Определение по дело №3126/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1643
Дата: 21 декември 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Дело: 20215300503126
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1643
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503126 по описа за 2021 година
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Образцов дом – Пловдив 1“ ЕООД ,
представлявано от управителя И.Д, на ул.“..........................“, №2 , чрез
мл.адв.С.Н. против Протоколно определение от 08.09.2021г. постановено по
ч.гр.д. № 13275/2020г. по описа на ПРС – Х гр.с., с което е оставена без
разглеждане молбата по чл.64, ал.2 ГПК на жалбоподателя в качеството му на
представляващ етажната собственост с адм.адрес: гр.Пловдив,
ул...........................“, №2. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна
на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл.64, ал.2 ГПК.
Ответникът по молбата П. Й. Ж., редовно уведомен чрез адв. А.П., не взема
становище по жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е депозирана в
законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Безспорно установено е по заповедното производство пред
районния съд, че заявлението по чл.410 ГПК на жалбоподателя е било
уважено, като е била издадена ЗИ по чл.410 ГПК №161922/ 24.11.2020г.,
1
срещу която в срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника П.Ж.;
с Разпореждане от 16.02.2021г. на основание чл.415, ал.1 ГПК е указано на
заявителя да предяви установителен иск за установяване на вземането си,
което е било връчено на лице на адреса на ЕС - Н.П.В. на датата 02.03.2021г;
С Разпореждане от 14.04.2021г. е констатирано, че не е предявен
установителния иск от заявителя в едномесечния законен срок, поради което
е постановено обезсилване на издадената ЗИ по делото. Разпореждането за
обезсилване на ЗИ е връчено на заявителя надлежно на лицето П.И.Ц., в
качеството на домоуправител на датата 16.04.2021г., като в едноседмичния по
чл.275, ал.1 ГПК срок не е постъпила частна жалба. Вместо това е подадена
молба за възстановяване на срок по чл.64, ал.2 ГПК за предявяване на иск за
вземането, която е разгледана в открито съдебно заседание на 08.09.2021г., в
което е постановено и обжалваното определение, с което молбата е оставена
без разглеждане като процесуално недопустима поради липса на правен
интерес. За липсата на правен интерес е мотивирано обстоятелството, че
постановеното разпореждане за обезсилване на издадената по делото ЗИ не е
обжалвано, поради което възстановяването на срока за завеждане на иск по
чл.422, ал.1 ГПК не би могло да се отрази на правната сфера на заявителя, по
начин даващ му възможност да образува производство по чл.422 ГПК.
Обжалваното определение е правилно. Процесуална предпоставка
за допустимост на установителния иск по чл. 422, ал.1 във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК е наличието на влязла в сила `заповед за изпълнение. Такава след
постановяване на влязлото в сила Разпореждане от 14.04.2021г. по делото не е
налице , поради което и не е налице правен интерес от иницииране на
производство за възстановяване на пропуснат срок по реда на чл.64, ал.1 и сл.
ГПК, а молбата се явява недопустима поради това. Порок относно
надлежността на връчването на съобщението за акта на съда, обезсилващ
издадената ЗИ, не се твърди, нито се установява и спор в тази връзка не е
налице между страните, с оглед на което доводът на жалбоподателя за това
кое процесуално действие преди молбата по чл.64, ал.1 ГПК следва да се
извърши не се съотнася към настоящия правен спор, касаещ допустимостта на
производството по чл.64, ал.1 ГПК при влязло в сила разпореждане за
обезсилване на издадената ЗИ.
По така изложените съображения, частната жалба е неоснователна,
2
а обжалваният акт на съда ще се потвърди като правилен и законосъобразен.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 08.09.2021г. постановено по
ч.гр.д. № 13275/2020г. по описа на ПРС – Х гр.с..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3