделно декларация пред КФН. Нормата е императивна и цели да осигурява
възможността за изпълнение на контролните функции на Комисията.
3
На 23.09.2020г. дружеството е уведомило председателя на КФН за избора на нов СД,
като на тази дата по вх.№10-05-4696 е представило в комисията и протокола от проведеното
извънредно общо събрание. В този смисъл изборът е бил доведен до знанието на
контролните органи и заинтересованите лица. Публичността на търговския регистър и
електронната страница на дружеството е с цел прозрачността на дружествата и за нуждите
на търговския оборот.
На 18.09.2020г. „*****“АД, ЕИК ***** провело извънредно общо събрание, на което
били взети решения относно избора на нови членове на Съвета на директорите /СД/, а
именно били приети промени в персоналния състав на СД съгласно направените
предложения и Ч. Д. Д. бил избран за член на СД на дружеството.
Жалбоподателят Ч. Д. Д. не представил в КФН в 7- дневен срок от избора / до
25.02.2020г. включително/ декларация по чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК.
Доколкото жалбоподателят е бил избран за член на СД на 18.02.2020г., той е
следвало да изпълни задължението си за деклариране в срок от 7 дни, считано от този
момент – т. е. до 25.09.2020г. включително. Като не е изпълнил задължението си, на
26.09.2020 г. той е извършил от обективна страна нарушение на чл. 114б, ал. 2, пр. 1- во, вр.
с ал. 1, пр. 1- во, хипотеза 2- ра от ЗППЦК. Деянието е извършено чрез бездействие –
неподаване на декларацията пред КФН. Деянието е на просто извършване и за
съставомерността му не е нужно да са настъпили вредни последици.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината -
непредпазливост /небрежност/– деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН дава възможност на наказващия орган при наличието
на маловажен случай на административно нарушение да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание, като с тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС излезе със становище че изразът в закона
"може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на
компетентност и наказващият орган е длъжен да приложи тази привилегирована разпоредба.
Същото решение посочва, че в случаите, когато това не е сторено от него, а са налице
предпоставките за това, то налице е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона.
Съдът намира, че случаят не е маловажен. Действително, предвид уведомяването на
КФН за избора на нов СД, вписването избора в ТР, не може да се счита, че жалбоподателят е
целял укриването й. Уведомени за избора са и КФН и регулирания пазар. С това
уведомяване обаче не е изпълнено задължението по чл. 114б от ЗППЦК. Вярно е, че
жалбоподателят е представил на КФН документ с наименование Декларация по чл. 114б, ал.
1 от ЗППЦК, ведно с материалите за предстоящото редовно годишно общо събрание на
акционерите на „*****“ АД. Също така е вярно обаче, че по това време жалбоподателят Д.
4
не е имал качеството член на СД на дружеството и съответно не е имал задължението да
декларира обстоятелствата по чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК. Затова така посочената декларация
по реда на чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК , нотариално заверена на 10.08.2020г. от Петя
Трендафилова- нотариус с район на действие РС- Русе, с рег. № 220 на Нотариалната камара
не би могла да предизвика правните последици посочени в разпоредбата на чл.114б,ал.1 от
ЗППЦК.
Следва да се отчете и, че в случая е налице закъснение за подаване на декларацията,
като закъснението е над два месеца. А срокът на закъснение при този тип деяния е от
съществено значение за преценката за маловажност. Закъснението е с дванадесет дни, което
предвид същността на охраняваните обществени отношения не е незначително. Поради това,
съдът намира, че случаят не разкрива отклонение от типичните деяния за това нарушение и
не е маловажен.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 221, ал. 1, т. 4 от ЗППЦК размерът на
наказанието глоба, което се налага за такова нарушение, е от 7 000 до 10 000 лева. В случая
наказанието е наложено в минимален размер и няма възможност за ревизията му.
По изложените по – горе съображения, съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че
защитата в настоящото производство се изразява в процесуално представителство на
въззиваемата страна в едно съдебно заседание и представяне на писмени бележки относно
законосъобразността на наказателното постановление и неоснователността на депозираната
жалба, намира, че в полза на Комисия за финансов надзор следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р- 10- 445/ 02.06.2021г., издадено от
заместник- председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност” – М. А. Ф., с което на Ч. Д. Д., ЕГН ********** е
наложено административно наказание - глоба в размер на 7 000 (седем хиляди) лева на
основание чл. 222, ал. 1, пр. 2 от ЗППЦК за извършено нарушение на чл. 114б, ал. 2, пр. 1-
во, вр. с ал. 1, пр. 1- во, хипотеза 2- ра от ЗППЦК.
ОСЪЖДА Ч. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на Комисия за финансов надзор
сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6