№ 8
гр. гр.Несебър , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми септември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Петър С. Петров
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Петър С. Петров Административно
наказателно дело № 20202150200648 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.63, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР), във връзка с чл.145 – 178 от Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И. А. П. с ЕГН **********, от село Р., улица О.П. № *,
община Несебър, срещу заповед за задържане на лице рег.№ 304зз-338 от 31.07.2020г.,
издадена от полицейски орган при РУ Несебър, с която на основание чл.72, ал.1, т.4 от
ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка “задържане за срок от 24 часа”.
Жалбоподателят счита, че оспорваната заповед е издадена при неспазване на
установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, при противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.
Твърди, че докато е бил задържан, е разпитан в качествто му на свидетел по досъдебно
производство, а след като е бил освободен, е подал сигнал до Районна прокуратура – Бургас
за това, че със заповедта за задържане са му нарушени личните права от страна на
служители на РУ-Несебър. Въз основа на заповедта е бил отведен от работното си място,
която заповед е втора поред в рамките на две денонощия, при което първо задържане пак е
бил разпитван като свидетел по същото производство. Посоченото в заповедта правно
основание за издаването й не съответства на фактическата обстановка, тъй като И.П. е
отведен и задържан в районното управление с личната карта, която той е предоставил на
оперативните служители от ОД МВР – Бургас, от които е бил отведен. С налаганата за втори
път в рамките на кратък период от време на същата принудителна административна мярка е
нарушен чл.73 от ЗМВР относно срока на задържането без наличие на материалноправни
предпоставки за това съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР и без да се преследват целите, за които
1
тази мярка се прилага. Моли атакуваната заповед за задържане да бъде отменена като
незаконосъобразна.
В хода на съдебното производство Петрушев се представлява от упълномощен
адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с искането за отмяна на заповедта за
задържане. Заявява, че самоличността на И.П. е известна на органите на МВР, а освен това
няма основание той да бъде задържан за престъпление по чл.131 от НК, няма отношение във
връзка с образуваната преписка. Извършваната специализирана полицейска операция по
задържане на лице, между които и И.П., не е свързана с разкриване на престъпления, а
нарочният план е съставен по-късно и след задържането за да обезпечи издадената заповед
за задържане. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Д.Л.У. – полицейски орган при РУ-Несебър, се явява
лично в съдебно заседание. Твърди, че на 31.07.2020г. е бил на работа и е участвал в един от
сформираните екипи съвмество със служители от Криминален отдел на ОДМВР – Бургас, на
който е било възложено въз основа на план за специализирана полицейска операция, който е
бил прочетен, да задържат две лица, едното от които е И.П., по конкретна предоставена му
преписка, които лица са уличени в извършено престъпление за причиняване на средна
телесна повреда на 07.07.2020г. пред комплекс “Фъни Пъб” в к.к. Слънчев бряг. Д.У. е бил в
екипа с други двама полицейски служители – П.Р. и И.К.. На 31.07.2020г. около 09:00 часа
тримата посетили дома на И.П. в село Р., улица О.П. № *, където са разговаряли с бащата на
търсеното лице – А.И.П., който им съобщил, че преди това в 05:00 часа са го търсили други
полицаи, на които той също заявил, че не знае къде е синът му и няма телефонна връзка с
него. При последвалия обход И.П. е бил забелязан да се придвижва с джип в района между
село Р. и град Несебър. След като е бил придружен до РУ-Несебър, е издадена заповедта за
задържане, в която е цитиран и номерът на преписката. Впоследствие му е станало известно,
че И.П. е бил задържан и на 29.07.2020г., но за друго деяние. Счита, че задържането на И.П.
въз основа на издадената от него заповед за задържане, е основателна, включително и че му
е било наредено задържането, поради което моли тя да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
И. А. П. е бил задържан със Заповед № 304зз-332 от 29.07.2020г. от полицейски
орган в РУ-Несебър за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за времето от
01:30 часа до 20:05 часа, когато е бил освободен. При задържането му в 02:00 часа на
29.07.2020г. му е бил извършен личен обиск, за което действие е съставен протокол, при
който в него са открити един мобилен телефон, един синджир с кръст от бял метал и една
връзка ключове, които вещи са били върнати на Петрушев при освобождаването му вечерта
на 29.07.2020г.
2
На 30.07.2020г. Директорът на ОДМВР е издал Заповед № 251з-2954 / 30.07.2020г.
за провеждане на специализирана полицейска операция на 31.07.2020г. на територията на
01РУ, 04 РУ и 05РУ – Бургас и РУ – Несебър, с основни задачи: организация и разработване
на план за провеждане на специализирана полицейска операция, установяване и задържане
на лица, извършители на престъпления (кражби, грабежи, палежи, наркотици), установяване
на вещи, предмет на престъпни посегателства, установяване на лица, обявени за местно и
общодържавно издирване и разпространение на акцизни стоки без бандерол и спазване на
данъчното законодателство.
Пак на 30.07.2020г. Директорът на ОДМВР – Бургас е утвърдил план за
провеждането на специализираната полицейска операция, в който също са изброени основни
задачи на тази операция, като е предвидено да се задържат лица, за които има данни, че
извършват, извършвали са или са “съпричастни” към извършени престъпления по линия на
“имуществени престъпления”, както и на такива, “съпричастни” към разпространение и
държане на наркотични вещества. Изброени са лица, които да бъдат задържани при
специализираната полицейска операция, между които и И. А. П.. За ръководител на екипа по
извършване на проверка и задържане на И.П., е определен Иван Жечев.
На 31.07.2020г. в 06:30 часа Антон Петров Ганчев – Началник Участък при РУ-
Несебър в присъствието на свидетеля Петър Георгиев Кирчев от град Несебър, на основание
чл.83 от ЗМВР е извършил проверка на къща в град Несебър, улица О.П. № *, по повод
проверка относно местнахождението на лицето И. А. П. без съгласието на собстеника на
жилището, за което действие е съставен Протокол за извършена проверка в помещение без
съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие, подписан от извършилия
проверката полицейски орган и от свидетеля, съответно протоколът не е подписван от
собственик (обитател).
С атакувания в настоящото призводство индивидуален административен акт –
заповед за задържане на лице рег.№ 304зз-338 от 31.07.2020г., издадена от Д.Л.У. –
“полицейски инспектор” при РУ-Несебър, на основание чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР и във
връзка с пр. УРИ 304000-10388/11.07.2020г. по описа на РУ-Несебър по чл.131 от НК, на И.
А. П. е наложена принудителна административна мярка “Задържане за срок от 24 часа” в
помещение за временно задържане на РУ-Несебър. Задържането на лицето е извършено в
10:30 часа на 31.07.2020г. Ведно с посочената заповед Петрушев е подписал декларация, че
няма здравословни проблеми, не желае консултация с лекар и медицински преглед от лекар.
Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на
жалбоподателя.
Всички гореизброени документи, приложени към административната преписка, са
приети като доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
3
следното:
Жалбата е допустима, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да
оспорва, в предвидения преклузвен срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски
орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в
разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР
писмена форма и има изискуемото пF чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Посочено е и
правното основание за издаването й, а именно чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР.
Полицейското задържане не може да бъде произволно, то следва да е опР.но от
гледна точка несъразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане
на законовата цел, в която насока е и Решение № 9425/2016г. по адм. дело № 3914/2015г. на
ВАС. Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни
факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение,
както и задържането му да е съобразено с целта на закона.
Съгласно чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България всеки има право на
лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата на чл.30, ал.2 от КБ никой не може да бъде
задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство върху личната
неприкосновеност, освен при условията и по реда, определени със закон. Съгласно чл.30,
ал.3, изр.1 от КРБ единствено и само в изрично посочените от закона неотложни случаи
компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно
уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на
съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност, постановява чл.30, ал.3, изр.2
от КРБ.
Съгласно член 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи, ратифицирана със закон на Народното събрание от 31 юли 1992г. (ДВ, бр.66 от
1992г.), в сила за Република България от 7 септември 1992г. („Европейска конвенция за
правата на човека“ – ЕКПЧ) всеки има право на свобода и сигурност. Тази разпоредба
защитава физическата свобода на лицето, която Европейският съд по правата на човека
(ЕСПЧ) разглежда заедно с правата по чл.2, чл.3 и чл.4 от ЕКПЧ като първите по степен сред
основните права, които защитават физическата сигурност на лицето (решение на ЕСПЧ от
03.10.2006г. делото М. v UK, жалба № 543/03 - § 30).
Всички видове лишаване от свобода от държавата са предмет на чл.5 от ЕКПЧ, а
защитеното от разпоредбата право на свобода и сигурност се прилага за всеки. След
прогласяването му и за да го гарантира, член 5, § 1, изр.2 от ЕКПЧ постановява, че никой не
може да бъде лишен от свобода освен в изрично посочените в б.“а“ – б.“f“ случаи и само в
съответствие с процедури, предвидени от закона. В юриспроденцията на ЕСПЧ трайно са
изведени няколко стандарта при закрилата на това право. Първият е изчерпателност на
4
изключенията по член 5, § 1, изр. 2, б.“а“ – б.“f“ от ЕКПЧ, чието тълкуване трябва да е
задължително стриктно, а разширителните обосновки при приложението им са недопустими
(решение на ЕСПЧ от 22.02.1989г. по делото С. v I., жалба № 11152/84 - § 41). Целта е да се
гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на основание, което не е
предвидено в конвенцията. Вторият е законност на лишаването от свобода по националния
закон, както от процесуална, така и от материалноправна страна, и придържане към
принципа за върховенството на закона (решение ЕКПЧ от 24.10.1979г. по делото W. V. N.,
жалба № 6301/73 - § 37 - § 39). При съблюдаване на този фундаментален за всяко едно
демократично общество принцип, лишаване от свобода, което е произволно, не може да е
законно (решение на ЕСПЧ от 21.02.1976г. по делото G. v. UK, жалба № 4451/75-§34). За
целта член 5, § 2 - §5 от ЕКПЧ гарантират сбор от материалноправни права, свеждащи до
минимум рисковете от произвол при лишаване от свобода. Такова е правото по член 5, § 2 от
ЕКПЧ задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за ареста си при
задължение на държавата чрез компетентния национален орган да обоснове всяко лишаване
от свобода на всеки един етап.
Без съмнение със задържането по оспорената заповед жалбоподателят е лишен от
свобода по смисъла на член 5 от ЕКПЧ, което е крайна форма на ограничаване на свободата
му на придвижване по член 2 от Протокол № 4 към ЕКПЧ – държан от 10:30 часа без данни
докога, след като е отведен там от град Несебър, където е бил спрян с автомобила, с който се
е придвижвал, в място за настаняване от затворен тип – помещение за задържане в РУ
Несебър. Касае се за ограничаване на свободата на придвижване, което е така сериозно по
степен и интензитет, че по същността си съставлява лишаване от свобода по член 5 от
ЕКПЧ, а не само предмет на чл.2 от Протокол № 4 към ЕКПЧ. Щом има физическо
задържане от полицията при загуба на свобода с елемент на принуда против волята на
лицето макар и за 24-часов срок, това е лишаване от свобода по чл.5 от ЕКПЧ (решение на
ЕСПЧ по дело N. v. S., жалба № 47244/99).
Ето защо проверката на Заповед за задържане на лице № 304зз-338/31.07.2020г.
следва да се прави през общия принцип на законност на лишаването от свобода с оглед
изискванията на процедурата, предвидена в националния закон, съгласно член 5, изр. 1 от
ЕКПЧ, която включва извършването на задържане (решение на ЕСПЧ от 30.08.1990г. по
дело F., C. and H. v. UK, жалби №№ 12244/86, 12245/86 и 12383/86 - §29) и с оглед
наличието на материалноправните предпоставки от конкретното приложено основание за
лишаване от свобода по член 5, § 1, изр.2, б.“а“ – б.“f“ от ЕКПЧ. Двете изисквания за
процесуалната и материалната редовност в юристпруденцията на ЕСПЧ се припокриват и
нерядко сливат в общо изискване лишаването от свобода да е законно (решение на ЕСПЧ от
21.02.1990г. по дело Van der Leer v. N., жалба № 11509/85 - §27 - § 31). Освен, че следва да е
надлежно осъществено някое от основанията по член 5, § 1, изр. 2, б.“а“ – б.“f“ от ЕКПЧ при
спазване на националния закон, то трябва да е съвместимо с общия принцип за закрила от
произволно лишаване от свобода.
5
Процесното задържане не покрива нито стандарта за законност, нито този за
непроизволност като основополагащи общи принципи при ограниченията на правото на
свобода и сигурност.
В нарушение на чл.74, ал.1, т.2 от ЗМВР и член 5, §1, изр. 2 и § 2 от ЕКПЧ, Заповед
№ 304зз-338/31.07.2020г. не съдържа ясни фактически основания, относими към
конкретното поведение на задържаното лице. В нея само е посочен номер на преписка,
което дори не кореспондира с правното основание за издаването й, т.е. за задържането –
чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР, която разпоредба предвижда, че полицейските органи могат да
задържат лице при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и начините,
посочени в чл.70. Задължителното посочване на фактическите основания в самия акт, наред
с правното основание, предписва и субсидиарно приложимата съгласно чл.2, ал.1 от АПК
обща разпоредба на чл.59, ал.2, т.5 от АПК, чрез която се изпълнява предписанието на чл.59,
ал.1 от АПК всеки административен акт, издаден в писмена форма, да е мотивиран. Тази
национална уредба е синхронизирана с член 5, § 2 от ЕКПЧ, който постановява, че на всяко
арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем език основанията за
арестуването му. Изискването се прилага за всички случаи по член 5, § 1, изр.2, б.“а“ – б.“f“
от ЕКПЧ, включително за тези, в които не е упоменат арест, тъй като понятието се тълкува
автономно с оглед общата цел на разпоредбата да се защити всеки срещу всяко произволно
лишаване от свобода и излиза извън сферата на наказателноправните мерки (решение на
ЕСПЧ от 21.02.1990г. по дело Van der Leer v. N.жалба № 11509/85 - § 27). Член 5, § 2 от
ЕКПЧ всъщност осигурява елементарна гаранция, че всяко арестувано лице трябва да знае
защо е лишено от свобода (решение на ЕСПЧ от 30.08.1990г. по дело F., С. and H. v. UK,
жалби №№ 12244/86, 12245/86 и 12383/86 - § 40), като му се даде възможност да отрече
извършването на престъплението, така и да бъде освободено, без да се прибягва до съдебно
праизводство. По силата на член 5, § 2 от ЕКПЧ на всяко арестувано лице трябва да бъдат
съобщени на разбираем за него прост, нетехнически език, основните правни и фактически
основания за ареста му, така, че да може, ако сметне за подходящо, да оспори законността
му пред съда в съответствие с член 5, § 4 от ЕКПЧ (решение на ЕСПЧ от 21.02.1990г. по
дело Van der Leer v N., жалба № 11509/85 - § 298; решение на ЕСПЧ от 30.08.1990г. по дело
F., С. and H. v. UK, жалби №№ 12244/86, 12245/86 и 12383/86 - § 40). Тъй като законност
означава такова и по вътрешното право и по Конвенцията, подлежащата на предоставяне на
лицето информация по член 5, § 2 от ЕКПЧ трябва да се отнася до приложеното спрямо него
основание по чл.72, ал.1 от ЗМВР и до това по член 5, § 1, изр. 2, б.“а“ – б.“f“ от ЕКПЧ
(решение на ЕСПЧ по дело М., O`N. and E. v UK, жалби №№ 8022/77, 8025/77 и 8027/77).
Обжалваната заповед не отговаря на цитираните изисквания по чл.74, ал.1, т.2, вр.
чл.30, ал.2 КРБ, чл. 59, ал.1 и ал.2, т.5 от АПК и член 5, § 2 от ЕКПЧ, съставляващи
процесуални гаранции за правото на свобода и сигурност по чл.30, ал.1 от КРБ и член 5, § 1,
изр. 1 от ЕКПЧ срещу произволното негово ограничаване. Изложеното: „във вр. с пр.УРИ
304000-10388/11.07.2020г. по описа на РУ Несебър и чл.131 от НК“, не е конкретизирано в
6
степен, покриваща минималните стандарти по чл.74, ал.1, т.2 от ЗМВР, вр. чл.30, ал.2 от
КРБ, чл.59, ал.1 и ал.2, т.5 от АПК и член 5, § 2 от ЕКПЧ. При тази некоректност на
изложеното от фактическа страна в заповедта, основанието за посоченото в нея задържане
не може да бъде съобщено на И. А. П. с връчването й по реда на чл.74, ал.6 от ЗМВР. Това
кумулативно го лишава и от процесуалната гаранция по член 5, § 2 от ЕКПЧ и от тази по
член 5, § 4 от ЕКПЧ – от заповедта за задържане. И. А. П. не би могъл да придобие
представа защо е задържан, без което не би могъл ефективно да оспори законността на това
задържане по съдебен ред. Второ, заповедта не е косвено мотивирана чрез материалите от
административната преписка. Най-напред в нея не е цитиран какъвто и да е документ, който
да се счита за неразделна част от нея, респ. цитираната преписка не е приложена. При
положение, че полицейският орган, постановил задържането, не го е обосновал при
извършването му, позовавайки се в Заповед № 304зз-338/31.07.2020г. на изрично определен
документ, съображенията по който възприема и взема предвид при своето произнасяне,
съдът не може вместо него служебно да прави подобна връзка и недопустимо пост фактум
да дописва липсващите фактически основания на това задържане, извличайки ги от едни или
други данни по административната преписка. Още повече, че в съдебно заседание
полицейският орган посочва съвсем друг документ, в който е било разпоредено задържането
на лицето, издаден от друго лице, но който не е цитиран в заповедта, но и този за
задържането, наредено с този документ, не е свързано с установяване самоличността на
конкретно лице, каквото правно основание е посочено в заповедта за задържането – чл.72,
ал.1, т.4 от ЗМВР. Самоличността на Петрушев е била установена преди задържането му,
била е известна на полицейските служители, въпреки това той е бил отведен в РУ Несебър, а
впоследствие задържан.
Със Заповед № 304зз-338/31.07.2020г. е ограничено правото на свобода и сигурност
на И. А. П. по чл.30, ал.1 от КРБ и член 5, § 1, изр. 1 от ЕКПЧ, чиято конституционна и
международноправна защита императивно изисква чрез чл.30, ал.2 от КРБ, вр. чл.74, ал.1,
т.4 от ЗМВР, чл.74, ал.6 от ЗМВР и член 5, § 2 от ЕКПЧ основанията за задържането да му
бъдат съобщени незабавно. Обратното, същата тази правна закрила и формираната трайна
юриспруденция на ЕСПЧ по член 5 от ЕКПЧ изключва категорично възможността едно лице
да бъде лишено от свобода, независимо под каква форма и за какъв срок, на неизвестни за
него основания. Ето защо, след като необходимата информация за тях не се съдържа в
Заповед № 304зз-338/31.07.2020г. съгласно чл.74, ал.1, т.2 от ЗМВР и чрез връчването на
неин препис по реда на чл.74, ал.6 от ЗМВР не е доведена до знанието на И. А. П. при
задържането му съгласно член 5, § 2 ЕКПЧ, фактическите негови основания не могат да се
формулират, предявяват и доказват от постановилия го полицейски орган пост фактум.
Съответно бланкетността на Заповед № 304зз-338/31.07.2020г. от фактическа страна не може
да се преодолее чрез съобразяване на данни от административната преписка по документи,
които официално нито са приобщени към нея до задържането на И. А. П. на 31.07.2020г. в
10:30 часа, нито са му били незабавно съобщени съгласно член 5, § 2 от ЕКПЧ чрез
връчването на неин препис по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР. Липсата на ясни фактически
7
основания за задържането в Заповед № 304зз-338/31.07.2020г. препятства и съдебния
контрол по чл.72, ал.4 от ЗМВР и член 5, § 4 от ЕКПЧ, който се упражнява единствено в
рамките на индивидуалния административен акт, чиято законосъобразност се оспорва. Този
дефект по чл.74, ал.1, т.2 от ЗМВР и член 5, § 4 от ЕКПЧ във формата на Заповед № 304зз-
338/31.07.2020г. е съществен, не е незабавно отстранен от издалия я полицейски орган по
задържането на И. А. П. на 31.07.2020г. в 10:30 часа съгласно член 4, § 2 от ЕКПЧ, не
подлежи на последващо саниране по делото и е самостоятелно абсолютно основание за
отмяната й. Със Заповед № 304зз-338/31.07.2020г. е ограничено правото на свобода и
сигурност по чл.30, ал.1 от КРБ и член 5, § 1, изр. 1 от ЕКПЧ на този български гражданин
при недопустима неопределеност на фактически основания за временното негоов лишаване
от свобода.
Отделно от това, макар и ненужно с оглед наличието на формално основание за
отмяна на акта, съдът намира, че установените по делото факти опровергават
осъществяването на приложеното от органа правно основание на чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР.
Последното обуславя и материална незаконосъобразност на оспорената заповед – чл.146, т.4
от АПК.
По изложените съображения след осъществената проверка по чл.168 от АПК, съдът
намира жалбата за основателна – оспорената Заповед № 304зз-338/31.07.2020г.е
незаконосъобразно издадена с нарушения по чл.146, т.2 и т.4 от АПК, поради което следва
да се отмени на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК.
При този изход на делото, на жалбоподателя на основание чл.143, ал.1 от АПК
следва да се присъдят направени по делото разноски общо в размер на 510 лева, включващи
държавна такса – 10 лева, и адвокатски хонорар – 500 лева, заплатено по договор за правна
защита и съдействие от 11.08.2020г.
Така мотивиран, Несебърският районен съд на основание чл.172, ал.2 от АПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И. А. П. с ЕГН **********, от село Р., улица О.П. № *,
община Несебър, Заповед за задържане на лице рег. 304зз-338/31.07.2020г., издадена от
Д.Л.У. – „полицейски инспектор“ при РУ Несебър, с която на основание чл.72, ал.1, т.4 от
ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас
ДА ЗАПЛАТИ на И. А. П. с ЕГН **********, от село Р., улица О.П. № *, община Несебър,
сумата в размер на 510 лв. (петстотин и десет лева), представляваща направени по делото
разноски.
8
Решението подлежи на обжалване по реда на Административно процесуалния
кодекс пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9