Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…
13.1.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Мая Стоименова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 7817 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предмет на разглеждане е предявен иск с
правно основание чл. 226 ал.1 от Кодекс за застраховането - КЗ (отм.) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Ищецът Г.А.Р. твърди, че на 05.03.2015 г.
е пострадал при ПТП, настъпило в гр. Пловдив, на кръстовището между ул. „П. ***.
Твърди се в нарушение на правилата за движение Д.Ш., като водач на л.а. „Пежо“
с рег. № *******, да е навлязъл в кръстовището с бул. „Васил Априлов“ и е
реализирал ПТП с напускащия в този момент кръстовището велосипедист Г.Р.. В
резултат на инцидента на ищеца са причинени увреждания: контузия на главата,
придружено със сътресение на мозъка, счупване на черепната основа, травматична
роптура на лявата тъпанчева мембрана, ленеарна фрактура на ляв мастоид,
хематосинус мастидалис синистра. Ищецът имал непрекъснат световъртеж,
нестабилна походка, повръщане. Изпитвал силна болка в главата и в лявото ухо.
Станал напрегнат, неспокоен, раздразнителен и избухлив. Затворил се в себе си и
отказал да общува с околните. Имал проблеми със съня. До днес изпитва главоболие,
изтръпване на крайниците, болка в ухото. Гражданската отговорност на водача на
л.а. „Пежо“ с рег. № ******* към датата на процесното ПТП се твърди да е била
застрахована от ответното дружество. Ищецът претендира заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на деликта в размер на 26000 лв., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 05.03.2015 г. до окончателното им
изплащане.
В отговор на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск. Твърди виновен за увреждането да е ищецът, който не е
изпълнил задължението си да се движи възможно най-вдясно по платното за
движение докато управлява велосипед. Ищецът се е движел в насрещно платно движение
и е навлязъл в кръстовище на забраняващ
сигнал на нормално работеща светлинна уредба. Водачът на лекия автомобил няма
вина за процесния инцидент. Евентуално твърдят горните факти да са съпричинили
вредоносния резултат до степен не по-малка от 80%. Посочват, че претенцията е в
прекомерен размер. Възстановяването на ищеца е в рамките на 2-3 месеца, като
търпените болки и страдания са за период не по-дълъг от 1-2 месеца. Няма
доказателства за твърдяната промяна в психологическото състояние и предприетите
мерки за тяхното лечение.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че на
05.03.2015 г., около 12:10 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Васил
Априлов“ с ул. „П. Шилев“ е настъпило ПТП между товарен автомобил „Пежо Ескорт“
с рег. № *******, управляван от Д.Б.Ш. и Г.Р., управлявал велосипед.
За установяване механизма на ПТП по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.Б.Ш.. Свидетелят
сочи, че през март 2015 г. е управлявал л.а. „Пежо“ в гр. Пловдив, по булевард
с две ленти в посока за движение. Движел се е в лявата лента. Навлязъл е в
кръстовището след КАТ на зелен сигнал на сфетофарна уредба и след около 30-40
м. е преминал велосипедист, когото водачът на автомобила забелязал с
периферното си зрение. Набил спирачки и спрял за около 3-4 м. Свидетелят
посочва, че това е платното за движение перпендикулярно на движение на
автомобила и не е очаквал да идва превозно средство или човек. Велосипедистът
се ударил в десен калник до фара. Велосипедистът паднал до калника. Когато
шофьорът излязъл видял велосипедиста и велодсипеда на земята с лице към калника
на микробуса. Велосипедистът споделил на свидетеля, че му „изпуснали
спирачките“. Повикали КАТ и линейка. Не знае какво е било движението на
велосипедиста по бул. „Васил Априлов“ – дали по пътното платно, мисли, че не е
имало велоалея.
С постановление по пр. пр. № 2199/2015 г.
на РП гр. Пловдив образуваното досъдебно производство е прекратено на основание
чл. 199 НПК – поради противоправно поведение на пострадалото лице и навлизане в
кръстовището на червен светлинен сигнал на светофарна уредба.
Анализирайки събрания доказателствен
материал (писмени, веществени – видеозапис, и гласни доказателства) вещото лице
инж. Г. в приетата и неоспорена Съдебно автотехническа експертиза достига до
следните изводи: мястото на удара се намира по дължина на пътното платно на ул.
„П. Шилев на около 4-5 м. след началото на пътното платно и по широчина – на
около 4-5 м. вляво от десния край на платното за движение. Ударът е в
кръстовището на двете улици. Като най-вероятен механизъм на ПТП инж. Г.
посочва: при движение на товарен автомобил „Пежо“, приближавайки към
кръстовището с бул. „Васил Априлов“ сфетофарната уредба е била с разрешителен
сигнал за него и той е навлязъл в кръстовището със скорост на движение около 30
км/ч. от лявата пътна лента с посока направо към срещуположния бул. „Дунав“. По
същото време ищецът Г.Р. е управлявал велосипед в лявата пътна лента на лявото
обособено пътно платно на бул. „В. Априлов“ в посока към кръстовището с ул. „П.
Шилев“, което се явява движение в насрещно пътно платно със скорост не
по-висока от 12 км/ч. Велосипедът е навлязъл в кръстовището при забранителен
сигнал за движещите се по булеварда по двете пътни платна от двете посоки към
кръстовището, без да намали скоростта. Водачът на автомобила е възприел
периферно движещия се велосипед, когато е бил на около 11,78 км. от мястото на
удара и е задействал спирачната уредба на автомобилът. Той е приведен в режим на
ефективно спиране. Независимо от действията на водача е настъпил сблъсък между
двамата участника в кръстовището на място, като ударът за автомобила е челен с
предна дясна част в зоната на десен фар и десен калник, а за велосипеда –
страничен ексцентричен по предно колело. От удара велосипедът и велосипедистът
са отблъснати и отхвърлени надясно и напред и са паднали на асфалта. Тялото на
велосипедиста се е отделило от велосипеда и е паднало напред и надясно. Автомобилът
е изминал още около 4 м. и е спрял в кръстовището с предна част, насочена към
ул. „Дунав“. Според експерта перпендикулярното разположение на велосипеда
спрямо посоката на движение на автомобила е напълно непрофесионално и
неочаквано за автомобилиста, поради което той до определен момент не е
наблюдавал тези пътни ленти на бул. „В. Априлов“. За водача на автомобила
ударът е бил непредотвратим чрез своевременно екстрено спиране. Скоростта на
движение на автомобила, при която не би настъпил сблъсък, е не по-висока от 22
км/ч. На кръстовището няма препятствия за видимостта на двамата участника в ПТП
по направление на движението им. Взаимната видимост на двамата водачи един към
друг при приближаването им към кръстовището е била не по-малка от 32,68 м. Вещото
лице подчертава, че велосипедистът се е движел в насрещното за него движение по
бул. „Васил Априлов“. Велосипедистът е имал обективна възможност да възприеме
приближаващия към кръстовището автомобил, когато автомобилът е отстоял на около
7-8 метра от пътното платно на бул. „Васил Априлов“. При задействане на
спирачната уредба в този момент за него ударът е бил непредотвратим.
За установяване на претърпените от ищеца
болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеляР.Г.Р., син на ищеца. Свидетелят сочи, че при посещение в болница в
деня на инцидента баща му не бил в съзнание, три дни свидетелят само охкал,
искал вода, оплаквал се от болки в главата. Не можел да става сама. Свидетелят
го придружавал до тоалетна. В дома си разчитал на помощта на свидетеля и на
своята съпруга, продължавал да се оплаква от болки в главата и от световъртеж.
След две седмици се оплакал, че от ухото му тече гной, постъпил в УНГ клиника
за седмица. Към момента продължава да се оплаква от световъртежи и болки в
ухото. След инцидента ищецът се променил, страхувал се да излиза сам на
улицата, да кара колело.
По делото е приета Съдебномедицинска
експертиза, изготвена от д-р П.П.. Експертът посочва, че в резултат на процесното
ПТП ищецът е получил травматични увреждания: мозъчна контузия лека степен,
контузия на главата и тялото, счупване на основата на черепа в областта на
средна черепна ямка вляво, линейно счупване на лява петромастоидна област на
слепоочната кост, кръвотечение от левия външен ушен проход. Мозъчната контузия
е най-интензивна първата седмица след травмата. Възстановителния период е в
рамките на шест месеца до една година. В допълнителното заключение д-р П.
отбелязва, че получените увреждания са нарушили комфорта на живот на Г.Р. за
период до три месеца, през който постепенно е намаляла интензивността на
главоболието и световъртежа под въздействие на предписаните медикаменти и
лечебно-охранителен режим. При проведен личен преглед вещото лице констатира,
че ищецът е в добро общо състояние, ясно съзнание, контактен и адекватен.
Съобщил е за главоболие със „стягащ“ характер. Това главоболие според експерта
не може да се свърже еднозначно с претърпяната мозъчна контузия. То е подобно
на мигренозното или тензионното главоболие. Стягащият характер на главоболието
има невротичен характер. Двустранното звукоприемно намаление на слуха при ищеца
се дължи най-вероятно на възрастови промени в кортиевия орган, който преработва
слуховата информация. Намаленото звукопроводно на слуха за лявото ухо е
последствие от счупването на средната черепна ямка и създава за ищеца
затруднения в комуникацията. В УНГ клиника на УМБАЛСМ „Св. Г.“ гр. Пловдив е
проведено оперативно лечение на ищеца за стеноза на канала на левия външен
слухов проход месец след инцидента. Това е било необходимо за по-бързото
възстановяване на ищеца. Лечебният и възстановителен период за ищеца е
приключил. В неврологичният статус е налице нестабилност при пробата на Ромберг
и двустранно намаление на слуха, като дългосрочната прогноза е благоприятна.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът приема, че в
срока на действие на задължителната застраховка „ГО” е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск по нея.
Събраните по делото доказателства не установяват противоправно поведение от
страна на застрахования водач на т.а. „Пежо“. Същият е навлязъл в кръстовището
за движение на ул. „П. *** на зелен сигнал на сфетофарна уредба, движейки се
със съобразена скорост от около 30 км/ч. На свой ред ищецът е нарушил
разпоредбата на чл. 80, т. 2 ЗДвП, задължаваща го да се движи в платното за
движение попътно на посоката на движение, в крайна дясна лента. Събраните по
делото доказателства установяват, че ищецът се е движел в платното за движение
на насрещно движещите се автомобили и по тази причина не е могъл да възприеме
червения сигнал на сфетофарната уредба за превозните средства на ул. „Васил
Априлов“. Водачът на лекия автомобил не е бил длъжен и не е следвало да очаква
внезапната поява на участник в движението, самоволно нарушил правилата за
движение и навлязъл в кръстовището на ул. „П. *** към момент, когато това е
било забранено. Подобно поведение е обяснимо с показанията на свидетеля за
споделеното от страна на пострадалия, че спирачките на велосипеда не работели
към момента на инцидента и той не е могъл да предотврати настъпването му. Не се
касае за съществуваща ситуация към момента на навлизане в кръстовището, която
автомобилистът е бил длъжен и е следвало да съобрази. Ето защо при липса на
противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил безпредметно се
явява изследването на останалите елементи от фактическия състав, евентуално
обуславящи отговорност на ответното дружество. В този смисъл неоснователни са
наведените твърдения за противоправност чрез нарушение на правилата на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 50а ЗДвП.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски има ответната страна,
като сторените разноски за първоинстанционното разглеждане на делото са в общ
размер на 600 лв., в това число депозит за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение. Внесеният депозит за свидетел не е изплатен и подлежи на
връщане.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.Р. срещу „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ******иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 26000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в следствие на ПТП, настъпило на 05.03.2015
г. в резултат на виновно противоправно поведение на водач на товарен автомобил
„Пежо“ с рег. № *******.
ОСЪЖДА Г.А.Р., ЕГН ********** да заплати на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ******на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в
размер на 600 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: