№ 12107
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110133604 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени
установителни иска с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 228 ЗЕС и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „***“ ЕАД срещу
*** за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 63543/2022 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба, поправена с молба с вх.№ 185014/28.06.2023 г. ищецът
твърди, че на 17.07.2020 г. между него и ответника бил сключен договор за мобилни
услуги за мобилен номер *** с месечен абонамент в размер на 29,99 лева, със срок на
действие 24 месеца. Поддържа, че с оглед двугодишния абонамент, на абоната било
предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A20 e 32 GB Dual
Black с отстъпка от стандартната цена. Поради неизпълнение на от страна на абоната –
настоящ ответник да заплаща стойността на потребените и фактурирани услуги,
ищецът твърди, че договорът бил едностранно прекратен. Поддържа, че за периода от
20.10.2020 г. до 19.01.2021 г. потребените от абоната-ответник услуги възлизат на обща
стойност 44,48 лева, както следва: по фактура № **********/20.11.2020 г. - сумата от
43,48 лева с ДДС и по фактура № **********/20.12.2020 г. - сумата от 1,00 лев с ДДС.
Ищецът твърди още, че поради неизпълнение от страна на ответника по сключения
договор била начислена и неустойка в размер на 302,93 лева. Поради неплащане на
издадените фактури от страна на абоната, ищецът твърди, че подал в съда заявление по
1
чл.410 ГПК, но тъй като издадената заповед била връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови
претенции. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установеното по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от общо
44,48 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 20.10.2020 г. до 19.12.2020 г., за което са
издадени фактура № **********/20.11.2020 г. и фактура № **********/20.12.2020 г.,
както и сумата от 302,93 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от дата 17.07.2020 г. за мобилен номер ***. С исковата молба
не се претендирана законна лихва върху главниците, а единствено разноски в
заповедното и исковото производство.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от назначения по реда на чл.47, ал.5
ГПК особен представител се изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Излагат се доводи, че абонатът – настоящ ответник не е уведомен писмено за
просрочените задължения и не му е предоставен допълнителен срок за плащане така,
както изискват ОУ на ищцовото дружество. Поддържа се още, че ответникът не е
уведомен надлежно за едностранното прекратяване на договора, тъй като по делото не
са представени доказателства, че „последна покана за доброволно плащане“ е
достигнала до адресата. Сочи се, че в случая не са спазени изискванията на чл.87, ал.1,
изр.посредно ЗЗД - изявлението за прекратяване на договора да е направено писмено и
да е достигнало до адресата, поради което за ищеца не е възникнало право да
претендира сумите, предмет на заповедното и настоящото производство. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
В заповедното производство по ч.гр.д. № 63543/2022 г., приложено към
настоящото дело, са приети като доказателство договор за мобилни услуги между
„***” ЕАД и *** /с некоректно посочена фамилия „***“/ от 17.07.2020 г. (л.46-50 по
делото), с абонаментен план от 29,99 лева за срок от 24 месеца и мобилен апарат
Samsung Galaxy A20e 32 GB Dual Black на цена от 199,99 лева, при стандартна цена на
устройството – 509,90 лева. Съгласно гореописания договор, в случай на прекратяване
на договора преди изтичане на срока по вина или по инициатива на потребителя или
при нарушаване на задълженията му по този договор или други документи, свързани с
него, в това число приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта,
по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, но
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
2
месечните абонаменти. Посочено е още, че в допълнение към неустойката
потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на
договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според
условията на плана. Уговорено е още, че в случаите, в които е предоставено устройство
за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по друг предходно
подписан договор, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството в брой без абонамент, съгласно
ценовата листа към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг,
каквато съответства на оставащия срок на договора.
По делото са приложени и Общи условия на *** ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги /Изм. 12.04.2021 г./
По делото се приложени издадените през исковия период фактури.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.228
ЗЕС:
В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи, че между страните е
налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен
договор за процесните мобилни услуги; че ищецът е изпълнил задълженията си да
предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и
размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по
договора.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
Въпреки разпределената с доклада по делото доказателствена тежест, в хода на
производството ищецът не успя да проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил
изправна страна по договора за мобилни услуги, който факт е обуславящ за
дължимостта на исковите суми за месечни абонаменти и стойност на предоставени
мобилни услуги. В този смисъл по делото липсват доказателства, годни да установят
дали по силата на сключения договор за мобилни услуги операторът реално е
предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от
измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а
оттук - и дали са коректно фактурирани. Действително, в случая от страна на ответника
не оспорва сключването на договора, но се оспорва дължимостта на процесните суми.
Приложените по делото фактури, на които се позовава ищеца, са едностранно
изготвени, не са подписани от ответника, поради което доказателствената тежест за
предоставените далекосъобщителни услуги и начина на определяне на цената им се
3
носи от ищеца. Неизпълнението на това задължение води до настъпване на
неблагоприятни последици за последния.
Предвид гореизложеното съдът приема предявения установителен иск за сумата
от 44,48 лева за неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание по чл.422, ал.1, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи следните предпоставки:
че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на
валидно сключен договор за процесните мобилни услуги; наличие на неустоечно
съглашение за ангажиране отговорността на ответника при предсрочно прекратяване
на процесния договор по негова вина; настъпване на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника, както и конкретния размер на неустоечното вземане.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
Съдът намира, че в процесния договор са разграничени две хипотези, при които
за потребителя възниква задължение за заплащане на съответните неустойки –
предсрочно прекратяване по инициатива на потребителя, въз основа на взето от него
решение за това и предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя и
при неспазване на негови договорни задължения по договора за мобилни услуги или по
друг договор със същия мобилен оператор, тоест развалянето му от оператора.
Доколкото в процесната хипотеза ищцовото дружество претендира сумата като
неустойка поради неизпълнение на задълженията на ответника като потребител, то
съдът приема, че неустойката се претендира не поради едностранно предсрочно
прекратяване на договора по инициатива на потребителя, а заради прекратяване
поради негово виновно неизпълнение на задълженията му по договора. Тоест, касае се
за едностранно разваляне на договора от оператора при виновно неизпълнение на
задълженията на насрещната страна. Поради това при преценка дали процесния
договор е едностранно развален от „***” ЕАД (с предходно наименование „***” ЕАД)
следва да бъдат съобразни нормите на чл.87 ЗЗД.
Съгласно чл.87, ал.1, изр.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Изречение второ на посочената алинея предвижда, че предупреждението трябва да се
направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая се касае за
писмен договор, поради което изявлението за развалянето му, с което се предоставя
възможност за изпълнение в рамките на подходящ срок, следва да бъде направено
също в писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че изявлението за разваляне е
достигнало до ответника, пада върху ищеца и същият следва да установи това
обстоятелство при условията на пълно доказване. В случая ищецът не представя
4
каквито и да е доказателства, че е отправил предизвестие до потребителя, че му е
предоставил срок за доброволно изпълнение на задълженията му по договора.
Доколкото писмената форма на предупреждението по чл.87, ал.1, изр.1 ЗЗД е форма за
действителност на волеизявлението, при непредставянето на такова писмено изявление
като доказателство по делото, съдът следва да приеме, че такова не е изпращано и
следователно договорът не е развален по надлежния ред, поради което и неустойка не
се дължи поради липса на предпоставки за възникването и начисляването ѝ.
При горните съображения искът за сумата от 302,93 лева, представляваща
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът, но поради
липса на доказателства за направени такива /както в исковата, така и в заповедното
производство/, съдът не присъжда разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ж.к.** ***, сграда 6 против ***, ЕГН ********** обективно
съединени установителни искове, както следва: 1/ с правно основание по чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС – за признаване за установено, че ***, ЕГН
********** дължи на „***” ЕАД, ЕИК *** сумата от общо 44,48 лева, представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
за периода от 20.10.2020 г. до 19.12.2020 г., за което са издадени фактура №
**********/20.11.2020 г. и фактура № **********/20.12.2020 г., и 2/ с правно
основание по чл.422, ал.1, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че ***,
ЕГН ********** дължи на „***” ЕАД, ЕИК *** сумата от 302,93 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 17.07.2020 г. за
мобилен номер ***, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 63543/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5