Решение по дело №1552/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 910
Дата: 11 декември 2019 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20192330101552
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                           Р Е Ш Е Н И Е

№ 910/11.12.2019г.                                             11.12.2019 година                            град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                            ХV - ти граждански състав

На 03.12                                                                                                    2019 година 

В публично заседание в следния състав:                                                

   

Председател: Марина Христова

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело № 1552 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по  искова молба и уточнение на „АСВ“ЕАД, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника В.И.И., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. ***/2019 г. на ЯРС, а именно – 4872, 38 лв. – главница, 408,02 лв. – възнаградителна лихва, 288,08 лв. – обезщетение за забава, както и законната лихва, както и евентуален иск  за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4 872, 38  лв., представляваща непогасена падежирала главница , 408, 02 лв. – договорна лихва и 368, 17 лв. –обезщетение за забава, в едно със законната лихва от датата на исковата молба.

В исковата молба се посочва, че  на 20.02.2017 год. между праводателя на ищеца и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредитодателят предоставил на ответника по посочена банкова сметка ***., като страните уговорили да бъде върната сумата от 5427, 61 лв., която  да включва сборът от чистата стойност на кредита, 150 лв. – такса за разглеждане и 277, 61 лв. застрахователна премия. Общата сума ответникът се задължил да погаси на 48 месечни погасителни вноски. Ответникът била запознат с ОУ – неразделна част към договора, както и удостоверил, че й е предоставена пълен обем преддоговорна и договорна информация на стандартна бланка. На осн. чл. 12,ал.2б, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 05.11.2018 год. Уведомление за предсрочната изискуемост било изпратено до длъжника.

На 20.04.2018 год. бил сключен индивидуален договор за прехвърляне на вземанията между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“АЕД и ищеца, по силата на който ищецът придобил вземането по процесния кредит срещу ответника. Ищцовото дружество по силата на изрично пълномощно уведомило длъжника по чл. 99 от ЗЗД, чрез двукратно изпращане на уведомления.

В условията на евентуалност ищецът предявява против ответника осъдителни искове за посочени суми. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.

В депозирания отговор назначения на ответницата особен представел оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че между ищеца и цедента не бил сключен валиден договор за цесия, който да е надлежно съобщен на длъжника, за което излага съображения. Освен това не били налице доказателства предсрочната изискуемост на кредита да е съобщена на кредитополучателя преди подаване на заявлението. По отношение на евентуалните осъдителни искове се сочи, че липсват данни сумата по кредита да е изплатена на кредитополучателя, уведомлението за цесия да му е връчено, както и да му е съобщена настъпилата предсрочна изискуемост. Иска се отхвърляне на претенциите.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.

Ответникът се представлява от особен представител, чрез който оспорва претенцията.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. ***/2019 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. Т.к. последният е бил уведомена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

По делото е представено копие от договор за потребителски паричен кредит от 20.02.2017 год., по силата на който кредитодателя „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД е предал на заемателят по посочена сметка сумата от 5000 лв., като с договора страните са уговорили заемът да се погаси на 48 месечни вноски от по 140,65 лв., при фиксиран лихвен процент от 10,99 %, ГПР, еднократна застрахователна премия, както и уговорен общ размер на всички плащания – 6 751, 09 лв. Приложени са и ОУ към договора, приети и неоспорени от заемателя, погасителен план,декларация за приемане на застраховане, ОУ към същата.

Представено е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 20.12.2016 год., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД“АД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по договори за потребителски парични и стокови кредити, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия. Представен е индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 20.04.2018 год., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера съгласно рамков договор от 20.12.2016 год. портфолио от необсужвани вземания  в период по-дълъг от 180 дни, описани в приложение 1 към договора. По силата на чл. 3.2 цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците по чл. 99 от ЗЗД, за  което цедентът се задължава да му предостави в 3 – дневен срок писмено пълномощно.  Цесията е потвърдена на същата дата.На л.17/21 в цитираното по-горе Приложение 1 фигурира вземането срещу ответника по процесния договор за кредит № ***.

Представено е и  както и уговореното в договора пълномощно , по силата на което „АСВ“ ЕАД е упълномощена да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на цедента всички длъжници по всички вземания, прехвърлени с договор от 20.12.2016 год., включително и прехвърлени с договор от 20.04.2018 год.

Представено е и уведомително писмо изх.№ ***/*** от 16.05.2018 год. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит.На гърба на същото кредиторът е изразил волята си относно настъпване предсрочна изискуемост на кредита. Видно от приложените писмени доказателства пратката е изпратена на посочения в договора за кредит адрес на заемателя и е непотърсена от получател.Същото уведомление /за цесия и предсрочна изискуемост/ е изпратено до ответника и на 09.10.2018 год., като същият не е открит на адреса. Направен е опит уведомлението да бъде връчено и чрез ЧСИ.

По делото е назначено и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че кредиторът е превел чистата стойност на кредита в размер на 5000 лв. на 20.02.2017 год. По кредита са погасени изцяло общо 6 вноски.Определило е размерът на непогасените суми за посочени периоди, включително обезщетението за забава.

Съдът кредитира експертизата с доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание   чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД, евентуално съединен с иск  с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД.

По иска  с правно основание чл. 422 ГПК.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.

Според съда безспорно се установи по делото, че праводателят на ищеца и ответника  са били във валидни облигационни отношение по повод сключен  договор за потребителски паричен кредит. Получаването на сумата по уговорения в договора начин се установява от приетата ССЕ, включително от факта, че ответникът е заплатил част от уговорените вноски.

Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен валиден договор за цесия от 20.12.2016 год. и последващ такъв от 20.04.2018 год., който е надлежно съобщен на длъжника. За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Трайна и безпротивореичва е съдебната практика, че за да се счита достигнало уведомлението до длъжника, кредиторът следва да е положил дължимата грижа за откриване на длъжника, каквато в процесния случай е налице, предвид обстоятелството, че пратката неколкократно е изпратена на посочения в договора за кредит адрес- Решение №40/17.06.2015 г. по т.д.№ 601 по описа за 2014г. на ВКС. 

На следващо място, според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид  като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право.  Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба  е приложено  уведомително писмо , изходящо от цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента и адресирано до ответника, с което е уведомен за извършената цесия, като препис от това уведомление , ведно с препис от исковата молба са връчени на особения представител на ответника  в хода на процеса. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.

В случая връчването на уведомлението за цесията ведно с препис от исковата молба на особения представител на ответника е произвело материалноправно действие, поради особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на чл.45 от ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител", без да разграничава представителната власт на представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во т.о. - че връчването на материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. 

Без значение за горното обстоятелство е правното основание на предявеният иск, т.е. дали същият е осъдителен или иск по чл. 422 ГПК.В горния смисъл е и практиката на ЯОС, обективирана в решение от 10.10.2017 год. по в.гр.д.  №270 / 2017 г. и др. 

            Следващото възражение в отговора касае липсата на уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Действително в най- новата практика на ВКС
е прието, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД, уредена в нормата на чл.71 от ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление, което обаче следва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. В процесния случай освен, че са настъпили обективните предпоставки за предсрочна изискуемост предвидени в договора за кредит, както беше посочено по – горе кредиторът е положил дължимата грижа за откриване на длъжника, изпращайки му уведомления освен по пощата и чрез ЧСИ.  

            В обобщение, съдът намира претенцията за основателна. Размерът на претенциите е безспорно установен от приетата и неоспорена ССЕ. С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира иска за основателен и доказан до размера на сумите посочени в ССЕ , а именно – 4872, 38 лв. – главница, 334, 07 лв. – договорна лихва  и 131, 62 лв. – обезщетение за забава.За горниците в частта относно исковете за лихви, претенциите следва да бъдат отхвърлени, предвид характера на производството и невъзможността съдът да посъди нещо повече или различно от поисканото от ищеца.

            Предвид уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по заявената евентуална претенция.

Съгласно ТР 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в намален размер, предвид частичното отхвърляне на исковете или 155, 96  лв.

На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 1020, 17 лв. – заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от гореизложеното, Я Р С

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.И., ЕГН **********, че дължи на «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2019 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 4872, 38    лв. -главница,334, 07 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.09.2017 г. до 20.04.2018  год., 131, 62 лв. – обезщетение за забава за периода 21.09.2017  год. до 04.02.2019 год., ведно със законна лихва от  датата на подаване на заявлението – 04.02.2019 г. до окончателното изплащане, като претенцията за възнаградителна лихва за горницата над 334, 07 лв. до пълния предявен размер от 408, 02 лв. и за обезщетение за забава за горницата над 131, 62 лв. до пълния предявен размер от 288, 08 лв., като неоснователни – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА В.И.И., ЕГН ********** да заплати  на «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 155, 96 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 1020, 17 лв. – разноски за настоящата иснтанция.

           

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: