№ 157
гр. С.З., 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20235501000098 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение № 15 от 12.01.2023 г., постановено по гр.д. №
3434/2021г. по описа на Районен съд – К., с което е признато за установено, че
В. С. М., дължи на „Е.“ ЕАД, по издадената по ч.гр.д. №1574/2021 г., по описа
на Районен съд- К. Заповед за изпълнение на парично задължение № 306
/21.05.2021 г. сумите: 1227,44лв., представляващи стойността на
консумираната електрическа енергия за периода от 19.11.2020 г. до 18.02.2021
г.; 37.53 лв., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва за периода от 09.01.2021 г. до 19.05.2021 г.; законна лихва
върху сумата 1227,44 лв. от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 20.05.21 г., до окончателното изплащане на
задължението и В. С. М. е осъден да заплати на „Е.“ ЕАД направените
разноски.
Въззивникът, чрез особения си представител обжалва изцяло
първоинстанционното решение, като се излагат съображения за неправилност
и незаконосъобразност. Посочена е съдебна практика. Твърди се, че не е
възникнало договорно правоотношение за доставка и ползване на ел. енергия.
Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да се отхвърлят
1
предявените искове.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Е.“ ЕАД, с
който въззиваемия взема становище по наведените в жалбата оплаквания.
Моли да се потвърди решението.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1,предл.1-во ЗЗД.
Ищецът „Е.“ ЕАД моли съда да признае за установено, че В. С. М.
дължи на „Е.“ ЕАД сумите: 1227,44лв., представляващи стойността на
консумираната в обекта на потребителя електрическа енергия за периода от
19.11.20 г. до 18.02.21 г.; обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва за периода от 09.01.21 г. до 19.05.21 г., възлизаща
на 37.53 лв.; законна лихва върху горепосочената главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
20.05.21 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира да му
бъдат присъдени направените разноски в исковото производство и в
производството по ч.гр.д. № 1574/2021 г.
Ответникът В. С. М., в срока по чл. 131 ГПК чрез особения
представител адв. Св. Д., АК-С.З. взема становище, че предявените искове са
допустими, но изцяло неоснователни.
Видно от приложеното ч.гр.д. №1574/2021 г. по описа на Районен съд -
К., е издадена Заповед № 306/21.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение, съгласно която В. С. М., следва да заплати на „Е.“ ЕАД, сумите:
1 227, 44лв. главница; 37,53лв. обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законна лихва за периода от 09.01.2021 г. до
19.05.2021 г.; законна лихва върху главницата от 20.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 75,30лв. разноски, от които
25,30 лв.държавна такса, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за вземане
произтичащо от цена на ел.енергия, доставена за периода от 19.11.2020 г. до
18.02.2021 г. по партидата на В. С. М., с кл. №**********, за обект на
потребление с. П., общ. Г., ***, с ИТН:2162798.
2
За обект с ИТН:2162798 и място на потребление с. П., общ.Г., ***, с
получател на доставката М. В. С. са представени фактура
124346538923.12.2020 г. за отчетен период 19.11.2020 г. – 18.12.2020 г. на
стойност 495,30 лв., фактура № **********/23.01.2021 г. на стойност 1016,50
лв., от които 521,20 лв. за отчетен период 19.12.2020 г.- 18.01.2021 г. и 495 лв.
задължения за минал период; фактура № **********/ 23.02.2021 г. на
стойност 1227,44 лв., от които 210,94 лв. за отчетен период 19.01.2021 г. –
18.02.2021 г. и 1016,50 лв. задължения за минал период и трите адресирани до
ответника В. С. М..
Видно от представеното удостоверение за наследници изх.
№89/21.11.2016 г., издадено от Кметство с. П., Община Г. С.Й.Г. е починал на
03.12.1994 г., В. С. М. с постоянен адрес с. П., общ. Г., *** е син на
починалия, М. В. М. е брат на В. С. М., данни за съществуването на лице на
име М. В. С. по делото няма.
Представени са Заявление-декларация от 28.11.2016 г. за започване
продажба на ел. енергия подадено от В. С. М. за обект къща с ИТН 2162798 в
с. П., ***.
Подписана декларация за достъп до мрежата от В. С. М. от 28.11.2016
г., с която ответникът декларира необходимост от достъп до мрежата за
постоянно захранване за обект – къща.
По делото е представена двустранно подписана Спогодба между ищеца
и В. С. М. от 28.11.2016 г., от която е видно, че клиентът В. С. М. не
притежава клиентски номер, съсобственик е на присъединения към
разпределителната мрежа обект, находящ се с. П., общ. Г., *** на основание
придобита идеална част от собствеността на С.Й.Г., реално ще ползва и
управлява обекта, респективно ще консумира доставяната в него ел. енергия и
ще бъде обвързан с всички задължения произтичащи от доставката, Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.“ ЕАД.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи :
Съгласно чл. 92 ЗЕ страни по сделката с електрическа енергия са
дружеството краен снабдител на електрическа енергия и краен клиент. В
случая не е спорно, че ищецът е доставчик (краен снабдител) на електрическа
енергия и свързаните с нея услуги на територията, в която се намира обектът.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, а публикуваните
общи условия влизат в сила за клиентите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, ако не са
договорили различни условия от общите.
За да са налице отношения на покупко-продажба на електрическа
енергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор.
Видно от разпоредбата на чл. 98в ЗЕ отношенията между страните възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството "клиент" по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ,
където е посочено, че "краен клиент" е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване.
В случая е безспорно, че се касае за доставка на електрическа енергия за
битови нужди и следователно ответникът следва да има качеството на битов
потребител/клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на
чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ тези потребители ползват електрическа енергия за
ползваните от тях имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа
за ниско напрежение.
Въззивният съд намира, че представената по делото двустранно
подписана Спогодба между „Е.“ ЕАД и В. С. М. от 28.11.2016 г., съдържа
признание от страна на ответника, че е съсобственик на присъединения към
разпределителната мрежа обект, находящ се с. П., общ. Г., *** на основание
придобита идеална част от собствеността на С.Й.Г.. Следователно В. С. М. е
изразил воля, че ще консумира доставяната в него електроенергия и
съответно ще заплаща нейната стойност. В този смисъл, направените
възражения от страна на особения представител, че ответникът не е титуляр
на правото на собственост са неоснователни.
С оглед изложеното следва да се приеме, че за процесния период В. С.
М. има качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, респ.
на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 41б от ДР на ЗЕ. Ето
защо съдът счита, че от събраните по делото доказателства може да бъде
4
направен категоричен и безспорен извод, че между страните в настоящото
производство съществува правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия през процесния период, поради
което предявените искове са основателни и доказани.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото В. С. М. следва да заплати на „Е.“ ЕАД
направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ и възнаграждение за особен представител в
размер на 426, 49 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 12.01.2023 г., постановено по гр.д.
№ 3434/2021г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН ********** с адрес: с. П., общ. Г., обл. С.З.,
*** да заплати на „Е. ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
П.*** направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ и възнаграждение за особен представител в
размер на 426, 49 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5