№ 743
гр. Бл. , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500056 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 407 ГПК.
Образувано е по частна жалба от СТ. ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес с.
Г.Бр., община Кр., обл. Бл., чрез адв. Е.П. Я. от АК Бл., с адрес: гр. Разлог, ул.
„Бяла река“ № 14 срещу Разпореждане № 909266/30.11.2020 г. на Районен съд
– Бл., постановено по гр. д. № 2768 по описа на съда за 2019 г., с което
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на СТ. ИВ. Б., с
което се искана основание чл.404, т. 1 предл. 4 от ГПК да бъде издаден
изпълнителен лист за сумата от 3000.00 /три хиляди/ лева представляваща
неустойка поради неизпълнението на задълженията от страна на СТ. ЛЮБ.
Й., поети със съдебна спогодба, материализирана в протокол от открито
съдебно заседание проведено на 09.09.2020 година и одобрена с Определение
№ 907150/09.09.2020 година, постановено по гр.д. № 2768/2019 година по
описа на Районен съд – Бл., както и сторените в производството по издаване
на изпълнителния лист разноски.
Излага съображения, че не е доволен от разпореждане № 909266 от
30.11.2020 година постановено по гр.д, № 2768/2019 година, молбата ми за
издаване на изпълнителен лист за сумата в размер на 3000,00 лева,
представляваща неустойка поради неизпълнението на задълженията от страна
на СТ. ЛЮБ. Й., поети със съдебна спогодба, материализирана в протокол от
открито съдебно заседание, проведено на 09.09.2020 година и одобрена с
Определение № 907150/09.09.2020 година постановено по гр.д. № 2768/2019
година по описа на Районен съд- Бл., както и искането ми за издаване на
изпълнителен лист за разноските в производството по издаване на
изпълнителен лист.Изтъква, че обжалваното разпореждане е неправилно.
1
Атакуваното разпореждане е постановено в нарушение на материалния закон.
Излага, че за да постанови своето определение, съдът е приел, че в хода на
гр.д. № 2768/2019 година по описа на Районен съд - Бл. е била постигната
съдебна спогодба, която е била одобрена от съда с протоколно определение
№ 907150/09.09.2020 година постановено по гр.д. № 2768/2019 година по
описа на Районен съд – Бл.. Сочи, че съдът е приел, че съдебната спогодба
има характер на договор, потвърден от съда по висящо дело, с който се
разрешавало със сила на пресъдено нещо правния спор или част от него и по
този начин съдът се десезирал от разглеждането на делото, като спогодбата
имала сила на съдебно решение. Приел е, че в съдебната спогодба можело да
бъде сключена единствено и само за предмета на спора, но не и за уреждане
на други отношения между страните и същата формирала сила на пресъдено
нещо единствено относно предмета на спора, на съдебното производство.
Сочи ,че първоинстанционният съд е приел, че е допустимо постигането на
спогодба, чийто предмет е по-широк от предмета на делото, какъвто е и
настоящия случай да се задължи ответника да отговаря за неизпълнението на
спогодбата. Като е приел, че в случая се иска издаване на изпълнителен лист
за уговорена в спогодбата неустойка, която според съда не е предмет на
делото, като уговорената неустойка съдебната спогодба не представлявала
част от спогодбата, за която да е налице сила на пресъдено нещо.
По отношение на претендираните с молбата суми, представляващи
разноски в производството по издаване на изпълнителен лист, съдът бил
приел в мотивите на разпореждането, че същите не следвало да бъдат
присъждани в производството по издаване на изпълнителен лист, а да бъдат
претендирани по реда на чл. 79, ал. 1 от НК. Посочва се ,че тези доводи на
съда са неправилни. Изтъква, че съдебната спогодба представлява потвърден
от съда договор между страните по висящо дело, с който те уреждат със сила
на пресъдено нещо изцяло или отчасти правния спор, като десезират съда и
слагат край на делото в рамките на постигнатата съдебна спогодба. Съдебната
спогодба включвала в себе си правните последици на двустранен възмезден
договор, с който страните по висящо пред съда гражданско дело чрез взаимни
отстъпки прекратяват изцяло или отчасти правния спор, предмет на делото.
Сочи, че за да бъде действителна съдебната спогодба, при постигането й
страните следва единствено да притежават правото да се разпореждат със
спорното право. Със съдебната спогодба двете страни в гражданското
производството взаимно се задължавали да считат, че правното положение
между тях е такова, каквото го прогласява съдебната спогодба, като се
въздържат занапред от всякакво негово оспорване. Изтъква, че тези
задължения се установяват от правоустановяващото и декларативно действие
на съдебната спогодба. Дори и взаимоотношенията на страните по спорното
право да са били различни, то те се считат за такива, каквито са посочени в
съдебната спогодба след сключването й и одобряването й от съда по реда на
чл. 234 от ГПК. С постановяване на определението за одобряване на
съдебната спогодба, съдът приемал същата за законосъобразна, в
съответствие с материалния закон и добрите нрави. Това определение по
своята същност представлявало охранителен акт, който се постановявал по
2
искане и на двете страни, за да се даде правно значение и правна важност на
съдебната спогодба. Навежда, че като се има предвид посоченото по-горе
относно същността на съдебната спогодба, то постигането на същата винаги
представлявало абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на искане
за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 404, ал. 1 от ГПК.
Постигнатата съдебна спогодба пред български съдилища е посочено като
предложение четвърто в чл. 404, т. 1 от ГПК представлявало основание,
титул, въз основа на който следвало да бъде издаден изпълнител лист, било то
за цялото вземане по същата или за част от уговореното между страните в
гражданското производство вземане. Посочва, че съдът неправилно е приел,
че в частта, в която съдебната спогодба предвижда неустойка за
неизпълнение на задълженията по същата, тя не представлявала годен титул
за издаване на изпълнителен лист поради липсата на сила на пресъдено нещо
в тази й част. Изтъква се, че както е посочено в мотивите на съдебното
решение, според цитираната съдебна практика, предметът на силата на
пресъдено нещо, с която съдебната спогодба се ползвала, съвпадала с
предмета на правния спор. Затова неустойката, уговорена със съдебната
спогодба като обезпечение на поетите със съдебната спогодба задължения, не
се смятала установена със сила на пресъдено нещо и можело да бъде
оспорвана. Сочи се ,че това е и приетото разбиране в учебника - „Българско
гражданско процесуално право” девето преработено и допълнено издание от
издателство „Сиела Норма” АД, страница 493. Въпреки това счита
становището на съда за неправилно относно съждението, че към настоящия
момент съдебната спогодба в тази й част не представлявала годен титул за
издаване на изпълнителен лист. Сочи, че както е посочено в учебника, то
силата на пресъдено нещо на съдебната спогодба не е налице единствено и
само по отношение на постигнатата спогодба извън предмета на делото и то
единствено и само по отношение на единия от елементите на силата на
пресъдено нещо, а именно непрерашаемост на спора.Изтъква се, че със
съдебното определение на основание чл. 234, ал. I от ГПК, с което се
одобрява постигнатата спогодба, съдът, който го е постановил е извършил
проверка на законосъобразността на спогодбата и непротиворечието й с
добрите нрави. Тази спогодба се считала за валиден титул на изпълнение,
приравнен на съдебното решение. По изцяло одобрената с определението на
съда спогодба можело да бъде издаден изпълнителен лист, като съдът не
следвало да следи дали постигнатото между страните съгласие относно
клаузите на спогодбата са били предявени с исковата молба или не. Посочва
се ,че силата на пресъдено нещо ще се отнася единствено и само до
пререшаемостта на спора, по който е било постигнато съгласие и сключена
съдебна спогодба извън предмета на делото, по което същата е била одобрена.
С изпълнителна сила се ползвала всяка съдебна спогодба, която имала за
предмет изискуемо притезание, защото то било годен обект на принудително
изпълнение. Изтъква, че поради тази причина съдебната спогодба се
подреждала между съдебните изпълнителни основания (посочено на стр. 493
от „Българско гражданско процесуално право” девето преработено и
допълнено издание от издателство „Сиела Норма” АД). Сочи, че макар че се
3
потвърждава от съда, съдебната спогодба запазвала качеството си на договор
и не се превръщала в съдебен акт. Затова последната не можело да бъде
обжалвана, чл. 234, ал. 3 от ГПК изрично посочвал, че съдебната спогодба
влизала в сила от момента на одобряването й от съда (постановяване на
определението по чл. 234, ал. 1 от ГПК. Същата не можела и да се атакува и с
извънредните способи за отмяна на влезли в сила решения, които ГПК
предвиждал. Изтъква се,е че в теорията и съдебната практика се приема, че
порочността на съдебната спогодба можело да бъде разкрита по исков ред,
като в производството се целяло установяването на нейната нищожност или
незаконосъобразност. В тази връзка, правната възможност, която била дадена
за завеждане на ново производство по отношение на спор, който вече е бил
решен със съдебна спогодба (приравнена на решение), по която е било
постигнато съгласие между страните в гражданското производство по
отношение на техни спорни правоотношения извън предмета на делото -
единствено това се имало предвид в становището, че съдебната спогодба в
тази й част нямала сила на пресъдено нещо, т.е. силата на пресъдено нещо
единствено в разбирането му за непререшаемост на спора. При така
направеното разграничение се имало предвид, че по отношение на процесната
част от съдебната спогодба била налице силата на съдебното решение,
посочена в чл. 299 от ГПК - непререшаемост на спора. Навежда се ,че
законодателят е възложил инициативата за установяване на порочността на
съдебната спогодба в тази й част на лицето, за която тя е неблагоприятна.
Само и единствено то имало правен интерес да предяви иск и да установи
нейната нищожност или унищожаемост, като до момента на влизане в сила на
предявения за това иск, съдебната спогодба има сила на съдебно решение и
представлява годен изпълнителен титул за издаване на изпълнителен лист (на
страница 926, в точка трета от „Българско гражданско процесуално право”
девето преработено и допълнено издание от издателство „Сиела Норма” АД,
изрично било посочено, че съдебната спогодба се ползва с изпълнителна
сила, което било различно от силата на пресъдено нещо). Сочи се, че в
мотивите на разпореждането съдът е приел, че разноски в производството по
издаване на изпълнителен лист не следва и не може да бъдат присъждани,
като последните може да бъдат претендирани в изпълнителното производство
по вече издаден такъв. Счита тези съждения на съда за неправилни, тъй като в
производството по издаване на изпълнителен лист проверката относно
наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид
формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително
изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните
удостоверяват изпълняемото право.
Иска от съда да се постанови определение, с което да се отмени като
неправилно разпореждане № 909266/30.11.2020 година, постановено по гр. д.
№ 2768/2019 година по описа на Районен съд - Бл., както и да му се присъдят
сторените в настоящото производство разноски.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 407, ал.1
от ГПК и е процесуално допустима.
4
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и
приложеното гр. д. по описа на Районен съд – Бл., намира за установено
следното:
Производството е образувано по искова молба от Ст.И. Б. от с. Г.Бр.,
община Кр. чрез пълномощник адв. М.А., със съдебен адрес гр. Бл., ул. „Т.А.“
№ 47, ет. 3, офис 3 срещу СТ. ЛЮБ. Й. от гр. Бл., ул. „Л.“ № 4, ет. 2, ап. 8.
Отправено е искане за заплащане на сумата от 11 082.69 лева
(единадесет хиляди осемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки), която
сума е заплатена от ищеца на ответника без основание и представлява
разликата между заплатената сума от 41 952.55 лв. и стойността на
дължимото се възнаграждение по сключен и изпълнен договор за изработка,
уговорено по единични цени за изпълнените СМР по видове и количества, в
размер на 30 869.69 лв. на обект “Еднофамилна жилищна сграда“ в имот,
собственост на ищеца, находящ се в УПИ XIII, с пл.№366, квартал 39, село
Г.Бр., Община Кр. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С протоколно определение № 907150/09.09.2020 година, постановено по
гр.д. № 2768/2019 година по описа на Районен съд — Бл. в проведено на
09.09.2020г. открито съдебно заседание, съдът е одобрил постигнатата
спогодба между страните по делото в следния смисъл:
Между ищеца Ст.И. Б., с ЕГН **********, с адрес с. Г.Бр., община Кр.
чрез пълномощник адв. М.А., със съдебен адрес гр. Бл., ул. „Т.А.“ № 47, ет. 3,
офис 3 и ответникът СТ. ЛЮБ. Й., с ЕГН **********, с адрес гр. Бл., ул. „Л.“
№ 4, ет. 2, ап. 8 се постигна съгласие в следния смисъл:
„ Ответникът СТ. ЛЮБ. Й., с ЕГН ********** се задължава да заплати
на ищеца Ст.И. Б., с ЕГН ********** сумата от 5 000,00 лева /пет хиляди
лева/, представляваща заплатена от ищеца на ответника сума без основание,
която сума е получена от пълномощника на ищеца И.И. Б. срещу издадена от
него разписка, както и да заплати сторените разноски по делото - 2 063,28
лева /две хиляди шестдесет и три лева и двадесет и осем стотинки/ до края на
м.септември 2020 година, която сума да бъде платена срещу разписка на
пълномощника на ищеца И.И. Б. в офиса на адвокат Аршинкова в съгласуван
ден и час.
В срок до 30.09.2020 година, ответникът СТ. ЛЮБ. Й., с ЕГН
********** се задължава да представи подписани актове и протоколи,
изискуеми съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството за процесната жилищна сграда на
пълномощника на ищеца - И.И. Б., които актове следва да бъдат подписани от
всички лица, упоменати в тях, с изключение на ищеца СТ. ИВ. Б..
5
В случай, че ответникът СТ. ЛЮБ. Й., с ЕГН ********** не изпълни
това свое задължение - се задължава да заплати на ищеца Ст.И. Б., с ЕГН
********** неустойка в размер на 3 000,00 лева /три хиляди лева/, която ще
бъде изискуема на дата 01.10.2020 година, в случай че не се представят
подписаните документи.“
По делото е подадена молба от Ст.И. Б., чрез пълномощник адв. Е.Я., с
която се иска на основание чл. 404, т. 1, предложение четвърто от ГПК, да
бъде издаден изпълнителен лист за сумата в размер на 3000,00 лева,
представляваща неустойка поради неизпълнението на задълженията от страна
на С.Л.- Й., -поети със съдебна спогодба, материализирана в протокол от
открито съдебно заседание проведено на 09.09.2020 година и одобрена с
Определение № 907150/09.09.2020 година постановено по гр.д. № 2768/2019
година по описа на Районен съд - Бл., както и сторените в производството по
издаване на изпълнителния лист разноски.
Посочва се, че на 29.09.2020 година ответникът - СТ. ЛЮБ. Й., е предал
на адвокат М.А.А., в качеството й на пълномощник, дванадесет броя
документи, подробно описани в приемо- предавателен протокол. С протокол
от същата дата, адвокат М.А.А. е предала на И.И Б., процесиите строителни
книжа. Така посочените документи обаче не представляват целия необходим
и изготвен набор от документи за строителството на жилищна сграда (строеж
от пета категория), които са необходими и задължителни според разпоредбите
на Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството и с които ответникът декларира при водене на
делото, че разполага. Посочва се, че ответникът следвало да представи и не е
представил Приложение № 4, Приложение № 7, Приложение № 12 и
Приложение № 14, изискуеми съобразно чл. 7, ал. 3, т. 4, т. 7, т. 12 и т. 14 от
Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време
на строителството. В тази връзка ответникът не е представил заповедна книга
ведно с удостоверения за качеството на вложените в сградата материали, не е
представил актове за извършени и приети строително - монтажни работи по
нива относно носещата конструкция на сградата, не е представил актовете
относно изграждането и приемането на всички видове строително-монтажни
дейности, които подлежат на закриване, както и не е представил акт за
приемане на конструкцията, като към настоящия момент такъв следва да
съществува и конструкцията на сградата да е била приета.
В тази връзка се твърди в молбата, че ответникът не е изпълнил поетото
от него задължение за предоставяне на всички подписани актове и протоколи,
изискуеми съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003година за съставяне на актове
и протоколи по време на строителството за процесната жилищна сграда до
30.09.2020 година, като по изрично постигнатата съдебна спогодба,
последният следва да заплати неустойка за неизпълнението на спогодбата в
тази й част, в размер на 3000,00 лева. Към настоящия момент СТ. ЛЮБ. Й.
отказва да изпълни задължението си за предаване на всички строителни
книжа, които е бил длъжен да състави.
6
Районният съд оставил без уважение молбата за издаване на
изпълнителен лист за договорената неустойка. Приел, че неустойката не е
предмет на делото и тъй като е договорена като обезпечение на поетите със
същата задължения, не се смята установена със силата на присъдено нещо.
Приел също, че не се следват и разноските по издаване на изпълнителен лист,
доколкото същите се претендират и обсъждат в изпълнението.
Въззивният съд споделя направените фактически и правни изводи от
първата инстанция.
Съдебната спогодба е договор, уреден в чл.365 - 367 ЗЗД, който се
одобрява от съда съгласно чл.234 ГПК и производството по делото се
прекратява. Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение -
притежава сила на присъдено нещо (само по отношение на предмета на
съдебния спор) и изпълнителна сила (когато има за предмет изискуемо
притезание – Решение №904/1992г., IV г.о.; виж и Решение №213/1987г., III
г.о ) , но не подлежи на обжалване пред по-горен съд, не подлежи на
тълкуване по реда на чл.251 ГПК, не подлежи на допълване по реда на чл.250
ГПК и допуснатите в нея очевидни фактически грешки не подлежат на
поправка по реда на чл.247 ГПК. Спогодбата е подчинена на режима на
договорите, определението за одобряването й е подчинено на режима на
охранителните актове, а определението за прекратяване на производството по
делото - на режима на определенията, които турят край на производството по
делото. Ако договорът за спогодба е опорочен, няма пречка този порок да
бъде предявен с иск за прогласяване на нейната нищожност, за
унищожаването й или за обявяване или прогласяване на недействителността
й, както и да бъдат предявени искове за развалянето, отменянето й поради
новонастъпили обстоятелства или други потестативни права (вж решение №
447/ 25.06.2010 г. по гр.д.№ 4618/ 2008 г., III г.о., ВКС).
Неустойката, уговорена със съдебната спогодба като обезпечение на
поетите със съдебната спогодба задължения, не се смята установена със сила
на пресъдено нещо и може да бъде оспорвана – Р 3141-79-I, Сб.82 -
„Българско гражданско процесуално право” девето преработено и допълнено
издание от издателство „Сиела Норма” АД, страница 493.
Въззивният съд приема, че уговорената неустойка със съдебната
спогодба е именно такава – за обезпечение на поети задължения и същата
следователно не се се смята за установена със сила на пресъдено нещо,
поради което не следва да се издава изпълнителен лист.
Освен това, въззивният съд няма как да провери в това производство
касае ли се за изискуемо притезание, доколкото молбата за издаване на
изпълнителен лист не се връчва на другата страна, а в нея единствено
фигурират твърденията на молителя, който представя частен документ,
неподлежащ на връчване на другата страна.
Ето защо въззивният съд намира, че направените в частната жалба
7
възражения са неоснователни. Районен съд Бл. е постановил правилен
съдебен акт и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д.
№ 5/2015 г., ОСГТК, , настоящото определение не подлежи на касационен
контрол.
Постъпила е молба от И.И Б., с ЕГН ,,,,,, от с. Г.Бр., община Кр., с която
сезира въззивния съд, че като баща на жалбоподателя неправилно е надвнесъл
сума за държавна такса по това в.ч. гр.д. в размер на 220.00 лв. Иска да бъде
върната по банковата сметка, посочена в молбата му от 15.12.2020 г.
Съдът констатира, че по делото е внесена дължимата държавна такса в
размер на 15.00 лв. и надвнесената сума от 220.00 лв. следва да бъде върната
на молителя, като преди това следва да се извърши проверка в
отдел“Счетоводство“ към БлОС. Внесената сума подлежи на връщане на
основание чл. 4б от Закона за държавните такси – като недължимо платена.
Така мотивиран, Окръжен съд Бл.,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената частна жалба от СТ. ИВ. Б.,
ЕГН **********, с адрес с. Г.Бр., община Кр., обл. Бл., чрез адв. Е.П. Я. от
АК Бл., с адрес: гр. Разлог, ул. „Бяла река“ № 14 срещу Разпореждане №
909266/30.11.2020 г. на Районен съд – Бл., постановено по гр. д. № 2768 по
описа на съда за 2019 г., с което първоинстанционният съд е оставил без
уважение молбата на СТ. ИВ. Б., с което се искана основание чл.404, т. 1
предл. 4 от ГПК да бъде издаден изпълнителен лист за сумата от 3000.00 /три
хиляди/ лева представляваща неустойка поради неизпълнението на
задълженията от страна на СТ. ЛЮБ. Й., поети със съдебна спогодба,
материализирана в протокол от открито съдебно заседание проведено на
09.09.2020 година и одобрена с Определение № 907150/09.09.2020 година,
постановено по гр.д. № 2768/2019 година по описа на Районен съд – Бл., както
и сторените в производството по издаване на изпълнителния лист разноски.
ДА СЕ ОСВОБОДИ от сметката на ОС Бл. и да се ВЪРНЕ на И.И Б., с
ЕГН ,,,,,, от с. Г.Бр., община Кр., внесената по това в.ч. гр.д. по описа на ОС
Бл., сума в размер на 220.00 лева /двеста и двадесет лева /, постъпила по
сметката на БлОС, за д.т. за частна жалба, с платежен документ от 11.12.2020
г. Сумата да се преведе по посочената в молбата банкова сметка на молителя.
Заверен препис от определението да се връчи на счетоводството на ОС
Бл., ведно с копие от постъпилата молба и преводния документ - за сведение
и изпълнение, след надлежна проверка на постъплението на сумата с този
платежен документ.
Определението не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9