Номер 28305.10.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПазарджикI Граждански състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
Секретар:Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20205200500624 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 20 по
описа на съда за 2020 година по иска на В. С. Б. с ЕГН ********** от град С.,
ул."А.С."№15 срещу Детска градина "П.Г.", Булстат ********* с адрес град
С., ул ."В.Л."№44,, представлявана от директора М. Х. Ц. с правно основание
чл.357 от КТ е отменено дисциплинарното наказание" предупреждение за
уволнение ", наложено на В. С. Б. с ЕГН ********** със:
Заповед№95/12.11.3019г на директора на Детска градина"П.Г.".
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Детска градина
„П.Г.“.
Жабоподателят намира решението за неправилно , необосновано
,постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Съдът приел, че заповедта ,с която е наложено дисциплинарното
наказание е „немотивирана, поради което същата се явява незаконосъобразна
и на това основание като правна последица следва да се отмени наложеното
дисциплинарно наказание."
1
Правилно съдът приел, че дисциплинарните нарушения могат да бъдат
индивидуализирани в друг документ, посочен в заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание, съдържанието на който е станал достояние на
наказания работник. Изводът за немотивираност в конкретния случай бил
необоснован и неправилен .
Неправилно приел съдът още, че оспорената заповед не съдържа нито
един от изискуемите реквизити, (сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективни и субективните му признаци, времето на
извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното
основание въз основа на което се налага дисциплинарното наказание), а
изцяло е налице препратка към жалба вх. № 83/05.11.2019 г., от която не
ставало ясно нито времето на извършване на дисциплинарните нарушения,
нито техните обективни признаци. Считат,че относно нарушението и кога е
извършено, има данни в заповедта.
Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. Текстът на чл.187, ал. 1 КТ посочвал отделните нарушения
на трудовата дисциплина, но също не съдържал описание на законов състав на
самото нарушение и не посочвал кои са неговите обективни и субективни
признаци. От съдържанието на Заповед №95/12.11.2019 г. на директора на
Детска градина „П.Г.", на посочената в нея жалба с вх. №83/05.11.2019 г., а
също така и на протокола от 05.11.2019 г. на комисия в състав: М. Ц. и
членове Ив. Т. и Р. Б., било видно, че нарушението на трудовата дисциплина,
изразяващо се в уронване престижа на детското заведение и професионалното
нива на колектива, е поведението и отношението на В.Б., водещо до
конфликтни ситуации, които често се случват пред децата в групата и се
пренасят извън детското заведение. Посочено било, че това се случва почти
всеки ден и че оплакването касае цялостното поведение (не само едно или
друго отделно действие или бездействие) на Б..
В обжалваното решение било прието, че макар и да била формално
проведена процедурата по чл. 193 КТ, правото на защита не е упражнено в
пълен обем ,отново поради липса на конкретност на дисциплинарното
обвинение. Този извод бил неправилен.
Процедурата по налагане на дисциплинарно наказание на В.Б. била
проведена законосъобразно, и то не само формално. Видно както от
писмените, така и от гласните доказателствени средства по
първоинстанционното дело, на основание подадена срещу В.Б. до директора
на ДГ „П.Г." жалба вх. № 83/05.11.2019 г. била издадена Заповед
№81/05.11.2019 г., с която е определена комисия в състав: председател М. Ц. -
директор и членове Ив. Т. -директор на дирекция "ХДОК" и Р. Б. -
2
председател на СО към СБУ със задачи 1) изготвяне на протокол за
изслушване на В.Б. по повод жалба вх.№83/05.11.2019 г. и 2) вземане на
решение по случая.
В.Б. била изслушана от комисията по въпросите 1) агресивно
поведение и нападки към колеги от колектива и 2) създаване на системен
тормоз и конфликтни ситуации към колеги, конфликти в присъствие на деца,
които пренасят вкъщи и по този начин се уронва престижа на учебното
заведение. За изслушването й е съставен протокол от 05.11.2019 г. в ДГ
„П.Г.", който е подписан от В.Б. и от членовете на комисията.
В издадената Заповед №95/12.11.2019 г. за налагане на дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение" има позоваване към жалба вх.
№83/05.11.2019 г., чието съдържание е сведено до знанието на служителя.
Това бе доказано и с показанията на свидетелката Р. Б.. Самата Заповед
№95/12.11.2019 г. също е връчена на В.Б. на 12.11.2019 г.
Молят решението да бъде отменено и предявения иск – отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответницата по жалбата я намира за неоснователна и счита ,че
решенето е правилно и следва да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд достигнал до
извода, че заповедта , с която е наложено дисциплинарното наказание е
немотивирана, доколкото нито от нейното съдържание, нито от съдържанието
на приетото по делото писмено доказателство - жалба вх.№83/05.11. 2019г,
подадена от И.П., служител в ответната детска градина, могат да се извлекат
конкретни действия, извършени от ищцата, които да се квалифицират като
„агресивно поведение" или пък поведение,“ уронващо престижа на детското
заведение".Този извод бил в пълно съответствие със събраните по делото
доказателства.В заповедта липсвали задължителни реквизити: описание на
конкретно нарушение, описано с обективни и субективните му признаци; не
било посочено и времето на извършване на твърдяното нарушение.Доводите
във въззивната жалба, че „това се случвало почти всеки ден и оплакването
касаело цялостното поведение на ищцата, а не само едно или друго отделно
нейно действие" не могат да бъдат възприети.
Цялостното поведение на един субект се характеризира именно с
комплекс от действия и бездействия, извършвани от него под влиянието на
редица външни и вътрешни фактори.И за да се извърши преценка дали в
3
резултат на поведението на конкретния субект се „уронва" нечии престиж, то
необходимо е да се обсъдят тези конкретни действия и бездействия, чрез
които поведението му се е обективирало, със средата, в която те са
извършени, с конкретните обстоятелства, мотивирали тяхното извършване,
както и /не на последно място/ с времето на тяхното извършване.
„Жалбата" съдържала всички елементи на донос и липсата на
конкретика препятства както правото на адресата на жалбата/доноса да се
защити срещу твърденията на автора на този „документ", така и възможността
на Съда да направи своя анализ на стореното от ищцата, и да реши дали
действително извършеното /или неизвършеното/ от нея съответства на
твърденията за „уронване престижа на детското заведение".
От разпита на свидетелите, поискани впрочем на ответната страна, не се
установило ищцата да е извършила каквото и да било нарушение на трудовата
дисциплина, не се установили нейни действия, които да квалифицират
поведението й като агресивно или пък уронващо престижа на детското
заведение.
Процедурата, предвидена в разпоредбата на чл.193 КТ, била спазена
формално от работодателя.
С оглед бързината, с която тази процедура се е развила във времето, и с
оглед на отказа от страна на работодателя да запознае Б. с жалбата,
внимателният анализ на фактите водел до извода, че тази процедура е
проведена не според духа на закона.
Моли решението да бъде потвърдено и присъдени сторените разноски.
Съдът ,като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Детска градина"П.Г.", ищцата В. С. Б. ,
твърди, че работи като детска учителка в тази детска градина.
През това време от 04.09.2019 г до 10.11.2019 г била и член на
Общинска избирателна комисия-С..
В деня след втория тур на изборите -04.11.2019г. в 13:02 часа
директорката на детската градина я извикала. Уведомила я за постъпила
срещу нея докладна и и връчила искане за даване на писмени обяснения,като
срока , в който е следвало да се представят писмените обяснения ,даден от
директорката бил на същата дата до 16:30 часа. Ищцата поискала да се
запознае със съдържанието на докладната , за да научи в какво точно я
обвиняват, след което да даде обяснения. Директорката отказала да я запознае
с докладната и и казала, че очаква до края на дадения и срок писмените и
обяснения. Тъй като в писменото искане липсвала конкретика , то и
4
отговорът на ищцата бил в същата насока и входиран при директорката в
16:30часа.
На същия в 17:48 часа и била връчена от директорката Заповед
№80/04.11.2019г , с която и е наложено наказание „забележка".
На следващият ден - 05.11.2019г ищцата била на работа първа смяна.
Около 12:30 часа по телефона и се обадила директорката и и казала, че иска
да говорят. Към 13:50 часа ищцата била извикана в директорския кабинет,
където освен нея били още две лица - Р. Б. и Ивалина Т.. Директорката и
казала, че срещу нея е постъпила жалба и незабавно в присъствието на
посочените две лица трябва да даде своите обяснения. Отказали да и
предоставят копие от жалбата, за да може да се запознае със съдържанието с
обяснението, че самият жалбоподател поискал да остане анонимен за ищцата.
Не била уведомена и за съдържанието,като само и било казано ,че се касае за
особено тежко нарушение.
От т.нар. комисия и казали да изчака навън. Около 15 минути по-късно
я извикали и и представили да подпише протокола, който били изготвили.
След това директорката и казала да изчака още малко и след няколко минути
и връчила Заповед №82/05.11.2019г., с която и налага дисциплинарно
наказание „уволнение". Ищцата подала искова молба в съда във връзка с
посочената уволнителна заповед, по която искова молба било образувано гр.д.
№4476/2019г по описа на РС Пазарджик. Един ден след подаване на тази
искова молба работодателят и връчил последяваща заповед №87/08.11.2019г,
връчена на 12.11.2019г в 10:40часа, с която се отменява заповед
№82/05.11.2019г. за наложеното и уволнение , а в 10:50 часа отново била
извикана в кабинета на директора и и била връчена нова заповед
№95/12.11.2019г, с която и е наложено дисциплинарно наказание"
предупреждение за уволнение".
В тази заповед били възпроизведени мотивите на отменената
заповед182/05.11.2019г. Отново била посочена докладна №81/04.11.2019г ,
което е цитираната като основание за налагане на наказанието „забележка" ,
наложено и със заповед№80/04.11.2019г, което също било атакувано пред
съда.
С едни и същи мотиви на ищцата били наложени две наказания -
уволнение, което впоследствие е отменено и предупреждение за уволнение -
нарушение на чл.189, ал.2 от КТ.
Цитираната докладна вх.№81 от 04.11.2019 г била посочена като
основание за налагане наказанията и в трите заповеди.
Подържа, че заповедта е немотивирана. Не ставало ясно какво точно
„сериозно нарушение" на трудовата дисциплина е извършила - с какви свои
5
действия/ бездействия го е извършила и кога.
Излагат се доводи и относно процедурата по чл.193 от КТ.Отказът да
бъде запозната със съдържанието на жалба ,дала основания за предприемане
на действията , препятствал правото и на защита.
Моли да се отмени дисциплинарното наказание" предупреждение за
уволнение", наложено със Заповед №95/12.11.2019г на директора на Детска
градина „П.Г."- град С..
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът намира иска за неоснователен.Счита ,че заповедта,с която е
наложено дисциплинарното наказание е мотивирана и е спазено процедурата
при издаването и.
Основанието за издаване на заповедта била разпоредбата на чл.187, т.8
от КТ. Посочено било , че нарушението на трудовата дисциплина,
осъществено от ищцата се изразява в уронване на престижа на детското
заведение и професионалното ниво на колектива. В заповедта липсвало
описание на конкретното нарушение ,но в протокол от 05.11.2019 г , съставен
от комисия в състав: председател М.Ц. и членове Ив.Т. и Р.Б. изрично били
изискани обяснения и изслушана ищцата именно във връзка с посочените в
жалба вх.№83 от 05.11.2019г нарушения на трудовата дисциплина.
В цитирания протокол са посочени две точки , по които са изискани
обяснения на ищцата: 1/ агресивно поведение и нападки към колеги от
колектива и 2/ създаване на системен тормоз и конфликтни ситуации към
колегите, конфликти в присъствието на лица, които пренасят вкъщи и по този
начин се уронва престижа на учебното заведение.
Оспорва се твърдението, че въз основа на една и съща докладна вх.
№81/04.11.2019г. и с едни и същи мотиви на ищцата са наложени две
наказания - „уволнение" и „предупреждение за уволнение", както и че въз
основа на същата докладна е наложено и трето наказание"забележка".
Заповедта, с която е наложено наказание „уволнение", е отменена и не е
породила правно действие.
За нарушенията на трудовата дисциплина, съдържащи се в докладната
вх.№81/04.11.2019г на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „
забележка". За нарушенията на трудовата дисциплина, съдържащи се в жалба
вх.№83 от 05.11.2019г на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение".
Подържа се,че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е
6
мотивирана ,като не се оспорва ,че на ищцата не е била предоставена самата
жалба ,но тя била запозната със съдържанието и,което синтезиран вид било
описано в протокола.
Заповедта била издадена едва след като и трети лица потвърдили
действителността на изнесеното в жалбата и за работодателят не е имало
съмнение за осъществяването от страна на ищцата на нарушенията на
трудовата дисциплина.
Съдът , като прецени всички доказателства по делото и доводите на
страните , прие за установено следното:
Не се спори по делото ,че ищцата е в трудови правоотношения с
детската градина и работи там като детска учителка.
Със Заповед № 95 от 12.11.2019 година на директора на Детсак градина
П.Г. на ищцата е наложени дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.В заповедта са изложени обстоятелства ,касаещи наложено със
заповед от 4.11.209 година дисциплинарно наказание
„забележка“.Обжалваното дисциплинарно наказание е мотивирано с
постъпването на жалба с вх.№ 83 от 5.11.2019 година,като според мотивите
от тази жалба било видно сериозно нарушение на трудовата дисциплина ,
изразяващо се в уронване престижа на детското заведение и професионалното
ниво на колектива.Б. била изслушана от комисия.
Нарушение по смисъла на чл.187 ал.8 от КТ било извършено ,поради
което на това основание и във връзка с чл188 т.2 от КТ е наложено
атакуваното дисциплинарно наказание.
Със същите мотиви е била издадена Заповед № 82/5.11.2019 година ,с
която на ищцата е било наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“.Със
заповед от 8.11.2019 година тази заповед е отменена,като са изложени
неправни мотиви за това.
По делото е представена от ответника в копие жалба от И.П.,цитирана в
мотивите на заповедта , с която е наложено дисцплинарното наказание.
Тази жалба е лишена от каквато и да била конкретност и съдържа
оплаквания от отношението на Б. ,към самата жалваща се.Говори се за
„проблеми“ и конфликтни ситуации“.
Със Заповед на Директорката на детската градина е сформирана
комисия със задача да изготви протокол от изслушване и да вземе решение по
казуса.Въпреки лошата формулировка ,очевидно е ,че работодателят е решил
да изслуша преди да наложи дисциплинарното наказание работника лично и
то не сам , а с други длъжностни лица.
7
Липсват писмени доказателства ,работникът да е бил уведомен за
обстоятелствата , за които работодателят иска да бъде изслушан.Съставен е
протокол на 5.11.2019 година , от съдържанието на който също не е видно на
работника да са предоставени конкретни данни – жалба или да са посочени
конкретни обстоятелства.Б. общо е заявила ,че няма агресивно поведение ,не
създава конфликтни ситуации,не злепоставя колегите и колектива.
Първоинстанционният съд е дал изрични указания ,че тежестта на
доказване законосъобразността на процедурата ,извършените нарушение и
съответствието по тежест между нарушенията и наложеното наказания е
върху ответника ,съобразно характера на спора.Указанията са ясни ,точни и
изчерпателни.
Ответникът е поискал събиране на гласни доказателства.Разпитани са
свидетелите Б. и Г..
Св. Б. е участвала в комисията ,изслушала Б..От показанията и е
видно,че дори и тя не е виждала жалбата ,не знае кой е подателя и е било
искано обяснение за отношението на Б. към колегите и.Тази свидетелка няма
впечатления за поведението на Б.,не депозира показания за конкретни нейни
нарушения ,нито по време ,нито по отношение на определени лица.
Показанията на св.Г. не допринасят по никакъв начин за изясняване на
фактическата обстановка по спора.Та не депозира показания за никакви
относими към спора факти и обстоятелства.
При тази фактическа обстановка ,съдът намира ,че иска е основателен и
следва да бъде уважен.
Въззивната инстанция изцяло се присъединява към мотивите на
първоинстанционния съд.
На първо място също възприема,че заповедта ,с която е наложено
дисциплинарното наказание не е мотивирана.Вярно е ,че съдебната практика
приема,че конкретните нарушения,на които работодателя се основава могат
да се съдържат и в друг документ , стига той да е бил известен на страната.На
първо място по делото не е установено ищцата да била запозната с
постъпилата жалба от И.П. , но дори и да беше запозната в самата жалба няма
никакви конкретни данни – кога и по какъв начин са се осъществили
твърдените дейния – агресивно поведение,създаване на конфликти.Нещо
повече,в мотивите на заповедта се препраща към жалбата ,като обаче
наказанието се налага за злоупотреба с доверието и уронване доброто име на
детското заведение
Задължението на работодателя да мотивира заповедта за
дисциплинарно наказание е закрепено в закона с цел преценка на изискването
за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 от
8
КТ ,както и за осигуряване на възможността на наказания работник или
служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта
мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е
мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ.
Съдебната практика по отношение на изискванията към мотивите на
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е многобройна и
последователна , поради което и въззивната инстанция не намира за нужно да
се позовава на конкретни решения.
Въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд,че
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за
уволнение“ не е мотивирана,тоест тя има „псевдомотиви“.Както в жалбата / с
която не е установено ищцата да е запозната/ така и в заповедта се съдържат
оценки ,изводи,лични впечталения ,но не и конкретни факти.
Освен това следва да се има предвид ,че „злоупотреба с доверието на
работодателя“ е един от трите фактически състава на нормата на чл.187 т.8 от
КТ , като нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник
или служител и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се
от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел
извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя, обаче
е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът
или служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил
деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил
интересите на работодателя, независимо дали деянието (действие или
бездействие) е извършено умишлено.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или
служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не
злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на задължението за
лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190,
ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ - злоупотреба
с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата
за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято
обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между
работник или служител и работодател.
Уронването престижа и доброто име на работодателя пък следва да се
счита всяко поведение на работника представляващо „нелоялно отношение
към работодателя, незачитане на доброто му име и злепоставяне пред трети
лица”.
Въззивният съд приема,че са налице и процесуални – формални
9
основания за отмяна на наложеното наказание,както и такива – по същество.
На първо място зарповедта за налагане на дисциплинарното наказние не
е мотивирана.На второ място – процедурата по чл.193 от КТ не изпълнена
според истинския смисъл , вложен в нея от законодателя. Ищцата е била
повикана пред сформирана „комисия“ ,без да знае за какво ,без да и се
предостави „жалбата“ , дала повод за дисциплинарното производство и без да
има твърдения от работодателя за конкретни нарушения.Не стават ясни
функциите и правомощията на тази комисия ,при положение ,че тя е
изслушала само работника , а не и другия жалващ се колега и при положение
,че участващите в комисията също не са наясно какви са претенциите на
работодателя срещу Б..
Това е достатъчно ,за да се приеме,че е налице незаконосъобразност на
наложеното наказание.
Не може да се подмине обаче обстоятелството , че по делото изобщо не
е доказано поведение на работника , представляващо нарушение на трудовата
дисциплина от вменените му.Липсват доказателства за злоупотреба с
доверието ,нито за уронване доброто име на работодателя,а всъщност и за
каквото и да било нарушение на трудовата дисциплина ,даващо основание за
налагане на дисциплинарно наказание.Обстоятелствата , свързани с
наложеното преди това наказание „забележка“ съдът няма да обсъжда ,тъй
като на първо място и това наказание е обжалвано от работника , а и факта на
налагането му би имал значение единствено и само ,ако съдът в дейността си
стигнеше до извършване на преценка по смисъла на чл.189 от КТ.
Поради изложените съображения , съдът намира ,че предявеният иск за
отмяна на наложеното дисциплинарно наказание е основателен и следва да
бъде уважен.
Като е постановил решение в този смисъл първоинстанционният съд е
постановил едно правилно решение ,което при условията на чл.272 от ГПК
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответницата по жалбата се дължат сторените
пред въззивната инстанция разноски в размер на 600 лева.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр.д.№ 20 по описа на съда за 2020 година ,с което по иска на В. С. Б. с ЕГН
10
********** от град С., ул."А.С."№15 срещу Детска градина "П.Г.", Булстат
********* с адрес град С., ул ."В.Л."№44,, представлявана от директора М. Х.
Ц. с правно основание чл.357 от КТ е отменено дисциплинарното наказание"
предупреждение за уволнение ", наложено на В. С. Б. с ЕГН ********** със:
Заповед№95/12.11.3019г на директора на Детска градина"П.Г.".
Осъжда Детска градина "П.Г.", Булстат ********* с адрес град С., ул
."В.Л."№44,, представлявана от директора М. Х. Ц. да заплати на В. С. Б. с
ЕГН ********** от град С., ул."А.С."№15 разноски в размер на 600 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11