Р Е Ш Е Н И Е
№ 379
град Пловдив, 12.01.2024
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на тринадесети декември през
две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА с участието на
прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов
касационно АНД № 2434 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С Решение № 1400 от 11.08.2023
г., постановено по а. н. д. № 3348/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив,
е потвърдил като законосъобразен електронен фиш серия К № 7154955 на ОД на МВР Пловдив,
с който на Р.С.К., ЕГН **********, е наложено на основание чл.
189, ал. 4, във връзка с чл.
182, ал. 4 от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 800 лева,
за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Така постановеното решение е обжалвано в
законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно поради нарушение на закона. Излагат се
аргументи за липса на доказателства, от които да се установи надлежно връчване
на процесния ел.фиш.Сочи, че крайният извод на районния съд за
законосъобразност на електронния фиш е неправилен и в противоречие с установените
факти и обстоятелства по делото.
По същество се посочва, че нормата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, която поставя допълнителен съставомерен елемент "повторност", изрично препраща към някоя от
предходните три алинеи на разпоредбата и които следва да бъдат точно отразени,
тъй като в противен случай се нарушава правото на защита на жалбоподателя.
Същият следва да узнае в какво точно се обвинява и за какво е санкциониран,
поради което законовите разпоредби следва да бъдат посочени точно и конкретно.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява. Не се явява и упълномощения му процесуален представител.
Ответната страна, редовно призована, не се
представлява.
Постъпило е становище, в което се посочва,
че фишът съдържа всички предвидени от закона реквизити, дадена е правилна
правна квалификация на описаното в обстоятелствената му част нарушение, както и
че правилно, с оглед доказателствата е бил приложен съставът за повторност. Моли решението на районния съд да
бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив
пледира да не бъде уважавана касационната жалба и се потвърди решението на РС Пловдив,
като правилно и законосъобразно.
Касационният състав при Административен
съд гр. Пловдив, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение,
при спазване разпоредбата на чл. 218
от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, поради което е допустима за разглеждане в настоящето
производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 63в
от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията
на съответните районни съдилища по реда на глава
ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218
от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в
жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция
да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон.
Въз основа на събраните по делото писмени
и веществени доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че
на 22.07.2022г. в 13,17 ч., в с. Черноземен, ***до дом номер 15, посока на
движението от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен, при максимална разрешена
скорост за движение - 50 км/ч, въведено с пътен знак В26, МПС с рег. № ***, при
отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, се движел с установена
наказуема скорост 83 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 33 км.ч. Няма
спор, че собственик на този автомобил е Р.К.. Изложената в Електронния фиш фактическа
обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично
изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е
годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
При така установеното от фактическа
страна, съставът при районния съд приел, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на процесния електронен фиш, притежава
изискуемите по закон реквизити и е бил съставен при пълно изясняване на фактите
и обстоятелствата от значение за случая.
При обсъждане на събраните писмени и
веществени доказателства районният съд приел, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за
измерване, преминала е техническа проверка, а по същество стигнал до извода, че
нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства и правилно К., в
качеството му собственик на автомобила е бил санкциониран, след като не е
посочил с декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП друго лице, което да го е управлявало на процесната
дата. Подробно първоинстанционният съд е изложил аргументи относно процедурата
по установяване на нарушението с АТСС и издаването на електронния фиш, като е
развил съображения в цялостния й аспект, дори и без да са наведени съответните
възражения, с оглед дължимия цялостен контрол за законосъобразност на оспорения
акт. Подробно е дал отговор и на наведените с жалбата възражения, като се
обосновал защо е приел дадената правна квалификация на нарушението за
достатъчна и че правото на защита на жалбоподателя К. не е било нарушено.
Изложени са аргументи и относно квалифициращия призна "повторност" на вмененото на касатора нарушение.
Оспореното решение е постановено в
съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.
189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. В изр. 2 от същата разпоредба е регламентирано
съдържанието на електронния фиш и в случая то е спазено, като в него са описани
в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и
тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна.
Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено
пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му,
обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които
са били нарушени. Правната квалификация по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административното нарушение. От АНО са представени безспорни
доказателства към преписката, които обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и
оттам доказват вмененото на касатора нарушение. По делото е установено, че
скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила
видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал, който е приложен по
делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство
към датата на засичане на скоростта, включително и че същото е от одобрен тип и
че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на
нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ. Във фиша се
съдържа ясно и безпротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление
на МПС със скорост над разрешената за населено място.
Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на касатора К., тъй като в
качеството му на собственик на автомобила, в срока по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което
да е управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението и съгласно
нормата на чл.
188, ал. 1, изр. 2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила му се налага
наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Наложеното на жалбоподателя наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.
182, ал. 4, във връзка с чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Според последната, когато превишението на
разрешената скорост в населено място е от 31 km/h до 40 km/h, наказанието е
глоба в размер на 400 лева, а двойният й размер, предвид квалифициращия елемент
"повторност", съгласно чл.
182, ал. 4 от ЗДвП възлиза на 800 лева.
Във връзка с горното, настоящият състав
намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за
неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон.
Решаващият състав е изложил подробни
мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция, поради което и не е
необходимо да бъдат повтаряни – чл.
221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК. Районният съд законосъобразно е приел, че
допуснатата в електронния фиш непрецизност с непосочването на привръзка със
съответната хипотеза от основния състав на нарушението по чл.
182, ал. 1 от ЗДвП не е съществено процесуално нарушение, което да е
основание за отмяна на фиша, като незаконосъобразен. Това е така, тъй като от
съдържанието на обстоятелствената част на ЕФ, а именно: описанието, че
измерената скорост е в населено място, стойността на измерената от АТСС скорост
– 83 км/ч /прецизирана с 3 % отклонение в полза на нарушителя/, както и
посочването на конкретното превишение на разрешената скорост – 33 км/ч, ясно и
недвусмислено сочат, че К. е санкциониран за повторно извършено нарушение на
разпоредбата на чл.
182, ал. 1 от ЗДвП, в хипотезата на т. 4 от същата, където законодателят е
предвидил глоба с точно фиксиран размер от 400 лева, съответно, двойният й
размер, съгласно разпоредбата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП е 800 лева.
Освен това, в обжалваният ЕФ изрично е
посочено, че нарушението е извършено при условията на повторност, като е посочен видът и номера на акта, въз основа на
който наказващият орган е приел наличието от обективна страна на този
съставомерен признак. Наведеното в касационната жалба възражение, че не е
посочено кога този ЕФ е влязъл в сила не може да бъде кредитирано. Достатъчно е
що се отнася до словесното изписване на квалификацията на нарушението, в
частност на този квалифициращ признак, е да бъде посочен вида и номера на акта,
с който е наложено наказание за същото по вид нарушение. Обстоятелството влязъл
ли е в сила и кога е въпрос на доказване, тежестта за което лежи върху
наказващия орган.
В тази връзка, по първоинстанционното дело
е представена справка за водач относно ЕФ серия К № 5485267. Този фиш е бил
издаден на 13.12.2021 г. срещу К. за нарушение на скоростния режим. Връчен му е
бил на 04.01.2022 г. и е влязъл в сила на 19.01.2022 година. Нарушението –
предмет на разглеждане в настоящето производство е било извършено на 22.07.2022
г., в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5485267, за който няма данни да е бил обжалван
(липсват и такива твърдения), поради което е влязъл в сила на 19.01.2022г.
Знанието на жалбоподателя за наличието на този електронен фиш се доказва и от
факта на извършеното плащане по същия, също удостоверено в справката за
нарушител-водач. Както и районният съд е отбелязал, жалбоподателят не е ангажирал
доказателства, които да оборват тези на наказващия орган и да установяват, че
този ЕФ не е бил влязъл в сила, когато е извършено настоящето нарушение и в
този смисъл настоящият състав изцяло споделя изложените в решението мотиви.
От касационната инстанция не бяха
констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
въззивния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички
възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни.
Подробно, с оглед цялостния контрол за законосъобразност са обсъдени и
въпросите касаещи процедурата за санкциониране на нарушители с ЕФ, както и
задължителните реквизити, които той следва да съдържа. Събраните доказателства
са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата фактическа обстановка
изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. В решението си
първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за законосъобразност на
оспорения пред него електронен фиш.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав счита касационната жалба за неоснователна, а решението постановено от
състав на Районен съд гр. Пловдив за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
При този изход на делото, на ответната
страна се следват разноски в
размер на 80 лв.
Ето защо и на основание чл.
221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХI касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1400 от 11.08.2023
г., постановено по а. н. д. № 3348/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА
Р.С.К., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски
в размер на 80 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: