№ 55
гр. Айтос, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20212110200168 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано е по жалба на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление *** представляван Я.К.А., против наказателно постановление
№535330-F566302/ 16.02.2021г. на Началник Отдел Оперативни дейности – гр.Б. в ЦУ на
НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 / две хиляди/ лева.
Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП.
Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си
въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния и
процесуален закон при издаване на НП. Сочи, че издаденото НП е необосновано и твърди,
че е не са доказани обективните съставомерни признаци на нарушението.
В с. з. въззивникът- редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.Т.,
който поддържа жалбата на релевираните основания. Излагат се съображения в посока, че
при издаване на жалбата АНО не е съобразил с фактическата обстановка.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител-ю.к. Т.. В о.с.з. оспорва
жалбата като неоснователна, излага подробни доводи за потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура-Айтос, редовно призован по реда на надзора за законност на
адм.актове, не изпраща представител.
1
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Ha 21.08.2020г., около 15,30ч., при извършена проверка в обект –фитнес салон, находящ
се в ***, стопанисван от „***” ЕООД, свид. Х.К. направил контролна покупка на
2бр.тренировки и 2бр.мин.вода. Сумата била приета лично от управителя- Я.К.А., който в
този момент се намирал в обекта, без да бъде издаден касов бон от монтирания и въведен в
експлоатация в обекта касов апарат. При проверка на фискалната памет на устройството от
свидетелите било установено, че покупка на такава стойност не е регистрирана.
За констатираното бил съставен АУАН № F 566302/23.08.2020г, в съдържанието на
който актосъставителя подробно описал установеното нарушение. Деянието било
квалифицирано като такова по чл.118, ал.1 ЗДДС вр.чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства .
Свид. К. връчил АУАН на управителя на дружеството. В графата за възражения не били
вписани такива (л.10).
На 16.02.2021г. въз основа на съставения акт било издадено и НП, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС и на
основание санкционната норма на чл. 185, ал.1 от същия закон, на въззивника било
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото -
показанията на свид. Х.К. ,Г.Д., Константин Маринов. Съдебният състав даде вяра и
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения,
почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между
тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и
откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на
свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните
2
изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е частично основателна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за
необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в
хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва
също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните
норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са
спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в
хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган
не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП
следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени
са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие
с нормата на чл. 63 ЗАНН).
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в
3
изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на
представител на дружеството на 15.03.2021г съгласно отбелязването направено в текста на
НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното:
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение
по ЗДДС, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на
нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа на
квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на чл.185,
ал.1 ЗДДС.
В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на чл.34
ЗАНН.
Относно това има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено
в акта като нарушител, и дали е извършено виновно, настоящият съдебен състав с оглед и на
възприетата от него по-горе фактическа обстановка, събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства счита, че търговецът е осъществил състава на
административно нарушение по смисъла на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/ от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ. Не се спори по делото, че по време на проверката служителите на ТД
НАП-Б. са направили покупка на стойност 7,60лв.,за което не им е издаден касов бон от
монтираното и въведено в експлоатация в обекта устройство. Потвърждение на
бездействието и обуславящ съставът на адм.нарушение е и разпечатаният от фискалното
устройство дневен финансов отчет , от който е видно , че покупка на такава стойност и със
съответен или близък до посочения час не е регистрирана. На следващо място в
потвърждение на съставомерноста на нарушението е и фактът, че от контролните органи е
установено разминаване между въведената в устройството и фактическата наличност на
парични средства в касата (л.12).
Установеното нарушение е на просто извършване и в резултат на осъществяването му
се е стигнало до неотразяване на приходи, поради което и административно-наказващият
орган е наложил санкцията по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Отговорността на търговеца е
обективна и безвиновна, поради което не е необходимо да се обсъжда субективната страна
4
на нарушението. Касае се за бездействие от страна на служител на търговеца, което е довело
до извършване на нарушението и ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя. Деянието е въздигнато в състав на нарушение по ЗДДС
именно поради потенциалната опасност да се укрият приходи и от там да се намали
данъчната основа, а от там и данъка, който ЮЛ трябва да плати. Информацията от
фискалното устройство влиза чрез дистанционна връзка директно в информационната
система на НАП и служи за извършване на проверки и анализи, поради което извършеното
нарушение води до неподаване на такава информация и препятства органите по приходите
да извършат съответните проверки и анализи. Поради тази причина отговорността е
безвиновна и се носи винаги от дружеството.
Посочената разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/ 2006 г., предвижда
необходимост „независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за
всяка продажба на лицата:..по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен
превод по чл. 3, ал. 1.“
Липсата на вредни последици не е самостоятелно основание, което да мотивира
наказващия орган да приеме, че се касае за маловажен случай и да не наложи наказание в
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, като липсата на вреди обуславя единствено налагането на по-
ниска санкция за нарушителя по чл. 185, ал.1 ЗДДС, който предвижда наказание
„имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 до
2000 лв.“ В конкретния случай АНО не е ангажирал доказателства за наличие на предходни
нарушения на данъчното законодателство от дружеството, поради което налагането на
санкция в размер на 2000лв се явява необосновано най-тежката. Съдът извършвайки
служебно вменената му проверка по чл.27 ЗАНН , прецени че адекватен на характера и
степента на обществена опасност на нарушението е размер на наказание от 500лева, който
размер съдът мотивира с факта, че разликата между въведената във фискалното устройство и
фактическата касова наличност, сума е незначителна-около 20лева.
В този смисъл съдът прецени ,че НП следва да бъде изменено в частта относно размера
на наказанието.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №535330-F566302/ 16.02.2021г на Началник
Отдел Оперативни дейности – гр.Б. в ЦУ на НАП, с което на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление *** представляван Я.К.А., ЕГН: **********, на основание
5
чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 / две хиляди/ лева, КАТО НАМАЛЯ размера на наказанието
„имуществена санкция“ от 2000 / две хиляди/лева на 500/петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6