№ 67
гр. гр.Несебър, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Диана Ив. Каравасилева
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212150101342 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на К. Й. Д., ЕГН
**********, против Д.Г. „Д.“- гр. ***********, представлявана от С. Г., в качеството й
на Директор. Твърди се, че ищцата е работила при ответника по трудов договор за
периода от 06.09.2018 г. до 06.01.2019 г. включително, като учител с основан заплата
785 лв. и допълнително трудовото възнаграждение за придобит стаж и опит в размер на
3%. Сочи се, че е била обект на дискриминация по отношение определяне размера на
основното трудово възнаграждение, тъй като за учителите със стаж от 6 до 10 г. във
вътрешните правила за работната заплата на ответника е заложена по- висока основна
заплата. Позовава се на нормите на чл.4 и чл.14 от Закона за защита от
дискриминацията, като се заявява дискриминация на основата на стажа и лично
положение. Въз основа на това се твърди, че на Д. са били нанесени имуществени
вреди в размер на разликата в основното възнаграждение- 165 лв. Наред с това се
заявява, че за периода на работа ищцата била член на Синдиката на българските
учители. Сочи се, че на основание чл.25 от Колективния трудов договор за системата
на народната просвета, е следвало да бъде зачетен и стажа преди 01.07.2007 г. в размер
на 6% освен стажа от 3%. С оглед на това се моли да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 165 лв.- разликата в размера на основното възнаграждение
за периода от 01.10.2018 г. до 06.01.2019 г., сумата от 140 лв.- допълнително
възнаграждение за трудов стаж и опит за същия период, като се претендира и законната
лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В
съдебно заседание бе направено и прието изменение на претенциите като тази,
1
предявена за сумата от 165 лв. бе увеличена на 174.19 лв., а тази за сумата от 140 лв. бе
увеличена на 150.69 лв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
оспорват предявените искове. Излагат се аргументи за липса на проявено
дискриминационно отношение спрямо ищцата. Сочи се правилност в начисляването
както на основното възнаграждение, така и в допълнителното такова, съобразно
разпоредбите на Вътрешните правила. Заявява се, че колективният трудов договор бил
неприложим, тъй като към момента на сключване на трудов договор с Д., същата не
била член на синдикална организация. Твърди се, че ответника не бил уведомяван за
приемане на същата за синдикален член.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото нямо спор относно това, че ищцата е била назначена на длъжност
учител в Д.Г. „Д.“, находяща се в гр. ***********, като трудовото й правоотношение е
било прекратено със Заповед № 2136-080/07.01.2019 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от
КТ, считано от 07.01.2019 г. Заявява се от Д., че по време на действие на трудовия
договор същата не е получавала пълното трудово възнаграждение поради проявено
дискриминационно отношение спрямо нея на признак „лично положение“ и „стаж“.
Това било така, тъй като във Вътрешните правила за работна заплата на ответника било
заложено различно основно възнаграждение според стажа на учителя- до 5 г. и над 5
години. Ищцата попадала в първата категория, като същата счита, че е
дискриминационно да се определя въз основа на стажа основното й възнаграждение,
поради което претендира, че й се дължи по- високото основно възнаграждение.
Съдът не споделя така наведеното твърдение. Действително нормата на чл. 4 от
Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/ забранява всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна. Нормата на чл.14, ал.1 от същия закон въвежда задължение на
работодателя да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. В
случая различията в определянето на основното възнаграждение на учителите в
ответната Д.Г. са залегнали във Вътрешните правила за структурата и организацията на
работната заплата, като съгласно приложение 1 основното възнаграждение на учител с
професионален стаж от 0 г. до 5 години е определена да е в размер на 785 лв., а на
учител с професионален стаж от 6 г. до 10 години- 840 лв. Съгласно ал.3 на чл.14 от
2
ЗЗД, критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и
оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се
определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната
заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в
държавната администрация без оглед на признаците по чл.4, ал.1. В този смисъл
Законът за защита на дискриминация позволява определяне на критериите за оценка на
труда да се извършват с вътрешни правила, без оглед на дискриминационните
признаци по чл.4, ал.1, което в случая е сторено. Няма спор по делото, че ищцата
попада в графата учител с професионален стаж до 5 години, поради това при
определяне на основното й трудово възнаграждение не е било извършено нарушение
нито спрямо същата е било проявено дискриминационно отношение. Такова би имало
в случай, че на Д. е било определено възнаграждение различно от останалите учители,
които също са с професионален стаж до 5 години, но след като същата не е отговаряла
на критериите, заложени във вътрешните правила на ответника, то възраженията й в
тази насока не следва да бъдат споделени. Анализирайки посочените разпоредби съдът
приема, че в процесния случай не е нарушено изискването на чл. 14 от ЗЗД, тъй като
при наличие на предпоставките на вътрешните правила, както и при изпълнение от
страна на жалбоподателката на останалите изисквания, правилно е определена основна
работна заплата на жалбоподателката в размер на 785 лв. Предвид на това претенцията
за сумата от 174.19 лв. следва да бъде отхвърлена. Неоснователна се явява и
акцесорната такава за законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
По отношение на иска за присъждане на сумата от 150.69 лв., представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение, съдът го намира за основателен. Съгласно
разпоредбата на чл. 25 от приложеният по делото Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование от 11.06.2018 г.,
Министерството на образованието и науката и работодателите, при определяне на
трудовия стаж и професионален опит, за който са заплаща допълнително трудово
възнаграждение, следва да зачитат изцяло за придобит трудов стаж и професионален
опит по смисъла на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
придобития трудов стаж до 01.07.2007 г. по трудово или служебно правоотношение.
Съгласно чл.4 от КТД, договореностите в него се прилагат по отношение на работници
и служители, членове на синдикалните организации. По делото няма спор, че ищцата е
станала синдикален член на Съюза на българските учители. От показанията на св.
Славова се установява, че от Д. е събиран и същата е заплащала членския си внос от
самото начало. В този смисъл КТД е следвало да действа по отношение и на ищцата,
като без правно значение е дали работодателя е бил уведомен за това или не. Такова
уведомяване не е предвидено като условие за действие на договора, поради което
незнанието на ответната страна не обосновава липса на основание за неприлагане и
3
спрямо ищцата договорките по КТД. Относно началният момент, от който Д. следва да
се счита за член на синдикалната организация, съдът намира, че това следва да бъде
датата на подаване на заявление за влизане в организацията. По делото не се
ангажираха доказателства, че е налице неуважаване на молбата на Д., нито пък да е
предвиден някакъв специален ред на приемане в синдиката с нарочен писмен акт. В
тази връзка на ищцата е следвало да се заплаща допълнително възнаграждение за
придобития от нея стаж и преди 01.07.2007 г. От заключението на изготвената по
делото ССчЕ се установява, че размерът на придобития трудов стаж от ищцата до
01.07.2007 г. е 7 години, 4 месеца и 16 дни, за който на същата е следвало да се
начисляват още 7%, възлизащи на сумата от общо 150.69 лв. Ето защо тази претенция
следва да бъде уважена в цялост, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат сторените съдебно-
деловодни разноски съобразно уважената част. Видно от представеният списък,
претендира се сумата от 350 лв.- адвокатско възнаграждение. Съобразно изхода на
спора, следва да бъде присъден половиния адвокатски хонорар в размер на 175 лв.
Предвид на това, че споровете са трудови, следва ответникът да бъде осъден да
заплати държавната такса по уважената претенция, възлизаща на сумата от 50 лв.,
както и заплатеното от съда възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.Г. „Д.“- гр. ***********, представлявана от С. Г., да заплати на К.
Й. Д., ЕГН **********, сумата от 150.69 лв., представляваща незаплатено
допълнително трудово възнаграждение за периода 01.10.2018 г. до 06.01.2019 г., ведно
със законната лихва, начиная от 15.10.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 175 лв., съставляваща половината от заплатения адвокатски хонорар, като
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 174.19 лв.,
съставляваща незаплатена разлика в размера на основното трудово възнаграждение за
периода от 01.10.2018 г. до 06.01.2019 г., ведно със законната лихва, начиная от
15.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Г. „Д.“- гр. ***********, представлявана от С. Г., да заплати на
Районен съд- Несебър сумата от 250 лв., представляваща държавна такса и заплатено
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в двуседмичен срок, считано
от 14.03.2022 г.
4
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5