Р Е Ш Е Н И Е № 36
гр. Шумен, 08.06.2020 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 91 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от “Юробанк България” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С.., представлявано от изпълнителния директор П.Н.Д. и прокуриста М.В., чрез пълномощника ад. Х. И. от Адвокатско дружество „Ч., П. и И.”, Булстат ..., със съдебен адрес:*** срещу В.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът твърди, че на 27.12.2007 г. между „Юробанк България” АД (с пре- дишно наименование “Юробанк и еф джи България” АД) от една страна и В.М.Т. е сключен договор за рефинансиране жилищен кредит HL 325 62. По силата на договора, ищецът е предоставил на ответника кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 48 000.00 евро по курс купу- ва за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Кре- дитът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове, по която на 08.01. 2008 г. е преведена сумата от 80 645.00 ш. фр. С договор за цесия от 11.03.2008 г. сключен между “Юробанк и еф джи България” АД и “Бългериън ритейл сървисиз” АД, банката е прехвърлила на търговското дружество всички свои вземания, произ- тичащи от договора за кредит, ведно с всички обезпечения и принадлежности. В периода 07.07.2009 г. до 19.02.2013 г., включително между ответника и цесионера са сключени осем допълнителни споразумения към кредитния договор, включващи клаузи обективиращи съгласието на подписалите ги страни съществуващите непо- гасени просрочия и начислени за периода на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница. С договор за прехвърляне на вземанията по договори за кредит от 08.12.2014 г. “Бългериън ри- тейл сървисиз” АД е прехвърлило обратно на ищеца всички свои вземания, произ- тичащи от кредитния договор. За извършената цесия ответникът е бил уведомен с нотариална покана от 14.05.2019 г., рег. № 4853, том 1, № 173 на нотариус с рег. № 024 на НК. Със същата нотариална покана, поради неплащане на погасителната вноска с падеж 10.12.2013 г. и изпадането на ответника в забава относно погасява- не на предоставения кредит, банката на основание чл.18, ал.1 от договора е обявила целия остатък от задължението по сделката за незабавно изискуемо и дължимо. Вследствие преустановяване на плащанията по кредитния договор, останалото не- погасено задължение по него, включва главница – 88 294.24 ш. фр., лихва – 53 840.99 ш. фр., такси – 2 565.60 ш. фр., застраховки – 306.44 ш. фр. и нотариални разноски – 716.17 лв. С исковата молба ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата от 61 168.88 швейцарски франка, представляващи част от дължимата и непогасена главница в размер на 88 294.24 CHF по Договор за рефинансиране жилищен кредит HL 32562 от 27.12.2007 г. и сключените към него допълнителни споразумения, ведно със законната лихва вър- ху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изпла- щане, нотариални такси в размер на 716.17 лв. и направените разноски по делото.
В.М.Т., чрез особения си представител ад. С. П., оспорва иска, като го счита за неоснователен и недоказан по размер. Оспорва да е получил претендираните суми, претендирания процент на разходите и лихвен процент, както и размерите на лихвата и банковите такси. Прави възражение за из- текла погасителна давност както на претендираната главница от 61 188.88 ш. фр. така и на лихвата. Прави възражение за изтекла погасителна давност за цялата посочена от ищеца главница от 88 294.24 ш. фр., лихвата в размер на 53 840.99 ш. фр., такси в размер на 2 565.60 ш. фр., застраховки в размер на 306.44 ш. фр. и нотариални такси в размер на 716.17 лв.
В
допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло иско- вата си
претенция и оспорва възраженията на ответника.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
При служебно извършена справка в Търговския регистър, предвид чл.23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът установи, че на 11.01.2013 г. е вписана промяна във фирма- та на ищеца, като наименованието на банката се променя от „Юробанк и еф джи България” АД на „Юробанк България” АД.
На 27.12.2007 г. между ищеца от една страна и ответника от друга страна в качеството му на кредитополучател е сключен договор за рефинансиране на жили- щен кредит HL 32562. Въз основа на договора банката е предоставила на ответника кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 48 000.00 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита – чл.1, ал.1 от договора. Кредитът се усвоя- ва по блокирана сметка на В.М.Т., като усвоеният кредит се пре- валутира служебно от банката в евро по нейния търговски курс „купува” в деня на усвояването – чл.2, ал.1 и ал.4 от договора. Дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит е в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски фракове, валиден за съответ- ния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 2.15 пункта. В момента на сключване на договора БЛП на банката е 4.5% - чл.3, ал.1 от договора. Т.е. дължимата лихва е 6.65%. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита дължимата лихва се увеличава с наказателна надбавка от 10 пункта – чл.3, ал.3 от договора. Кредитополучателят за- плаща на банката в началото на всяка следваща година, считано от откриване на заемната сметка по кредита годишна такса за управление в размер на 0.5% върху размера на непогасената главница към същата дата и еднократно дължима при по- даване на документите за кредит административна такса в размер на 40.00 лв. – чл.4 от договора. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лих- ви е 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – чл.5, ал.1 от договора. Кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове – чл.6, ал.1 и ал.2 от договора. Кредитът е обезпечен чрез учредена от кредитополучателя договорна ипотека върху недви- жим имот, подробно описан в чл.14, ал.1 от договора.
При непогасяване, на която и да е вноска по кредита, както и при неизпъл- нение от кредитополучателя, на което и да е задължение по кредитния договор, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем – чл. 19, ал.1 от договора. В чл.19, ал.2 от кредитния договор е уговорено, че при неиз- дължаване на три последователни месечни вноски, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем.
В чл.23 от договора, кредитополучателят изрично е декларирал, че е запоз- нат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продавана швейцарския франк към български лев, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразе- ни в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропус- нати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, при- ложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл. чл.21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
Страните по кредитния договор се съгласяват, че във всеки един момент от действието му, банката има право да прехвърли едностранно вземанията си, произ- тичащи от договора на дружества и институции от групата на Eurobank EFG Group, включително на “Бългериън ритейл сървисиз” АД или на други финансови и нефи- нансови институции или дружества, включително такива, чиято дейност включва секюритизация. Кредитополучателят се съгласява и задължава в случай на прехвър- ляне на вземанията по кредитния договор на “Бългериън ритейл сървисиз” АД и при постигане на договореност между това търговско дружество и банката да про- дължи да погасява задълженията си по кредитната сметка в нея, а тя да привежда погасителните вноски по сметка на “Бългериън ритейл сървисиз” АД, като дължи- мите такси за превода не са за сметка на кредитополучателя – чл.28, ал.1 и ал.2 от договора.
На 11.03.2008 г. между ищеца и „Бългериън ритейл сървисиз” АД е сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, с който ищецът е пре- хвърлил на третото лице всички свои вземания по договор за рефинансиране на жи- лищен кредит HL 32562. След сключване на цесията, между третото лице и ответ- ника са сключени осем допълнителни споразумения съответно на 07.07.2009 г., 06. 11.2009 г., 30.07.2010 г., 28.12.2010 г., 30.12.2010 г., 25.07.2011 г., 26.04.2012 г. 19. 02.2013 г., с които поради временни затруднения се уговаря облекчен ред за погася- ване на вземанията на кредитора по кредитния договор. Споразуменията включват клаузи, предвиждащи преоформяне на просрочени задължения в главница, ведно с добавяне към главницата на натрупаната лихва в периода на облекчено погасяване на паричните задължения по кредита – т.ІV от допълнително споразумение от 07.07. 2009 г., т. ІV от допълнително споразумение от 06.11.2009 г., чл.3, ал.1 и чл.5 от допълнително споразумение от 30.07.2010 г., т.2 от допълнително споразумение от 28.12.2010 г., чл.3, ал.1 и чл.5 от допълнително споразумение от 30.12.2010 г., чл.3, ал.1 и чл.5 от допълнително споразумение от 25.07.2011 г., чл.3, ал.1 и чл.5 от допълнително споразумение от 26.04.2012 г. и чл.3, ал.3 и чл.4, ал.2 от допълнител- но споразумение от 19.02.2013 г.
По делото няма представени доказателства от които да се установи, че бан- ката в качеството си на цедент е уведомила ответника за договора за цесия от 11. 03.2008 г., след неговото сключване Но предвид сключените между третото лице цесионер и ответника споразумения, съдът в настоящия си състав приема, че той е бил надлежно уведомен, съгл. чл.99, ал.3 от ЗЗД.
На 08.12.2014 г. е сключен нов договор за цесия между третото лице и ище- ца, въз основа, на който “Бългериън ритейл сървисиз” АД прехвърля обратно на ищеца всички свои вземания по договор за рефинансиране на жилищен кредит HL 32562. С нотариална покана рег. № 4853, том 1, № 173 от 14.05.2019 г. на нотариус С.С. с рег. № 024 на НК, В.М.Т. е бил уведомен за двете цесии, както и че поради неизпълнение на договорните си задължения, произ- тичащи от чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от кредитния договор за заплащане на дължимите погаситени вноски по кредита, банката обявява цялото задължение по същия за незабавно изискуемо и дължимо.
От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че търговските книги на ищеца и запис- ванията в тях са водени редовно. Усвояването на кредита, предоставен на ответни- ка по кредитния договор е извършено чрез постъпване на сумата 80 645.00 CHF в банковата сметка на В.М.Т. в “Юробанк България” АД на 08.01. 2008 г. Платените от ответника месечни погасителни вноски са 70 на обща стой- ност 34 758.05 CHF, от които 10 125.30 CHF капитализирани стойности. Първото просрочие по кредита е на 6-тата вноска, с дата 08.07.2008 г. Към датата на извър- шване на ССЕ незаплатените от ответника месечни погасителни вноски са 72 на брой. Погасяването на кредита е преустановено на 10.11.2013 г. Последното пла- щане по кредитния договор е направено на 24.04.2014 г., като с него са погасени такси по просрочена главница, лихви по просрочена главница, главници по месеч- ни погасителни вноски № 69 и № 70 и договорна лихва от вноска № 65 до № 70 с дата 10.11.2013 г.
Към 15.08.2019 г. - датата на подаване на исковата молба, непогасените задължения на ответника по кредитния договор и допълителните споразумения към него, са както следва: главница 88 294.24 CHF, договорена лихва – 46 605.23 CHF, лихва за просрочена главница – 7 235.76 CHF (или общо лихвите са в размер на 53 840.99 CHF), такси – 2 565.60 CHF, застраховки – 306.44 CHF и нотариални так- си – 716.17 лв. Размерът на включените капитализирани стойности по силата на подписаните между “Бългериън ритейл сървисиз” АД и ответника допълнителни споразумения към кредитния договор е общо 10 125.30 CHF, от които главница 649.04 CHF, лихви – 8 823.23 CHF, такси 575.68 CHF и застраховки – 77.35 CHF.
Размерът на задължението на ответника за главница към датата на подаване на исковата молба и към датата на изготвяне на експертизата, съобразено само с уговорките в първоначалната редакцията кредитния договор, към датата на подпис- ването му - 27.12.2007 г. при запазване курс „купува“ за швейцарския франк на банката и без да се вземат предвид допълнителните споразумения е 79 247.51 CHF.
В съдебно заседание в отговор на допълнителни въпроси, вещото лице отго- вори, че промените на курса на швейцарския франк зависят от международните пазари и не може да се предвиди. Прогнозите не могат да бъдат абсолютно точни.
В хода на процеса не са представени доказателства за извършени плащания за погасяване на кредита от датата на подаване на исковата молба до датата на из- готвяне на експертизата.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на парични задължения от страна на В. Ми- рославов Т., в качеството му на кредитополучател по сключен с ищеца договор за рефинансиране жилищен кредит HL 32562 от 27.12.2007 г. да заплати част от дължимите суми по договора, включваща неиздължена част от отпуснатата му от банката парична сума и дължими нотариални такси. Налице е и акцесорна претен- ция за законна лихва върху претендираната част от главницата за периода от дата- та, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предяве- ните обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Разгледани по същество исковете са частично основателни, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 27.12.2007 г. между ищеца и ответника, в предвидената от закона форма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдър- жащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да пре- достави на ответника парична сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 48 000.00 евро, а ответникът се е задължил да ползва сумата и да я върне съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ.
Ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на креди- та, като в момента на усвояването на кредита 08.01.2008 г. равностойността на 48 000.00 евро е 80 645.00 ш. фр. по курс „купува” за швейцарския франк на банка- та в деня на превода. Но ответникът не е изпълнили задължението си да връща кре- дита, съгласно уговореното в кредитиня договор. Последното заплащане за погася- ване на задълженията по кредитния договор е извършено на 24.04.2014 г., като не са погасени 72 бр. месечни погасителни вноски. С оглед на това за ищеца е въз- никнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем съгл. чл.19 от кредит- ния договор и той го е упражнил, посредством изпратената до ответника нотариал- на покана, получена лично от него на 11.07.2019 г.
Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на претенди- раната главница от 61 188.88 CHF, без да уточнява кой от уредените със ЗЗД дав- ностни срокове има предвид. Претенцията е за главница по кредитен договор. Не- зависимо, че е уговорено връщането й да се осъществява на части с месечни анюи- тетни вноски, това не трансформира вземането в периодично. В случая следва да се вземат предвид задължителните разяснения на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05. 2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В чл.430, ал.1 от ТЗ, съдържащ легалното определение на договора за банков кредит, едно от основните задълже- ния на заемателя е да върне предоставената му парична. Длъжникът следва да пре- стира еднократно, с едно действие „…да я върне след изтичане на срока.“. Следова- телно налице е едно неделимо задължение, което кредиторът се е съгласил да прие- ме изпълнението на длъжника на части – по аргумент на противното от чл.66 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 28 от 5.04.2012 г. по гр. д. № 523/ 2011 г. на ВКС, III г. о. Т.е. по отношение на плащанията за главница е приложим общия пеггодишен давно- стен срок по чл.110 от ЗЗД. С кредитния договор страните са уговорили краен срок за връщане на предоставената в заем парична сума – 08.01.2033 г. (чл.5 от догово- ра). Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до- стига до ответника с получаването от него на нотариалната покана на 11.07.2019 г. От този момент изявлението е породило действие и банката може да събере изцяло вземането си. В този смисъл т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 на ОСГТК на ВКС. От този момент започва да тече петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД, който към датата на подаване на исковата молба – 15.08.2019 г. не е изтекъл, поради което задължението за връщане на главницата по кредитния договор не е погасено по давност.
Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора не е дейст- вало в рамките на своята професионална и търговска дейност. С оглед на това той е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. В случая не следва да се прилага действалия към момента на сключването на договора за банков кредит Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отм. бр.18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Самата сделка по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.4 от ЗПК (отм.). Но предоставения с процесния договор кредит е в размер на 80 645.00 ш. фр., чиято левова равностойност в деня на усвоя- ването е 96 199.00 лв. и е обезпечен с ипотека. Съгласно чл.3, ал.3, т.5 и ал.5, т.1 от ЗПК (отм.) за договори за кредит на стойност над 40 000.00 лв. и за договори за кредит обезпечени с ипотека разпоредбите на закона не се прилагат. Следователно в конкретния случай в отношенията между страните, породени от сключения меж- ду тях на 27.12.2007 г. кредитен договор следва да се приложат разпоредбите на действащия ЗЗП, който е в сила от 10.06.2006 г.
Съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задължения- та на търговеца и потребителя. Нероавноправна е клаузата, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора – чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следо- вателно за да бъде нищожна конкретната клауза е необходимо тя да е неравноправ- на и да не е уговорена индивидуално, т.е. да е изготвена предварително и потреби- телят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Тежестта да дока- же, че определено условие е индивидуално уговорено пада върху търговеца – чл. 146, ал.4 от ЗЗП. Също така не следва да е налице и някое от изключенията от за- браните по чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП, предвидени в чл.144 от ЗЗП относно достав- ката на финансови услуги, каквато е и тази предоставена с процесния договор, предвид § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.
С чл.23, ал.1 от договора ответникът се съгласява с обстоятелството, че про- мяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев или евро, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2 повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгла- сен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал.2 от клаузата ответникът декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
С кредитния договор е предоставен кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 48 000.00 евро – чл.1, ал.1 от дого- вора. Независимо, че кредита се усвоява в швейцарски франкове, банковата сметка е блокирана и ответникът реално няма достъп до нея – чл.2, ал.1 от договора. Швейцарските франкове по блокираната сметка служебно се превалутират от бан- ката по търговския й курс „купува“ в евро преди усвояването им – чл.2, ал.4 от до- говора. Равностойността в швейцарски франкове на 21 450.00 евро е преведена слу- жебно в сметката на ответника в „ПИБ“ АД с цел погасяване на потребителски кредит, останалата част е за текущи нужди. Кредитът е дългосрочен, като срокът за погасяването му е 25 години – чл.5, ал.1 от договора. Следва да се съобрази и об- стоятелството, че левът и еврото нямат фиксиран курс спрямо швейцарския франк. Преценена във връзка посочените текстове от клаузата на чл.23, ал.1 не е ясна и разбираема за ответника. Лаконичният текст за евентуално повишаване размера на погасителната вноска, вследствие промяна на обявения от банката курс купува/про- дава на швейцарския франк не може да се приеме за пълно и достатъчно информи- ране на потребителя, неразполагащ със специални знания и опит, за да може да прецени реално ползите и рисковете от промените във валутния курс, рефлектира- щи върху паричните му задължения по кредитния договор. Действително курса на швейцарския франк зависи от международните пазари, върху които въздействат много и разнообразни фактори, които е изключително трудно да бъдат предвидени, поради което абсолютно точна прогноза за курса в период от 25 години е невъз- можна. Но банката, с оглед спецификата на извършваната от нея търговска дей- ност, има професионалния ресурс и информацията, даващи й възможност да една по-прецизна прогноза за тенденциите в развитието на международните пазари и свързаните с това промени на валутния курс в дългосрочна перспектива. Незави- симо от това на кредитополучателя, който е по-слабата страна в правоотноше- нието не е предоставена информация при сключването на договора относно въз- можните промени във валутния курс на швейцарския франк спрямо лева и еврото в срока на погасяване на кредита, като и с какви действия да ограничи валутния риск. Вярно е че с чл.21, ал.1 от договора на кредитополучателят е предоставено правото да поиска от банката превалутиране на предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в евро. Но реализирането на това право е предпоставено от съ- гласието на банката и заплащане на комисионна, като превалутирането се осъщест- вява по обявения курс „купува“ на банката. С оглед на това съдът, счита, че тази клауза не дава реална защита на кредитополучателя от валутния риск, както и да прецени икономическите последици от сключването на договора. Банката е на- рушила принципа на добросъвестността, като вследствие приложението на клауза- та по време на изпълнението на договора е довела до значителна неравнопоставе- ност между страните във вреда на потребителя.
В хода на процеса не бяха представени доказателства, че клаузата на чл.23 от договора е индивидуално уговорена, поради което съдът приема, че тя е неинди- видуално уговорена.
Предвид неравноправния характер на посочената клауза на чл. 23 от догово- ра за кредит, същата е нищожна на основание чл.143, т.19 във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, не поражда действие и необвързва ответника.
Съгласно чл.146, ал.5 от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Нищожността на чл.23 от договора не засяга основния предмет на договора и същият може да се приложи и без нея. Налице е конкретно договорен размер на кредита и курс „купува“ на швейцарския франк към евро в първоначалната редакция на договора него за който страните изрично са се съгла- сили при подписване на договора. Останалите клаузи по кредитния договор също не възпрепятстват неговото действие.
В конкретния случай, е налице и противоречие със закона по отношение на съдържащите се в допълнителните споразумения клаузи, с които към главницата са прибавени просрочени плащания. Целта на споразуменията е била да се улеснят ответника, поради затруднения с обслужването на кредита, като се въведе облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на ищеца по договора. Възможност- та за сключването на подобни споразумения е била предвидена в чл.13 от Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн., ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г., отм. бр.40 от 13.05.2014 г.), действала към момента на сключване на споразуменията. Но нито в тази нито в друга някоя от разпоредбите на наредбата е предвидена възможността, при преструктуриране на експозицията на банката да се прибавят просрочени плащания към главницата на дълга.
За пълнота следва да се посочи, че в предходни наредби издадени от БНБ – Наредба № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби (отм. ДВ бр.2 от 07.01.20 03 г., в сила от 01.01.2003 г.) и в Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класифи- кация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (отм., бр. 38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) изрично е забра- нено начисляването на лихва върху лихва, но е предвидена възможността да се из- вършва капитализиране представляващо увеличаване на главницата чрез прибавя- не към нея на дължими но непросрочени лихви, което следва да е било предвидено в първоначалния договор.
С подписаните допълнителни споразумения е извършено увеличаване раз- мера на главницата с просрочени плащания, включително и за лихви и така получе- ния размер на главницата се олихвява. Олихвяването на изтекли лихви (анатоци- зъм) е подчинено на специален правен режим, като съгл. чл.10, ал.3 от ЗЗД, същото става съобразно наредбите на БНБ, т.е. допустимо е само доколкото законът изрич- но го допуска и по ред и условия определени в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци – чл. 294, ал.2 от ТЗ и в хипотезите на чл.143, ал.1, изр.2 от ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо съгласно действащото, както към момента на сключването на договора за кредит така и към този момент законо- дателство. Следователно уговорките, въз основа на които е осъществено олихвява- нето на изтекли лихви са нищожни поради противоречие със закона – чл.10, ал.3 от ЗЗД и не пораждат действие, предвид разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД. Нищож- ни, поради противоречие със закона - чл.13, ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г. (отм.) са и уговорките, с които размера на неиздължената главица се увеличава не само с просрочените лихви, но и с други просрочени плащания. В чл. 13, ал.1 от Наредбата е предвидено първоначалните условия на споразумението да се изменят, чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, при влошаване фи- нансовото състояние на последния, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълния размер на дълга. Видно от ал.2 за да е налице преструктуриране на дълга, водещо до облекчаване положението на длъжника, банката следва да направи от- стъпки, които реално да водят до намаляването му. В конкретния случай, незави- симо от намалената лихва за определен период, посредством увеличаването на главницата с просрочени плащания по същество длъжника е поставен в по-тежки условия, което е в противоречие както с горепосочените разпоредби на Наредбата на БНБ, така и с целта посочена в допълнителните споразумения.
Извършената съдебно-счетоводна експертиза безспорно установи, че дължи- мата, непогасена главница към датата на депозиране на исковата молба е 88 294.24 ш. фр., като в нея са включени капитализирани лихви, такси и застраховки Разме- рът на непогасената и дължима главница, без да се вземат предвид увеличаванията чрез натрупване към нея на тези вземания въз основа на допълнителните споразу- мения и като се съобрази курс „купува“ на банката за швейцарския франк в деня на усвояването, е 79 247.51 ш. фр.
Не са представени доказателства от ответника, че е погасил задължението си чрез заплащане на дължимата сума. Следователно исковата претенция по отноше- ние на непогасената главница в размер на 61 168.88 ш. фр. е изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена.
Предвид
основателността на главната претенция за сумата от 61 168.88 ш. фр.,
основателна е и предявената акцесорна такава за заплащане на законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното
й заплащане, по- ради наличие на виновно неизпълнение на парично задължение от ответника, по кре-
дитния договор между страните.
С исковата молба е предявена и претенция ответника да заплати на ищеца и нотариални такси в размер на 716.17 лв. В приложената подробна справка по про- цесния кредитен договор фигурира задължение за нотариални такси в размер на 716.17 лв. Справката е вторичен счетоводен документ по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗСч и е носител на преобразувана информация, получена от първичните счетовод- ни документи. С оглед редовността на воденото счетоводство може да служи като доказателство в полза на ищеца. Но редовно водените счетоводни книги не прите- жават доказателствена сила, равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, тъй като са производни, т.е. изготвят се на ба- зата на първични счетоводни документи. В този смисъл е чл. 182 от ГПК, съгласно който те следва да се преценят с оглед останалите доказателства по делото. В хода на процеса не са представени други доказателства, доказващи основателността на претенцията, с оглед на това претенцията на ищеца е недоказана и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства за направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от пре- тенциите му в размер на 12 783.84 лв. По отношение на направеното от ответника на основание чл.78, ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатския хонорар заплатен на ищеца, съдът счита, че не е налице драстично завишаване, с оглед предвидения в чл.7, ал.2, т.5 и ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер на съответното адвокатско възнаграждение, поради което не са налице ос- нования за неговото намаляване.
Независимо от изхода на делото на ответника не следва да бъдат присъдени- разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите, предвид обстоятелство- то, че той не е представил доказателства за извършени от него разноски по делото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда В.М.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на “Юробанк България” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление гр. С.., представлявано от представлявано от изпълнителния
директор П.Н.Д. и прокуриста М.В. сумата от 61 168.88 (шестдесет и една хиляди
сто шестдесет и осем швейцарски франка и осемдесет и осем сантима) швейцарски
франка, представляваща неплатена главница по договор за рефинанси- ране жилищен
кредит HL 32562 от 27.12.2007
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска –
15.08.2019 г. до окончателното й заплаща- не, както и сумата от 12 783.84 (дванадесет
хиляди седемстотин осемдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки) лв.
представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, а в останалата част относно претендираните нотариални такси в размер
на 716.17 (седемстотин и
шестнадесет лева и седемнадесет стотинки) лв. отхвърля претенцията на
“Юробанк България” АД, като неоснователна.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: