Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл. 2. и сл. от ГПК С Решение № 23 от 12.04.2012г. по гр.д.№ 232/2011г. Е.районен съд е приел за установено по отношение на „Е. Б. П.” – гр.В., че С. Г. В. с ЕГН * от гр. Е., ул. „ П. Х.” № 11 и С. Д. И. с ЕГН * от гр. Е., ул. „ П. Х.” № 11 – наследници на Д. И. В., б.ж. на гр. Е., ул. „ П. Х.” № 11, починал на 13.10.2004г., за което е съставен акт за смърт №.... от 14.10.2004г. на Община Е., не дължат сумата ....лв. / ....../, представляваща претендирана за изчислена и коригирана сметка за електроенергия, съгласно справка за корекция при неточно измерване на електрическа енергия № ..... от 30. 05.2011г. за обект, находящ се в гр. Е., ул. „ П. Х.” № ...., с абонатен № *, клиентски № *, издадена от „ Е. Б. М.” гр. В. за периода от 16.12.2010г. до 27.05.2011г., и е осъдил дружеството да заплати на ищците сумата от ....лв. /, представляващи направени разноски по делото. Въззивна жалба срещу решението в законоустановения срок е подадена от ответника „Е. Б. П.” В., чрез процесуалния му представител – Адвокатско дружество „Б. и Г.”. Твърди, че решението е неправилно, тъй като мотивите към решението на Е.районен съд не са съобразени с императивната разпоредба на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, че същите не кореспондират със събраните по делото доказателства и че сочат към превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна процедура без съобразяване с основните принципи в гражданското право. Твърди, че нито смисълът, нито буквата на закона предвижда въвеждането на дискриминационен режим спрямо електроразпределителните дружества, като в тази връзка посочва, че съгласно Закона за енергетиката, който транспонира регулацията в областта на енергетиката, установена чрез посочените в жалбата актове на Европейския парламент и Европейския съвет, електроразпределителните дружества са енергийни предприятия, които, след получен лиценз, осъществяват дейност като оператори на електроразпределителната мрежа. След като това е така, твърди „Е. Б. П.” в случая съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА следва по аналогия да намери приложение изрично предвидената от закона възможност за операторите на топлоснабдителната мрежа и ВиК операторите да извършват едностранни корекции на сметки на своите абонати. Подкрепя това си становище с цитираните в жалбата чл. 83 от Закона за енергетиката (ЗЕ), че по приложението на този закон са издадени многобройни подзаконови актове, чрез които Законодателят в подкрепа на осъществяваната от тях обществено значима дейност (чл. 69 от ЗЕ) предвижда определени привилегии за гарантиране на финансова стабилност за изпълнение на възложените им функции; Цитира чл. 37 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и чл. 47 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването – същото право имат и операторите на топлопреносната мрежа. Посочва, че за газоразпределителните дружества не е предвидена възможност за едностранна корекция, но на основание чл. 195, ал. 5 от Закона за енергетиката тези дружества имат правото свободно да определят къде да монтират собствените си СТИ и така да ги защитят от неправомерни манипулации. Отделно, на основание чл. 184 от Закона за енергетиката тези енергийни предприятия могат да ползват заповедното производство по чл. 410 от ГПК независимо от размера на вземането си. Твърди, че предвид европейските директиви, чиито разпоредби са транспонирани в българското законодателство посредством Закона за енергетиката, не определят изискване към националните законодателства за въвеждане дискриминационно третиране на електроразпределителните дружества, то явно е че пропускът на нормотвореца да предостави за тях изрично възможността за извършване на едностранна корекция е следствие или на виждането че това следва да се определи от Общите условия по чл. 98а и чл. 98б от ЗЕ с оглед на препращащата норма на чл. 45 от ПИКЕЕ – относителна празнота в правото или се касае за абсолютна действителна празнота в правото. Цитира и решение № 4 от 15.03.2007г. на Конституционния съд по к.д. № 10/2006г., като посочва, че чрез ЗЕ се създава „ ...единна законодателна концепция за засилена правна защита на вземанията на дружествата, доставчици на енергия. Всички тези предприятия, доставчици на посочените с жизнено значение услуги, са третирани еднакво със създаване на еднакви правни условия по отношение на реализацията на икономическия резултат от дейността им. Събираемостта на вземанията им от потребителите се гарантира по облекчен ред без провеждане на осъдителен исков процес.” В този смисъл „Е. Б. П.” твърди, че цитираното разяснение, има природата на тълкуване за конституционосъобразност на законов текст по аналогия като посочва Решение № 21 от 14.11.1996г. на КС на РБ по конст. д. № 19/96г. т.2.2. твърди че обжалваното от „Е. Б. П.” решение практика на II търговско отделение е в явно противоречие, както с императивната норма на чл. 46, ал. 2 от Закон за нормативните актове, така и със съдебната практика установена от гражданско отделение на ВКС по отношение правоприлагането в случаите на празнота в правото. Цитира Решение № 405 от 20.05.2009г. на ВКС по гр. д. № 5069/2007г., III г. о., ГК ,в които е застъпеното виждане, че в случаите на законодателен пропуск гражданско-правния казус следва да бъде решаван, чрез аналогия на закона при съобразяване на целта на закона, в този смисъл съгл. чл. 2 от ЗЕ, на електроразпределителните дружества като част от този пазар, следва да им бъдат предоставени всички тези привилегии (виждани като гаранции за финансова стабилност), които са предвидени за другите енергийни предприятия с оглед постигането на набелязаните цели. Твърди, че чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ регулират една процедура, която няма характера на санкция към потребителя, тъй като проÞзтича пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотношението за доставка и продажба на електрическа енергия-(в чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ е посочена методологията за това, при което не е налице неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП), и в този смисъл тя не може да бъде разглеждана като уговорена единствено и само в полза на доставчика. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира за разноски. Ответниците по жалбата С. Г. В. и С. Д. И., действащи чрез процесуалният си представител адв. К. П. от ВТАК – гр. В. Т., оспорват жалбата. В писмено становище се излагат подробни съображения относно законосъобразността на постановеното и обжалвано съдебно решение. Акцентира се на практиката на ВКС и се прилагат решения в тази насока. Претендира направените по делото разноски. Окръжен съд В. Т. след като разгледа жалбата, прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства по делото, направи проверка на правилността на решението и съобразно правомощията си приема за установено следното: Производството по делото е образувано по исковата молба на С. Г. В. и С. Д. И. против „Е. Б. П.” В. с твърдение, че в качеството си на наследници на Д. И.В., б.ж. на гр. Е., починал на 13.10.2004г., за което е съставен акт за смърт № 0085 от 14.10.2004г. на Община Е. са съсобственици на недвижим имот в гр. Е., ул. „ П. Х.” № 11 се намират в договорни отношения с „Е. Б. П.” относно доставяната им електрическа енергия по партида с клиентски № * и абонатен № *. Твърди, че въз основа на констативен протокол № 011741 от 12.07.2011г. на „Е. Б. М.” – гр. В. е начислена електрическа енергия с издадена фактура № * на горепосочения имот в размер на ....лв., която не е заплатена към момента на предявяване на иска. Изтъкват, че не дължат горепосочената сума, тъй като същата не съответства на потребеното от тях количество електроенергия. Оспорват констатациите на доставчика на електроенергия, а оттам и коригираната сума за заплащане на електроенергия като противоречащи на закона, за което са изложили подробни съображения. Молят да се приеме за установено, че не дължат на ответника начислената сума за електроенергия от .....лв. по дебитно известие № * от 31.05.2011г. За да уважи предявения иск, Районният съд, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, е приел, че са безспорни следните обстоятелства – ищците са законни наследници на Д. И.В., б.ж. на гр. Е., ул. „ П. Х.” № 11. На основание наследяване на имуществото, останало след смъртта на последния, тъй като са приели наследството, са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. Е., ул. „ П. Х.” № 11, за който са ползвали електроенергия доставяна им от „Е. Б. Мрежи” – гр. В. по партида с клиентски № * и абонатен № *, която е следвало да заплащат на ответника „Е. Б. П.” гр. В.. Безспорно е, че на 27.05.2011г., е извършена проверка от служители на „Е. Б. Мрежи” на средството за техническо измерване на електрическата енергия /СТИ/ - „МТ 173” с фабричен № *800582, доставяна за имота на ищците, за което е съставен констативен протокол № 011741, подписан от лицата извършили проверката и от единия от ищците-съсобстеници. При проверката при разпломбиране на капака на клемовия блок, е установено, че входа и изхода на трета система са разменени. Вследствие на това при измерване с еталонен уред EMSYST № ..... е отчетена грешка F= -54,76%. Посочено е, че по тази причина част от електрическата енергия не се отчита и не се заплаща от абоната. Въз основа на изготвения констативен протокол № 011741, е била изготвена справка № 16880 от 30.05.2011г. за корекция при неточно измерване на електричека енергия, в която било отбелязано, че корекцията била извършена в съответствие с чл. 38, ал.3, т. 2 от Общите условия на ДПЕЕЕМ, т.е. при наличието на СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението за периода от 16.12.2010г. до 27.05.2011г. Издадено е дебитно известие № * от 31.05.2011г. за сумата от 1810.63лв., която ищците е следвало да заплатят до 27.06.2011г. От заключението на назначената по делото техническа експертиза е установено, че причината, която е довела до промяна в характеристиките на СТИ и неточното измерване е промяната на схемата на свързване на електромера и по-конкретно – разменени вход и изход на фазовите проводници на трета система, което води до неизмерване на консумираната електрическа енергия по тази фаза. Другите две измервателни системи отчитат консумираната по тях електрическа енергия. Вещот¯ лице е изяснило, че процесният електромер е бил годен за търговско измерване като с оглед невъзможността да се установи точно кога във времето е извършена горепосочената манипулация приложение при извършване на корекцията следва да намерят правилата чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия на ДПЕЕЕМ на „Е. Б. Мрежи” . От заключението на назначената по делото икономическа експертиза е установено, че изчисленията на дължимото количество електрическа енергия за доплащане в справката за корекция № 16880 на „Е. Б. Мрежи” са изчислени математически правилно на база методологията, отразена в чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия на ДПЕЕЕМ. При така изложената фактическата обстановка по делото, която се споделя и от въззивната инстанция, правилен и законосъобразен е извода на районния съд за недължимост на сумата. Правилно първоинстанционният съд е взел предвид практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК, с която е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. С оглед правилността на решението, не се налага преповтаряне на мотивите изложени от ЕРС, като съдът и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Досежно направените за първи път пред тази инстанция възражения, съдът излага следните съображения: Доводите на ответното дружество развити във въззивната му жалба, че за процесните отношения следва да се приложи по аналогия разрешението дадено в Наредба № 16-344/2007 г., касаеща доставчиците на топлоенергия респ. НАРЕДБА № 4/2004 г. относно ВиК операторите са неоснователни именно поради обстоятелството, че обективната отговорност следва изрично да е предвидена от законодателя. Посочените хипотези са изключение, законово са уредени и не могат да се тълкуват разширително. Наред с това в Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 и Решени № 79/11.05.2011 по т.д. № 582/2010 г. ВКС е отрекъл възможността доставчика да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителя общи условия, които поради неравноправния им характер са нищожни по смисъла на чл.143 ал.1 т.6 и т.18 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД. Тези клаузи на ОУ нарушават основните принципи на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия. Възражението на жалбоподотеля за наличието на празнота в закона, като случая следва да бъде приложен законът по аналогия и при съобразяване на неговата цел, е неоснователно. Това, че законодателят е предвивил възможност други енергийни предприятия да извършват корекция на сметки на своите абонати за минал период, не означава, че тези процедури следва да се прилагат по аналогия спрямо електроразпределителните дружества, каквото се явява „Е. Б. П.” гр.В.. Предвидените и цитирани по-горе корекции не касаят случаи, сходни с посочения в ОУ на „Е. Б. П.” гр.В., респ. ОУ на „Е. Б. Мрежи” гр.В.. Пропуск в закона в конкретния случай няма. По изложените съображения въззивния съд намира, че по делото не се установи наличието на законосъобразно основание за доставчика за извършените корекции на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от жалбоподателят - „Енерго про П.” / ново наименование на "Е. Б. П." / , че процесната сума му се дължи. Поради това въззивната жалба следва да се остави без уважение, а решението на Еленския районен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.3 ГПК на ответниците по жалба следва да се присъдят направени разноски във въззивното производство в розмар на 350лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 271 ал.1 ГПК, В. окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 23 от 12.04.2012г. постановено по гр.дело № 232/2011 на Е. районен съд. ОСЪЖДА "Е. п. П. " В.,ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.В.,В.-Т.-Г.,бул."Вл...." .. да заплати на С. Г. В. ЕГН * и С. Д. И. ЕГН *,свете от гр.Е.,ул."П.Х." ...., сумата от .....лв. разноски в производството пред ВТОС. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |