Определение по дело №475/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата.

Образувано е по искане за спиране изпълнението на предписание от Заповед №24-0271-000080 от 22.05.2024 год. на П. И. К. – полицай в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, с която е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП. Искането за спиране е заявено в жалба до Административен съд – Стара Загора, подадена от Н. У. З. от гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото адв. Г. Г. против посочената заповед за налагане на принудителна административна мярка.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

О. А. съд – Стара Загора се иска спиране на Заповед №24-0271-000080 от 22.05.2024 год. на П. И. К. – полицай в РУ Харманли при ОД на МВР – Хасково, с която е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП. Заповедта е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия GA №14524 от 22.05.2024 год., в който от фактическа страна административният орган е приел, че на 21.05.2024 год. Н. У. З. като водач на лек автомобил – Джип, с рег. №FH-607-FD, нейна собственост в 23.10 ч, в град Харманли по бул.“България“ до магазин Yettel в посока север към [улица], управлява МПС и отказва да бъде извършена проверка с тест за наркотични упойващи вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Drug Test 5000 с фабр. №ARKF-0022. На водача е издаден талон за изследване с номер 116778, като тя желае да даде кръв и урина за химико-токсикологично изследване.

Със Заповед №24-0271-000080/22.05.2024 год., издадена от П. И. К. – полицай в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В искането се твърди, че от изпълнението на заповедта ще произтекат значителни вреди, тъй е медицинско лице и ежедневно пътува с лекия си автомобил до местоработата си. Работела също така на нощни смени, когато не е налице друга възможност за транспорт освен с автомобил, като твръди също така, че не притежава други автомобили.

От така приетата за установена фактическа обстановка съда достигна до следните изводи от правно естество:

Съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, издаден по реда на чл.172, т.2а от ЗДвП, по който ред и издаден и оспореният административен акт. Закона за движението по пътищата не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което е приложима нормата на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност

Съдът счита искането за спиране на изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ по чл.172, т.1, б.”б” от ЗДвП е неоснователно.

За да допусне предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК и тяхното съществуване не следва да се доказват от органа. Жалбоподателят следва да докаже наличието на някоя от посочените в същия чл.60, ал.1 от АПК предпоставки, но в своя полза. В резултат на което по отношение на него да е налице защитим по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК личен интерес, противопоставим и с по-голяма тежест от презумирания от законодателя интерес. Съдът намира поради което, че жалбоподателката не е доказал, че за него е налице интерес, противопоставим на презумирания от законодателя в чл.60, ал.1 от АПК, като не е доказало вероятното настъпване на значителна материална вреда или трудно-поправима вреда в своя патримониум. Не е доказано, че осъществяваната от жалбоподателката работа предполага управлението на автомобил, като в жалбата оплакванинята са изложени бланкетно, без да са приложени каквито и да е било доказателства, които да доказват такава нужда. Прекратяването на регистрацията на МПС, предвидено в хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, цели преустановяването на извършеното административно нарушение. Изложените в жалбата доводи не са подкрепени с каквито и да е било доказателства – доказано е само че е завършила медицина със специалност – гериатричен специалист, но не са приложени доказателства за сключен трудов договор, нито за мястото на изпълнение на задълженията като медицинско лице, нито за наличие на нощни смени и т.н.

Воден от гореизложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, Административен съд – Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. У. З. от гр. Стара Загора за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №24-0271-000080 от 22.05.2024 год. на П. И. К. – полицай РУ Харманли при ОД на МВР – Хасково, с която е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, като неоснователно.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването на страните.