Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260052/23.11. Година 2020 Град Варна
Варненският апелативен съд, Наказателно
отделение, втори състав
На
двадесет и осми септември Година
две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна
Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица
Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен
секретар Геновева Ненчева
прокурор Анна Помакова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 242 по описа на съда за 2020
година, при произнасянето си взе предвид:
Предмет
на въззивна проверка е правилността на присъда №24/26.05.2020 година,
постановена от Окръжен съд-Варна по НОХД №1426/2019 година.
Срещу
тази присъда е подадена въззивна жалба по чл.318, ал.6 от НПК с оплаквания за
необоснованост, незаконосъобразност и несправедливост, и съответстващи алтернативни
искания за оправдаване на подсъдимия, за отмяна на присъдата и връщане на
делото в първата инстанция или за замяна на доживотния затвор с лишаване от
свобода в минимален размер. С допълнително писмено изложение защитникът конкретизира,
че е проведен превратен анализ на доказателствата и източниците им, в резултат
на който първоинстанционният съд направил необоснован извод за времето на смъртта
на пострадалата и за деятелността на подсъдимия по промяна положението на трупа.
Служебният защитник аргументира различен момент на леталния изход, необхванат
от повдигнатото обвинение на А.Г., като търси въззивна намеса за отмяна на
атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимия по обвинението да е умъртвил с
особена жестокост и по особено мъчителен начин А. на 08.08.2019 година. В
изложението се обосновават в евентуалност доводи за ревизия на обжалвания
съдебен акт, свързани с невменяемост на дееца, поради изпадането му в състояние
на тежко алкохолно опиване към времето на деянието; неправилно приложение на
материалния закон, отстранимо чрез изменение на присъдата със закон за по-леко
наказуемо престъпление по чл.115 от НК; процесуална незаконосъобразност в
резултат на недопустимо ограничение в правото на защита на подсъдимия чрез
немотивиран отказ за допускане на доказателствени искания за назначаване на
повторни и допълнителни експертизи; нарушение на чл.56 от НК и несправедливост
на присъдата.
В пренията в съдебното заседание на въззивната инстанция,
представителят на Апелативна прокуратура – Варна мотивирано пледира за
неоснователност на въззивната жалба. Исканията за оправдаване на подсъдимия оценява
като неоснователни, т.к. авторството, деянието и причинно-следственият процес
са установени по безспорен начин. Във връзка с материалната квалификация, въззивният
прокурор припомня как е била удушена подсъдимата – много агресивно, чрез
едновременно запушване на дихателните отвори, счупване на подезичната кост и
силен натиск върху гръдния кош, причинил счупване на ребрата. Подобни случаи,
сочи пледиращият, константно са отнасяни от съдебната практика към чл.116,
ал.1, т.6, пр.2 от НК, заради чувството на безнадеждност, на безизходица, което
обзема жертвата в борба за последна глътка въздух. Квалификацията по чл.116,
ал.1, т.6, пр.3 от НК се мотивира с цялата деятелност от инкриминираната дата. Представителят
на обвинението не намира и основание за снизхождение към подсъдимия предвид
данните за личността и битието му.
В пледоарията си защитникът поддържа изцяло въззивната жалба
и писменото допълнение. Счита, че и след съдебно-следствените действия във
въззивната инстанция, обвинението не е доказано относно датата на деянието,
което изисква отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подс.Г.. В
условията на евентуалност ангажира становище за несъставомерност на квалифицирания
състав на убийството с искане за прилагане на закон за по-леко наказуемо
престъпление по чл.115 от НК, за отмяна на присъдата и връщане на делото в
първата инстанция или заменяне на наказанието доживотен затвор с лишаване от
свобода.
В лична защита подсъдимият заявява, че обичал приятелката си,
признава за нанесени удари, но отрича да я е стискал. В последната си дума казва,
че е покрусен от смъртта на А. и предоставя на съда да решава.
Варненският
апелативен съд, като взе предвид аргументите във въззивната жалба на защитника,
становищата на страните в съдебните прения и след като служебно провери
правилността на атакуваната присъда по реда на чл.313 и чл.314, ал.1 НПК,
достигна до следните правни и фактически изводи:
С
обжалваната присъда подсъдимият А.В.Г. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 от НК, защото на 08.08.2019 година
в гр.Варна умишлено умъртвил Й.П.А., като убийството е извършено с особена
жестокост и по особено мъчителен за убитата начин. Наложено му е наказание
доживотен затвор при специален режим на изтърпяване, както и осем месеца
лишаване от свобода – най-тежкото наказание по съвкупността от присъди по НОХД
№№746/2017 година и 136/2018 година, изпълнимо също при първоначален специален режим. С присъдата е приложен чл.59 от НК, постановено
е унищожаване на веществените доказателства, разноските по делото са възложени
в тежест на осъдения.
Доказателственият
процес в първата инстанция е развит в условията на пълно съдебно следствие, в
чиито предели са проверени доказателствата и източниците им от предходната
процесуална фаза, след което са решени въпросите по чл.301 от НПК. Въззивният
състав, в изпълнение на принципа по чл.13 от НПК, извърши допълнителни
съдебно-следствени действия, като след причисляване към доказателствената маса
на обясненията на подсъдимия във връзка с ВДС и веществени доказателства, и
отговори на вещите лица по единична и
тройна съдебно-медицински експертизи в делото, доказателствената
съвкупност се прецени за изчерпателна от гледна точка на предмета по чл.102 от НПК, позволяваща вземане на мотивирано решение по фактите, по правото и
аргументиране на отговор по възраженията във въззивната жалба.
По
делото са установени накратко следните релевантни фактически положения:
Подсъдимият
А.Г. е жител ***, няма постоянна трудова заетост, осъждан е неколкократно.
През
лятото на 2018 година той се запознал
във Фейсбук с Й.А. от гр.Варна и близо година общувал с нея виртуално.
В
началото на м.юли 2019г. жената наела две стаи с баня и тоалет, в гр.Варна,
кв.“Аспарухово“, ул. „Ропотамо" № 4. Жилището имало самостоятелен вход и
се намирало в предната част на къща, собственост на св.В.. Пак по това време,
подсъдимият пристигнал в гр.Варна и заживял на семейни начала с А.. В посочения
период само пострадалата работела.
Известно
време след началото на съжителството, обикновено след употребата на алкохол,
двамата започнали да се карат.
На
08.08.2019 г. след 17 часа (ново
фактическо положение, прието на основание чл.316 от НПК) Г. и А. се намирали в квартирата си,
като по някое време започнали да пият ракия на масата в стаята, вдясно от
входната врата. Разговорът помежду им прераснал в скарване, което провокирало
физическо насилие от страна на подсъдимия – започнал да нанася яростно удари с
юмруци предимно в областта на главата и шията на приятелката си. Жената
направила безуспешен опит за съпротива. В един момент подсъдимият я повалил и
притискайки тялото й, започнал да я души с ръце, като я умъртвил за няколко
минути.
На
08.08.2019 година във времето между 22.31 часа и 22.38 часа, подсъдимият направил
четири снимки на починалата със собствения
си мобилен апарат „Моторола", запазвайки ги в паметта на телефона.
В
следващите часове и на 09.08.2019 година Г. продължил с консумацията на
алкохол, като междувременно измил тялото на мъртвата си приятелка и я положил
на леглото само по бикини.
На
09.08.2019 г. в 17.41ч подсъдимият говорил с дъщеря си, после в 17.56 часа, изпратил по Месиджър на св.Д. две
снимки, запечатали окървавената глава на пострадалата и опръсканите с кръв
табла на леглото и стена. Последвали нови две обаждания до дъщеря му и сигнал
от нейна страна до тел.112.
На
09.08.2019 година в 19.40ч. св.Антоанета А. получила позвъняване от телефона на
сестра си Й.А.. Тя успяла да отговори в 19.54ч., като в този разговор подсъдимият
й съобщил, че сестра й починала.
Св.А.
веднага напуснала работното си място, минала през дома си и със съпруга си –
св.Д. Д.в, тръгнали към квартирата на Й.А.. Непосредствено преди това, св.Д.в
позвънил на св.Т.за съдействие, т.к. последният работил в траурна агенция.
Около
21.00 часа тримата свидетели пристигнали пред квартирата на ул.“Ропотамо“ №4 и
влезли вътре. Възприели починалата Й.А. на леглото само по бикини, а подс. Г. лежал
до нея, облечен в къси панталони и бяла риза с къс ръкав. Подсъдимият бил
видимо пиян, трудно говорел, не можел да стои изправен. Св. Т.забелязал
множеството следи от наранявания по починалата и веднага позвънил на тел.112.
На
място пристигнал полицейски екип, който задържал подсъдимия. Непосредствено
след това му бил извършен тест за алкохол с техническо средство, което отчело
3.35 промила алкохолно съдържание в издишания въздух.
Горната фактическа обстановка се извлича частично от
обясненията на подсъдимия, от показанията на св.св.А., Д., Т., Д., В., Г.,
заключенията на назначените по делото експертизи, приобщените протоколи,
веществени доказателствени средства, веществени и писмени доказателства от
досъдебното производство.
Подсъдимият
отрича авторството на деянието. В
резюме обяснява, че на 08.08.2019 година пострадалата се прибрала много пияна към
16.25 часа, след час започнала да повръща кръв между леглата, тогава била
опръскана стената. По-късно към 20 часа по повод на реплика на А. в телефонен
разговор със св.Д., възникнал скандал, като Г. признава, че ударил пострадалата
3-4 пъти в лицето, в резултат на което потекла кръв от носа й. Твърди, че
смъртта на жената настъпила на 09.08.2019 година вечерта, за което съобщил
веднага на тел.112. Подсъдимият потвърждава за телефонен разговор с дъщеря си
на 09.08.2019 година, в който засегнал предходен конфликт с Й.А..
За
проверка на изградената версия въззивният състав извърши на основание чл.107,
ал.ал.3 и 5 от НПК внимателен преглед и анализ на всички доказателства и
източниците им, установявайки следното:
По
делото не е спорен фактът на съжителство между подс.Г. и пострадалата. Двамата
злоупотребявали с алкохол (показания на св.Д. л.82-82 гръб от НОХД, на св.Г. -л.69
от д.пр., приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК – л.67 гръб от
НОХД), което създавало условия за конфликти. Скарване между дееца и
пострадалата се състояло малко след началото на съвместното им съжителство,
като според обясненията на подс.Г. (л.83 гръб от НОХД), показанията на св.Д.
(л.82-82 гръб от НОХД) и св.Антоанета А. (л.64 гръб), то било съпроводен с
физическо насилие над жената.
На
инкриминираната дата Й.А. се намирала в платен отпуск (л.129 от д.пр.).
Съобразно обясненията на подсъдимия, тя се прибрала у дома след 16.25 часа,
като по това обстоятелство доказателственият източник кореспондира с
приобщените показания на св.Г. от досъдебното производство. Тези показания са
получили кредит на доверие от първоинстанционния съд, с изключение на отнасянето
им към 09.08.2019 година. Защитата се оплаква от необективност на оценката,
съзирайки нарушение на принципа по чл.14 от НПК.
Настоящият
състав провери достоверността на показанията на св.Г. посредством повторен
разпит на вещите лица, изготвили СМЕ за аутопсия. Отговорът им (л.33 от въззивното дело) заедно със
заключението по експертизата, категорично изключват възможността Й.А. да се е
прибрала на собствен ход на 09.08.2019 година „…Тази вечер около пет, пет и нещо…“ (л.69 гръб, абз.втори от д.пр.).
На същото основание несъответни на действителността са и обясненията на
подсъдимия , че пострадалата е била жива в следобедните и вечерни часове на
09.08.2019 година.
С
оглед горното, изводът на окръжния съд за достоверност на показанията на св.Г.
с изключение на фиксираната дата във втори абзац от протокола за разпит, е
законосъобразен.
Както
вече бе отбелязано, кредитираното гласно ДС и обясненията на подсъдимия
кореспондират помежду си за момента, в който А. се прибрала в дома си на
08.08.2019 година. На тяхната основа въззивният състав установи ново фактическо
положение за времето, в което пострадалата и А.Г. останали насаме в къщата на
ул.“Ропотамо“ №4, а именно след 17 часа на инкриминираната дата (времето е в
полза на подсъдимия с оглед заключението на СМЕ за аутопсия за
продължителността на побоя над А.).
Показанията
на св.Г. съдържат преки доказателства за външния вид на А. – облечена с фланела
на бели и зелени райета, с торба в ръце, като свидетелят я видял в гръб как се
опитва да си отключи вратата. Разпитаният не възприел нещо необичайно в
поведението или по дрехите на пострадалата, което обосновава извода, че на
08.08.2019 година до 17 часа същата не е била увредена или сериозно повлияна от
алкохол.
В
обясненията на подсъдимия се съдържа твърдение, че към момента на прибирането
си на 08.08.2019 година приятелката му била много пияна. И по това
обстоятелство доказателственият източник проявява недостоверност, с оглед обсъдените
преки доказателства и заключението на СМЕ №1-122, констатирало 0.9 промила
алкохол в кръвта на починалата към момента на смъртта (л.62 гръб от НОХД).
Напълно
изолирани от доказателствената съвкупност са обясненията на подсъдимия и в
частта за обилно повръщане на кръв от пострадалата, напоило дрехите й,
опръскало стената и оставило локва на земята между двете легла. Заключението на
СМЕ за аутопсия, което не констатира болестни изменения при А. с подобна проява/последица,
е водещо за отхвърлянето на подобна версия, като в допълнение въззивният състав
се позовава на протокол за оглед на местопроизшествие, при който не са
установени подобни пропити с кръв дрехи. Намерени и иззети са дънки, в чийто
джоб било поставено кафяво портмоне с лична карта на пострадалата. Съгласно
протокол за оглед от 08.08.2019 година и заключение на СМЕ на ВД (л.86 от
д.пр.) по дънките се наблюдава синьо оцветяване, характерно за положителна
реакция за кръв, но поради минималното количество на материала изследванията са
прекратени.
По
някое време след прибирането на Й.А., тя и подсъдимият консумирали алкохол, като
в течение на разговора, според обяснение на подсъдимия около 20.30 часа,
възникнал скандал. А.Г. навлиза в подробности за причината на този скандал,
сочейки недостоверна причина. Изводът следва от протокол за оглед на мобилен
телефон „Моторола“ (л.56 от д.пр.), при който са фиксирани четири входящи и
изходящи обаждания в обедните часове на 08.08.2019 година - две изходящи
обаждания в 12.14 часа и 11.24 час, пропуснато обаждане в 12.47 часа и изходящо
обаждане в 12.48 часа.
Опровергаващи
достоверността на доказателствения източник са и показанията на св.Д. (л.82
гръб от НОХД, последен отговор на въпрос на прокурора), съобразно които свидетелят
не е имал разговор с подсъдимия преди да получи снимките с пребитата А. на
09.08.2019 година.
Обвинението
в своята обстоятелствена част съвсем правилно не се ангажира с точната причина
за конфликта между подсъдимия и пострадалата на 08.08.2019 година, т.к. няма
обективни находки, от които да се извлекат константни доказателствени изводи.
Първоинстанционният съд необосновано е приел ревността като провокиращо
обстоятелство по причина, че не е довел докрай оценъчната си дейност във връзка
с достоверността на обясненията на Г. в обсъжданата част.
По-нататък
подсъдимият признава за три-четири удара, предизвикали кръвотечение от носа на
пострадалата. Твърди, че я снимал два пъти, без да споменава някакви особени
увреждания по жената. И в тази част обясненията му попадат в явна колизия с протокол
за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на труп при аутопсия, протокол
за оглед на ВД, фотоснимки (л.57, л.76, л.77 от д.пр.) заключения на СМЕ №1-122,
СМЕ №III-47,
СМЕ на ВД и дактилоскопна експертиза. Последните две експертизи доказват, че в
жилището на ул.“Ропотамо“ №4 не е пребивавало друго лице, освен подсъдимият и Й.А..
Заключението
на СМЕ на ВД (л.86 от д.пр.) установява оцветяване, характерно за кръв по сини
дънки размер 29/32 (допусната е техническа грешка в изписването на размера,
като въззивният състав се води по вписаното в протокол от 08.08.2019 година),
обеца от сив метал (намерена е на земята до масата, в стаята с трупа на
пострадалата) и червено-кафяво петно, иззето със стерилен тампон от душ-батерия
смесител. По калъфка с тигрова шарка и със сини и бели шарки е доказано наличие
на кръв с кръвно-групова принадлежност В/алфа/, съвпадаща с кръвно-груповата
принадлежност на починалата (СМЕ 1-122, л.82 от д.пр.). Червено-кафявото петно
от касата на вратата на банята също съдържа човешка кръв, чиято кръвна група не
е установена по експертен път. По други два обекта - парче от дамаска на легло и парче от долен
чаршаф, е налице човешка кръв, като е доказано наличието на „В“ аглутиноген,
който се съдържа в кръвта на лица от кръвна група В /алфа/.
Обективните
находки и изводите на гореотразената експертиза се ценят съвместно със
заключенията на СМЕ 1-122 и СМЕ III-47.
Преди
да развие оценъчната си дейност по експертизите, въззивният състав дължи
отговор на аргументираното оплакване на адв.К. за незаконосъобразност на
протокол за оглед на местопроизшествие от 09.08.2019 година с оглед допуснато
нарушение по чл.157 от НПК. Подобно възражение е правено пред
първоинстанционния съд, но по него не е ангажирана съдебна позиция.
В
досъдебното производство са извършени два огледа (л.25-30 и л.45-48 от д.пр.),
като по-скоро този от 10.08.2019 година запълва законосъобразно съдържанието на
огледа по чл. 157 НПК. Предвид отговора на в.л.Г. в съдебното следствие пред
настоящата инстанция (л.33 гръб от ВНОХД) и справка-декларация (л.151 от д.пр.),
следва извод, че съдебият лекар е участвал и при първоначалния оглед, като
пропускът за отразяване на обстоятелството не съставлява съществено процесуално
нарушение и не води до изключване на доказателствения източник от
доказателствената маса по делото.
За
аналитичната оценка на СМЕ №1-122 въззивният съд изходи от съдържанието на
протоколи за оглед от 09.08. и 10.08.2019 година и след като констатира пълно
съответствие на доказателствените източници и заключението, сподели решението
на окръжния съд за цялостното кредитиране на експертизата. Според нея (л.79 от
д.пр.), смъртта на А. е причинена от механична асфиксия от притискане на шията,
дихателните отвори и гръдния кош. Прижизнеността на това притискане се доказва
от дифузно мораво кръвонасядане по предната и страничните повърхности на шията,
масивни подкожни и в дълбочина на шийната мускулатура хематоми, кръвонасядания
на входа на гръкляна и около хрущялите му, както и около счупеното рогче и тяло
на щитовидния хрущял и ребрата вдясно.
Вещите
лица обосновават становище, че смъртта не е настъпила мигновено, а в един
по-продължителен период от време от порядъка на минути. Според тях, може да се
очаква в един момент загуба на съзнание от страна на пострадалата, но по научен
път не е възможно да се определи колко
време тя е била в съзнание, усещала ли е болка и възприемала ли е случващото
се.
При
огледа и аутопсията на пострадалата е установена съчетана травма, в резултат на
увреждания в следните области:
-глава
и лице - подкожни хематоми, отоци и обширни кръвонасядания по меките тъкани
двустранно на лицето и в окосмената част на главата (двустранно
челно-теменно-слепоочно), хематом под меките черепни обвивки с оформен кръвен
сгьстак, захванат за черепните кости двустранно челно- теменно-слепоочно,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки двустранно челно, челно-слепоочно, в
дясно тилно и по вътрешната повърхност на дясното полукълбо, разкъсно-контузни
рани в дясно теменно, по дясна вежда и по лигавицата на устните, оток и
кръвонасядане по клепачите на двете очи, кръвонасядане по дясната очна ябълка,
фрактура на носните кости и хрущяли, кръвонасядания по лигавичната повърхност
на двете устни и по страничните ръбове на езика;
-по
шията - дифузно моравочервено кръвонасядане по предната и страничната
повърхности на шията, масивни подкожни и в дълбочина на шийната мускулатура
хематоми, кръвонасядания на входа на гръкляна и около хрущялите му, счупване на
дясното рогче на щитовидния хрущял и тялото му в ляво, кръвоизливи в залавното
място за ключиците на двата гръдно-ключично-сисовидни мускули;
-гръден
кош – пръснати петнисти кръвонасядания по кожата на гърдите, фрактура на трето
до десето ребра в дясно, при част от тях по две линии, кръвонасядания на меките
тъкани около счупванията, контузия на белия дроб в дясно,
-крайници
- масивни сливащи се кръвонасядания и отоци по гръбните повърхности на двете
ръце и предмишници, пръснати множество ограничени петнисти кръвонасядания по
останалите повърхности на горните крайници и на двете подбедрици.
Относно
механизма, експертизата се ангажира със становище, че установените механични
увреждания по тялото са получени чрез удари и притискане с или върху твърди
тъпи предмети, включително от въздействие на човешки ръце. Детайлизира се, че
по-обширните увреждания са от действие на предмет с по-широка компактна
повърхност – длан на ръка, друга част на тялото или околен твърд предмет, а
петнистите най-вероятно са възникнали при натиск от пръстите на ръката.
Всички
травми по трупа носят белезите на прижизнено получаване в един продължителен
период от време, както между тяхното реализиране, така и между тях и настъпилия
смъртен изход. По тялото са нанесени десетки отделни удари и други механични
въздействия със значителна сила, като голяма част от тежките увреждания са
съсредоточени в областта на главата и шията. Експертизата конкретизира, че от
установените увреждания по предната повърхност на главата и тялото, както и по крайниците,
вероятно при получаването им, пострадалата била обърната с тази страна към
нападателя.
Финалната
констатация е, че състоянието на трупните изменения отговарят на смърт второ
денонощие, като видно от уводната част на заключението, аутопсията е извършена
на 10.08.2019 година в 13.00 часа.
От
отговорите на вещите лица по чл.282, ал.2 от НПК в двете инстанции по фактите
става ясно, че по-голяма конкретизация на времето, в което е настъпила смъртта
на А. е невъзможна по медицински път. Това време се определя по множество
външни фактори, сред които поява на трупно вкочаняване, послесмъртни петна,
температура, наличие на дрехи и пр. Придаването на белег на решителност на един
от тези фактори, например на трупното вкочаняване, би изкривило действителната
картина на смъртта, т.к. същата представлява процес, а не статична величина
(НОХД, л.62, л.62 гръб).
Вещите
лица не са в състояние да идентифицират и точното време на причиняване на
уврежданията по тяхната морфология. От медицинска гледна точка е безспорно, че
те са предизвикани в рамките на часове, а пострадалата ги е преживяла доста
продължителен период, като пряко доказателство за извода е хематомът под кожата
на главата (л.62 гръб от НОХД).
За
пълноценност на доказателствения анализ от гледна точка на предмета по чл.102,
т.1 от НПК, въззивният състав съпостави заключението на СМЕ №1-122 със
становището на СМЕ III-47
(л.90 от д.пр.), което отразява резултатите от освидетелстването на подсъдимия на
10.08.2019 година в 00.10 часа, в условията на арест (относно времето на
прегледа - л.34 от въззивното дело, л.145 от д.пр.). При А.Г. са констатирани:
-охлузвания
по кожата на гърба и дясната поясна област;
-кръвонасядания
и отоци по гърба на двете длани;
-охлузвания
по пръстите на ръцете над дланно- фалангиалните и междуфалангиални стави;
-охлузвания
и кръвонасядания по кожата на коленете;
-ограничена
разкъсно-контузна рана по първи пръст на ляв крак.
Според
заключението на дискутираната експертиза, само последното нараняване няма
връзка с инкриминираната изпълнителска деятелност. Охлузванията и
кръвонасяданията в зоната на дланите са
получени при нанасяне на удари и като механизъм кореспондират с този, причинил
травмите по пострадалата с изключение на счупването на ребрата и уврежданията
във връзка с асфиксията.
Охлузванията
по гърба и поясната област се обясняват с одрасквания с нокти от страна на
жертвата и отговарят на становището на СМЕ №1-122 за положението й спрямо дееца
– обърната с предната част на тялото към него.
При
ангажираните дотук положения, изводът на въззивния състав е, че доказването относно
разположението на пострадалата спрямо извършителя е убедително, почива на
коментираните две съдебно-медицински експертизи и заключението на СМЕ на ВД,
които по несъмнен начин установяват, че подсъдимият е причинил всички травми по
пострадалата, нанасяйки й удари с ръце и притискайки я с друга част на тялото
или околен предмет, като положението на жертвата е било фронтално по отношение
на Г., което от своя страна позволило на жената да нанесе защитни наранявания
по кожата на гърба и дясната поясна област на дееца. С оглед категоричността на
извода, изследването на поднокътно съдържимо, иззето при оглед на труп на
10.08.2019 година, се явява излишно (във връзка с доказателствено искане на
адв.К. – л.83 от НОХД и оплакване във въззивната жалба).
Не
може да има спор, че подсъдимият направил четири снимки на пострадалата на
08.08.2019 година във времето от 22.31 часа до 22.38 часа (протокол за оглед на
ВД л.56 от д.пр., обяснения на подсъдимия л.83 гръб от НОХД). Съобразно
отговора на в.л.Г. (л.33 от въззивното дело), от медицинска гледна точка не
може да се определи дали заснетата жена проявява жизнени функции.
С
оглед обстоятелствената част на обвинението за времето на смъртта, въззивният
съд прецени отново заключението на СМЕ №1-122 в единство с отговорите по
чл.282, ал.2 от НПК, като потърси взаимовръзка между изведените фактически
положения и научното им обосноваване. С отношение към конкретния логико-аналитичен
процес са обяснения на подсъдимия и показания на св.Г. за времето, в което
пострадалата се прибрала у дома на 08.08.2019 година, протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за оглед на ВД и четири фотоснимки от
инкриминираната дата. Съвместното разчитане на доказателствената съвкупност и
заключението на СМЕ за аутопсия сочи, че побоят над пострадалата започнал след
17 часа на 08.08.2019 година (това обстоятелство е засегнато на л.4 от
обвинителния акт), като до заснемането на жертвата е напълно възможно да се
развие целият причинен процес, включително и леталният изход, описани в
заключението на СМЕ за аутопсия. Изолираното позоваване от страна на защитата
на съдебната експертиза, извън контекста на относимите доказателства и
източниците им, попада в разрез с принципите по чл.13 и чл.14 от НПК, което предпоставя
и категоричното му отхвърляне.
Не
почива на предположение и установеното фактическо положение по измиване на
тялото на починалата. Същото обосновано се извежда от единичния и съвместен
анализ на протокол за оглед на местопроизшествие, заключение на СМЕ на ВД и
дактилоскопна експертиза. На мястото на деянието, на дървена каса на банята и
по смесителя на душ-батерията са установени петна в червено-кафяв цвят, които
реагират положително за наличие на човешка кръв (СМЕ на ВД л.86). Отново при
огледа от душ слушалката е иззета дактилоскопна следа, оставена от десен палец
на подсъдимия (дактилоскопна експертиза, л.102 от д.пр.). Като се има предвид,
че уврежданията по пострадалата са резултат от продължителен побой, като се
вземат предвид веществените доказателства – фотоснимки във времето след 22.31
часа на 08.08.2019 година, както и състоянието на трупа, възприето от св.св.А.,
Д.в Т.и фиксирано при огледа на местопроизшествие, то следва извод, че Й.А.
приживе не е била в състояние сама да се изкъпе. Това е сторил подсъдимият,
като сам е оставил тялото на починалата в положението, в което то е намерено от
нейни близки и органите на разследването.
По-нататък,
справка от НС 112 (л.115 от д.пр.), протокол за оглед на ВД, фотоснимки,
протокол за доброволно предаване от Петър Д. и показанията на този
свидетел, показанията на св.св.А., Д.в, Т.и
Г., последователно разкриват поведението на подсъдимия до задържането му. Към
тази доказателствена група въззивният съд не числи показанията на св.Божурка Д.а
– дъщеря на подсъдимия, която преди да бъде разпитана от първоинстанционния съд,
не е изрично предупредена за правото си по чл.119 от НПК (л.81 гръб).
Протоколираното съгласие за свидетелстване дава индикации за знание на закона,
но с оглед процесуалния пропуск, въззивният съд предпочете да не цени
доказателствения източник. От това, разбира се не страда доказателствената
съвкупност, която е попълнена с множество и убедителни източници на факти относно
личността на дееца, предхождащия деянието конфликт с пострадалата, както и поведението
му на 09.08.2019 година.
С техническо
средство в периода след задържането на Г. е констатирано наличие на алкохол в
кръвта от 3.35 промила. Алкохолното повлияване на лицето се потвърждава също от
показанията на св.св.А., Д. и Т.. Заключение на СПЕ (л.92 от д.пр.) констатира,
че към момента на деянието подсъдимият се намирал в състояние на обикновено
алкохолно опиване, а след него в тежка степен на алкохолно опиване, което състояние
не е пречило на дееца да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Уточнено е изрично, че зависимостта на Г. към алкохола
е физическа, без да се констатират сериозни празнини в съзнанието.
Към тази експертиза са фокусирани сериозни оплаквания от
страна на защитата, като с оглед критиката за неправилност, въззивният състав
намира следното:
Оценката на съдебната експертиза се извършва на общо основание и съдът не е призван да
доказва нейната научна стойност, поради липсата на специални знания в научната
област. Дали заключението е обосновано и правилно зависи от преценката на
неговата логическа същност и на връзката му със събрания доказателствен материал.
При спазване на тези принципни постановки, внимателният прочит на писменото
заключение води до извод, че то се основава на анамнеза, снета по предходна
медицинска документация и по данни на подсъдимия, и на специализиран научен
анализ.
Констатацията на вещото лице е, че по време на
освидетелстването А.Г. е напрегнат, контактен, цялостно ориентиран, без
съзнание за психично заболяване, некритичен към алкохолния проблем и деянието
си. Не са констатирани разстройства във възприятно-представната дейност, нито
данни за активна психотична продукция. Освидетелстваният страда от физическа
зависимост към алкохола, причинила нисък толеранс, последван от фамилна,
трудова и социална дезадаптация. С оглед данните от освидетелстването, вещото
лице приема, че към момента на деянието Г. се намирал в състояние на обикновено
алкохолно опиване. След смъртта на Й.А., подсъдимият продължил с употребата на
алкохол, която към момента на задържането му го поставила ва тежка степен на
алкохолно опиване.
Характерно, според експертизата, за обикновеното алкохолно
опиване, е освобождаването от задръжки, агресивност, загуба на дистанция,
безкритичност, себенадценяване. Налице е отрицателна констатация за амнестичен
вариант на обикновеното алкохолно опиване и за патологично алкохолно опиване,
които биха се проявили в действителността с психотично мотивирано от
халюцинации и параноидни изживявания поведение, за каквото поведение по делото
няма надлежна доказателствена основа.
Отразеното е в пълно съответствие с доказателствената
съвкупност за подредено поведение на дееца, изразило се в тежък побой и
умъртвяване на пострадалата, заснемане на ужасяващите последици, споделянето на
фотокадрите със св.Динков с бележката, че така се възпитава жена, опит за
заличаване на следите от деянието чрез измиване на тялото на починалата и
поставянето му в различна позиция от тази в момента на смъртта.
От заетата позиция следва и заключението на настоящия състав,
че оспорваната СПЕ е правилна и обоснована, следователно законосъобразно
първоинстанционният съд не е прибягнал до ресурса на чл.153 от НПК.
Като се позовава на задължителните указания на ТР
15-1987-ОСНК, на кредитираното заключение на СМЕ и доказателствата за
умъртвителното деяние, въззивният съд счита, че подсъдимият е вменяем. По време
на извършване на убийството същият се е намирал в състояние на обикновено
алкохолно опиване и не е бил лишен от годността да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което е
наказателноотговорен.
В обобщение въззивният състав счете проверяваната присъда за
обоснована, т.к. приетите с нея фактически положение, с изключение на
конкретния мотив за деятелността от 08.08.2019 година, съответстват на събрания
и проверен по делото доказателствен материал.
В рамките на контролно-решаващите си правомощия, настоящият
състав внимателно провери приложението на закона, констатирайки пълна взаимовръзка
между установените фактически положения и състава по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и
3 от НК.
Убийството по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК е квалифицирано с
оглед обективната си страна и съобразно ППлВС №2/1957 година, то ще е налице,
когато се причиняват изключителни страдания на жертвата. Защитата оспорва съставомерността по този признак,
позовавайки се на заключението на експертизата за аутопсия и отговорите на
вещите лица, според които би могло да се очаква загуба на съзнание от
пострадалата, предвид механичната асфиксия от притискането на шията, като по
медицински път експертите не са в състояние да определят колко време тя е била
в съзнание, усещала ли е болка и възприемала ли е случващото се.
В съдебната практика отдавна е изяснено, че обективният
признак по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК
не е медицинско понятие, а правно-нормативно, закрепено в НК. За наличието
на този признак от значение са не само продължителността на претърпените болки
и страдания, но и броят на нанесените удари, изживените предсмъртни мъки, както
и всички други обстоятелства, свързани с начина на осъществяване на деянието (Р
7-1982-ОСНК). В предметния казус пострадалата е била подложена на продължителен
побой, в течение на който са й били причинени множество и тежки увреждания предимно
в областта на главата. В това състояние същата явно е била лишена от
възможността да се самозапази, като снимките от вечерта на 08.08.2019 година са
пряка илюстрация за извода. От побоя до умъртвителното деяние е изминало
известно време, т.е. жертвата е преживяла страданията на травмите си,
съзнавайки реалистичния летален изход от събитието. Самото удушаване е станало
много агресивно, със запушване на дихателните отвори, със счупване на
подезичната кост и със силен натиск върху гръдния кош, довел до счупване на
ребрата. Прижизнеността на причиняване на травмите, по което обстоятелство
съдебно-медицинската експертиза е еднозначна, и локализацията им, категорично
са довели до много тежки мъки и
страдания на пострадалата, значително надхвърлящи болките и страданията при
обикновеното убийство.
Особената жестокост е квалифициращ признак на убийството с
оглед субекта, като според указанията на ППлВС №2/1957 година, той ще е налице,
когато при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост,
ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек.
Според трайно установената практика, това качество на дееца се обективира в
начина на осъществяване на деянието и в отношението към пострадалия и
страданията му. Както съвсем правилно и точно е отбелязал окръжният съд в
мотивите си, на инкриминираната дата подсъдимият е нанесъл тежък и ожесточен
побой на пострадалата, след което с комплексно въздействие върху жизненоважен орган, съпроводено със счупване
на ребрата, я е лишил от живот. Начинът на умъртвяване е резултат от
хладнокръвен избор и проява на коравосърдечие, които характеризират крайно
негативно личността на дееца като жесток човек.
В субективен план подсъдимият е съзнавал общественоопасните
последици на деянието и целял настъпването на същите последици, което указва
наличието на пряк умисъл към убийство. В съзнанието му са формирани представи
за тежестта, жестокостта на проявената агресия, многократно надхвърляща
обичайната при битови конфликти, като изпълнителската деятелност е пряко
отражение на субективните намерения на Г. за лишаване на Й.А. от живот.
Окръжният
съд неправилно е посочил за мотив на убийството ревност, като по недоказаността
на този извод въззивният съд вече взе отношение. Стъпвайки на общоприетото
положение в теорията и практиката, че мотивът определя целта, а целта -
насоката на движение към определен обект и в определена степен, настоящият
състав намира следното:
За мотива се съди през целта на деянието, проявена посредством външните
телодвижения. Като за пореден път припомня жестокостта на нанесения побой над Й.А.
и изключително агресивното умъртвяване на жертвата, въззивният състав извежда изцяло личен мотив за убийството. Постигането
на по-голяма конкретика - за какво се е отнасял предхождащият смъртта конфликт,
кой го е провокирал и пр., е невъзможно предвид липсата на надлежни доказателства.
Всъщност това не представлява и проблем пред правоприлагането, т.к. и в други
случаи са постановявани осъдителни решения в сходни ситуации (Р 594-1996-1 н.о.,
Р 208-2018-1н.о.).
Предвид заетото дотук становище въззивната жалба на защитника за преквалифициране на деянието в по-леко
наказуемия състав на престъплението по чл.115 от НК е неоснователна. В тази
секция от решението настоящият състав класифицира и съображенията за приложение
на чл.124 от НК, които не почиват нито на доказателствената съвкупност, нито на
утвърдените теоретични и правоприложни постановки за убийството при смесена
вина. Под завоалираната форма на оплакване срещу обосноваността и правилността
на СМЕ за аутопсия, служебният защитник неуспешно се опитва да внесе съмнение в
квалификацията. Вече въззивният състав направи своята констатация за
законосъобразност на експертизата, пълноценно изпълнила процесуалното си
предназначение по чл.144 от НПК. Констатираните в нея множество травматични
увреждания са изчерпателно обхванати от гледна точка на медицинската им проява,
а юридическото им отнасяне при нужда би следвало да се извърши при съблюдаване
на закона и ППлВС №3/1979 година. В случая подобни разграничения не са
необходими, т.к. деятелността на подсъдимия не оставя съмнение в субективното й
основание, насочено към умъртвяване на пострадалата, а не към причиняване на
телесна повреда.
Санкцията на престъплението по чл.116,
ал.1, т.6, пр.2 и 3 от НК е алтернативна, като
според указанието на чл.57, ал.1 от НК съдът дължи две оценки - за определяне
вида на наказанието и при определяне на
размера му. Видът на наказанието се определя, като се вземат предвид степента
на обществена опасност на деянието и дееца, размерът на увредените блага,
времето и мястото на извършването на деянието, подбудите, степента на вина и
всички други обстоятелства по делото с отношение към нормите на
чл.54-чл.56 от НК.
Мнението на въззивния състав е, че първоинстанционният
съд не е провел убедителен анализ на относимите обстоятелства във връзка с вида
на наказанието при алтернативната санкция, поради което с настоящето решение се
налагат някои допълнения.
Няма и не може да има спор, че извършеното деяние от
подсъдимия е изключително тежко. По този признак законът не дава легална
дефиниция, като празнотата е запълнена по пътя на правоприлагането, т.е.
изведени са релевантни критерии, към които въззивния състав стриктно се
придържа (Р 274-2017-3 н.о., Р 121-1999-2н.о. и др.). Става въпрос за особено
високата степен на обществена опасност на престъплението и моралната укоримост,
надхвърлящи тези на обикновените случаи на същото престъпление, личността на
дееца, начина на осъществяване на деянието и последиците му. От значение са и
броят и естеството на квалифициращите обстоятелства, които могат да послужат за
отграничаване на случая като изключително тежък, при стриктно съблюдаване на
чл.56 от НК.
Във връзка с обстоятелствата по чл.54 от НК,
въззивната инстанция поставя на първо място поведението на дееца на
инкриминираната дата извън умъртвителното деяние. Делото е снабдено с безспорни
доказателства, че фактическото съжителство между подсъдимия и пострадалата е
започнало близо месец преди смъртта на А., за който период от време поне веднъж
Г. осъществил физическо насилие над съжителката си поради ревност. На
инкриминираната дата насилническият му модел на поведение намира нова проява в
продължилия с часове ожесточен побой над жената. Впечатление прави локацията на
ударите – предимно в областта на главата, като от охлузванията по кожата на
гърба и в поясната област на подсъдимия, се налага извод, че жертвата не е
успяла да окаже достатъчна и навременна съпротива. Характеристиката на всички
травматични увреждания по тялото на Йорданова свидетелства за ярост и жестокост
при нанасяне на ударите. Снимковият материал от вечерта на 08.08.2019 година
показва едно размазано от бой лице, цялото в кръв, като картината е
покъртителна. Въпреки крайно тежкото състояние на А., подсъдимият хладнокръвно
я е умъртвил, като за целта е оказал въздействие върху зоните на шията,
дихателните отвори и гръдния кош.
Убийството е извършено
в домашни условия, като на подсъдимият е било известно, че няма кой да
се притече на помощ на жертвата и да препятства насилието.
Посоченото характеризира личността на дееца като опасна,
хладнокръвна, безчовечна. Подкрепяща извода е СПЕ по делото, която определя
подсъдимия като „емоционално и волево огрубял и неустойчив“ (л.93 от д.пр.).
Към личната характеристика на А.Г. следва да се
причисли поведението му след деянието и по точно запаметяването на външния вид
на пострадалата, послужил по-късно за съвет към св.Д. как трябва да се
възпитават жените. Тази реплика: „Погледни как се възпитава жена“ (л.82 гръб от
НОХД), много ярко демонстрира безчовечността на дееца и липсата на адекватна
представа за социалната роля на човека в обществото и на мъжа в едно семейство Съществена е и деятелността на подсъдимия по
промяна на положението на трупа, до което се е достигнало след измиването на
тялото на жертвата, очевидно мотивирано от желание за прикриване на следите. Г.
е потърсил „помощ“ за пострадалата на 09.08.2019 година в 19.10 часа (л.115 от
д.пр.), т.е. часове след настъпване на смъртта, като всичко изложено за
послесмъртната деятелност утвърждава извода за висока лична опасност на дееца.
Негативна е персоналната характеристика на дееца извън
инкриминираното престъпление, доказателствено обоснована от показанията на св.Д.
и справка по местоживеене (л.120 от д.пр.). Пряка причина за отрицателната
оценка е актуалният синдром на зависимост към алкохола, правилно причислен от
окръжния съд към отегчаващите отговорността обстоятелства. Заключението на СПЕ
не оставя съмнение, че на дългогодишната злоупотреба с алкохол се дължи
превалирането на егоизъм, безразличие, жестокост в личната характеристика на подсъдимия, в
резултат на което индивидуалните волеви задръжки са снижили своя праг. Ясно е,
че се касае до болестно състояние, което в случая няма стойност на смекчаващо
обстоятелство по чл.54, ал.2 от НПК, поради причината че подсъдимият се е
лекувал неколкократно (л.113 от д.пр.), бил е изписан с подобрение, имал е
подкрепата на близките си и е успял в известна степен да се социализира до
началото на новата алкохолна злоупотреба в първите месеци на 2019 година
(показания на св.Д.), след която се отбелязва пълна трудова и социална
деградация.
В мотивите си окръжният съд подробно е обсъдил
съдимостта на дееца, като по мнение на въззивния състав, пряко значение за
индивидуализацията на наказанието имат осъжданията по НОХД №№286/2012г.,
746/2017г. и 136/2018г., а от отбелязванията в свидетелството за съдимост могат
да се изведат следните заключения:
-подсъдимият има изградени устойчиви противоправни
нагласи, които не са повлияни от реализираната спрямо него наказателна репресия.
С неизпълнението на наказанието „глоба“ по НОХД №286/2012 година същият
демонстрира явно пренебрежение пред закона, което се проявява в по-късната му
деятелност, включително и в непредпазливото престъпление по транспорта,
реализирано след нарушение на пет специални правила за движението по пътищата;
-приложеният институт на условното осъждане по НОХД
№136/2018 година не е изиграл възпираща роля спрямо процесното деяние,
доказващо от своя страна необходимостта от значително по-интензивно въздействие
върху личността на дееца.
Обосновани са изводите на окръжния за отсъствие на
смекчаващи отговорността обстоятелства, като съображенията на защитата във
въззивната жалба срещу тази констатация са неоснователни. Към датата на
деянието подсъдимият е в активна възраст – на 58 години, с възможност да работи
и да се грижи за свое семейство. Лично негов е изборът да живее в разрез със
закона и добрите нрави, поради което не може да черпи позитив, нито от
възрастта, нито от непреодоляната си алкохолна зависимост.
Внимателният прочит на мотивите на проверяваната
инстанция не установява нарушение на чл.56 от НК.
Обосновано и законосъобразно окръжният съд е приел, че
престъплението се отличава с много висока степен на обществена опасност.
3начение имат засегнатите обществени отношения, механизмът на извършване, както
и съставомерният резултат. Убийството е най-тежкото престъпление против
личността и се отличава с изключително висока степен на обществена опасност.
Деянието е извършено хладнокръвно и при наличие на две квалифициращи
обстоятелства. Съобразно константната съдебна практика достатъчно е убийството
да се извърши при едно квалифициращо обстоятелство, като всяко следващо
завишава степента на обществена опасност на престъплението.
С оглед горепосоченото и разпоредбата на чл.57, ал.1
от НК, първоинстанционният съд правилно е приел, че на подсъдимия А.Г. следва
да се наложи наказание доживотен затвор, т.к. деянието се отличава с много
висока степен на обществена опасност, а личността на дееца - със завишена обществена
опасност. Налице са две квалифициращи обстоятелства и тежък вредоносен резултат.
Като се има предвид начинът на осъществяване на убийството и липсата на
сериозен мотив (няма доказателства такъв да е възникнал в рамките на
едномесечно съжителство), следва категоричен извод за изключителна тежест на
престъплението по см. на чл.38а, ал.2 от НК. На това се основава и
необходимостта подсъдимият да се изолира от обществото доживот, което ще
въздейства поправително-превъзпитателно на дееца и ще изпълни целите на
генералната превенция, като въздейства предупредително и възпиращо върху
останалите членове на обществото.
Правилно е определен режимът за изтърпяване на
наказанието доживотен затвор, като в тази част от проверяваната присъда няма
основание за въззивна намеса.
Относно проведената кумулация:
С първоинстанционната присъда законосъобразно са групирани
наложените наказания на подсъдимия по НОХД №№746/2017 година и 136/2018 година,
като съвкупността е наказана с най-тежкото наказание от осем месеца лишаване от
свобода Прилагането на чл.68, ал.1 от НК се явява напълно излишно с оглед
указанията в т.3 от ТР 14-1987-ОСНК, т.к. въпросът за изпълнение на
определеното общо наказание се решава при неговото налагане.
Първоинстанционната присъда е незаконосъобразна в
частта, с която е определен специален режим за изтърпяване на наказанието по
съвкупността, като същото попада в хипотезата на чл.57, ал.1, т.2, б.в от ЗИНЗС
и следва да се изтърпи при първоначален строг режим.
Служебната проверка на обжалваната присъда и
процесуалната дейност на съда до постановяването й не констатира допуснати
съществени нарушения, които да обосноват отмяна на съдебния акт и връщане
делото в предходната инстанция. Първоинстанционният съд е положил дължимите
усилия за изясняване на обективната истина, като с отхвърлянето на
доказателствените искания на адв.К. (л.83 от първоинстанционото дело) не е
нарушил принципите по чл.чл.12, 13, 14, 107, ал.ал.2,3 и 5 от НПК. В решението
си за необходимостта от доказателствената инициатива, първоинстанционният съд
правилно е преценил липсата на процесуални предпоставки за назначаване на
повторна СПЕ, на допълнителна СМЕ (за определяне вида на телесните повреди по
пострадалата с оглед обосноваване на чл.124 от НК) и на нова СМЕ по метода на
ДНК профилирането за изследване на поднокътно съдържимото на пострадалата, като
с отказа си не е компрометирал обективната истина.
Присъдата е мотивирана
надлежно, по начин, позволяващ да се проследи формирането на вътрешното
убеждение на окръжния съд по фактите и правото.
За
изчерпателност, проведената цялостна въззивна проверка на протестирания акт не
констатира основания за отмяната му, нито пък за ревизията му по отношение на
решените с него въпроси относно приложението на чл.59 от НК, за веществените доказателства
и разноските по делото.
Водим
от горното и на основание чл.334, т.3 и чл.338 от НПК Варненският апелативен
съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
частично присъда №24/26.05.2020 година, постановена от Окръжен съд-Варна по
НОХД №1426/2019 година, като я отменя в частта на определения специален режим
за изпълнение на наказанието от осем месеца лишаване от свобода и вместо това
определя строг режим по чл.57, ал.1, т.2, б.в от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: