Решение по дело №579/2020 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260024
Дата: 19 февруари 2021 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Иван Пламенов Йорданов
Дело: 20201620200579
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр. Лом, 19.02.2021 г.

                     

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           Ломски районен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на  деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ

 

           при секретаря А. Рангелова, като се запозна с докладваното от съдията Йорданов АНД № 579/20 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Жалбоподателят Д.И.Д. ***,            ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № 20-0294-002232 от 06.10.2020 г., с което на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от     1 /един/ месец и на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 20.00 /двадесет лева/.

           В с.з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Валентина Иванова от МАК, която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Представя и писмена защита в дадения от съда срок.

           Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

           Доказателствата по делото са писмени и гласни.

           Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

           С Наказателно постановление № 20-0294-002232 от 06.10.2020 г., на жалбоподателя Д.Д. са наложени следните административни наказания:

           - на осн. чл. 183, ал. 7 ЗДвП: „Глоба” от 300.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец за това, че на 31.08.2020 г. в гр. Лом управлява лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № М 6572 ВВ, като нарушава разпоредбите на пътен знак „В2“, забраняващ навлизането с ППС, въведен с временна забрана РД-11-81 от 21.08.2020 г.

           - на осн. чл. 185 от ЗДвП „Глоба“ от 20.00 лв. за това, че управлява МПС с наложено наказание „глоба“, която не е платена в срока за доброволно плащане.

           Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок.

           По същество се явява и основателна.        

           Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

           На 31.08.2020 г. сутринта жалбоподателят Д.,***, се приготвял да пътува за гр. Лом, за да закара до болницата детето си . Д.И.. Около 10:00 ч. сестра му – св. * му се обадила, че и нейното дете – * И. е припаднало в центъра на с. Расово, поради което се нуждае от медицинска помощ. Жалбоподателят взел двете деца и потеглил по спешност за болницата в гр. Лом. За разклона за с. Мокреш видял, че по посока на       гр. Лом има поставен пътен знак „В2“, като преди това никъде нямало сигнализация, че пътят за гр. Лом е затворен. С оглед спешната ситуация – необходимостта от бърза медицинска помощ за двете транспортирани деца и времето, което щяло да отнеме връщането до с. Аспарухово за обход, Д. решил, че трябва да премине по пътя, за който била въведена забрана. След около 200 м. бил спрян от служителите на РУ – Лом – С.И. и * Д., които осъществявали контрол на ул. „Софийска“. Обяснил им ситуацията и предвид усложненото здравословно състояние на децата, проверяващите го пуснали да премине, но взели документите му. След оказаната на двете деца медицинска помощ, Д. отишъл в РУ – Лом, където св. С.И. му съставил АУАН за това, че управлява лек автомобил „*, като нарушава разпоредбите на пътен знак В2, забраняващ навлизането на ППС, въведен с временна забрана РД-11-81 от 21.08.2020 г. и управлява МПС с наложено наказание „глоба“, което не е заплатено. От Д. е подадено възражение в законоустановения         3-дневен срок, но същото е оставено без уважение. Въз основа на съставения АУАН, АНО е издал атакуваното Наказателно постановление № 20-0294-002232 от 06.10.2020 г., с което е наложил съответните административни наказания.

           От правна страна съдът намира следното:

           1) Според чл. 183, ал. 7 от ЗДвП: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.“ Както се установи от събраните по делото доказателства, жалбоподателят действително е навлязъл на ул. „Софийска“, за която към момента (31.08.2020 г.) е имало забрана за навлизане на ППС. От друга страна обаче, установено е, че навлизането на жалбоподателя след пътния знак, въвеждащ забрана за преминаване по ул. „Софийска“ в гр. Лом, е било неизбежно – същият е трябвало възможно най-бързо да закара до болницата двете деца – собственото и това на сестра си, които са били в тежко здравословно състояние. В тази насока са и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С.И., Мария Захариева и Биляна Димитрова. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни, взаимосвързани и подкрепени от събраните по делото писмени доказателства (медицинско направление, удостоверение за раждане).

           При това положение се налага изводът, че съставът на административно нарушение по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП е осъществен от обективна и субективна страна от жалбоподателя Д.Д.. В случая не се касае за деяние, извършено при условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост. Съдът обаче споделя аргументите, изложени от адв. Иванова, досежно основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Причината за допуснатото от Д. нарушение е била, че е трябвало да закара две малолетни деца до болницата в гр. Лом. Полицейските служители са го спрели, а след това са го пуснали да премине именно поради неотложността на ситуацията. Впоследствие Д. е отишъл до РУ – Лом, съобразно дадените му указания, където му е и съставен АУАН. В конкретния казус, по отношение нарушението на чл. 183, ал. 7 ЗДвП, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, касаеща хипотезите на „маловажен случай“ на административно нарушение.  Нарушението е формално такова, няма причинени каквито и да е вреди, които следва да бъдат възстановявани, не е създадена опасност или затрудняване на движението. Освен това жалбоподателят се е намирал в положение, което го е принудило да пренебрегне конкретната забрана, въведена с пътен знак В2. Ето защо съдът намира, че макар и нарушение на цитираната законова разпоредба да е налице, то обществената опасност на това деяние е ниска, така че същото може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“.

           Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай съдът намира, че АНО не е приложил правилно закона, като не е извършил преценка дали случаят е маловажен (с оглед подробното описание на ситуацията в подаденото възражение против АУАН) и налице ли са основанията на приложението на чл. 28 ЗАНН. За конкретното нарушение на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП съдът намира, че АНО не е следвало да издава НП, а едно писмено предупреждение би изиграло същата роля и би постигнало превантивната цел на административното наказание.  Затова и в тази част издаденото НП следва да се отмени.

           2) На второ място, в издаденото НП на Д.Д. е вменено нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Въпросната разпоредба предвижда, че „Наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване“. На жалбоподателя е наложена санкция на осн. чл. 185 ЗДвП – за други нарушения на едноименния закон. Съдът намира, че и в тази му част издаденото НП следва да се отмени. Нормата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП сочи единствено срока за доброволно изпълнение на наказанието „глоба“, като след изтичането му следва да се премине към принудително изпълнение. Никъде в ЗДвП обаче не съществува забрана да се управлява МПС в случай, че водачът има незаплатени доброволно глоби. В чл. 171, т. 1,       б. „д“ и т. 2, б. “к“ от ЗДвП са предвидени като принудителни административни мерки временно отнемане на свидетелството за управление и временно спиране от движение на МПС за водач, който който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно плащане. Административно наказание „глоба“ обаче не се предвижда за управление на МПС без да са заплатени предишни глоби. Налагайки такава санкция, АНО е нарушил принципа за законоустановеност на наказанието (чл. 27, ал. 1 от ЗАНН) и затова НП следва да бъде отменено в тази му част.

           С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

                

           ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0294-002232 от 06.10.2020 г., с което на Д.И. ***, с               ЕГН ********** на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец и на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на         20.00 /двадесет/ лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         

           Решението може да се обжалва пред Административен съд                 гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

     

           След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ :