РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1973/26.10.2021г.
гр.Пловдив, 26 . 10 . 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
1989/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Г.Г.С.,***, с пълномощник адв.Е.Х.
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0435-000054/07.05.2021г. на Началник РУ 02 Пловдив към ОД МВР-Пловдив,
изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Становища на страните :
- Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност и неправилност на заповедта. Оспорва приетите за установени
факти с твърдение, че му е взета кръвна проба и се чакат резултатите. Заявено
е, че допълнителни доводи ще бъдат посочени в съдебно заседание.
Допълнителни съображения не са
изложени в хода на съдебното производство. Не са заявени доказателствени искания
и не са представени доказателства по твърденията в жалбата.
- Ответникът Началник РУ 02 Пловдив
към ОД МВР-Пловдив оспорва жалбата като неоснователна в писмено становище с
представяне на преписката. Обжалваната заповед се счита за законосъобразна –
издадена при спазване на материално правните и процесуално правните изисквания
на закона. Поддържа се компетентност на органа – издател и наличие на мотиви в
административния акт. Заявено е възражение за намаляване разноските на другата
страна за адвокатско възнаграждение при евентуално уважаване на жалбата, до
размера на минималните по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 14.07.2021г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.21 гръб.
Жалбата е регистрирана в деловодството на АС - Пловдив на 20.07.2021г.
Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с
правен интерес и в срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.9/ и
се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по
делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив,
I, т.2 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт,
л.27/, Заповед от 22.08.2018г. за преназначаване на гл.инспектор Г.М. на ръководна
длъжност Началник на Второ РУ – Пловдив при ОД МВР – Пловдив, както и Заповед №
317з-1684/21.03.2019г. на Директор ОД МВР – Пловдив относно оправомощаване на
държавни служители от ОД МВР – Пловдив, които да осъществяват административно-наказателна
дейност по ЗДв.П и КЗ в рамките на обслужваната територия /Р.Д.П., ПИ - Второ
РУ – т.31, актосъставител на АУАН № АА878419/07.05.2021г./; АУАН № АА878419/07.05.2021г.
/л.23/ – отразено е, че на 07.05.2021г., около 13.30ч., в гр.Пловдив, ул.Волга
срещу № 70, Г.С. управлява лек автомобил Нисан Х Трейл с рег.№ **** /негова
собственост/ и отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози; издаден талон за изследване
№ 071052, като в АУАН е отразено „Нямам възражение.”; талон за изследване №
071052 от 07.05.2021г. – в който Р.П. /ПИ при 02 РУ/ е удостоверил отказ от
страна на С. за извършване на проверка с тест Дрегер дръг чек – талонът съдържа
и уведомяване на лицето за явяване в УМБАЛ „Свети Г.” до 15.10ч. при връчването
му в 14.30ч. ; Справка за нарушител – водач : издадени 1 бр. НП, влязло в сила
на 01.01.2021г., два АУАН, три фиша и три ЗППАМ.
1.2. Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2-во ЗДв.П : „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.”.
Правното основание за налагане на ПАМ
е отразено коректно – чл.171 т.1 б.Б ЗДв.П : „който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи;”.
В административния акт са възприети
изцяло данните от АУАН по отношение дата, час и място на извършване на
нарушението.
2. В хода на делото не са
представени доказателства от жалбоподателя относно твърдението в жалбата, че му
е взета кръвна проба и се чакат резултатите. Доказателствени искания не бяха
заявени. Съобрази се, че само оспорване на приетите за установени от органа
факти не може да разколебае същите или да ги опровергае. В случая не е отречен
факта на управление на МПС, вкл. не са оспорени дата, време и място на
управлението на МПС, при което водачът е спрян за проверка и отказал да му бъде
направен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
3. Обжалваната заповед е издадена от
Началник на Второ РУ - Пловдив към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция.
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171,
т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената
Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР, т.2 – Пловдив относно
определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана
заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и
т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен
орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и
териториална компетентност.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния
случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали
разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН и на
талон за изследване. Установените факти – неопровергани, са основание за
налагане на ПАМ по приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.1 б.”Б”
ЗДв.П - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради
което са от вида на преустановяващите ПАМ.
ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно
извършване на нарушение.
Актът за установяване на
административно нарушение № АА878419/07.05.2021г. е съставен от редовно
оправомощено длъжностно лице, който акт съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДв.П има
доказателствена сила до доказване на противното. Задължението за обосноваване
на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в
конкретния случай не е допуснал нарушение на административно производствените
правила и ясно е изразил волята си посредством позоваване на АУАН
- официален документ, придадената презумптивна доказателствена сила на който,
подлежи на опровергаване при съдебно оспорване на заповедта, с представяне на
убедителни доказателства за противопоставими факти. Официалният документ има формална доказателствена сила – удостоверява спрямо всички с обвързваща
доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление,
посочените дата и място на издаване, авторството на посоченото като издател
лице, както и, че последното е действало в посоченото в документа длъжностно
качество.
Фактическите установявания могат да
бъдат квалифицирани като годно основание за издаване на заповед за налагане на
ПАМ. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства по смисъла на чл. 59 т. 4
пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не
означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е
предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за
налагането й е самостоятелен административен акт.
С изменението на ЗДв.П / в сила от
21.01.2017г., изм., бр. 54 от 2017г., бр. 77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.,
бр. 2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г./, е въведена защита на регулираните
обществени отношения със засилен интензитет. Срокът на действие на посочената
временна ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правна норма
- не е установена възможност за намаляване на срока под предвидения /органът не
би могъл да посочи друг срок, освен указания в закона. Именно поради
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение,
мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При
произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната
или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед
настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й /Решение №
2936 от 17.03.2015г. по адм. д. № 9311/2014 на ВАС : „ПАМ е с превантивен
характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание.”. Именно с
оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага под посоченото прекратително условие.”; в тази насока и
Решение № 4450/2019г., ВАС – „…По аргумент от чл. 172, ал. 3 ЗДвП в хипотезата
на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, СУМПС на водача се изземва със
съставянето на АУАН и следователно ПАМ се счита приложена от този момент. … За
разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност за
извършено административно нарушение, приложената ПАМ цели да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не
съставлява наказание. Именно за това се прилага под прекратително условие
"до решаване на въпроса за отговорността". /.
Относно причината за проверка с
техническо средство за наличие на наркотични вещества и техни аналози в кръвта
се съобрази, че съгл. чл. 5 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. : „При наличие
на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се
изпращат за медицинско изследване.“. Нормата касае проявление на външни
признаци на употреба на наркотични вещества, но се ползва и за употреба на
алкохол. Външните признаци са индивидуални и преценката на контролните органи в
конкретния случай е била правилна, доколкото е налице изричен отказ за проверка
с техническо средство и отсъства информация от проведено изследване по реда на
цитираната наредба, което да преодолее основанието за налагане на ПАМ. В случая
не бе заявено доказателствено искане за представяне от ответника на протокол
във вр. с чл.27 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. : „Лабораторията, извършила
изследването, изпраща протокола по чл. 24, ал. 2
и протокола по чл. 14, ал. 2
на структурата, посочена в талона за изследване.”. Освен това не бе поставено и
доказателствено искане за представяне от УМБАЛ „Свети Г.” на информация за
жалбоподателя от дата 07.05.2021г. – чл.14 от наредбата : „(1) При медицинското изследване медицинският
специалист по чл. 12, ал. 1
описва състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на
съзнанието му, както и абстинентните му прояви, когато има такива.; (2) (Изм. –
ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Резултатът от изследването, събраните анамнестични данни
за налични заболявания (диабет, епилепсия и др.) и за приетите от изследваното
лице лекарствени продукти през последните 24 часа се вписват в протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози по образец
съгласно приложение № 4. Протоколът се подписва от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1,
извършил изследването.”. Следва да бъде отбелязано, че в талона за изследване
не е отразен избор на лицето за конкретно изследване и е възможна хипотеза на
неявяване в съответното медицинско заведение за вземане на проба. В ЗДв.П
изрично не е посочено, че при издаване на талон за медицинско изследване при оспорен
резултата от техническото средство или при отказ от проверка с техническо
средство, компетентният административен орган за издаване на заповед за ПАМ е
длъжен да изчака определен в закона срок, в който да бъде извършено изследване
и да му бъдат изпратени Протоколът за медицинско изследване и Протоколът за
химическо изследване. Независимо от това, талонът за изследване съдържа
задължение за изпращане на съответната структура на МВР – както протокол за
медицинско изследване, така и протоколът за химическо изследване, което
задължение е за медицинските заведения /по вземане на проба и по извършване на
химическо изследване/. В тази вр. бе цитирана разпоредбата на чл.27 от
наредбата.
Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и
фактически основания с приоритет на второпосочените. Според теорията,
съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите,
които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на
разпореждането. Данните по делото не водят до извод в тази насока, тъй като
фактическите основания за издаването на заповедта не са разколебани или
опровергани, а от друга – съдържанието на преписката не поставя под съмнение
истинността на приетите за установени от органа факти. Както бе посочено,
констатациите в АУАН подлежат на опровергаване в съдебното производство, макар
да се ползват с презумптивна доказателствена сила /чл.189 ал.2 ЗДв.П/, тъй като
издаване на ПАМ се осъществява в административно производство в режима на АПК.
Доказателствени искания за опровергаване оспорените констатации в АУАН не бяха
заявени и фактическата установеност не е преодоляна.
Принудителната административна мярка
не се отклонява от предназначението си - инструмент за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавна
принуда. Оспорената заповед е съобразена с целта на закона / чл.1 ал.2 вр. с
чл.171 ЗДв.П/. Принудителната мярка е насочена към правните последици от
неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното
нарушение – чл. 22 ЗАНН. Липсват съображения или доказателства, обосноваващи
възможност за извод за нарушение принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата не е основателна.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на Г.Г.С.,*** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0435-000054/07.05.2021г. на Началник РУ 02 Пловдив към ОД МВР-Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :