№ 175
гр. Харманли, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Хр. Тенева
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно
дело № 20245630200432 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП .
Подадена е жалба от Н. И. Н., ЕГН:********** от гр.Харманли, ......, чрез
пълномощника адв.Д.А., против Наказателно постановление №24-0271-000412 от
28.05.2024 година на Началник Група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли.
Жалбоподателят твърди, че НП било неправилно, необосновано и постановено при
наличие на съществени процесуални нарушения. АУАН не съдържал всички реквизити
по чл.42 от ЗАНН. Бил съставен от некомпетентен орган. Неправилна била правната
квалификация на нарушението, както и не били налице признаците на изпълнителното
деяние на нарушението. Оспорва истинността на констатациите в акта. Налице били
процесуални нарушения и при съставянето на НП. Липсвали необходимите реквизити
на НП, нарушен бил чл.52 от ЗАНН. НП било необосновано, не били изложени всички
съставомерни признаци на от обективната и субективната страна на нарушението.
Деянието било недоказано и несъставомерно по посочените разпоредби. Неправилно
бил приложен закона и неправилна била и правната му квалификация, както и НП
било издадено от некомпетентен орган. Жалбоподателят не бил извършил процесното
нарушение. Отговорността била погасена по давност. Нарушени били разпоредбите на
чл.27 и чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното моли за отмяна на НП и за присъждане на дължимото
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
1
Процесуалният му представител адв.А. депозира писмено становище, с коетп
поддържа жалбата и моли за уважаването й по подробно изложени съображения.
Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР-
гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна :
На 28.04.2024г. в гр.Харманли, около 15.15 часа, на ул. „Сакар планина”, в
посока към стадион „Хеброс“, жалбоподателят Н.Н., като водач на МПС, управлявал
мотоциклет марка „Докати”, червен на цвят, и при подаден звуков и светлинен сигнал
не спрял най-вдясно от пътното платно. Вместо това ускорил скоростта и продължил
движението си, осуетявайки по този начин полицейска проверка.
С оглед на така установеното е съставен АУАН №1242709 от 01.05.2024г. от С.
М. К. - мл.автоконтрольор при РУ-Харманли за нарушение по чл.103 от ЗДвП – не
спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение
при подаден сигнал за спиране от контролен орган. Жалбоподателят е отказал да
подпише АУАН и да получи екземпляр от него, като отказът е удостоверен с подписа
на свидетел ВСД.
Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група в
ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №24-0271-000412 от
28.05.2024г. е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и
констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин е описана фактическата
обстановка, при която е било извършено нарушението, като АНО е приел също за
нарушена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.175 ал.1,
т.4 от ЗДвП му е наложена глоба от 200 лв. и лишаване право да управлява МПС за 6
месеца.
Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от
събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им –
АУАН №1242709 от 01.05.2024г., докладна записка от 28.04.2024г., както и от
показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели – актосъставителят С. К.,
Д. Ч. и А. А., всички служители на РУ-Харманли. Тези свидетелски показания съдът
кредитира с доверие като логични и последователни. Същите са в съответствие и със
събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
2
легитимирано лице. Разгледана по същество жалбата е основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и
ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид
приложената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР.
АУАН съдържа всички необходими реквизити на чл.42 от ЗАНН, като не са
допуснати и нарушения във връзка с съставянето му съгл. чл.40 от ЗАНН. Същият е
връчен при отказ от страна на нарушителя, оформен по реда на чл.43 ал.2 от ЗАНН.
При издаването на наказателното постановление (НП) съдът също не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, спазени са изискванията на чл.57 от
ЗАНН, както и давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.
Жалбоподателят Н.Н. е санкциониран за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, предвижда, че при подаден сигнал за спиране от
контролни органи водач на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най –
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителят на
службата за контрол място.
От показанията на свидетелите Д. Ч. и А. А. се установява, че на 28.04.2024г. в
гр.Харманли, в района на бул. „България“, забелязали жалбоподателя Н.Н., който им
бил служебно известен и който управлявал без каска мотоциклет „Дукати“ без
регистрационни табели. С оглед на това решили да му извършват полицейска
проверка, като му подали звуков и светлинен сигнал с цел да спрат движението на
мотоциклета. Въпреки това жалбоподателят тръгнал, управлявайки мотоциклета,
посока ул. „Сакар планина“. Свидетелите Ч. и А. го последвали със служебния си
автомобил, с включен светлинен и звуков сигнал. Застигайки го и изравнявайки се с
него, жалбоподателят Н., забелявайки ги, ускорил скоростта си на движение, при което
органите на МПР не успели да го спрат и да извършат проверка.
Чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието „подаден сигнал за
спиране“, поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170 ал. 3 от
ЗДвП. Последната задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал
за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението,
че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след
което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото
от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с
описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните
превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да
бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.
За да е осъществен съставът на нарушението по чл. 103 от ЗДвП следва да е
подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е
предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да
3
не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно
или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите разпореждания.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява да е подаден
своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП,
вкл. от движещ се полицейски автомобил. Звуковият и светлинен сигнал не са сред
предвидените възможни варианти за спиране от контролния орган, тъй като звуковият
сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на
указано място. Светлинният сигнал не може да удостовери задължение за водач на
ППС да спре за проверка - този вид сигнал означава, че е в действие специален
автомобил, което задължава другите водачи на ППС да отбият и да създадат условия за
преминаване на този автомобил със специален режим на движение. Съгласно
действащата правна уредба, подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава
полицейският автомобил като автомобил със специален режим на движение. При
подаване на такъв сигнал възникват задължения за останалите водачи за осигуряване
на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл.
104, ал. 1 от ЗДвП), както и задължение за пешеходците да освободят платното за
движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички тези задължения са различни от тези,
възникващи при подаден сигнал за спиране по чл. 103 от ЗДвП. Следователно
подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на
движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. По
делото безспорно е установено, че по никакъв друг начин на жалбоподателя не е
подаван сигнал за спиране от полицейските служители.
Отделно от така изложеното съгласно чл.207 от Правилника за прилагане на
ЗДвП, сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез поС.но
светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!". По делото липсват данни да е бил
подаден точно такъв вид светлинен сигнал с поС.но светещ или мигащ надпис
"Полиция-Спри!". Също така по аргумент за противното подаването на светлинен и
звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специалния
режим на движение не съставлява сигнал за спиране и не вменява задължение на
водача за това.
Предвид изложеното по-горе неспирането на жалбоподателя при подадения
светлинен и звуков сигнал от органите на реда, а впоследствие и от движещия се
полицейски автомобил, не може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни
нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението.
В този смисъл е и практиката на АС-Хасково - Решение № 374 от 22.05.2023 г.
на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 179/2023 г. и др.
Ето защо съдът намира, че жалбоподателя не е осъществил състава на
4
вмененото му административно нарушение по чл.103 от ЗДвП и неправилно е
санкциониран на основание чл.175 ал.1, т.4 от ЗДвП чрез налагане на наказания глоба
от 200 лв. и лишаване право да управлява МПС за 6 месеца. Поради това НП следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане в тази насока, на
основание чл.63д от ЗАНН и чл.38 ал.2, вр. ал.1 от ЗА и чл.18, вр. чл.7 ал.2, т.1 от
Наредба №1 от 9.07.2004г., следва в тежест на АНО да се присъди в полза на
пълномощника адв.Д.А. дължимото му се адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът в
настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0271-000412 от 28.05.2024 година на
Началник Група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на Н. И. Н.,
ЕГН:********** от гр.Харманли, ...... за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” от 200 лв. и
„лишаване право да управлява МПС” за 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН и чл.38 ал.2, вр.
ал.1 от ЗА, да заплати на адвокат Д. Г. А., АК-Хасково, с адрес гр.Хасково, ул. ......
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5