РЕШЕНИЕ
№739 дата 03 юни
2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 19 май 2022г., в следния
състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор: …………………..….
разгледа адм. дело № 789 по описа за 2021г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Предмет на
оспорване е Ревизионен акт № Р-02000220002309-091-001/14.12.2020г. издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП
гр.Бургас, потвърден с Решение № 50/16.03.2021г. на директора на Дирекция
„ОДОП” Бургас, с който, в тежест на търговското дружество М СЪРВИСИС ЕООД, гр.Бургас, са установени задължения за
ДДС в данъчни периоди м.07.2019г., м.09.2019г., м.10.2019г., м.11.2019г. и
м.12.2019г. поради отказано право на данъчен кредит на основание чл.68, ал.1,
т.1, чл.69, ал.1, т.1, във вр. с чл.6 от ЗДДС, по фактури издадени от РЕНЕСАНС
ТРЕЙДИНГ ЕООД. Начислени са и съответните лихви за забава.
Жалбоподателят М
СЪРВИСИС ЕООД обжалва издадения ревизионен акт като незаконосъобразен, като
счита фактическите констатации на органа по приходите за необосновани, в
частност оспорва извода, че не са били осъществени реални доставки на стоки,
възразява, че органът по приходите не е съобразил представените документи,
касаещи доставките, нито е обсъдил последващата реализация на стоките, която би
била невъзможна, ако стоките не са били придобити, което опровергавало извода
за нереалност на доставките, като органът е следвало да установи от къде е
придобита стоката. Иска се отмяна на ревизионния акт.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на
сочените в нея основания, както и ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът –
директор на Дирекция ”ОДОП”– Бургас се представлява от юрисконсулт, който
пледира за отхвърляне на жалбата, претендира възнаграждение.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и
съобрази разпоредбите на закона, установи следното:
Със Заповед №
Р-02000220002309-020-001/23.04.2020г. на началник сектор в ТД на НАП – Бургас,
е възложено извършването на ревизия на търговското дружество М СЪРВИСИС ЕООД,
гр.Бургас, с предметен обхват – установяване на задължения за данък върху
добавената стойност за периода 01.07.2019г.-31.12.2019г.. Резултатите от
ревизията са обобщени в съставен РД № Р-02000220002309-092-001/28.10.2020г.,
като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден
процесният Ревизионен акт № Р-02000220002309-091-001/14.12.2020г. от началник
сектор и главен инспектор по приходите в
ТД на НАП гр.Бургас, с който, в тежест на ревизираното дружество М СЪРВИСИС
ЕООД, са установени допълнителни задължения за ДДС в данъчни периоди -
м.07.2019г. – в размер на 6082,68лв., м.09.2019г. – в размер на 4997,80лв.,
м.10.2019г. – 5072,96лв., м.11.2019г. – 5788,48лв. и м.12.2019г. – 6054,40лв.
поради отказано право на данъчен кредит на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69,
ал.1, т.1, във вр. с чл.6 от ЗДДС, по фактури издадени от РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ
ЕООД. Начислени са и съответните лихви за забава. Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл.119,
ал.2 от ДОПК, цифрово подписан. При оспорването по административен ред
ревизионният акт е потвърден изцяло с Решение № 50/16.03.2021г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ Бургас.
В хода на ревизията
е установено, че през ревизираните данъчни
периоди м.07.2019г., м.09.2019г., м.10.2019г., м.11.2019г. и
м.12.2019г. доставчикът РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ
ЕООД е издал към жалбоподателя следните фактури – № 50/31.07.2019г., с данъчна
основа 30413,40лв., начислен ДДС -
6082,68лв. и с предмет на доставката - Candies Lolypop-100/box 840 броя,
Pralines 150g - 9 600 броя, Pralines 140 g - 7 200 броя, Pralines 125 g - 1 500
броя; Фактура № 59/23.09.2019г., с данъчна основа 24988,98лв., начислен ДДС – 4997,80лв., предмет на доставката - Candies 8 958 броя,
Теа/Ьох/ 5 880 броя; Фактура № 75/28.10.2019г., с данъчна основа 25364,80лв.,
начислен ДДС – 5072,96лв., предмет на доставката - Candies 13 280 броя; Фактура
№ 80/04.11.2019г., с данъчна основа 28942,40лв., начислен ДДС –
5788,48лв., предмет на доставката -Tea
/box/ 6 896 броя, Pralines 12 000 броя; Фактура № 87/02.12.2019г., с данъчна
основа 30272лв., начислен ДДС – 6054,40лв., с предмет на доставката –
бисквити.
За изясняване на
фактите и обстоятелствата по извършените доставки на стоки по издадените
фактури, органът по приходите е връчил на жалбоподателя ИПДПОЗЛ № Р-
020002200002309-040-001/02.06.2020г., с което са изискани документи и писмени
обяснения във връзка с издадените от РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ ЕООД фактури.
По-конкретно изискани са договори и анекси към тях, сключени с доставчика,
фактури за доставки, документи за извършени разплащания между страните,
документи за извършен транспорт на стоките, приемо-предавателни протоколи,
стокови разписки и други документи, във връзка с доставката на стоките,
счетоводни справки (хронологични и аналитични) на счетоводна сметка 304 - Стоки
и сметка 401 - Доставчици за периода 01.07.2019г. - 31.12.2020г. Изискани са
също писмени обяснения относно начина на намиране на доставчика РЕНЕСАНС
ТРЕЙДИНГ ЕООД, с каква предварителна информация е разполагал жалбоподателят
относно този доставчик, кое е лицето, осъществило контактите с доставчика,
както и кой е договарял условията за доставките, като в тази връзка е изискана
водената търговска кореспонденция.
Управителят на
ревизирания търговец е представил писмени обяснения, видно от които, посочил е,
че дейността на дружеството е търговия на едро с пакетирани захарни и
шоколадови изделия, осъществявана на територията на България, като се зареждат
бързооборотни хранителни стоки и се търсят най-изгодните цени и по този
критерий е избран доставчикът РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ ЕООД, с който няма сключен
договор. Посочено е, че М СЪРВИСИС ЕООД е осъществявало и осчетоводявало всички
свои сделки съгласно действащото българско законодателство, като за целта са
представени счетоводни регистри за счетоводни записвания, отразяващи
стопанските операции във връзка с доставките на стоки и разплащанията с
контрагента РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ ЕООД. Също е представил издадените фактури.
Обяснено е, че управителят на фирмата - Нели Борисова е лицето, осъществяващо
контакти с доставчици, като с тях се комуникира основно чрез електронна поща и
телефонни разговори, като с процесния доставчик водените преговори са били с
управителя М.К.. Отбелязано е, че договорите и детайлите по осъществяването на
отделните сделки представляват търговска тайна и опазването й е в полза на
бизнеса, който дружеството развива и се забранява разпространението й извън
фирмата. Уточнено е, че разплащанията се извършват както в брой, така и по
банков път, освен от собствената банкова сметка, ***КТОР, като в частност -
разплащанията с РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ ЕООД са били извършвани само по банков път от
собствената банковата сметка и чрез факторинг компанията, като за проверявания
период са направени плащания по почти всички фактури в хронологичен ред, а
друга част е изцяло разплатена с отложен падеж в следващ период.
Ревизиращият орган
е извършил насрещна проверка на доставчика, до който също е изготвено и връчено
искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, в
т.ч. сключени договори с жалбоподателя, документи за произход на стоката,
извършен транспорт и плащания за него, приемо-предавателни протоколи и други
документи във връзка с доставките на стоките и др.. В отговор, РЕНЕСАНС
ТРЕЙДИНГ ЕООД представил копия на издадени фактури, журнал на сметка 411
Клиенти, оборотна ведомост за периода, договор за факторинг, вкл. фактури и
разплащания по него, копие на Invoice № 00220/2019 от 15.07.2019г. с получател
РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ ЕООД и доставчик ACTIVE FOODS GMBH LG на стойност 6 763,68
евро, Packing list от 25.06.2019г., CMR от 15.07.2019г., с вписано място на
получаване на стоките - София, фактура № **********/15.07.2019г. с получател
РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ ЕООД и доставчик ЕУРОСПЕД ЕООД с предмет спедиторска услуга; копие на Invoice № 00224/2019 от 26.07.2019г.
с получател РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ ЕООД и доставчик ACTIVE FOODS GMBH LG на стойност
24 560,35 евро, Packing list от 12.07.2019г., CMR от 26.07.2019г., с вписано
място на получаване на стоките - София, фактура № **********/26.07.2019г.,
издадена от АКТ ЛОДЖИСТИК АД на РЕНЕСАНС Трейдинг ЕООД с предмет - транспорт
Полша–София, България; копие на Invoice № 00240/2019 от 20.09.2019г. с
получател РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ ЕООД и доставчик ACTIVE FOODS GMBH LG на стойност 3
753,80 евро, Packing list от 19.09.2019г., CMR от 20.09.2019г., с вписано място
на получаване – София, фактура № **********/20.09.2019г. издадена от
ВАЛВИКСИМ-2008 ЕООД с получател РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ ЕООД за извършен транспорт
Букурещ/Румъния – София/България с групажен автомобил, копие на invoice №
00244/2019 от 23.09.2019г. с получател РЕНЕСАНС Трейдинг ЕООД и доставчик
ACTIVE FOODS GMBH I.G. на стойност 23 574,91 евро, packing list, CMR с дата
23.09.2019г. и вписано място на получаване - София, фактура № **********/24.09.2019г.
издадена от УЛИ ТРАНС ЕООД с получател
РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ ЕООД, с предмет - транспортна услуга в ЕС, копие на Invoice №
00257/2019 от 04.11.2019г. с получател РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ ЕООД и доставчик
ACTIVE FOODS GMBH I.G. на стойност 21 628,51 евро, спецификация от №
2019/10-WDT/0032 от 30.10.2019г., CMR от дата 04.11.2019г. и вписано място на
получаване - София, както и фактура № **********/04.11.2019г. с получател
РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД и доставчик УЛИ ТРАНС ЕООД, с предмет - транспортна
услуга в ЕС Полша-България, представил е и извлечения от разплащателни сметки
по договора за факторинг.
Извършена е
служебна проверка в информационните масиви на НАП, при която е установено, че издадените фактури са
включени в дневниците за продажби на доставчика за периода от 01.06.2019г. до
31.12.2019г. Също служебно е установено наличието на трудови договори в същия
период, като при доставчика са били назначени 24 лица, които съгласно
подадените уведомления са строителни работници, а неговият код по КИД е 4120 -
основна икономическа дейност - строителство на жилищни и нежилищни сгради.
Органът по
приходите е отбелязал, че доставчикът не е представил документи за
транспортиране на стоките до складовете на М СЪРВИСИС ЕООД, няма документи за
индивидуализиране на стоките, както и приемо-предавателни протоколи, стокови
разписки и други документи, доказващи доставката на стоките, както и не са
представени счетоводни справки (хронологични и аналитични) на счетоводна сметка
304 - Стоки за периода на издадените
фактури 01.07.2019г. - 31.12.2019г.
Въз основа на
горните фактически данни органът по приходите е приел, че липсват доказателства
за реално осъществени доставки на стоки по издадените фактури, като нито
ревизираното дружество, нито неговият доставчик са представили данни за
индивидуализиране на стоките по доставките, документи за транспортирането им от
доставчика до складовете на М СЪРВИСИС ЕООД, липсват приемо-предавателни протоколи, стокови
разписки и други документи, доказващи доставката на стоките, както и не са представени
счетоводни справки аналитична на сметка
304 – Стоки за периода 01.07.2019г. - 31.12.2019г. Обоснован е извод, че
макар формално издадените фактури да
съдържат изискващите се от закона реквизити, те са съставени в противоречие с
изискванията на чл.114 от ЗДДС, тъй като не са били осъществени реални доставки
от посочения във фактурите доставчик, поради което и на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1
от ЗДДС, във връзка с чл.6 от с.з., органът по приходите не е признал правото
на данъчен кредит на ревизирания търговец М СЪРВИСИС ЕООД до размера на
начисления по фактурите ДДС - общо 27 996,32лв. за данъчни периоди м.07.2019г.,
м.09.2019г., м.10.2019г., м.11.2019г и м.12.2019г., издадени от доставчика
РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ ЕООД.
Ревизионният акт е законосъобразен.
Спорът по делото е фактически и той
касае действителното извършване на фактурираните доставки на стоки по
процесните фактури, издадени от РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ ЕООД.
Няма спор, че ревизираното дружество
притежава издадени данъчни документи, съдържащи изискуемите по чл.114, ал.1 от ЗДДС реквизити, в които данъкът е посочен на отделен ред. Спорната предпоставка
е фактическото действително изпълнение
на доставката, изискуемо за упражняване правото на приспадане и тя подлежи на
доказване на общо основание, не се подразбира, нито се предполага само в
резултат на съставена счетоводна документация. Преценката за това следва да се
извърши в резултат на съвкупност от данни, обосноваващи несъмнен извод в тази
насока. Установеното в хода на ревизията не дава основание да се приемат за
несъмнено доказани документираните с процесните фактури доставки на стоки,
както и това не се установи в хода на съдебния процес посредством допълнително
събраните доказателства. По делото бяха назначени основна и допълнителни
експертизи, извършени от две вещи лица, като предмет на изследване бяха
извършените счетоводни записвания по процесните доставки в счетоводството на
жалбоподателя и неговия доставчик, начина на извършените между тях разплащания,
както и последващата реализация на стоките. Предвид обстоятелството, че спорът
по делото е фактически, респ. органът по приходите не обвързва изводите си със
счетоводните записвания и извършени плащания и не отрича правото на приспадане
с такива мотиви, то съдебните експертизи, в тези техни изследвания,
потвърждават безспорни между страните факти.
Съставянето на фактура е средството
за документиране на една стопанска операция, но за доказване на нейното
действително извършване съставянето е необходимо, но не е достатъчно. Съставянето
на допълнителна съпътстваща документация, ако и да не е нормативно изискуема,
би способствала за процеса на установяване реалността на доставката, респ.
необходима е ad
probationem. В зависимост от естеството на
доставката тази съпътстваща документация може да има различен характер.
Възможна индикация за реалното
получаване на стоки е съставянето на приемо-предавателни протоколи между
страните, в които те описват естеството, характера, съдържанието на стоките и
други значими за тях белези. В процесния случай, в хода на ревизията органът по
приходите е поискал представянето на такива протоколи както от жалбоподателя,
така и от доставчика, но нито един от двамата не е представил такива, респ. не
е твърдял наличието им. В тази връзка съдът счете за неоснователно възражението
на пълномощника на жалбоподателя в съдебно заседание на 10.03.2022г. „ ………. тъй като още в началото на
ревизионното производство такива протоколи изрично като термин – протоколи не
са ни били изискани“. Видно от съдържанието на връченото ИПДПОЗЛ № Р-
020002200002309-040-001/02.06.2020г. ревизиращият орган изрично е посочил и
приемо-предавателни протоколи като документи за представяне. За пръв път такива
протоколи към фактурите бяха представени в хода на съдебния процес след
изготвянето на основата експертиза по делото. Пълномощникът на ответната страна
оспори тяхната дата на съставяне и положените на тях подписи да са били
поставени от посочените за тях лица – управителите на жалбоподателя и
доставчика, по повод на което беше открито производство по чл.193 от ГПК по
оспорване автентичността на частните писмени документи, като на жалбоподателя
беше указано, че той носи тежестта на доказване, но в тази насока не бяха
предприети процесуални действия. Относно датата на съставените приемо-предавателни
протоколи, предвид направеното възражението, че са новосъздадени, тъй като не
са били представени нито в хода на ревизията, нито пред горестоящия орган, нито
при изготвяне на съдебно-икономическата експертиза, въпрос, по която беше
зададен – дали към фактурите има съпътстващи документи, съдът се позовава на
нормативно установеното относно достоверната дата на частните документи спрямо
третите лица – чл.181 от ГПК, като датите на представените приемо-предавателни
протоколи не се отнасят към никоя от възможните хипотези на достоверност. Що се
отнася до становището на пълномощника на жалбоподателя, че той преценява кога и
пред кого да представя доказателства относно реалността на доставките, като за
това няма срок, който да е преклузивен, безспорно такива ограничения липсват,
но е факт, че протоколите не са били представени и от доставчика, от когото
също са били изискани, като видно от отбелязването в тях – съставени са с
екземпляр за всяка страна и той също би следвало да разполага с тях. При тези фактически
данни, след като по делото липсват доказателства, че представените
приемо-предавателни протоколи са били подписани именно от лицата, посочени в
тях и на съдържащата се в тях дата, то те не доказват предаването и приемането
на стоките, описани в тях.
Друга възможна индикация за реалното
осъществяване на стоки е проследяване на нейното транспортиране от доставчика
до получателя. Органът по приходите е изискал подобна документация и от двете
страни, но такава не е представена. Доставчикът е представил само транспортни
документи, касаещи доставките към него, за което са представени CMR и фактури
на спедиторските фирми. При изследването на вещото лице по основната
експертиза, при изслушване в съдебно заседание на 15.11.2021г. уточни, че й е
било обяснено, че предаването на стоките по фактурите е било извършено чрез
куриерската фирма Спиди, но документация не е била представена. По делото
липсват доказателства за извършени куриерски услуги за доставките на стоките по
процесните фактури, като приложеният договор със Спиди не доказва конкретно
изпращане, което да се обвърже с някоя фактура. От друга страна, този сочен
метод на доставка влиза в противоречие с твърденията на жалбоподателя, че
стоките се разтоварват от доставчика РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ ЕООД директно в
складовата му база (на жалбоподателя). За това твърдение няма доказателства по
делото, нито доставчикът е посочил наличие на подобна практика. Представените
от него транспортни документи са относими само за вноса на стоките, като видно
от издадените към него фактури от спедиторските фирми, договореният и платен
транспорт е до София. За последващ транспорт няма данни – кой го е извършил, за
чия сметка, в какво направление. При тези фактически данни не може със
сигурност да се установи движението на стоките от доставчика в гр.София до
складовите бази на жалбоподателя в гр.Бургас и гр.Варна, респ. физическото им
доставяне и предаване, като един от възможните индикатори за извършена доставка
на стоки.
Друг способ за установяване на
действително извършена доставка е
изследване относно последваща реализация на стоката или влагането им в
търговската дейност. Следва да се отбележи, че установяване на последващата
реализация на стоките е надежден критерий само ако без съмнение може да се
обвърже с доставките по придобиването. В този смисъл, поставеният в жалбата
въпрос – ако „ ……… един търговец не е
закупил реално една стока, т.е. документирал е несъществуващо прехвърляне право
на собственост, то по какъв начин е продал друг търговец придобитата преди това
стока, откъде притежава той тази стока?!“, е некоректен, тъй като
релевантното изследване е не дали търговецът изобщо е придобил/разполага с тези
стоки, а дали ги е придобил от конкретния доставчик. Относно последващата
реализация на стоките органът по приходите е обсъдил представеното извлечение
от счетоводна сметка 304 Стоки, като е констатирано, че тя е само с дебитен
оборот и ако са били извършени продажби следвало е да намерят отражение по
кредита на сметката. Част от изследването по съдебно-икономическата експертиза
също беше с такъв предмет, като вещото лице по основната експертиза е
установило, че по кредита на Сметка 702 Приходи от продажби на стоки са
отразени фактури за продажби на обща стойност 3225,94лв., като част от
артикулите съвпадат с тези по доставните фактури, но при изслушване в съдебно
заседание уточнява, че тази стойност е много по-малка част от стойността на
доставките и не може да ги свърже с някоя от процесните фактури, като в тази
сума от 3225,94лв. влиза продажбата и на други артикули, различни от тези по
процесните фактури. Също така посочва, че невъзможността за обвързване е
включително и поради причина, че от Сметка 702 не се вижда аналитично
продадената стока като артикул, а само като стойност и клиент. Уточни също
така, че за последващите продажби, платени по банков път, не са били
представени банковите извлечения, за да се установи от кого са платени. За
изследването по тази възложена задача на вещото лице са били предоставени шест
извлечения от Сметка 304, за всеки един от процесните периоди, за които
пълномощникът на ответната страна оспори тяхната редовност и възрази, че са
новосъздадени, тъй като се представят за пръв път в хода на процеса.
Пълномощникът на жалбоподателя посочи, че извлечението от Сметка 304
представено в хода на ревизията е с нулеви кредитни обороти, защото е възможно
към този предходен момент да не са били все още извършени продажби. Това
становище съдът прецени като противоречащо на другите данни по делото – вещото
лице посочва, че установената сума от продажби – 3225,94лв. е от м.12.2019г.
Ревизионното производство е възложено със заповед от 23.04.2020г., като
искането за представяне на документи е от 02.06.2020г., т.е. към тези две
възможни дати дружеството-жалбоподател е следвало да разполага с тези извлечения,
сочещи продажби на тази стойност към м.12.2019г., но вместо това е представило
в ревизията извлечение от Сметка 304 с нулеви кредитни обороти.
Последващата реализация на стоките
беше предмет на изследване и на допълнителната съдебно-икономическа експертиза.
При първата такава вещото лице даде заключение, че по делото не са налични
първични документи, които да удостоверяват получаването на стоките по
процесните фактури като вид и разфасовка, като те са осчетоводени само
стойностно, установени са стоки с идентично наименование, които са осчетоводени
като различни стоки, както и са установени стоки с различно наименование, които
са осчетоводени като еднакви стоки, поради което експертът не може да обоснове
извод за действителна последваща продажба на стоки идентични с тези по
процесните фактури. При изслушване в съдебно заседание на 10.03.2022г.
уточнява, че е поискал документи за заскладяване на получените стоки, но такива
не са представени, поради което не може да обвърже процесните стоки с тези по
фактурите за продажби, където стоките са вече детайлно описани. При втората
допълнителна експертиза вещото лице поддържа констатациите си несъответствие в
наименованията на стоките – такива по фактурите за доставка и такива при
осчетоводяването им. Отново е потвърдена липсата на конкретика при
заприхождаване на стоките, като причината за това му е била обяснена в
телефонен разговор, че поради ограничения персонал и големият асортимент стоки,
стоката се конкретизира като вид, наименование, разфасовка едва при изпълнение
на конкретна поръчка от клиент, като ползваният програмен продукт автоматично
предоставял в счетоводството продадените количества от съответната група стоки,
като единствените документи, удостоверяващи получаването при доставките са
приемо-предавателните протоколи, а издадените за продажбите фактури
удостоверявали, че стоките са били налични в складовете. При изслушване в
съдебно заседание на 19.05.2022г. вещото лице поддържа становището си, че за
целите на идентификацията на стоките фактурата трябва да е придружена с опис,
спецификация, складов документ, за да се заприходи като вид, а не като общо
количество. По делото беше разпитана св.Великова, която обясни, че за
отграничаването на стоките следва да се има предвид и конкретният им грамаж,
т.е. стоки с едно и също наименование на опаковката, в зависимост от
отбелязания на тях грамаж, може да представляват различни продукти, което
обяснява различията в наименованията. Посочи също, че заприхождаването се
извършва съобразно приемо-предавателния протокол, който пристигал с фактурата.
Конкретизирането на стоките се извършвало впоследствие при изпълнение на
конкретна поръчка от клиент.
Горните фактически установявания не
доказват по несъмнен начин, че получените по процесните фактури стоки са били
предмет на последващи облагаеми доставки. Дори да се възприемат обясненията на
св.Великова относно описването на стоките и създадената организация на работа,
това не доказва конкретни последващи доставки. Те могат да се докажат не чрез
показания, а чрез счетоводни записвания, обсъдени вече по-горе.
Органът по приходите отказва правото
на приспадане, защото той отрича стоките по процесните фактури да са били
доставени от този доставчик. Той не отрича наличието на стоките у
жалбоподателя, поради което и последващата им реализация не е невъзможна, но
правото на приспадане се отказва поради недоказност, че стоките са били
доставени именно от доставчика РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ ЕООД, защото данъчният кредит
се упражнява не изобщо, а по неговите конкретни фактури, участващи в
резултатите за данъчните периоди. В тази връзка неоснователно страната счита,
че органът по приходите следва да установи „
…… откъде се е появила тази стока щом като не е стоката, която документално е
доставена от посочения от ревизираното лице доставчик“ . Органът по
приходите твърди отрицателен факт (отсъствие на факт) – процесните стоки не са
били доставени по фактурите, издадени от доставчика РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ ЕООД.
Отрицателните твърдения/факти се оборват с положителни настъпили такива, които
ги опровергават и тежестта за доказване носи жалбоподателят, който претендира
да черпи права. В този смисъл, положителният факт на доказване е получаването
на стоките именно от този доставчик, по чиито фактури се упражнява правото на
приспадане, като съобразно изложеното, съдът счете, че по делото не се доказва
успешно фактическото изпълнение на фактурираните доставки, респ. следва да се
приеме, че издадените фактури не отразяват реално осъществени доставки на
стоки, поради което за жалбоподателя не е възникнало правото на приспадане на
основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Като е отказал упражняването на
данъчен кредит по фактурите издадени от РЕНЕСАНС ТРЕЙДИНГ ЕООД до размера на
начисления в тях данък, органът по приходите е издал законосъобразен ревизионен
акт, жалбата против който следва да се отхвърли като неоснователна.
Съобразно този изход на процеса в
полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноските по делото в
размер на 1462,73лв.
На основание изложените мотиви и
чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М СЪРВИСИС ЕООД,
гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“, местност „Герен Бунар“ № 1613 против Ревизионен
акт № Р-02000220002309-091-001/14.12.2020г.
издаден от началник сектор и
главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с Решение
№ 50/16.03.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас
ОСЪЖДА М СЪРВИСИС ЕООД, гр.Бургас,
кв.“Долно Езерово“, местност „Герен Бунар“ № 1613, с ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ
на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП сумата от 1462,73лв. разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: