Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.
Пазарджик, 30.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки районен съд гражданска
колегия в публичното заседание на петнадесети май , през две хиляди и
деветнадесета година , в
състав:
Председател: Николинка
Попова
при секретаря Р. Димитрова …………, като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 4548 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по повод исковата
молба на Стоян Филипов Марински в
качеството на пълномощник на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК: 12171807, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89Б, представлявано от Главен
изпълнителен директор Коста Христов Чолаков и изпълнителен директор Геерт Де
Кегел, със съдебен адрес:***, Адвокатско
дружество „Марински и Николова“, тел: 032/ 63-80-43 срещу АГЕНЦИЯ ПЪРНА
ИНФРАСТРУКТУРА – София, със съдебен
адрес ***, чрез своето подразделение – специализирано звено Областно управление
– Пазарджик, с адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул.“Александър Стамболийски“ № 20, представлявано от инж. М.Ш., в която се излагат обстоятелства, че съгласно Протокол за ПТП № 1585757/23.04.2014 година,
съставен от И.Д.И. - мл. автоконтрольор в Сектор „ПП", при ОД на МВР -
град Пазарджик, на 23.04.2014 година в 11,00 часа, на автомагистрала
„Тракия", км.63-300, в посока София, управляваният от водача И.С.С., ЕГН **********,***,
негова собственост, лек автомобил марка и модел „СУБАРУ ЛЕГАЦИ", с per. №
РА****, движейки се в активна лява пътна лента преминава през
препятствие върху пътното платно - автомобилно гърне, вследствие на което
настъпва ПТП с материални щети по управляваното от него МПС.
Твърди се,
че И.С.С. - водач и собственик на
автомобила е имал валидна застраховка „Каско" за този автомобил,
обективирана в застрахователна полица № 440117123000726 от 13.04.2017 г., която
е била със срок на действие от 14.04.2017 година до 13.04.2018 година. Твърди се , че
след като е
бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие с уведомление за щета №
44011211705597 от 24.07.2017 година, застрахователят е образувал преписка по
щета № 44011211705597. Повредите по автомобила и степените
на увреждане са констатирани с първоначален опис-заключение по щета: №44011211705597/24.07.2017 година от 24.07.2017 година,
както и калкулация на претенция
44011211705597/24.07.2017г., както следва:
Подмяна на детайли и материали на
стойност: 2016.49 лв, Труд за демонтаж и монтаж на
детайли: Всичко часове: 36,90 х 12.00 лева на час = 442,80 лв., Труд за
ремонт на детайли: Всичко часове: 14,20 х 12 лева на
час = 170,40 лв. Труд и материали за боядисване на
подменени и ремонтирани детайли: Боядисване:
Отделни детайли
Вид авто боя: Металик Доверен сервиз, Всичко часове: 9.00 х 12.00 лв. на час = 108.00 лв., Тониране на
боята : 1.00 х 12.00 лв. на час 12.00 лв., Допълнителен
труд: 120.00 лв. х 20.00 % = 24.00 лв., Разход боя: 1.000 х 250.00 лв. на литър = 250.00 лв., Допълнителни материали: 112.50 лв., Цена за ползване
на бояджийска камера - 15 лева; Всичко
боядисване: 521.50 лв.
Твърди се,
че на 18.08.2017 година „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД е издало възлагателно
писмо за извършване на ремонт. Ремонтът на автомобила е бил извършен в сервиз
„Аполо-13" ООД, като след извършването му автомобилът е предаден на
собственика му И.С.С., с приемо- предавателен протокол и е приет от същия без
забележки и възражения. За ремонта на автомобила е била издадена фактура №
********** от 19.09.2017 година от „ДЗИ - 03" ЕАД за сумата от 3056,65
лева с ДДС.
По повод
щетата на 13.10.2017 година е бил съставен и ликвидационен акт, в който
застрахователят е определил общият размер на обезщетението по щетата в размер
на 3056,65 лева. С нареждане за групово плащане от 16.10.2017 г. сумата от
3056,65 лева е била заплатена от „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД на
„Аполо-13" ООД - сервизът, отремонтирал автомобила.
Ищецът поддържа , че причината за настъпване на ПТП, е наличието
на несигнализирано препятствие на пътя - автомобилно гърне, вследствие на което
са настъпили материални щети по застрахованото по застраховка „Каско" МПС.
С погасяване
на задължението за заплащане на застрахователното обезщетение на застрахования,
застрахователят „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД е встъпил в правата на
застрахованото лице и има право да иска от причинителя на вредата пълното
възстановяване на изплатената сума. В конкретния случай, причинител на вредата
е АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА - СОФИЯ, чрез своето подразделение -
специализирано звено ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ - ПАЗАРДЖИК, с адрес за
призоваване: гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски" №20,
представлявано от инж. М.Ш., тъй като същата е собственик и стопанин на пътя,
на който е настъпило процесното ПТП и като такъв е длъжна да го поддържа,
ремонтира, както и да осигурява възможността за неговото безопасно ползване по
предназначение. Поддържа ,че АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА - СОФИЯ, чрез своето подразделение
- специализирано звено ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ - ПАЗАРДЖИК не е изпълнила
това свое законово задължение, не е упражнила необходимия контрол по отношение
на своите служители и/или наети от нея лица, които е следвало да се грижат за
общото добро състояние на пътната инфраструктура на пътя на на автомагистрала
„Тракия", км.63-300, в посока София. По тази причина следва да бъде
ангажирана отговорността на ответната Агенция да заплати на застрахователя
пълния размер на застрахователното обезщетение.
Твърди се,
че ищцовото дружество е изпратило на ответната Агенция, чрез нейното
подразделение - специализирано звено ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ - ПАЗАРДЖИК, с
адрес за призоваване: гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски" №20,
представлявано от инж. М.Ш., регресна покана с изх.№ 92-843/25.01.2018 г., с
която е дало 15-дневен срок за възстановяване на сумата в размер на 3071,65
лева от които 3056,65 лева - стойност на щетата и 15 лева ликвидационни
разходи. С отговор на ОПУ Пазарджик с изх.№ 334/07.02.2018 г. е отказано
плащането на сумата по конкретната щета, поради което за „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск,
тъй като това е единствената му възможност за защита правата и законните си
интереси. По тази причина върху главницата от 3056,65 лева се е натрупала и
мораторна лихва за забавено плащане, която също е дължима от ответника.
Във връзка с
изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да осъди АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА - СОФИЯ, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Македония" № 3, чрез своето подразделение - специализирано звено ОБЛАСТНО
ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ - ПАЗАРДЖИК, да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица", бул. „Витоша" №89Б, представлявано от Главен изпълнителен
директор Коста Христов Чолаков и Изпълнителен директор Геерт де Кегел, сумата
от общо 3123,01 лева от която, сумата от 3056,65
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от застрахователното събитие вреди от застрахования, причинени поради виновното
бездействие на ответника, както и сумата от 66,36 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане
върху главницата, считано от 14.02.2018 - датата, на която е изтекъл
предоставения с регресната покана 15-дневен срок за доброволно изплащане на
претенцията, до 02.05.2018 година, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените от ищцовото дружество разноски по
делото в настоящата инстанция. Представени са писмени
доказателства.Формулирани са доказателствени искания.
На основание чл. 131 от ГПК, в
законоустановения срок от ответната „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” чрез Областно пътно управление – Пазарджик,адрес:
гр. Пазарджик, ул. "Ал. Стамболийски" № 20, представлявано от
Директора - инж. М. Ангелова Ш., чрез пълномощник на АПИ : юрист, началник
отдел,ДО” Я.Г.Б. е постъпил писмен отговор, в който се излага становище в
следния смисъл:
Оспорва се като неоснователен изцяло
предявения иск, както по основание, така и по размер. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между
твърдяното пътно произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по
автомобила.Поддържа се , че не е установен по безспорен начин механизма на
осъществяване на 23.04.2017 г. на ПТП при движение по Автомагистрала Тракия,
км. 63+300, посока София. Твърди се , че номерът на застрахователната полица,
по силата на която ”ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е изплатил застрахователното
обезщетение е полица 440117123000726, а
в протокола за ПТП - официален документ,
както и в справката от Гаранционния фонд номер на полицата е BG 06
117001142269.
Гореизложеното поставя под съмнение наличието на ПТП и
правилното изплащане на застрахователната сума по него.
Не се установявало противоправно
поведение на АПИ, ОПУ - Пазарджик, изразяващо се в бездействие и неизпълнение
на задълженията по чл. 30, ал. 1 от ЗП, § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП за
поддържане на пътното платно на територията на републикански път и отстраняване
на повреди по него. Още по-малко, същото да е в причинна връзка е настъпилите
повреди по автомобила. Напротив, причината за увреждането по автомобила /според
ИМ/ е наличието на предмет на пътното платно /автомобилно гърне/, който явно е
изпаднал от предходно движещ се автомобил, а не дупка или друго локално
повреждане на пътната настилка. АПИ, ОПУ - Пазарджик полагала системни грижи за
поддържане на републиканските пътища.
Ако се приеме, че ПТП е станало в
светлата част на деня, 23.04.2017 г., 11.00 ч., то същото е непредвидимо,
внезапно и извънредно събитие, в резултат на което е настъпило ПТП, по
независещи от АПИ причини. Не следва
да се ангажира отговорност на АПИ, тъй като липсва виновно поведение от наша
страна. Водачът на МПС при избиране скоростта на движението е бил длъжен да се
съобрази със състоянието на пътя и на превозното средство, е конкретните
условия на видимост - ПТП е станало през деня, времето е било ясно, суха
асфалтова настилка, добра видимост. Трябвало е да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие /чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП/. Субективните действия
или бездействия на водача на автомобила при управлението му, също са създали
предпоставка и опасност за произшествието, тъй като времето е било ясно и
видимостта добра. АПИ, ОПУ - Пазарджик не е имала обективна, своевременна и
практическата възможност за незабавно отстраняване на случайно изпаднал предмет
от предходно превозно средство - автомобилно гърне. Следователно /дори да
приемем наличието на ПТП/ е налице сьпричиняване
от страна на шофьора за реализиране на процесното ПТП по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Практиката на ВС, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г.
е, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, /така и Решение № 290 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. №
15/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 54 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. №
3804/2015 г, III г. о., ГК и др.
Твърди се, че не се установяват по категоричен начин, както
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, така и размерите на препятствието и
факта, че твърдяните щети на МПС са именно в резултат на преминаването през
това препятствие. В уведомлението и декларацията за щета, както и в протокола
за ПТП не са описани характеристиките и размерите на „автомобилното гърне“,
през което е минал автомобила. Налице са явни несъответствия в 2 бр. описи на
щетите на МПС, подписани от един и същи представител на застрахователя -
Димитър Начев от 24.07.2017 г. и от 26.07.2017 г. В първия опис са отбелязани 5
увредени детайли, във втория опис - след два дни, вече са 16 увредени детайли,
повече от които за подмяна.
Твърди се, че ремонтът на лекия автомобил до Автосервиз:
„Аполо 13”ООД е извършен на 19.09.2017 г., видно от фактура №
**********/19.09.2017 г., тоест близо 5 месеца след предполагаемото ПТП -
твърде дълъг период, който поставя под съмнение връзката на претендираните щети
с твърдяното ПТП. Застрахователят
във възлагателно писмо до автосервиза, в т. 2 от забележка се отбелязва: „ДЗИ
Общо застраховане ЕАД признава ремонт на стойност до: 3056.65 лв. с включен
ДДС!“. Видно от фактура № **********/19.09.2017 г., издадена от автосервиз
„Аполо 13” ООД ремонтът е точно на същата сума за МПС с година на производство
2007 г.
Гореизложените обстоятелства определят
различен от твърдения в ИМ фактически състав на реализирано ПТП и
причинно-следствена връзка.
Освен това се заяввява , че поддържането
на процесния участък - Автомагистрала Тракия, км. 63+300, посока София е
възложено с договор за възлагане на обществена поръчка № РД - 38 - 17 от
01.09.2015 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София и
„Автомагистрали” ЕАД гр. София. Съгласно договора, на изпълнителя са възложени
дейностите по ремонт и поддържане в обхвата на автомагистралата от км 0+000 до
км 208+181 на АМ ’’Тракия”, където попада и процесния участък - Автомагистрала
Тракия, км. 63+300, посока София. Съгласно чл. 1 от горецитирания договор,
Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да изпълнява всички видове дейности
и работи, свързани с поддържането на участъка цитиран по-горе.
В тази връзка на основание чл. 219 ГПК
в производството по настоящото дело по искане на ответника е конституирано като трето лице помагач „АВТОМАГИСТРАЛИ“
ЕАД, ЕИК: ********* гр. София.Направено е искане да им бъдат присъдени
сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.Представени са писмени
доказателства.Формулирани са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от третото лице – помагач
„АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул.„Цар Борис
Ш“№215, ет.4, представлявано от изпълнителния директор Стоян Фьодоров Беличев,
чрез пълномощника Е.Г.З. - юрисконсулт, съдебен адрес:***, е
депозиран писмен отговор на исковата молба, предявена от ищеца „ДЗИ-Общо
Застраховане“ ЕАД, с който оспорват
изцяло предявения иск. Излагат и поддържат по същество същите възражения ,
иденчитни с тези заявени от подпомаганата страна. Моли се съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Направено е искане за присъждане на направените
съдебни разноски в настоящото производство, включително юрисконсултско
възнаграждение.Представени са писмени доказателства.
Съдът след като
взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази
становищата на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено
следното от фактическа
страна:
Предявеният иск е регресен иск на
платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в
резултат на виновно бездействие на служители на ответната Агенция “Пътна
инфраструктура” с правно
основание основание чл.49, във връзка с чл.50 от ЗЗД,
както и във връзка с чл. 410 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
От представените и неоспорени от
страните писмени доказателства се установява съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ Каско” между ищцовото
застрахователно дружество и пострадалия по отношение на увредения лек автомобил марка и модел „Субару Легаци „ с рег. № РА 0967 КВ със застрахователна полица № 440117123000726 /
13.04.2017 г. със срок на действие 14.04.2017
г. до 13.04.2018 г. и към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Безспорно при
излагане на обстоятелствата в исковата молба
в част от съдържанието са допуснати технически грешки относно твърдяната
дата на ПТП , които грешки са отстранени в останалата част от исковото
съдържание и са коригирани с нарочно изявление на процесуалния представител на
ищеца в открито съдебно заседание.
Видно от представеното копие от Протокол за ПТП № 1585757/23.04.2014
година, съставен от И.Д.И. - мл. автоконтрольор в Сектор „ПП", при ОД на
МВР - град Пазарджик, на 23.07 .2017 година в
11,00 часа, на автомагистрала „Тракия", км.63-300, в посока София,
управляваният от водача И.С.С., ЕГН **********,*** лек автомобил марка и модел „СУБАРУ ЛЕГАЦИ",
с per. № РА****, движейки се в активна лява пътна лента преминава през
препятствие върху пътното платно - автомобилно гърне, вследствие на което
настъпва ПТП с материални щети по управляваното от него МПС.
Установява се безспорно, че след като е бил
уведомен за настъпване на застрахователното събитие с уведомление за щета №
44011211705597 от 24.07.2017 година, застрахователят е образувал преписка по
щета № 44011211705597. Повредите по автомобила и степените
на увреждане са констатирани с първоначален опис-заключение по щета: №44011211705597/24.07.2017 година от
24.07.2017 година,
както и калкулация на претенция
44011211705597/24.07.2017г..
На 18.08.2017 година „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД е издало
възлагателно писмо за извършване на ремонт, като този
ремонт на автомобила е бил извършен
в сервиз „Аполо-13" ООД. Слез отремонтирането автомобилът е предаден на собственика му И.С.С., с приемо-
предавателен протокол и е приет от същия без забележки и възражения. За ремонта
на автомобила е била издадена фактура № ********** от 19.09.2017 година от „ДЗИ
- 03" ЕАД за сумата от 3056,65 лева с ДДС.
С нареждане
за групово плащане от 16.10.2017 г. сумата от 3056,65 лева е била заплатена от
„ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД на „Аполо-13" ООД - сервизът,
отремонтирал автомобила. Същото обстоятелство безспорно се
установява и от заключението на компететно изготвената и неоспорена от страните
съдебно- икономическа експертиза.
Няма данни, както и твърдения,
ответникът в настоящото производство да
е заплатил тази сума на застрахователя.
Правото на застрахователя по
застраховка “Автокаско” да иска от третото лице, причинило повредата на
застрахованата вещ е регресно право.
Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които
застрахования има срещу причинителят на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.410 ал.1 от КЗ. За да се ангажира тази отговорност,
следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между
противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се
твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Агенция “Пътна инфраструктура”,
гр.София по чл.49 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при
или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на
свои работници или служители, на които е възложил работа. Безспорно по делото
от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че на 23.07.2017 г. е
настъпило ПТП с материални щети в резултат от попадане на процесния автомобил
на препятствие върху пътното платно -
автомобилно гърне на автомагистрала
„Тракия „ см. 63-300 в посока София.
Протоколът за ПТП съставлява официален
свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща за съда доказателствена сила, относно
фактите, осъществили се от или в
присъствието на съответното длъжностно лице. В частта относно механизма на
настъпилото ПТП, той не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като
произшествието не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило
акта.
В настоящия случай протоколът
е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието и
не е оспорен. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а
именно наличието на препятствие върху пътното платно /обозначено на скицата в протокола/ и
наличието на щети по автомобила, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило
факти, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради
което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила.
От ангажираните в хода на настоящото
производство писмени и гласни
доказателства не може да се приеме, че в протоколът за ПТП, в частта относно
механизма на настъпването му, са удостоверени неверени обстоятелства. Напротив
- по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетеля И.С.С.. Същият твърди, че е управлявал пострадалото МПС , като се движел по магистралата с разрешена
скорост от 120,00 лв. При движението си достигнал до участък , в който трябвало
да изпревари движещия се пред него автомобил ,тъй като водъчът който карал
автомобила след него започнал да го притеснява отзад. При предприетата маневра
скоростта му била около 135 км.ч. , като твърди , че има точни показания , тъй
като в своя автомобил е имал записващо устройство. Точно в лявото платно за
изпреварване по средата се намирало
автомобилно гърне – дълго около половин метър
и високо около 30 см., като от двете му страни стърчали изкривени тръби.
Всичко се случило много бързо. Манавайки през този обект, колата му се повредила и поради това водъчът отбил вдясно. Твърди ,
че самото произшествие се случило на виадукт и затова отбил автомобила след
като преминал през този виадукт. Почти всичко било счупено – скоростна кутия ,
резервоар, корите на автомобила. Свидителят твърди, че пънните полицаи
пристигнали в рамките на няколко минути, тъй като се намирали наблизо.
Полицаите се върнали по платното и намерили гърнето , след което съставили
протокола за ПТП. По делото като свидетел е разпитан и И.И. - длъжностното лице съставило протокола
, който обаче твърди, че няма ясен спомен на ПТП , като действително не оспорва , че си спомня за
такъв случай с автомобилно гърне , но не може да е карегоричен за кой автомобил
става дума.
Съдът, съобразявайки
нормата на чл. 172 ГПК, след анализ на показанията и съпоставката им с
останалите събрани доказателства, счита, че същите следва да бъдат ценени, тъй
като са ясни, непротиворечиви, последователни и отразяват лични впечатления.Доказателствената
сила на тези показания не се опровергават от други събрани в настоящото производство
доказателства.
С оглед на тези данни по
делото съдът приема, че обстоятелствата
относно механизма на настъпване на ПТП-то са правилно отразени. Изискване за
по-пълно и точно отразяване на механизма на ПТП не може да се постави, тъй като
в повечето случаи това предполага ползването на специални знания, респективно
назначаването на експертиза за това.
В същото време ответникът
не установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в
причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да
установи при условията на пълно и главно доказване.
По делото е прието и не е
оспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло. След подробна обосновка, експертът е дал категорично становище, че от
техническа гледна точка, при осъществяване на на описания пътен индидент е възможно
да бъдат увредени именно частите
и деталите , за които ищцовото дружество е заплатило застрахователно
обезщетение. Вещото лице счита, че е налице причинно- следствена връзка между описания механизъм на ПТП и настъпилите увреждания на автомобила.
Вещото лице е приело , че стойността на
врожените при ремонта на автомобила нови
части / без труд / с включен ДДС към датата на ПТП е определената в представената по делото
калкулация и фактура № **********/ 19.09.2017 г. е 2236,99 лв. , а сумата необходима за
ремонта е тази посочена в същата фактура – 3056,65 лв. На въпроса предотвратим
ли е бил удара с водача на лекия автомобил , вещото лице поддържа, че
произшествието е било предотвратимо при движение с по-ниска скорост – в рамките
на тази зона , спазване на дистанция
между процесния автомобил и
движещия се преди него от около 65 м. за
скорост 135 км.ч. и непредприемане на
изпреварване под „ натиск „ от заднодвижещ се автомобил.
С
оглед на така събраните по делото
доказателства, които не са оспорени от страните, съдът приема за доказано по
делото, че причината за настъпването на процесното пътно-транспортно
произшествие, при което е бил увреден застрахования при ищеца автомобил, е
намиращото се на пътя подвижно препятствие -
автомобилно гърне. Въз основа на констатациите, отразени от
актосъставителя в съставения протокол за ПТП,както и на събраните гласни
доказателства и заколючението на СТЕ съдът приема, че в случая е налице случайно
събитие. В случая се касае за подвижно препятствие, за което няма данни колко
време е престояло на пътното платно. Подвижното препятствие представлява автомобилно
гърне , от автомобил който не е установен. То не е част от пътното платно
/каквато е например шахтата/, нито е част от пътните съоръжения и
принадлежности, които подлежат на непрекъснат контрол от лицата, които
ги стопанисват или поддържат. В конкретния случай, няма данни за подаден сигнал
от водачи на движещите се по магистралата моторни превозни средства за
наличието на това препятствие на платното за движение и съответно няма проявено
след сигнал бездействие. Данните по делото са, че към момента на пътния
инцидент, движението по магистралата е било интензивно и че автомобилното гърне
се е появило внезапно на пътя. В тази
насока, освен протокола за ПТП, е и отразеното в искането за оценка на щетите
от собственика на застрахования автомобил, а именно, че причинита за настъпване
на ПТП е паднал метален предмет в
лентата за движение.Застрахователят –ищец не е оспорил отразеното в това
искане, а напротив въз основа на него и процесния протокол за ПТП е изплатил
застрахователното обезщетение.
По
изложените съображения за наличието на случайно събитие и без да обсъжда
въпросите, чия е била отговорността да поддържа и почиства автомагистралата към
правнорелевантния период от време и било ли е проявено бездействие или не,
съдът приема, че искът е неоснователен и ще следва да се отхвърли изцяло в
претендирания с исковата молба размер от 3056,65 лв.
Неоснователен,
поради обусловеността си от главния иск, се явява и искът за мораторни лихви
върху главницата от 66,36 лева и за претендирания период от 14.02.2018 год. до 02.05.2018
год. , ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата
молба в съда.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора
при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, разноски следва
да се присъдят в полза на ответника . Направено е съответно искане, представен
е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер
на: 100,00 лв. заплатен депозит за вещо лице и 448,61 лв.
юрисконсултско възнаграждение или общо в размер на 548,61 лв. На
основание чл. 78 ал.10 ГПК на третото
лице помагач не се присъждат разноски.
Водим от изложеното
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК: 12171807, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89Б, представлявано от Главен
изпълнителен директор Коста Христов Чолаков и изпълнителен директор Геерт Де
Кегел, със съдебен адрес:***, Адвокатско
дружество „Марински и Николова“, тел: ****** срещу
АГЕНЦИЯ ПЪРНА ИНФРАСТРУКТУРА – София,
със съдебен адрес ***, чрез своето подразделение – специализирано звено
Областно управление – Пазарджик, с адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.“Александър
Стамболийски“ № 20, представлявано от инж. М.Ш. искове с правно
основание чл.410 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.49 от ЗЗД и чл. 50 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 3056,65 лева – представляваща регресно
вземане на основание чл.410 ал.1 от КЗ за изплатеното от
застрахователя обезщетение на собственика на увреденото МПС при ПТП на
автомагистрала Тракия на 23.07.2017 г. , ведно с мораторна
лихва за забава в размер на 66,36 лв. считано
от 14.02.2018 г. до 02.05.2018 г. и законната
лихва от датата на завеждане на иска – 04.05.2018 г. до
окончателното изплащане , като неоснователни.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК: 12171807, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89Б, представлявано от Главен
изпълнителен директор Коста Христов Чолаков и изпълнителен директор Геерт Де
Кегел, със съдебен адрес:***, Адвокатско
дружество „Марински и Николова“, тел: 032/ 63-80-43 да заплати на АГЕНЦИЯ ПЪРНА ИНФРАСТРУКТУРА – София, със съдебен адрес ***, чрез своето
подразделение – специализирано звено Областно управление – Пазарджик, с
адрес на управление: гр. Пазарджик,
ул.“Александър Стамболийски“ № 20, представлявано от инж. М.Ш. сторените по
делото разноски в размер на 548,61
лв.
Пориздоството е с участието на трето лице помагач на
страната на ответника - „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр.
София, бул.„Цар Борис Ш“№215, ет.4, представлявано от изпълнителния директор
Стоян Фьодоров Беличев, чрез пълномощника Е.Г.З. - юрисконсулт, съдебен адрес:***.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: