ПРОТОКОЛ
№ 610
гр. Варна, 15.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело
№ 20233100900564 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:02 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „НОВО ФИНАНС“ ООД, редовно пР.ан, представлява се
от адв. Д. Т., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
ОТВЕТНИЦИТЕ М. Х., Л. М. И Г. Х., редовно призовани, не се
явяват, представляват се от адв. М. С., редовно упълномощена и приета от
съда отпреди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж. Г. Т. е редовно призована, явява се лично.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 25138 от 09.10.2024г. от
която връчва препис на ответниците, с която процесуалният представител на
ищеца заявява, че не е съгласен с постановеното определение в частта, в която
съдебният състав е прекратил производството по делото по предявените
искове срещу ответника В. Г.. Заявява се, че дружеството е нямало как да знае
за смъртта на този ответник. Сочи се, че в трайно установената съдебна
практика се приема, че в случай на предявен иск срещу ответник, който се
оказва починал към момента на завеждане на делото, следва да се процедира
по реда на чл. 229, ал.1, т.2 ГПК, като делото бъде спряно, наследниците
издирени и делото продължено срещу тях по реда на чл. 227 ГПК, като се
приема, че е налице нередовност на исковата молба, която може да бъде
отстранена. Сочат се наследниците на починалото лице и се моли съдът да
конституира като ответници в производството посочените наследници.
АДВ. Т.: Поддържам молбата за конституиране на наследниците на
починалото лице и считам, че са налице пречки за даване ход на делото,
доколкото искаме конституиране и на наследниците, и с оглед на извършване
на всички процесуални действия и спрямо тях, смятам, че са налице пречки за
даване ход на делото.
1
АДВ. С.: Считам, че молбата е неоснователна. На първо място
прекратителното определение не виждам да е обжалвано в законоустановения
срок, поради което то е възпроизвело своето действие. По отношение на
спирането на производството по делото, става въпрос за спиране на
производството когато в хода на съдебния процес е починало лицето. Когато е
лицето е починало преди завеждане на исковата молба, считам, че институтът
на спиране на производството по реда на чл. 229, ал.1, т.2 от ГПК не е
приложим. Моля да отхвърлите исканията на ищеца.
СЪДЪТ по хода на делото на първо място намира, че страните са
редовно пР.ани и от тази процесуална гледна точка не са налице пречки.
По молбата от 09.10.2024г. на ищеца, СЪДЪТ намира на първо място,
че прекратителното определение не е обжалвано в законоустановения срок.
На следващо място, съобразно дадените задължителни указания с
Тълкувателно решение № 1 от 2017г. обстоятелството, че ответник е починал
преди завеждане на делото, съответно не е налице правоспособна страна,
обуславя невъзможност процесът да продължи с приложение на чл. 227 ГПК в
лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство
предполага страната да е починала в хода на процеса при наличие на вече
учредено с нея валидно процесуално правоотношение.
С оглед на тези разяснения и обстоятелството, че прекратителното
определение е влязло в сила, липсва основание за конституиране на
наследниците на починалото лице, поради което искането следва да бъде
оставено без уважение.
С оглед на изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в молба вх. № 25138 от
09.10.2024г. искане от страна на ищеца за конституиране като ответници в
производството на наследниците на починалия В. Г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И пристъпва към разглеждането му по реда на чл.143 и сл. ГПК.
СЪДЪТ насочи страните към процедура по медиация в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ КЪМ СЪДЕБЕН РАЙОН НА ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА като
разясни предимствата на процедурата.
АДВ. Т.: Ние сме правили много опити за доброволно уреждане, но
2
няма представители на ответниците в България, които да вземат становище.
Много възможности сме обсъждали. За нас не е важно да водим едно
производство, само за да водим дела. Дори едната от ответниците е чрез нейна
пълномощничка в България. Редица преговори сме водили. Затова и делото
чак сега се образува, защото в годините назад сме правили наистина
компромиси. Нямам против до следващо съдебно заседание с колегата да
обсъдим варианти. Пречката беше, че няма кой друг в България да реагира.
АДВ. С.: Аз винаги съм „ЗА“ да приключваме делата със спогодба,
дори ако е възможно въобще да не влизаме в съдебна зала. В моята практика
го правя това непрекъснато. Първоначално бях упълномощена дистанционно,
т.е. получих чрез въпросната А. пълномощното, но това лято се видях с част
от доверителите ми, като обсъдихме този вариант. Просто тези лихви, които са
натрупани и се претендират, явно са доста непосилни и именно това ги спира.
Защото въпреки желанието си да сключат споразумение, те трябва да го
изпълнят. Точно заради това аз също се опитах да им кажа, ако може да
направят такова споразумение, да преговаряме и те търсиха средства, за да
може да отидем на преговори, за да видим каква сума могат да съберат. Но до
този момент нямам отговор. Доколкото разбрах от пълномощничката им, тя
също води с тях преговори, но не могат да съберат сума, за да мога и аз да
направя адекватно предложение за споразумение. Това е пречката. Но аз така
или иначе в хода на процеса продължавам да работя в тази насока. Няма ги
тук. Те не владеят български. Въпреки, че аз съм арменка, много не го владея
езика в тези части, които засягат процеса, малко е специфична материята и не
мога точно да им обясня. Всяко препредаване на лице, което да им превежда
по някакъв начин ми се струва, че малко се губи връзката. Аз продължавам да
работя в тази насока и в момента, в който имам предложение за сума, на която
те да могат да откликнат и да се споразумеят, веднага ще се свържа с ищеца.
АДВ. Т.: Много често сме се споразумявали пак чрез трето лице.
Разбират, че сме се споразумели умишлено отлагат изпълнението на това
споразумение. Защото винаги сме се споразумявали устно. Аз предлагам на
колегата да продължим производството. Аз ще поискам допълнителна задача
към ССЕ и да отсрочим производството за по-късна дата и в това време вече
да се водят допълнителни преговори.
На този етап няма как.
АДВ. С.: Много ще ми е трудно да проведа медиация дистанционно.
Към момента е невъзможно.
СЪДЪТ дава възможност на страните да изложат становището си във
връзка с изготвения проект за доклад на делото и дадените указания.
АДВ. Т.: Поддържам исковата молба изцяло. Запозната съм с доклада и
нямам възражения.
3
АДВ. С.: Поддържам отговора. Нямам възражения към проекта за
доклад. Само искам да уточня, че ние твърдим, че предсрочната изискуемост е
настъпила много по-рано и тя е по силата на самия договор, поради което
считаме, че след тази дата не се дължи договорната лихва от 25%.
СЪДЪТ, като взе предвид липсата на възражения по изготвения
проекто-доклад, както и липсата на други основания за неговото коригиране
или изменение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения проект за доклад на делото с
Определение № 1095/23.08.2024 година в следния смисъл:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал.1 и 2 ЗЗД от „Ново Финанс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „И.
Страцимир“ № 2, срещу М. Х., Л. М. и Г. Х., всички с посочен адрес в гр.
Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 44, ет. 1, ап. 5, за солидарно заплащане на
следните суми: 61326,40 лв. (шестдесет и един хиляди триста двадесет и шест
лева и четиридесет стотинки/ главница по договор за заем № 451-ВН-
03.06.2019 г.; 51211,40 лв. (петдесет и един хиляди двеста и единадесет лева и
четиридесет стотинки) възнаградителна лихва за периода от 04.02.2021г. до
11.10.2023г., изчислена върху непогасената част от главницата по договора в
размер на 61326,40 лева; 1978,23 лв. (хиляда деветстотин седемдесет и осем
лева и двадесет и три стотинки) главница по договор за заем № 450-ВН-
31.05.2019 г.; 1651,94 лв. (хиляда шестстотин петдесет и един лева и
деветдесет и четири стотинки) възнаградителна лихва за периода от
04.02.2021г. до 11.10.202 г., изчислена върху главница в размер на 1978,23
лева, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
подаване на исковата молба – 12.10.2023г., до окончателното изплащане на
задълженията.
Ищецът твърди в исковата молба, че с ответниците се намирали в
облигационни отношения по силата два сключени договора за заем, а именно
– договор за заем № 451-ВН-03.06.2019 г., по който бил предоставена на
солидарно задължените ответници сума в размер на 77500,00 лева, както и
договор за заем № 450-ВН-31.05.2019 г., по който бил отпусната сумата от
2500,00 лева. Сочи, че съгласно чл. 7.6. и чл. 7.7. от процесните договори за
заем настоящите ответници декларирали, че поемат солидарна отговорност за
всички задължения, произтичащи от договорите, а именно – задължения за
главница, лихви, неустойки, обезщетения и др. на основание чл. 121 ЗЗД.
Излага, че с предявяването на исковата молба обявява задълженията по двата
договора за заем за предсрочно изискуеми поради непогасяването им, на
4
основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като аргументира позицията си с посочена
съдебна практика. Сочи, че ответниците следвало да изплащат ежемесечно
заетите от тях суми по договор за заем № 450-ВН-31.05.2019 г. по погасителен
план към договора в общ размер на месечната вноска на 2274,73 лева,
образувана от главница и лихва върху нея, платима до трето число на месеца,
като датата на първата вноска била 03.07.2019 г. Посочва разпоредбата на чл.
2.7. от договора, съгласно която при забава в погасяването на дължимата
вноска с повече от 30 дни цялото вземане става предсрочно изискуемо.
Твърди, че ответниците погасили от главницата общо 16173,61 лева от общо
отпуснатата сума от 77500,00 лева, като в исковата молба и уточняващите я
молби са посочени изплатените месечни вноски за периода от 03.07.2019 г. до
03.02.2021 г. Сочи, че дължимата договорна лихва към датата на прекратяване
на договора е 51211,40 лева, изчислена върху остатъчната главница при ГПР в
размер на 25% фиксиран годишен лихвен процент. Поради това лихвата се
претендира от 04.02.2021 г. до 11.10.2023 г. По втория договор за заем вх. №
450-ВН-31.05.2019 г. ищецът твърди, че е предоставена сумата от 2500,00 лева
при фиксиран годишен лихвен процент от 25%. Съгласно погасителен план,
длъжникът следвало да заплаща ежемесечно вноска в размер на 73,38 лева до
трето число на месеца, считано от 03.07.2019 г. Сочи, че длъжниците
заплатили само първите 20 вноски, с които били погасени 521,78 лева от
главницата и остатъчната такава е в размер на 1978,22 лева. В исковата молба
и уточняващите я молби изчерпателно са представени разчети относно
претенцията за възнаградителна лихва по втория договор за заем в размер на
1651,94 лева, считано от 04.02.2021 г. до 11.10.2023 г. Моли се за уважаване на
предявените искове по тези съображения.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответниците М. Х., Л. М. и Г. Х., чрез адв. М. С., с която е изложено
становище за недопустимост на предявените искове срещу В. Г., тъй като
същият починал на 06.06.2023 г., като са представени съответните
доказателства в тази насока – удостоверение за наследници с превод от
арменски език /л. 112 и л. 113 от делото/. По отношение на останалите
ответници се твърди в отговора, че не е налице солидарна отговорност, поета
от който и да е от тях, с доводи за липса на изрично упълномощаване в тази
насока съгласно съдържанието на пълномощно изх. № 121/31.05.2019 г., нот.
заверка № 23, т. 1, квитанция № 3959030/31.05.2019 г. за удостоверяване на
съдържание изх. № 122/31.05.2019 г. и изх. № 123/31.05.2019 г. за
удостоверяване подписите на И. Р. – завеждащ консулска служба при
посолството на Република България в гр. Ереван, Армения. Ответниците
излагат, че отговорността на Л. М., Г. Х. и В. Г., като ипотекарни и солидарни
длъжници е погасена, тъй като в шестмесечния срок от предсрочната
изискуемост на всички дължими от заемополучателя суми по двата договора
за заем, настъпила през месец април, 2021г., в който период ищецът не е
предявил исковите си претенции, с аргументи, че ответниците не са
уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост. В отговора се навеждат
5
възражения за нищожност на уговорения лихвен процент по двата договора за
заем в размер на 25%. Сочи се в отговора, че с уговорения лихвен процент са
нарушени потребителските права на ответниците с оглед размера на лихвения
процент. Излага се, че заемополучателката М. Х. е получила две суми по
процесните договори, а именно – 77500,00 лева и 2500,00 лева, за които се
твърди, че в голямата си част са погасени от длъжниците. В допълнение,
ответниците излагат, че двата договора не съдържат всички реквизити,
определени в ч. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и чл. 25, ал. 3 от ЗКНИМП,
поради което обосновават твърдения за нищожността на процесните договори
и дължимост от страна на ответниците единствено на получените от тях суми
в размер на 77500,00 лева и 2500,00 лева, но не и лихви и други разходи.
Изложено е, че на ответниците не е представена ясна и разбираема за тях
преддоговорна информация относно параметрите на заемните договори
поради обстоятелството, че същите са чужденци. Отправя се и възражение за
нищожност на договорите за заем поради противоречие със закона с
твърдения, че лихвата по процесните договори от 25% е в противоречие с чл.
10 ЗЗД. Навеждат и възражение за неравноправни клаузи, водещи до
нарушаване на добрите нрави и на закона, по отношение на указания в
договорите лихвен процент от 25%. Претендира се отхвърляне на исковете.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът указва на страните, че
доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидни
правоотношения с ответниците по сочените два договора за заем от
03.06.2019г. и от 31.05.2019г., съдържащи твърдяните клаузи за солидарна
отговорност, възнаградителни лихви и предсрочна изискуемост; реално
предоставяне на сумите по договорите на заемополучателя; настъпване на
предпоставките, обуславящи предсрочна изискуемост; възникнали изискуеми
задължения за ответниците да заплатят сумите, предмет на исковете, в
претендираните разМ..
В тежест на ответниците е да установят изпълнение на задълженията си
по посочените в исковата молба договори, или направените правоизключващи
и правопогасяващи възражения.
Приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че М. Х. е получила две суми по процесните договори, а
именно – 77500,00 лева и 2500,00 лева.
Като относими и допустими СЪДЪТ намира, че следва да приеме
представените от страните писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
6
с исковата молба заверени преписи от писмени документи, както следва:
Договор за заем +погасителен план№451-ВН-03.06.2019г. от 03.06.2019г.;
Платежно нареждане от 04.06.2019г. за заплатени суми по договор №451-ВН-
03.06.2019г. от 03.06.2019г.; Договор за заем +погасителен план №450-ВН-
31.05.2019г. от 31.05.2019г.; Разписка за платена сума към договор №450-ВН-
31.05.2019г. от 31.05.2019г.; Европейски формуляри за предоставяне на
информация за потребителски кредити - 2бр.; Предварителни договори за заем
2 бр. от 31.05.2019г.; Счетоводна справка за неплатени задължения и дължими
суми (главници и възнаградителни лихви) към договор №451-ВН-03.06.2019г.
от 03.06.2019г.; Счетоводна справка за неплатени задължения и дължими суми
(главници и възнаградителни лихви) към договор №450-ВН-31.05.2019г. от
31.05.2019г. Общи условия за договора за заем; Пълномощно.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с отговора на исковата молба преписи от писмени документи, както следва:
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
55, том3, рег. № 5547, дело № 419 от 2019г.; Удостоверение за наследници на
В. Х. Г. – на арменски език и в превод на български език.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представено от
ищеца съобразно вмененото му задължение пълномощно с молба вх. № 25138
от 09.10.2024г.
АДВ. С.: Видях, че по делото е постъпило пълномощно и отидох с
него при нотариуса, като се установи, че е същото пълномощно. Това е по
повод исканото от нас съдебно удостоверение. Няма да представям и аз
пълномощно.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице,
изготвено в срока по чл. 199 от ГПК, като сне самоличността му, както следва:
Ж. Г. Т., 58 години, българка, български гражданин, без родство и дела
със страните, предупредена за отговорността по чл. 291 НК, дала заключение
по съвест и знания.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Поддържам заключението си във вида, в който
съм го изготвила, ведно с приложенията.
СЪДЪТ дава възможност на ищеца да зададе въпроси към вещото
лице.
АДВ. Т.: По отношение на ГПР, доколкото вещото лице е определило
ГПР само по електронен калкулатор в интернет, смятам, че това ГПР следва
да се определи по формулата, която е в Закона и ако е приложимо това ГПР,
което вещото лице е дало в отговор на въпрос 8, дали Погасителният план по
7
договорите би имал различен вид?
Вещото лице Т.: Погасителният план не би имал различен вид. Той
автоматично излиза ГПР. Аз се опитах по най-елементарния начин, ето за
малкия кредит – 2500лв е главницата +1902,60 са разходите, делено на 60
месеца се получава 73,38 -100 на ръка го получавам 26,62 %. 1902,60 лева са
лихвите + главница – сумират се главницата с лихвите, защото това е
паричният разход, делено на 60 месеца, защото той е за 60 месеца. Но когато
ползвах електронния калкулатор там има опция за такси, които са 0 - няма
такива. Когато го изчислих сега на ръка – 4402,60лв са всички разходи, които
са необходими по погасяване на дълга, делено на 60 месеца, дава 73,38. И
каква част като процент е това – 26,62.
Много е сложна формулата. Опитвала съм се и по друго дело да го
гледам, но е много сложна формулата, затова се доверявам на електронен
калкулатор, който е формиран спрямо формулата, както и на изчисляването на
всички останали лихви. На „Моите пари“ пробвах, но се пробвах и на друг
калкулатор – мисля беше „Калкулатор бг“.
АДВ. Т.: Ако беше изчислен по ГПР 26,62 % би ли дал различен
резултат, по отношение на месечните вноски?
Вещото лице Т.: Не, не мисля че би дал. Месечните вноски са коректно
зададени по Погасителния план. Аз изчислявам по Погасителен план по
начина, по който го представям и мисля, че той съвпадаше с Вашия.
Задавайки параметрите, той ми дава този ГПР.
По този начин се получава. Аз не знам Вие как сте го получавали.
Мисля, че като говорих с главния Ви счетоводител ми казаха, че от отдела
който се занимава с тези заеми, ползват електронните калкулатори. Но как е
формиран Вашия погасителен план, не мога да кажа. Отговаря на това, което
съм заложила. Погасителната вноска се получава въз основа на зададените
параметри – какъв заем е отпуснат, какъв е годишния процент за олихвяване и
колко вноски трябва да имаме. Той вече автоматично си дава изчислението на
ГПР, като аз съставяйки погасителния план е въз основа на тези параметри и
когато отида да ползвам електронния калкулатор в интернет в който и да е от
сайтовете, ми дава изчисляване на ГПР при така изготвен Погасителен план.
АДВ. Т.: Доколкото зададеният въпрос е какъв е размерът на
дължимата възнаградителна лихва от датата на предоставяне на заемната сума
до датата на прекратяване, а Вие сте направили изчисленията по Погасителен
план, не следва ли да бъде взета първата дата и последната, както е зададен
въпросът?
АДВ. С.: Само да попитам каква е според Вас първата дата? Защото аз
виждам три дати.
АДВ. Т.: Така е зададен въпросът. Доколкото при моите изчисления се
получават различен брой дни, от тези, които Вие сте посочили, защото Вие сте
посочили по Погасителен план, а моят въпрос е сумарен.
8
Вещото лице Т.: Този въпрос аз съм го разбрала по следния начин и
как считам, че следва да бъде: ако Вие искате да се направи нов Погасителен
план до датата на прекратяване на договора, е една хипотеза. Аз го разбирам,
имайки сключен договор и яснота за начина на погасяване, как ответниците
следва да погасяват дълга, дали има друго основание, въз основа на което, или
анекс, сключен между страните, което изменя договорените условия. Как
считам, че е редно да се процедира при такива заеми - имайки Погасителен
план, има начисляване на договорна лихва и частично плащане на главница.
Когато нямаме пари да платим нито лихвата, нито главницата, главницата
отива в просрочие. Договорната лихва е дължима върху просрочената вноска
за главница, следва да се начисли наказателна лихва, мисля че в този случай
беше 5%/месечно, върху остатъчната заемна сума. Така пише по договор.
Само че, при ищеца няма начислявана наказателна лихва и аз не виждам това
прекратяване на договора какво следва да бъде – предсрочна изискуемост,
какво основание има, за да правя преструктуриране, все едно изработване на
нов погасителен план с намаляване вноските. Трябва изцяло да се измени
договора.
АДВ. Т.: Хипотетично да речем към конкретна дата по единия договор,
остатъчният размер на главница е да речем 2274лв. Спряно е да се плаща
вноска. Размерът на главница си остава същия. Не следва ли размерът на
главница, който си остава същия, да се олихвява на база договорената лихва?
Защо лихвата да си остава в същия размер, при условие, че нямаме погасяване
на главница.
Вещото лице Т.: Защото имаме изработен Погасителен план и
договореност как да плаща ответника.
АДВ. Т.: Да, но вноската по главница не е платена.
Вещото лице Т.: Съгласна съм, но затова сте се договорили да има
санкционираща лихва върху частта, която не е погасил.
АДВ. Т.: Това бяха въпросите ми към вещото лице.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ответната
страна да зададе въпроси към вещото лице.
АДВ. С.: За мен, по мои изчисления, вярно ли е, че разликата в
претендираната и неизплатена лихва в размер, която е в ищцовата претенция,
говоря примерно за единия кредит, вярно ли е, че разликата между тази
претендирана сума и тази, която Вие сте изчислили се дължи на това, че Вие
сте отчислили 19 276 лв. изплатени лихви? Защото Вие формирате една сума
36 хиляди дължима лихва. И доколкото проследих цялата експертиза намирам,
че тази сума Вие намирате след като от общия размер на претендираната
9
лихва Вие сте го изчислила на 58 983,51лв., на стр.4 и от този общ размер сте
извадила това, което е платено – погасените лихви - 19 845,61лв. и именно
заради това, вие получавате, че непогасената лихва е 39137,90 лв., а не както
се претендира от ищеца 58983,51 лв. Това ли е всъщност разликата между
претенцията на ищеца и Вашите изчисления?
Вещото лице Т.: Ищецът е изчислявал по съвсем друга методика
дължимите лихви. Аз ги изчислявам въз основа на погасителен план, които се
получават по този начин, описан на стр.4. Отчитайки всички дължими лихви
по погасителен план, приспадайки платената част, разликата е принципно
дължима. Те са го изчислявали на 03.02 е последното плащане по дълга. Оттам
цялата остатъчна стойност на дълга по 25%. А не с частични погасителни
вноски. Докато аз правя върху остатъчната главница. По погасителен план
договорната лихва е дължима върху остатъчната стойност върху главницата,
която периодично намалява, но тъй като периодично намалява по Погасителен
план главницата, тя трябва да отива в просрочие и просрочената главница да
бъде олихвяване с наказателна лихва. Сега дали ще е с по-висок договорен
лихвен процент, който в случая беше мисля 5%, или със законната, при
хипотеза със законната, е друга тема. Но е редно просрочената главница да е
била олихвявана със санкционираща наказателна лихва, което не е правено. А
целият остатъчен дълг към 03.02.2021г. се олихвява с 25% и по двата дълга.
АДВ. С.: При първия въпрос, Вие с вашите изчисления коя дата на
прекратяване на договорите за заем сте взели?
Вещото лице Т.: 11-ти октомври мисля, че това беше посочено. На
стр.5 се вижда конкретно за периода от датата на отпускане до датата на
прекратяване. Вземам датата на завеждане на исковата молба.
АДВ. С.: Не сте разгледали случая, когато е датата на предсрочната
изискуемост. Момента на прекратяването на договора е чисто юридически
въпрос. Мисля, че тук трябва да се изчисли към двете дати.
По т.6 - как е формиран размера на договорения по всеки от двата
договора лихвен %? Под формиране разбирам, какви компонентни включва
договорената лихва?
Вещото лице Т.: Няма утежняващи такси и комисионни.
АДВ. С.: Т.е. каквото число е договорено между страните, това
приемате, че е размера на договорена лихва?
Вещото лице Т.: Ами то няма какво да е друго.
АДВ. С.: Споменахте, че освен „Моите пари“ сте използвали един
друг „Калкулатор бг“, и казвате, че всъщност според Вашите сметки
процентът не е 28,0728, а 26 и нещо.
Вещото лице Т.: По формулировката на това, какво представлява ГПР
е така. Мисля, че формулата беше много сложна и друг път съм я разглеждала
и никога не мога да достигна ръчно до това, което се получава при
електронните калкулатори. И при дава калкулатора, които използвах, получих
10
едно и също число като процент.
АДВ. С.: Нямам други въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
АДВ. Т.: Считам, че следва да се приеме. Ще искам допълнителни
задачи.
СЪДЪТ намира, че вещото лице пълно и ясно е отговорило на
поставената задача и следва да приеме заключението, като съобразно
представената справка – декларация от вещото лице следва да определи
окончателно възнаграждение от 650 лева Понастоящем следва да бъде
изплатена сумата от 450 лева от внесените депозити, поради което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, ведно с
представената справка-декларация.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение в размер на 650
/шестстотин и петдесет/ лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ понастоящем сумата от 450 /четиристотин и
петдесет/ лева. (издаден РКО по вн.б. от 25.09.2024г.)
ЗАДЪЛЖАВА в едноседмичен срок от днес ищецът да довнесе сумата
от 200 (двеста) лева, с оглед изплащане на окончателно определеното
възнаграждение на вещото лице, като УКАЗВА на ищеца, че при невнасяне
на определения депозит, сумата ще бъде принудително събрана по реда на чл.
77 от ГПК.
АДВ. Т.: Във връзка с отговорите, които даде вещото лице на
експертизата и доколкото въпрос № 1 сме го формулирали ние по различен
начин, моля да допуснете допълнителен въпрос към вещото лице, да направи
изчисления така, както сме формулирали въпроса – какъв е размерът на
дължимата лихва, съгласно текстовете на Договора, които са цитирани,
считано от датата на предоставяне на заемната сума до датата на прекратяване
на Договора за заем, без вещото лице да следи вноските по погасителен план,
а да направи изчисления за пълния период дни, като от тях съответно
приспадне внесените вноски. И втори въпрос, пак във връзка с отговорите на
вещото лице - да направи алтернативни изчисления на забавените вноски по
начин, по който върху неплатената вноска за главница се изчислява дължимата
съгласно ЗЗД законна лихва, считано от датата на настъпване на забава на
всяка една вноска за главница от датата на подаване на исковата молба.
АДВ. С.: Законната лихва по чл.86 ЗЗД ли имате предвид? То няма
такава претенция, поради което се противопоставям на втория въпрос, тъй
11
като излиза извън обсега на предмета на делото така, както е заявен от
ищцовата страна.
АДВ. Т.: Добре, ще преформулирам въпроса – да е по договорната
наказателна лихва 5%, като алтернативно да използва и 86 ЗЗД.
АДВ. С.: Отново правя реплика - наказателна лихва от 5 % също не е
предмет на делото.
СЪДЪТ, за да се произнесе по така направеното искане намира, че с
определението за насрочване на делото съдът е допълнил формулираните от
ищеца задачи и служебно е поставил всички необходими задачи за
разрешаване на настоящия спор, а поставените в днешно съдебно заседание
от една страна са несвоевременно поставени, от друга страна съдът не ги
намира за относими с оглед предмета на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допълване задачите
на назначената съдебно-счетоводна експертиза.
АДВ. Т.: Нямам други искания по доказателствата.
АДВ. С.: Искам да взема отношение по пълномощното, което беше
представено и прието от съда в днешно съдебно заседание. Оспорвам
пълномощното от Л. М. и Г. Х. към М. Х., като след като внимателно
разгледах подписите и имената, изписани на лицата установявам, че най-
вероятно има изписване на имена, които не са от лицето Г.. Навежда ме на
съмнение дори и за подписа. Имената, тръгвайки да четем имената на Г. Х.
името „Г.“ със сигурност е изписано от едно лице, а „Х.“ е изписано от друго
лице. Доколкото при заверка на съдържание и подписи се изисква изписване
на имена на лицата, то според мен за да бъдат валидни подписите и за да бъде
валидно упълномощаването, би следвало в цялост да има идентитет - едно и
също лице да е изписало както двете си имена, така и да е изписало подписа
си. В този смисъл считам, че подписа и имената за Г. Х. са неистински,
оспорвам пълномощното като неистинско и моля да откриете производство по
установяване истинността на документа.
Ако приемете, че е наша доказателствената тежест доколкото,
пълномощното е заверено от официално лице, аз считам, че в този случай
доказателствената тежест би следвало да бъде на ищеца, защото той се ползва
от този документ, той го твърди в исковата молба, че е бил основание за
сключване на договора за заем. Като разпределите доказателствената тежест,
ще направя искане, ако се възложи на нас доказателствената тежест.
АДВ. Т.: Смятаме, че при условията на чл.193, ал.3 тежестта на
доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва.
Особено доколкото този документ носи подписа именно на ответната страна,
така че смятам, че тежестта на доказване е върху ответниците да докажат, че
12
това не е техен документ. Ние сме го представили, доколкото имаме
задължение да представим този документ. Същият е използван от ответниците
в ипотечното производство и при сключване на договора. В тази връзка, ако
допуснете производство по 193, моля да разпределите доказателствената
тежест на ответниците.
СЪДЪТ намира, че доколкото процесуалният представител на
ответника Х. оспорва автентичността на подписа в представеното в днешно
съдебно заседание пълномощно, оспорването е своевременно направено в
отговор на процесуалното действие на представяне на пълномощното, с оглед
на което следва да бъде открито производство по реда на чл.193 ГПК.
Поради изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по оспорване автентичността на
представеното пълномощно от 01.05.2019 г. в частта досежно подписа,
положен за Г. Х..
УКАЗВА, че в тежест на ответната страна е да докаже неистинността
на документа.
АДВ. С.: Моля да назначите съдебно-графологична експертиза, вещото
лице след като се запознае с оригинала на пълномощното, което се съдържа
при нотариус В. Г. и след като направи проверка в БДС системата да даде
заключение, дали подписът и имената, изписани в Пълномощно с рег. №
395930 от 31.05.2020г., са положени от лицето Г. Х., като вещото лице да даде
и отговор дали имената Г. Х. са изпълнени от едно и също лице на същото
това пълномощно.
Има един документ, приложен към делото от 18.04.2024г. от ОД на
МВР- Варна, където пише, че той е имал статут на продължително
пребиваващ в Република България чужденец, поради което аз считам, че има
следи, има данни. Понеже им издават български документ за самоличност там
стои подписа и на това лице. Мисля, че от там може да се вземе сравнителен
материал.
СЪДЪТ намира, че направеното доказателствено искане е допустимо
и относимо, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕТО НА СЪДЕБНО –
ГРАФОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА с поставена задача от процесуалния
представител на ответниците в днешно съдебно заседание, а именно: вещото
лице, след като се запознае с оригинала на Пълномощно с рег. № 395930 от
31.05.2020г., което се съдържа при нотариус В. Г. и след като направи
проверка в системата на „Български документи за самоличност“ при МВР, да
даде заключение дали подписът и имената, изписани в пълномощно с рег. №
395930 от 31.05.2020г., са положени от лицето Г. Х., като вещото лице да даде
13
и отговор дали имената Г. Х. са изпълнени от едно и също лице на същото
това пълномощно.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 250
лева, вносим от ответната страна в едноседмичен срок, считано от днес.
НАЗНАЧАВА ЗА ВЕЩО ЛИЦЕ Н. Р., който да бъде уведомен след
внасяне на определения депозит.
АДВ. Т.: Нямаме други искания по доказателствата.
АДВ. С.: Само искам да направя един коментар на това пълномощно.
Аз считам, че по силата на текста на това пълномощно, упълномощеното лице
е нямало права да сключи договора за заем, който пък по своя страна е
основание за сключване на ипотечния договор, поради което навеждам
твърдения, че лицата Л. М. и Г. Х. не са били уведомени относно лихвения
процент, който ще се начислява върху отпуснатите заеми. Не са имали знания
относно самите размери на заемите. В пълномощното изобщо липсва
упълномощеното лице да сключи от тяхно име Договор за заем.
АДВ. Т.: Доколкото са налице данни за закупуване на един имот от
името на ответниците в производството, което нотариално производство е
представено пълномощно също заверено в консулството на Република
България в Ереван и доколкото вещото лице трябва да използва данни в
България, моля при допускане на СГЕ да укаже на вещото лице да използва и
данни от пълномощно към Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 143, том 2, рег. 4991, дело 217 от 2016г. на Нотариус Т. М. с район на
действие Районен съд – Варна, или ако не се пази тази преписка, моля да
задължите трето неучастващо лице в производството А. С. Б., мога да дам
допълнително адрес, тъй като тя е била пълномощник на ответника Г. Х. в
това нотариално производство да представи, ако разполага, пълномощното за
целите само на експертизата, с което от името на ответника Г. Х. е сключила
договор за покупко-продажба. Ако все пак производството не е при нотариуса.
СЪДЪТ намира, че за вещото лице е налице възможност да извърши
съответни сравнения с документите, находящи се в МВР, каквато е обичайната
практика. В случай, че сравнителният материал не е достатъчен, СЪДЪТ ще
даде указания на вещото лице за проверка и на други документи.
СЪДЪТ намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и следва
да бъде отложено за друга дата за изслушване на назначената съдебно-
графологична експертиза, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
14
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане на
06.12.2024 година от 11:00 часа, за която дата и час страните ще се считат за
редовно уведомени от съдебно заседание чрез процесуалните си
представители.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми след внасяне на определения депозит.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:50
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
15