Решение по дело №5129/2015 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  2635                      13.07.2015 година                            град Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

 

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5129 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо и по чл. 86 ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД.

Ищецът „Булгарлизинг Бургас” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Братя Миладинови” бл. 38/ 39, представлявано от *** Д.Н.Т., е предявил против „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Р.Б., Г.Д.Ч. и К.П.В., искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 8 696, 40 лева- главница, представляваща платена без основание сума за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на стандартизирано табло, предмет на сключено между страните споразумение от 02.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда- 29.04.2015 г. до окончателното й плащане, сумата от 1 798, 77 лева- лихва за забава върху главницата за периода 18.04.2013 г.- 29.04.2015 г. и сумата от 2 469, 53 лева- обезщетение за забавено изпълнение за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на стандартизираното табло, в размер на законната лихва върху сумата от 12 459, 60 лева, дължима за периода 19.05.2013 г.- 17.12.2014 г.

В исковата молба се твърди, че на 02.04.2013 г. между страните било сключено споразумение за доставка и монтаж на стандартизирано табло за предаване на данни в реално време към оператора на разпределителната мрежа и дистанционно управление на режим на обект МВЕЦ ***. Съгласно условията на споразумението, ищецът следвало да заплати сумата от 17 630 лева без ДДС в срок до 30 дни от издаване на фактурата, а ответникът следвало да извърши доставка, монтаж и пускане в експлоатация на таблото в срок до 30 дни от плащането на фактурата. На 02.04.2013 г. ответникът издал фактура № ********** за сумата от 21 156 лева с ДДС, която ищецът превел по банковата сметка на ответника на 18.04.2013 г. На 08.10.2013 г. ищецът писмено уведомил ответника, че въпросното табло още не било доставено, монтирано и пуснато в експлоатация, поради което предложил доставката и монтажът да не бъдат извършвани. С писмо от 03.11.2013 г. ответникът отговорил, че доставката и монтажът задължително следвало да бъдат извършени, като посочил, че цената на таблото била значително по- ниска от вече заплатената, поради което се предложило подписване на анекс за възстановяване на надплатената сума. От същия се установявало, че цената била 10 383 лева без ДДС, като надплатената стойност възлизала на 7 247 лева без ДДС. Ищецът отказал да подпише анекс, защото пък ответникът отказал да заплати обезщетение за забавеното плащане и лихва върху надплатената сума. На 17.12.2014 г. ответникът извършил доставката, монтажа и пуснал в експлоатация таблото, но след 579 дни закъснение от определения в споразумението краен срок, който според чл. 1 ал. 2 от споразумението бил до 30 дни от плащането на дължимата цена, т.е. до 18.05.2013 г. Подписан бил и констативен протокол № 171498/ 17.12.2014 г. За таблото била преведена сумата от 21 156 лева, а според анекса то струвало 12 459, 60 лева или ответникът бил получил без основание сумата от 8 696, 40 лева. Въпреки поканите за възстановяването й, заедно с лихвите и обезщетението за забава, плащания не последвали, поради което се търси осъждане на ответника да заплати както получената без основание разлика в цената от 8 696, 40 лева, ведно със законната лихва, така и сумата от 1 798, 77 лева- лихва за забава за периода 18.04.2013 г.- 29.04.2015 г., а също и сумата от 2 469, 53 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху платената действителна стойност на дължимото изпълнение за периода 19.05.2013 г.- 17.12.2014 г. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от пълномощника на ответника, в който се посочва, че в исковата молба били пропуснати определени обстоятелства, които разклащали основателността на исковете. По отношение на сумата от 8 696, 40 лева се твърди, че никога не било отказване нейното плащане, в каквато връзка било предложено и подписването на анекса. Сумата не била възстановена до момента поради недобросъвестното поведение на ищеца, който необяснимо отказвал да подпише този анекс. Обезщетение за забава не следвало да се дължи, тъй като причината за липса на плащане на главницата бил само ищецът. Ответникът работел добросъвестно и коректно, предлагайки нееднократно връщане на надвзетата сума. Инициативата за възстановяването й била изцяло на ответника, като плащане нямало заради отказа да се подпише анекс. Липсвали и документ от ищеца, освен писмото му, който да представлявал годно основание за заплащане на сумите за лихви. В чл. 95 от ЗЗД била уредена забавата на кредитор, като в конкретния случай длъжникът не можел да изпълни, без ищецът да подпише насрещния документ, уреждащ връщането на сумата. Неподписването на анекса следвало да се тълкува като неоправдано неприемане на изпълнението и форма на неоказване на съдействие. След като до кредитора била изпратена покана, това се явявало достатъчно условие за поставянето му в забава, защото той отказвал да приеме изпълнението и длъжникът не следвало да извършва други действия. Според чл. 96 от ЗЗД и рискът преминавал върху кредитора, а длъжникът се освобождавал от последиците на забавата, поради което не отговарял и за търсените мораторни лихви. Последният иск за сумата от 2 649, 53 лева бил абсолютно неясен откъм основание и начин на формиране на претенцията. Действително била налице забава при монтажа, но причина за това било обстоятелството, че представителите на ищеца не оказвали необходимото съдействие на служителите на ответника, като отказвали да ги допуснат до обекта, а така нямало как да се извърши монтажът. В споразумението според чл. 4 ал. 2 ищецът бил дал съгласието си служители на ответника да влязат в обекта, за да извършат монтирането. Ответникът бил приел всички изискуеми и възможни действия, за да изпълни задълженията си по монтажа, но срещнал многократни откази за съдействие и допускане до обекта, които били и писмено документирани. Монтажът накрая бил извършен, когато служителите били допуснати в обекта. Според чл. 302 от ТЗ ищецът следвало да оказва съдействие по търговската сделка, а поведението му било точно обратно на това- той умишлено възпрепятствал служителите при опитите им да изпълнят задълженията си по монтажа. Доколкото било недопустимо да се черпят права от неправомерно поведение, не следвало да се претендира и обезщетение за забава, която се дължала само на действията на ищеца. Не ставало ясно дали последният иск бил вид обезщетение за забава или пък неустойка, но неустойка между страните не била уговаряна и не можела да се претендира. Отделно от това, съществували и различни видове неустойки- алтернативна, кумулативна, изключителна и евентуална. Признава се единствено първият иск, като по отношение на останалите се моли те да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

С подписано между страните споразумение от 02.04.2013 г. ответникът се задължава да извърши в полза на ищеца доставка и монтаж на стандартизирано табло за предаване на данни в реално време и дистанционно управление на централа- обект за производство на ел. енергия от възобновяеми източници ВЕЦ ***, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 17 630 лева без ДДС, платимо в срок до 30 дни от издаване на съответната фактура, като срокът за монтаж и въвеждане в експлоатация на таблото бил уговорен до 30 дни след извършване на плащането.

Във връзка със споразумението е издадена фактура № **********/ 02.04.2013 г. за сумата от 21 156 лева с ДДС, платена по банков път от ищеца към ответника на 18.04.2013 г.

С писмо до ответника от 08.10.2014 г. ищецът е поискал връщане на платената сума, защото таблото още не било монтирано, а и се установило, че същото не било нужно.

Постъпил е писмен отговор от ответника от 03.11.2014 г. със съображения за необходимостта от въпросното табло, чиято цена обаче се оказала по- ниска от вече платената, а именно- 10 383 лева без ДДС, като се изразява готовност за възстановяване на надвнесената разлика от 7 247 лева без ДДС след подписване на приложен анекс към споразумението.

Представени са и две уведомителни писма от ответника към ищеца, съответно от 07.11.2014 г. и от 28.11.2014 г., с молби за осигуряване на достъп до централата за монтиране на таблото. Приложени са и констативни протоколи от 21.11.2014 г. и от 09.12.2014 г., в които е отразено отсъствието на представител на ищеца, който да осигури достъп до електрическите съоръжения на ВЕЦ- а за извършването на монтажа.

Видно от констативен протокол от 17.12.2014 г., таблото е било монтирано.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ответника (протокол от с.з. от 23.06.2015 г.). Св. Н.В.В.- ръководител на група „ново присъединяване“ в ТЕЦ- ***, посочва, че в разговори с представляващия ищцовото дружество, последният отказвал да съдейства при осигуряването на достъп до централата за монтаж на таблото, защото считал, че за нуждите на ВЕЦ- а то не било нужно. На два пъти бил правен опит за монтаж след предварително телефонно обаждане до *** на ищеца, но на място нямало представители на дружеството, които да осигурят нужния достъп. В тази връзка били съставени и констативните протоколи. Преди централата имало санитарно- охранителна зона, от която охранителите не допуснали представители на ответника да извършат монтажа, като обяснили, че така им било наредено.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор между страните за това, че по силата на подписаното между тях споразумение и издадената по него фактура, ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 21 156 лева с ДДС, превеждайки я по банковата сметка на ответника, срещу задължението на последния да извърши монтаж и доставка на стандартизирано табло за нуждите на централа за производство на ел. енергия. Също така се признава и обстоятелството, че цената на таблото се е оказала по- ниска от платената, а именно- 10 838 лева без ДДС, поради което в полза на ищеца се поражда правото да поучи надвнесената разлика от 8 696, 40 лева с ДДС. Ответникът както извънсъдебно чрез предложения анекс, така и в хода на процеса- още с отговора, изразява готовност да възстанови въпросната сума и не отрича дължимостта й, като същият действително я е получил без правно основание. В този смисъл първият иск е доказан, а той изрично се и признава, поради което следва да бъде уважен, като в полза на ищеца се присъди разликата за надплатената цена за възложената услуга по споразумението. Сумата тук е дължима ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда, тъй като се касае за непогасено до момента парично задължение, чиято изискуемост вече е била отдавна настъпила.

Именно във връзка с изискуемостта на вземането е и втората предявена претенция- за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху надвнесената цена, търсена от датата на плащането до подаване на исковата молба. Съгласно нормата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая ответникът е получил парична сума, която не му се следва и е бил длъжен да я възстанови на вносителя й, като готовността му за това чрез изпращане на писмо с предложение за подписване на анекс в тази връзка не го освобождава от отговорността, свързана със забавата. Причината за това е, че паричните задължения по правило са носими, т.е. длъжникът трябва да ги погаси, плащайки на кредитора си, без тук да е необходимо някакво специално съдействие на последния. Ищецът вече е бил платил по банков път цената на доставката на съоръжението, като ответникът е имал и банковата сметка на кредитора си, ако действително е имал готовност да му престира. Той също така е можел да поиска и разрешение на съда по смисъла на чл. 97 от ЗЗД да внесе по специално открита за целта банкова сметка ***, ако е считал, че не му се оказва необходимото съдействие, а с това се препятства изпълнението. При всички случаи обаче нежеланието за подписване на анекса от ищеца не може да доведе до неблагоприятни последици за тази страна именно поради гореизложеното- защото се касае за парично задължение, за което не е съществувала никаква пречка да бъде изпълнено и без допълнителното споразумение. Реално основанието за плащане се явява не анексът, а фактът, че цената на таблото се е оказала по- ниска от вече платената, т.е. съвсем неправилно в отговора се поддържа тезата, че плащане можело да има само, ако е бил издаден съответният писмен документ, въз основа на който то да се извърши. Такъв документ в случая е съществувал и той е бил първоначалното споразумение между страните, с което е определена по- високата цена, като не е било необходимо съставянето и на специален анекс към него, след като ответникът сам е посочил в писмото си, че цената на таблото била значително по- ниска от вече платената с банковия превод. В този смисъл той е в забава от момента на получаване на надвнесената сума по своята сметка и доколкото претенцията за мораторна лихва представлява акцесорно вземане към главното, което съществува, то и този иск като първия се явява основателен и следва да се уважи за търсения период до завеждане на претенцията. Съдът го намира за доказан по реда на чл. 162 от ГПК, изчислен чрез електронен калкулатор, като размерът му възлиза на сумата от 1 796, 35 лева (определяне на законната лихва върху сумата от 8 696, 40 лева от 18.04.2013 г. до 29.04.2015 г. посредством използване на сайта www.calculator.bg), като за разликата до пълния предявен размер от 1 798, 77 лева той следва да се отхвърли.

По различен начин обаче стоят нещата досежно третата претенция- за заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение. И тук няма спор, че монтажът не е бил извършен в срок до 30 дни от датата на плащането, т.е. до 19.05.2013 г., като същият е бил осъществен чак на 17.12.2014 г., видно от съставения за това констативен протокол. Изпълнението на ответника обаче при монтажа на таблото задължително е изисквало съдействието на ищеца, изразяващо се в това да осигури достъп до собствения си обект на техниците да монтират таблото, защото без подобно съдействие, изпълнението не би било възможно. В този смисъл съдът намира, че са основателни възраженията в отговора за забава на кредитор по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, тъй като от събраните по делото писмени (писмата и двата констативни протокола към тях) и гласни (показанията на св. В.) доказателства се установява, че неколкократно е бил правен опит за уговорка с представляващия ищцовото дружество, който не само, че не е оказал съдействие в даването на нужния достъп до централата, но и изрично е отказал да го предостави. Това му поведение противоречи на правилата за добросъвестно изпълнение на задълженията му по споразумението, доколкото в чл. 4 ал. 2 от същото той още с подписването му е дал съгласието си служители на другата страна или пък на нейните подизпълнители да преминават през обекта му за нуждите на монтажа. Реално обаче се доказва, че обстоятелствата са се развили по друг начин и причината за забавеното изпълнение тук стои именно в действията (или по- точно бездействията) на ищеца, без които ответникът не би могъл да престира. Макар и оспорени в с.з. писмата и констативните протоколи удостоверяват едно и също нещо, потвърждаващо се и от свидетелските показания- че е било поискано съдействие, което не е било оказано в искания момент, като извън писмената кореспонденция се доказа, че е имало и телефонни разговори, в които дори достъпът е бил изрично отказан. Без значение е обстоятелството, че преди централата е имало друга охранителна зона с пропускателен пункт, пазен от лица, различни от служителите на ищеца. Последният е бил поел писмено задължение по споразумението да допусне трети лица от ответника в обекта си, за да извършват монтажа. Бил е наясно кога като ден и час това се планира, за което е бил официално информиран, като на два пъти не се е отзовал. Без значение е как се е осъществил в последствие монтажът- дали пак е имало кореспонденция между страните, в каква форма и между кои лица се е осъществила, защото релевантното тук е причината, поради която е имало забава в изпълнението и тя несъмнено се дължи само и единствено на поведението на ищеца, който с бездействието си е изпаднал в състояние на „забава на кредитор“ и оттук рискът за забавеното изпълнение преминава върху него. Така той не може да черпи права от това свое недобросъвестно според правилата на търговския оборот поведение и не може да се възползва от възможността да получи търсеното парично обезщетение. Противното би означавало да се толерират действия, които противоречат както на общите правила за добросъвестност при изпълнение на договорните задължения, така и на конкретно разписаните такива в споразумението между страните за взаимно съдействие и доколкото законът не допуска злоупотреба с права, претенцията не може да бъде уважена.

Отделно от горното, дори и да се приеме различно като съображения от вече изложените по въпроса за този иск, следва да се отбележи, че в случая под формата на обезщетение за забава се претендира реално неустойка, защото се търсят имуществени вреди от неизпълнението, различни от лихва за забавено плащане на парично задължение. Без значение, че страната не е посочила изрично, че това е неустойка, а е именувала претенцията си като вид лихва, по същество и съдържание този иск касае точно неустойка за забавената престация и е пряко свързан с това, че монтажът не е бил извършен в уговорения срок. Неустойка обаче се дължи само, ако е предвидена, а в съглашението между страните такава не е въведена, поради което и тя може да се присъди след като не е била уговорена. Така и на друго самостоятелно основание искът следва да се отхвърли, а предвид липсата на законна причина за плащане на търсената сума и в двата случая, е безпредметно да се разглежда нейният размер, както и доколко тя е доказана за съответния период, поради което като цяло последният иск следва да се отхвърли изцяло.

С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковите претенции, на всяка от страните се дължат разноски, но по съразмерност, съответно на уважената и на отхвърлената част от исковете. По делото са представени списъци за разноските по чл. 80 от ГПК, налице са и доказателства за направените от страните разходи, като заплатените от ищеца са, както следва: държавна такса от 518, 60 лева (лист 2 от делото) и адвокатско възнаграждение в размер от 920 лева (л. 45), а от ответника- депозит за разпит на свидетел в размер на 50 лева (л. 39) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 918, 93 лева, дължимо на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., доколкото страната е представлявана от свой пълномощник в процеса. Така, изчислени по съразмерност, разноските възлизат, както следва: на ищеца трябва да се заплати сумата от 1 164, 31 лева, а на ответника- сумата от 184, 74 лева.

 

По изложените съображения, съдът

                            

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Р.Б., Г.Д.Ч. и К.П.В., чрез пълномощника си юрисконсулт Щ.Р., да заплати на „Булгарлизинг Бургас” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Братя Миладинови” бл. 38/ 39, представлявано от *** Д.Н.Т., следните суми: сумата от 8 696, 40 (осем хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и четиридесет стотинки) лева- главница, представляваща платена без основание сума за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на стандартизирано табло, предмет на сключено между страните споразумение от 02.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда- 29.04.2015 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 1 796, 35 (хиляда седемстотин деветдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки) лева- лихва за забава върху главницата за периода 18.04.2013 г.- 29.04.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за тази лихва за забава за периода за разликата над уважения размер от 1 796, 35 лева до целия претендиран такъв от 1 798, 77 лева, както и ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 2 469, 53 (две хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и петдесет и три стотинки) лева- обезщетение за забавено изпълнение за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на стандартизираното табло по сключеното между страните споразумение от 02.04.2013 г., в размер на законната лихва върху сумата от 12 459, 60 лева, дължима за периода 19.05.2013 г.- 17.12.2014 г.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Р.Б., Г.Д.Ч. и К.П.В., чрез пълномощника си юрисконсулт Щ.Р., да заплати на „Булгарлизинг Бургас” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Братя Миладинови” бл. 38/ 39, представлявано от *** Д.Н.Т., чрез пълномощника си адв. А.Д., сумата в размер на 1 164, 31 (хиляда сто шестдесет и четири лева и тридесет и една стотинки) лева- разноски в настоящото производство, изчислени по съразмерност.  

 

ОСЪЖДА „Булгарлизинг Бургас” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Братя Миладинови” бл. 38/ 39, представлявано от *** Д.Н.Т., чрез пълномощника си адв. А.Д., да заплати на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Р.Б., Г.Д.Ч. и К.П.В., чрез пълномощника си юрисконсулт Щ.Р., направените по делото разноски в размер на 184, 74 (сто осемдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки) лева, изчислени по съразмерност.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

  СЪДИЯ :/п/

 

Вярно с оригинала.

АД