№ 19
гр. ****, 02.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на втори март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Частно наказателно
дело № 20224150200035 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл. 244, ал. 5 НПК.
С постановление за спиране на нак. пр. от 14.02.2022 г. на ТО – гр.
Свищов към ВТРП е било спряно нак. пр. по ДП № 53/2022 г. на РУ – гр.
Свищов (пр. № 1278/2022 г. на СвРП), на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК и чл. 161, ал. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1 НК.
Съображенията за това на ТО – гр. Свищов към ВТРП са, че се касае за
престъпление от частен, а не от общ характер, при което ДП следвало да
бъде спряно, като на пострадалият било указано, че в шест месечен срок
можел да подаде тъжба до съда.
Срещу това постановление е подадена частна жалба от Д.И. Б., ЕГН:
**********, с. ***, общ. ****, ул., ****“ № 5, в която се навеждат доводи за
негова неправилност, тъй като от събраните на този етап доказателства и
доказателствени средства на ДП позволявали да се направи обосновано
заключение, че е извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12, във вр.
с чл. 130 НК, което не е от частен, но от общ характер. Моли Свищовския
районен съд (СвРС) да отмени обжалваното постановление и да върне делото
на ТО – гр. Свищов към ВТРП за продължаване съдебно-следствените
действия по процесното ДП.
С оглед на събраните в ДП доказателства и доказателствени средства,
СвРС намира от фактическа страна следното:
Вечерта на 22.05.2020 г. в с. *** около 21:30 ч. св. А.Ц., който е
охранител в частна охранителна фирма „ПСГ“, макар и в момент да не бил
служебно ангажиран, се отзовал на повикване по личния си телефон на свой
познат – св. П.Г., който стопанисвал селския хранителен магазин. Последният
съобщил на първия, че предполагал, че имало опасност да се извърши кражба
в магазина му, понеже се била задействала мобилна аларма. Двамата се
уговорили да се срещат пред магазина и след като сторили това, установили,
че там няма нищо нередно.
А.Ц. и П.Г. решили да обходят района и се натъкнали на св. А.А. и св.
1
П. Б.; помежду им възникнало спречкване и последните двама се опитали да
избягат. Свидетелят А.Ц. искал да задържи св. П. Б., считайки, че същият е
участвал в извършването на (мнимата) кражба. Б. се измъкнал, но Ц. задържал
връхната му горна дреха – анцуг, за да я „изследва“ за отпечатъци във вр. с
привидната кражба. С оглед на възникналите междуособици св. А. и св. Б.
продължили да бягат и по-късно се скрили в дома на последния.
Всичко това било забелязано от св. Д.Б. (брат на св. П. Б.). Той запитал
св. А.Ц. и св. П.Г. защо преследват брат му, св. П. Б., и св. А.А.. Свистелите
А.Ц. и П.Г. обяснили на св. Д.Б., че ги подозират в кражба и продължи ли по
пътя си. Свидетелят Д.Б. тръгнал след тях, като светел върху им с фенерче.
Това афектирало св. Ц., който помолил св. Д.Б. да престане, но Б. продължил,
пир което Ц. му ударил юмрук по лявата страна на Л.то.
От правна страна СвРС споделя изцяло изводите на ТО – гр. Свищов
към ВТРП, поради което би било излишно да ги преповтаря тук, но вместо
това, препращайки към мотивите на прокуратурата, районният съд следва да
се ограничи да изложи следното:
В случая няма каквито и да било данни за извършено престъпление
от общ характер – чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12, във вр. с чл. 130 НК. Напротив, по
делото се установя обосновано предположение за престъпление по чл. 130,
ал. 1 НК, което е от частен характер по арг. от чл. 161, ал. 1 НК. Това е така,
защото, от една страна, св. А.Ц. нито е бил служебно ангажиран на
22.05.2020 г. около 21:30 ч. като частен охранител, нито пък е действал по
повод на своята служба: той (св. А.Ц.) се е явил на помощ на приятеля си св.
П.Г., действайки в качеството си на съвестен граждани. Впрочем за св. Д.Б.
отсъстват каквито и да било доказателства да е участвал в „мнимата кражба“
от магазина, за да се приеме, че св. Ц. е действал по отношение на него като
„длъжностно Л.“, било то и по повод на работа. От друга страна, не се
установяват и доказателства за хулигански мотив за извършване процесното
деяние: леката телесна повреда е нанеса по повод на лично сблъскване между
св. А.Ц. и св. Д.Б. във вр. със светене с фенерче; Ц. е помолил Б. да не свети,
който не се е отзовал на тази молба, поради което – правомерно или не – това
не е предмет на настоящето дело – Ц. му е нанесъл удар с юмрук.
С оглед на изложеното правилно ТО – гр. Свищов към ВТРП е спряла
настоящето ДП на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6
НПК и чл. 161, ал. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1 НК, тъй като по делото липсват
данни за извършено престъпление от общ характер. Прочее обжалваното
постановление следва да бъде потвърдено, а частна жалба – оставена без
уважение. Само в допълнение се налага да се изтъкне, че в останалата си част
на процесната жалба се развиват доводи по същество на наказателното
производство, които на този етап от процеса не биха могли да бъдат
разгледани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 244, ал. 5 НПК, Свищовският
районен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление за спиране на нак. пр. от 14.02.2022 г.
на ТО – гр. Свищов към ВТРП е било спряно нак. пр. по ДП № 53/2022 г. на
РУ – гр. Свищов на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6
НПК и чл. 161, ал. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1 НК.
ВРЪЩА делото на ТО – гр. Свищов към ВТРП.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
3