РЕШЕНИЕ
№200
Стара
Загора, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – III касационен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
При
секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА и с участието на прокурора МАРГАРИТА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ касационно административно наказателно дело
№ 191 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Директора
на офис за обслужване Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, подадена чрез
пълномощник – главен юрисконсулт Антония Лимберова, против решение № 247 от 15.06.2023
г., постановено по АНД № 1419/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с
което е отменено наказателно постановление (НП) № F701324 от 21.04.2023 г., издадено от Директор на офис за обслужване Стара
Загора при ТД на НАП Пловдив.
В касационната жалба са изложени оплаквания
за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на
материалния закон (оспорва се
извода на съда, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН) – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което да бъде потвърдено НП № F701324
от 21.04.2023 г., издадено от Директор на офис за обслужване Стара Загора при
ТД на НАП Пловдив. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Ответникът – ЕТ „П. Н. – Т.К.“ гр. Стара
Загора, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
С подаденото писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара
Загора – прокурор Маргарита Димитрова, дава
заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара
Загора е било НП № F701324 от 21.04.2023
г., издадено от Директор на офис за обслужване Стара Загора при ТД на НАП
Пловдив въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F701324 от 31.03.2023 г., с което на основание
чл. 179,
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на ЕТ „П. Н. – Т.К.“ гр. Стара Загора е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 125, ал. 4 от ЗДДС,
извършено на 15.03.2023 г. в гр. Стара Загора и изразяващо се в това, че като регистрирано по ЗДДС не е
подал в законоустановения срок (до
14.03.2023 г. включително) в офис за обслужване Стара Загора при ТД на
НАП Пловдив справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, съставена въз основа
на отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС – дневник за покупките и
дневник за продажбите, за данъчен период 01-28.02.2023 г., като изрично е
посочено, че справката-декларация е била подадена по инициатива на лицето по
електронен път на 15.03.2023 г. и приета с вх. № 24002690588 от същата дата.
За да отмени НП, Районен съд Стара Загора е
приел след анализ на събраните доказателства и приложимата правна уредба, че извършването
от санкционирания ЕТ на вмененото му административно нарушение е доказано по
безспорен и несъмнен начин, но представлява маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН предвид следните обстоятелства:
нарушението било извършено за първи път и
нямало доказателства за налагани административни наказания за извършени други
административни нарушения на данъчното законодателство от страна на ЕТ – имало
протокол за предупреждение за забавяне при изпълнение на същото задължение, на
за друг период, което забавяне обаче било с няколко дни и за него нямало
наложено административно наказание;
справката-декларация била подадена само с
един ден закъснение и то по инициатива на търговеца;
от
нарушението не били настъпили никакви вреди, тъй като де факто търговецът не
осъществявал търговска дейност;
незадоволително
здравословно състояние на търговеца (т.е. влошено здравословно състояние на физическото лице, регистрирано като
ЕТ).
Касационният състав на Административен съд
Стара Загора намира, че постановеното от районния съд решение е правилно като
краен резултат, но не по изложените в мотивите към него съображения.
В случая между страните няма спор по фактическите
констатации, отразени в АУАН № F701324 от 31.03.2023 г. и възпроизведени в издаденото въз основа на него НП
№ F701324 от 21.04.2023 г. на Директора на офис
за обслужване Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, обуславящи извършването
от ЕТ „П. Н. – Т.К.“
гр. Стара Загора на описаното в НП нарушение, съответно – в настоящото
производство не се оспорва и не се навежда като касацинно основание извода на
районния съд, че ЕТ формално е извършил административното нарушение, за което е
санкциониран с НП, а и доколкото съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно за съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, следва да се отбележи, че този
извод кореспондира със събраните доказателста, обсъдени в мотивите на
обжалваното решение. Последните в тази им част не е необходимо да бъдат
преповтаряни, тъй като изцяло се споделят от касацонния състав на
административния съд и поради това същият препраща към тях на основание чл. 221,
ал. 2, изречение второ от АПК.
Обстоятелствата, на които се е позовал Районен
съд Стара Загора в мотивите на обжалваното решение, за да приеме, че процесното
нарушение представлява маловажен случай, също се установяват от събраните в
производството пред него доказателства, но с изключение на първото от тях – че нарушението е извършено за първи път, ако това
изрично да е отразено и в обстоятелствената част на НП. В случая пред районния
съд са представени протоколи за предупреждение по чл. 28 от ЗАНН с дата
14.11.2022 г., с които за непредставени в срок (със забава от 9 дни)
справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период 01-31.08.2022 г. – нарушения по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС,
приети за маловажни от Директора на офис за обслужване Стара Загора при ТД на
НАП Пловдив, ЕТ „П. Н. – Т.К.“ гр. Стара Загора е предупреден, че при
последващо извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
настоящите предупреждения, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Тези предупреждения са били връчени на ЕТ на 16.11.2022 г., не са били
обжалвани и са влезли в сила, поради което и тъй като процесното нарушение е от
вида на нарушенията, за които са били издадени предупрежденията, и е извършено
в едногодишен срок от влизането им в сила, по аргумент от чл. 28, ал. 1 от ЗАНН,
противно на приетото от районния съд, съставляват процесуална пречка за
приложението на цитираната разпоредба по отношение на процесното нарушение, дори
то да съставлява маловажен случай.
Независимо от изложеното обаче, доколкото
останалите посочени в обжалваното решение обстоятелства, обосноваващи според
районния съд приложението на чл. 28 от ЗАНН (извън обсъденото в предходния абзац – че нарушението е извършено за първи
път),
се установяват от събраните доказателства, решението на районния съд е правилно като краен резултат, тъй като тези обстоятелства,
преценени в съвкупност, сочат, че процесното нарушение е толкова
малозначително, че реално не застрашава обществените отношения, предмет на
защита със санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, т.е. налице е хипотезата
на чл. 9, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс (НК) – деянието, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона административно нарушение, не е общественоопасно.
Приложимостта на чл. 9, ал. 2, предложение
първо от НК и в административнонаказателното производство следва от факта, че по
въпросите, изключващи отговорността, чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, доколкото ЗАНН не урежда кога едно нарушение е общественоопасно и кога не е,
а обществената опасност е присъщ елемент от обективната страна не само на
престъплението, но и на административното нарушение – разликата между тях, когато
едно деяние осъществява едновременно състав на престъпление и на
административно нарушение, се свежда единствено до степента на засягане на
съответните защитени от закона обществени отношения. Именно поради това, когато
конкретните обстоятелства сочат, че е налице първата хипотеза на чл. 9, ал. 2
от НК, какъвто с оглед на изложеното по-горе е разглежданият случай – макар деянието
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление/административно
нарушение, поради своята малозначителност не е общественоопасно, то тези
обстоятелства обуславят наличието на основание, изключващо отговорността на
дееца за това деяние – и наказателна, и административнонаказателна. Само при
втората хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК – когато поради малознатилност на
деянието, неговата общественоопасност е явно незначителна, дението, ако и да не
съставлява престъпление, би могло да съставлява административно нарушение, включително
и да не е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съгласно критериите,
визирани в чл. 93, т. 9 от НК и приложими по силата на чл. 11 от ЗАНН. В този
смисъл, макар и постановени по случаи, различни от процесния, а именно във
връзка с възможността да бъде ангажирана по административен ред отговорността
на нарушител, спрямо когото за същото деяние е имало образвано наказателно производство,
прекратено от прокурора на основание чл. 9, ал. 2 от НК, са решение № 249 от
02.07.20118 г. по КАНД 242/208 г. и решение № 115 от 22.04.2019 г. по КАНД №
78/2019 г. – и двете по описа на Административен съд Стара Загора. В първото от
двете цитирани решения е прието, че „всички изложени от Старозагорския районен
съд мотиви за недопустимо издадено НП въз основа на прокурорско постановление
за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 9, ал. 2 от НК
биха били верни, ако наказателното производство беше прекратено в хипотезата на
чл. 9, ал. 2, предложение първо от НК – деянието поради своята малозначителност
не е общественоопасно“, а във второто от тях, след като изрично са възпроизведени,
изцяло са споделени мотивите на първоинстанционния съд („Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно“) за невъзможността да бъде издадено НП, поради влязло в
сила прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство за
същото деяние на основание, изключващо съставомерността на деянието не само
като престъпление, но и като административно нарушение, а именно – чл. 9, ал.
2, предложение първо от НК.
С оглед на изложените съображения за
малозначителност на процесното нарушение до степен, изключваща неговата
обществена опасност и съответно отговорността на нарушителя на основание
разпоредбата на чл. 9, ал. 2, предложение първо от НК, приложима и в
административнонаказателното производство по силата на препращащата норма на
чл. 11 от ЗАНН, обжалваното решение на Районен съд
Стара Загора, като валидно, допустимо и правилно като краен резултат, следва да
бъде оставено в сила.
Предвид изхода от делото на касатора не
следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен
съд на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 247 от 15.06.2023 г., постановено
по АНД № 1419/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.