Решение по дело №250/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и чл. 348 от НПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба подадена от Е. Й. С. срещу Решение № 39/17.04.2024г. постановено по адм. н. дело № 49/2024г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № BG02072023/4000/Р8-638/22.11.2023г. издадено от Директор на Национално ТОЛ управление към агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, за налагане на жалбоподателя на основание чл.179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на наказание „глоба“ в размер на 1800лв.

Изложените в жалбата твърдения, които подлежат на обсъждане по см. на чл. 218 АПК попадат в обхвата на касационното основание за отмяна по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, тъй като касаят допуснато съществено нарушение на процесуалните правила довело до неправилно приложение на материалния закон относно предпоставките за наказуемост на процесното деяние. С оглед изложеното се моли за цялостна отмяна на съдебното решение на ТРС, както и на потвърденото с него НП.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът не се явява лично или чрез упълномощен процесуален представител.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Национално ТОЛ управление към агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, е депозирал отговор на касационната жалба, с който моли обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и подробно мотивирано. В проведеното открито съдебно заседание чрез упълномощен процесуален пълномощник- юрк. Д. К.- И. изразява становище, че поддържа отговора и оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване e Решение № 39/17.04.2024г. постановено по адм. н. дело № 49/2024г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е потвърдено наказателно постановление № BG02072023/4000/Р8-638/22.11.2023г. издадено от Директор на Национално ТОЛ управление към агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, за налагане на жалбоподателя на основание чл.179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на наказание „глоба“ в размер на 1800лв.

Според обстоятелствената част на наказателното постановление, възприета от съда в обжалваното решение, с което е потвърдено, процесното нарушение се изразява в следното:

На 29.06.2023г., в 00:00 часа, пътно превозно средство с peг. № [рег. номер], вид: влекач, марка и модел "ДАФ ФТ ХФ 105", с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от жалбоподателя, било засечено от контролно устройство № 40311, да се движи по път № I-4, км. 217+988, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 21 септември 2022г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, без за това ППС да е била заплатена тази такса.

От фактическа страна, въззивният съд, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, е намерил за установено, че за осъществяването на гореописаното деяние е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението № FF3E9B1088225435E053021F160AC6A9, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство) с идентификатор № 40311- част от ТОЛ системата.

За извършеното административно нарушение е съставен АУАН № BG02072023/4000/P8-638/02.07.2023г. в присъствието на свидетелите Д. П. Д. и Л. С. С., който бил връчен на нарушителя на 02.07.2023г. чрез удостоверяване с негов подпис. На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като същият е вписал „по GPS таксуване“. Предоставена е и възможност да направи писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като такива са постъпили в Агенция „Митници“, ТД „Митница Русе“ с вх. № 32-471337/11.07.2022г. от името на Е. Й. С. чрез адв. М. М.. В посоченото възражение се твърди, че за процесната дата и ППС има надлежно закупена маршрутна карта с № 23062891828009, като би следвало да се касае за технически проблем в контролно- комуникационната система на АПИ.

От правна страна въззивният съд е достигнал до извод, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като в качеството му на водач на МПС по смисъла на §6 т.25 от ЗДвП е управлявал пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/, в противоречие с нормата на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП - без да са били изпълнени изискванията във връзка с установяване на изминато разстояние и заплащане на дължимата такса, по път включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, и няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство.

ТРС не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Приел е фактическата обстановка за ясно очертана, като с необходимата конкретика са описани действията на жалбоподателя, за които е ангажирана отговорността му и с оглед на това не е приел доводите за допусната неяснота в това отношение. Възззивният съд не е кредитирал твърдението на жалбоподателя, че е притежавал издаден за ППС с peг. № [рег. номер] валиден тол продукт - маршрутна карта за движение по платената републиканска пътна мрежа, тъй като представената от него с № 23062891828009 не включва преминаване към датата и часа на нарушението през сегмента (**********), в границите на който се намира контролно устройство № 40311.

Обсъдил е всички възражения на жалбоподателя свързани с недоказаност на вмененото му нарушение като е приел, че съгласно разпоредбите на чл. 167а, ал. 3 и чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП ЗДвП представените по делото доклад за нарушение и снимки събрани от контролните органи след справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, се явяват годни доказателства в процеса, относно отразените в тях данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани ТОЛ данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Приел е, че от административно наказващия орган правилно е определена тежестта на извършеното деяние, което е субсумирано към съответната приложима санкционна норма чл.179, ал. 3а от ЗДвП, предвиждаща наказание глоба в абсолютен размер, съвпадащ с наложения.

Института за маловажен случай е приет за неприложим предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

Не са налице пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на проверявания съдебен акт, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол.

Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането й не е допуснал нарушения на процесуалните правила уредени в Глава „Първа“ Раздел V от ЗАНН и глава „Двадесет и първа“ от НПК вр. чл. 84 ЗАНН.

При извършената проверка за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК във вр.с чл. 63в ЗАНН, не се установи такова.

Настоящият съдебен състав споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направената от районния съд констатация за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото са спазени регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания при издаването на обжалваното НП. Конкретни твърдения за такива нарушения в касационната жалба не са изложени.

Досежно наличието на съставомерност на деянието, за което е привлечен към отговорност касатора, настоящия съдебен състав споделя изложените от въззивния съд мотиви като на осн. чл. 221 ал. 2 АПК препраща към тях.

Съдът не възприема твърдението в касационната жалба, че в решението на ТРС липсват мотиви относно приетата неотносимост на представената от него маршрутна карта към пътния участък /сегмент от пътя/, през който е преминало управляваното от касатора ППС.

Действително за процесното ППС е имало налице закупена маршрутна карта с валидност към датата и часа посочени в обжалваното НП, но видно от съдържанието на картата, тя се е отнасяла за посочен в нея маршрут с начало Калековец (път II-56) – междинна точка Котел (II-48) и крайна - Нови пазар(II-27), който не включва нито една част от път № I-4 /Коритна – Български извор – Микре – о.п. Севлиево – Велико Търново – о.п. Омуртаг –о.п. Търговище – ПВ Белокопитово- Шумен/, в границите на който при км. 217+988 /сегмент ********** - представляващ част от път първи клас 4: Козма презвитер п.к. 4009/04-участък 3/, се намира контролното устройство № 40311.

Несъвпадението на сегмент ********** с маршрута по зададените начална, междинна и крайна точки в карта с № 23062891828009, е видно и при проверка в публичнодостъпната интернет страница на Агенция пътна инфраструктура, Национално Тол управление - https://web.bgtoll.bg/. Видно е, че маршрутът се движи по Републикански път /РП/ II-48 изцяло в обл. Сливенска като при неговия 25,3 км., южно от с. Тича между гр. Котел и гр. Омуртаг, се отклонява вдясно по РП IIІ-706 и се движи по него до свързването му с РП I-7 южно от село Менгишево в обл. Шуменска.

В обобщение изводът е, че маршрутът по карта с № 23062891828009 не преминава в нито една своя част през участъка от път РП I-4 между гр. Омуртаг и гр. Търговище, където се намира сегмент ********** и контролното устройство № 40311.

В случая институтът на маловажния случай регламентиран в чл.28 от ЗАНН се явява неприложим, с оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП. За пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Следователно обжалваното наказателно постановление е формално и материално законосъобразно и правилно е потвърдено от районния съд.

С оглед така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

По отговорността за разноски- в случая делото е разрешено в полза на ответната страна и доколкото от същата е направена претенция за присъждане на разноски, такива следва да й бъдат присъдени. С оглед на фактическата и правна сложност на делото, и съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на Национално ТОЛ управление към агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Поради изложените съображения и на основание чл. 221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39/17.04.2024г. постановено по адм. н. дело № 49/2024г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е потвърдено наказателно постановление № BG02072023/4000/Р8-638/22.11.2023г. издадено от Директор на Национално ТОЛ управление към агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София.

ОСЪЖДА Е. Й. С. с [ЕГН], с адрес гр. Нови пазар, обл.Шумен, [улица], ет.3, ап.5 ДА ЗАПЛАТИ на Национално ТОЛ управление към агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София сумата от 80 лв. представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно съгласно чл. 223 АПК.