Решение по дело №210/2024 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 126
Дата: 27 юни 2024 г.
Съдия: Янко Новаков Новаков
Дело: 20242000500210
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Бургас, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело
№ 20242000500210 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Гражданско дело № 20232100101063/2023 г. на Окръжен съд –
Бургас е образувано по иска на К. Х. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Б. ап.
десен, със съдебен адрес гр. Б. – адв. К. А. против ЗД „Б.“ АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., със съдебен адрес Я. – адв. Г. Д. за
заплащане на обезщетение по чл. 432 от Кодекса за застраховането в размер
на 30000 лева за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени
вследствие на телесни увреждания, получени при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 21.06.2021 г. в гр. Б.“, предизвикано от С. М. Г. с
ЕГН **********, с адрес с. И., община К. при управление на лек автомобил
„Хонда“ с рег. № *** (застрахован при ответното дружество по договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“), ведно със
законната лихва, считано от 07.12.2021 г. до окончателно изплащане.
Водачката на застрахования автомобил С. Г. е била конституирана
като трето лице – помагач на ответника.
С Решение № 180 от 20.02.2024 г. по цитираното гр. д. №
20232100101063/2023 г. окръжният съд е уважил иска частично като е
присъдил главница от 4500 лева ведно с лихви от 07.12.2022г. и се е
произнесъл и по дължимите такси и разноски.
1
Решението е обжалвано и от двете страни.
Въззивната жалба на ищцата е против решението в отхвърлителната
му част – над присъдения размер на главницата от 4500 лева до горницата от
30000 лева ведно със съответните лихви от 07.12.2022 г. В жалбата са развити
доводи за неправилност на съдебния акт, които се свеждат до следното:
Присъденото обезщетение било занижено. Размерът му не
съответствал на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната
съдебна практика.
Необосновани били изводите за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, която бил блъсната от застрахования
автомобил докато управлявала велосипед. Водачката на автомобила
нарушила правилата на чл. 5, ал. 2, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т.
2, б. „б“ от ЗДвП като се движела с превишена скорост и не проявила
дължимото внимание към поведението на пострадалата велосипедистка. Тя не
реагирала при навлизането на велосипеда в пътното платно, въпреки че е
имала пряка видимост. Освен това напуснала местопроизшествието без да
окаже помощ на пострадалата. Последната не допуснала нарушения по ЗДвП.
Тя носела светлоотразителна жилетка и се движела пред автомобила вдясно
от пътното платно, близо до бордюра. Непосредствено преди инцидента
предприела завой наляво, което сигнализирала с ръка. Велосипедът бил
снабден с изискуемите по закон светлоотразители.
Претендираните вреди били доказани посредством изслушаната
съдебномедицинска експертиза, представената медицинска документация и
показанията на разпитаните свидетели.
Ищцата получила счупване на лъчевата кост на дясната ръка като
оздравителният процес продължил над 3-4 месеца. Стигнало са до
усложнение поради допълнително получена травма на палеца на ръката,
затрудняваща движението му, което налагало ново сериозно лечение.
Ответникът ЗД „Б.“ АД е обжалвал решението в осъдителната му
част по следните съображения:
Нямало основание за ангажиране на отговорността му по чл. 432 от
КЗ, защото липсвало противоправно поведение на водачката на
застрахованото МПС. Образуваното досъдебно наказателно производство
било прекратено поради липса на извършено престъпление. Инцидентът
настъпил изцяло по вина на ищцата, която при управление на велосипеда си
извършила непозволено пристрояване в лентата за движение на автомобила,
пресичайки непрекъсната разделителна линия и то без да подаде
своевременен предупредителен сигнал. Тя сама се блъснала в задната дясна
част на колата. Механизмът на ПТП бил изяснен от изслушаната
2
автотехническа експертиза.
И двете жалби са надлежно оспорени от насрещните страни.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбите с определение от 16.05.2024 г.
По същество съдът съобразява следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено при
изяснена фактическа обстановка. Механизмът на пътнотранспортното
произшествие е изяснен от изслушаната автотехническа експертиза (основно
и допълнително заключение):
На 21.06.2021 г. около 07:50 часа ищцата К. П. пътувала велосипед в
гр. Бургас, по ул. „Одрин“. Придвижвала се в участъка между фабрика
„Победа“ и завод „Спартак“. Времето било слънчево и сухо. Имало отлична
видимост. Пътят бил с две насрещни ленти за движение, разделени с
непрекъсната маркировка. Трафикът бил интензивен. Ищцата заемала дясната
част от нейната лента. Наближавайки спирка на градския транспорт, където
имало автобус с пътници, ищцата внезапно предприела завой наляво с цел да
премине от другата страна на улицата. Пресичането на това място било
забранено. Едва след като започнала маневрата, ищцата подала сигнал с ръка,
но в този момент се ударила в задната дясна врата на наближаващия зад нея
лек автомобил „Хонда CR-V“ с рег. № ***, управляван от третото лице –
помагач С. Г. със скорост около 64 км/ч (при ограничение от 50 км/ч). В
резултат на сблъсъка ищцата паднала от велосипеда като получила телесни
увреждания, описани по-долу. Според вещото лице водачката Г. е имала
възможност своевременно да възприеме велосипедистката като опасност и да
предотврати инцидента с незначително отклонение на колата си, без да
навлиза в лентата за насрещно движение. Тя обаче не проявила нужното
внимание. Продължила пътуването си, без да дава вид, че осъзнава случилото
се. Ищцата П. пък предприела изключително рискована и късно
сигнализирана непозволена маневра за ляв завой, без изобщо да се убеди, че
около нея няма движещи се МПС.
Инцидентът е разследван по приложеното ДП № 298/2021г. на ІІ РУ
на МВР – Бургас. Тъй като не било установено поведението на водачката С. Г.
да покрива състав на престъпление против транспорта, наказателното
производство е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК с
постановление от 19.07.2022 г. на РП – Бургас.
Независимо от това, при така изяснената фактическа обстановка
следва да се приеме, че поведението на С. Г. представлява граждански деликт
по чл. 45 от ЗЗД. Тя е нарушила плавилата за движение като управлявала
МПС с превишена и несъобразена скорост, без нужната концентрация. Няма
3
спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника ЗД
„Б.“ АД. Застрахователят отговаря за вредите на основание чл. 432 от КЗ вр.
чл. 45 от ЗЗД. Претенция по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ е била предявена на
07.12.2022 г. (виж молбата на л. 32 от делото на ОС).
С оглед предявеното възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и
гореописания механизъм на ПТП, настоящият състав приема, че и двете
участнички в пътния инцидент имат равен принос за увреждането. Вярно е, че
велосипедистката е била по-уязвимата страна, но в случая тя сама се е
поставила в опасност. Затова приетата от първата инстанция степен на
съпричиняване от пострадалата следва да бъде коригирана от 70 % на 50 %.
Видно от заключението на вещото лице по изслушаната медицинска
експертиза, ищцата е получила вътреставна фрактура на дисталната част на
дясната лъчева кост със значителна дислокация, налагаща по-продължително
лечение. Имала и кръвонасядания по левия клепач, десния устен ъгъл, както и
навяхване на лявата лакетна става, последиците от които преодоляла за около
15 дни.
Фрактурата на дясната ръка (в областта на китката) наложила
гипсова имобилизация за 40 дни и последваща рехабилитация. При такова
увреждане поначало се налагало възстановяване в рамките на 3-4 месеца. На
ищцата обаче бил предписан отпуск по болест за двумесечен период (62
дни). След това тя се върнала на работа като хигиенист. По-късно получила
скъсване на дългото екстензорно сухожилие на десния палец. Според вещото
лице – медик фрактурата на лъчевата кост може да се разглежда като основна
причина за травмата на сухожилието. Последната подлежала на оперативно
лечение, което още не било извършено.
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите – В. П. –
очевидец на пътния инцидент, Л.П. – съпруг на ищцата и Ф. Г. – нейна
приятелка. Последните двама говорят за трудностите и неудобствата,
изпитвани от пострадалата по време на възстановителния период. Те са в
рамките на обичайните. Разбираемо е, че ищцата е изпитвала силни болки,
имала е ограничени движения и нужда от помощ, за да се храни и обслужва.
Свидетелските показания са коментирани подробно в мотивите на
първоинстанционното решение.
След цялостен анализ на събраните доказателства настоящият състав
приема, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди с оглед критериите по чл. 52 от ЗЗД възлиза на 24000
лева. След прилагане на приетата степен на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД компенсацията следва да се редуцира до 12000 лева.
4
Изложеното обосновава отмяна на първоинстанционното решение в
частта относно отхвърлянето на иска над размера на главницата от 4500 лева
до горницата от 12000 лева ведно със съответната законна лихва от 07.12.2022
г. Вместо това следва да се постанови уважаване на претенцията в тази част.
При този резултат присъденото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗА на процесуалния представител на ищцата за първоинстанционното
разглеждане на делото следва да се увеличи от 750 лева на 1220 лева.
Възложените в тежест на ответника държавна такса за първата
инстанция и разноски за вещи лица следва да увеличат съответно от 180 лева
на 480 лева и от 150,77 лева на 482,04 лева. Присъденото адвокатско
възнаграждение в полза на ответника следва да се намали от 3162 лева на
2232 лева.
В останалата част решението следва да се потвърди.
По разноските за въззивното разглеждане на делото:
На процесуалния представител на ищцата съдът определя
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 3050 лева. Съобразно
постановения резултат, в тежест на ответника следва да се възложи част от
възнаграждението – 1220 лева.
Държавната такса от 90 лева по жалбата на ответника остава за
негова сметка. Предвид частичното уважаване на жалбата на ищцата,
ответникът дължи държавна такса в размер на 150 лева.
Ответникът е платил адвокатски хонорар от 4250 лева. С оглед
постановения резултат ищцата следва да възстанови част от тази разноски –
2520 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 180 от 20.02.2024 г. по гражданско дело №
20232100101063 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Бургас в следните
части: (1) В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на К. Х. П. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б. ап. десен, със съдебен адрес гр. Б. – адв. К. А.
против ЗД „Б.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., със
съдебен адрес Я. – адв. Г. Д. за заплащане на обезщетение по чл. 432 от
Кодекса за застраховането за неимуществени вреди (болки и страдания),
претърпени вследствие на телесни увреждания, получени при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.06.2021 г. в гр. Б.“,
предизвикано от третото лице – помагач С. М. Г. с ЕГН **********, с адрес
5
с. И., община К. при управление на лек автомобил „Хонда“ с рег. № ***
(застрахован при ответното дружество по договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“) над размера на присъдената
главница от 4500 лева до горницата от 12000 лева, ведно със законната лихва
върху тази част от главницата считано от 07.12.2022 г. до окончателно
изплащане; (2) В ЧАСТТА относно присъдените такси и разноски.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., със съдебен адрес Я. – адв. Г. Д. да заплати на К. Х. П. с
ЕГН **********, с адрес гр. Б. ап. десен, със съдебен адрес гр. Б. – адв. К. А.
допълнително сумата от 7500 (седем хиляди и петстотин) лева,
представляваща разликата между присъдения с обжалваното решение размер
на обезщетението за неимуществени вреди от 4500 лева и дължимия размер
на обезщетението от 12000 лева, ведно със законната лихва считано от
07.12.2022 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., със съдебен адрес Я. – адв. Г. Д. да заплати на К. С. А. –
адвокат от АК – Бургас с адрес гр. Б., офис 1, сумата от 1220 (хиляда двеста
и двадесет) лева, представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата за процесуално представителство на ищцата К. Х. П. пред
първата инстанция, както и сумата от 1220 (хиляда двеста и двадесет) лева,
представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за
процесуално представителство на ищцата К. Х. П. пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА К. Х. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Б. ап. десен, със
съдебен адрес гр. Б. – адв. К. А. да заплати на ЗД „Б.“ АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., със съдебен адрес Я. – адв. Г. Д.
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 2232
(две хиляди двеста тридесет и два) лева, както и разноски пред въззивната
инстанция в размер на 2520 (две хиляди петстотин и двадесет) лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., със съдебен адрес Я. – адв. Г. Д. да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева, както
и разноски за експертизи в размер на 482,04 лева (четиристотин осемдесет и
два лева и четири стотинки).
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., със съдебен адрес Я. – адв. Г. Д. да заплати по сметка на
Бургаския апелативен съд държавна такса в размер на 150 (сто и петдесет)
лева.
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 180 от 20.02.2024 г. по гражданско
дело № 20232100101063 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Бургас В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7