Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.02.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I-во Гражданско
отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание тринадесети март, две хиляди и петнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Г.
разгледа докладваното
от съдия Г. гр.д.№ 6 250 по описа
за 2014 г.и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) на „Б.П.Б.” АД, с адрес ***, срещу А.А.К., С.Ц.К., Т.Г.М. и Г.Н.М., със
съдебен адрес адвокат В.,***, съдът да признае за установено, че А.А.К., С.Ц.К., Т.Г.М. и Г.Н.М.
солидарно дължат на „Б.П.Б.”
АД 59 251,28 евро главница и
3 180,78 евро наказателна лихва за периода от 14.01.2013 г. до 16.01.2014
г. по договор за кредит от 22.07.2008 г. и анекси към него от 26.07.2010 г.
и 29.12.2010 г.
[2] ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Б.П.Б.” АД да заплати на А.А.К., С.Ц.К., Т.Г.М. и Г.Н.М. 4 062,00
лева разноски по делото.
[3]
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от
съобщението за изготвяне на решението.
[4] Ако ищецът подаде въззивна жалба
срещу решението, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 2 442,13 лева държавна такса по сметка на САС. При
неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
1. На ищеца
[5] В искова молба от 09.05.2014 г. „Б.П.Б.” АД (ПИРЕОС) е заявил, че с ответниците А.К., С.К.,
Т.М. и Г.М. е бил сключил договор за заем, а след това и анекси към него. По
този договор ПИРЕОС е бил заемодател, А.и С. К. са били заемополучатели, а Т. и
Г. М. солидарни длъжници. По този договор и анекса към него ПИРЕОС е
предоставил заем на ответниците А. и С. К., който е следвало да бъде върнат до
03.07.2036 г.
[6] Ответниците не са заплатили
погасителни вноски и ПИРЕОС е връчил на ответниците нотариални покА., с които е
обявил предсрочната изискуемост на заема. ПИРЕОС е подал заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и съдът е издал такава заповед за:
-
59 251,28
евро главница;
-
3 180,78
евро наказателна лихва за периода 14.01.2013 г. до 16.01.2014 г.;
-
2
442,13 лева разноски по заповедното производство и 600,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
[7] След като ответниците са получили
поканата за доброволно плащане, те са подали възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение.
Затова ПИРЕОС моли съда да приеме за установено, че ответниците му дължат описА.та
главница и възнаградителни лихви (вж. исковата молба, л. 4-6).
2. По писмения отговор на ответниците
[8] Ответниците са оспорили предявения иск. Те са заявили, че заемът не е бил
предсрочно изискуем, тъй като те са надплатили суми по него вследствие на
едностранното завишаване от ПИРЕОС на възнаградителната лихва. Те също твърдят,
че част от договорените клаузи са били нищожни, тъй като са били неравноправни.
Ответниците са направили възражение за прихващане на евентуално дължимите от
тях суми с тези, които те са заплатили вповече на ищеца. Ето защо те молят съда да отхвърли предявения
иск (вж. писмения отговор, л. 51-69).
3. Насрещни твърдения на ищеца
[9] ПИРЕОС е оспорил писмения
отговор. Той е заявил, че не е имало нищожни клаузи на договора и ответниците
не са заплатили вповече от дължимото. Той също твърди, че условията за
предсрочна изискуемост са били настъпили (вж. допълнителна искова молба, л.
282-289).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРА.ТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[10] На 22.08.2007 г. ПИРЕОС и ответниците са сключили договор за кредит, по който ПИРЕОС е бил
заемодател, А.и С. К. са били заемополучатели, а Т. и Г. М. - солидарни
длъжници. По този договор ПИРЕОС се е задължил да даде на Ани и С. К.
60 000,00 евро кредит за покупка и ремонт на жилище, а те да го върнат с
лихва в срок до 03.07.2036 г. (вж. договора, л. 11-19 от делото на СГС).
[11] Договореният годишен лихвен процент
е бил 9,4 % - равен на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за кредити
в евро, плюс надбавка 3 %. БЛП се е определял
от тримесечния EURIBOR, плюс надбавка от 3,9 % (вж. чл. 14, ал.
1 и ал. 2 от договора). Минималната приемлива за банката стойност на
тримесечния EURIBOR е била 2,5%, като банката е имала право
да промени размера на приложимата лихва, ако тримесечният EURIBOR е
достигнал нива с 0,25% по-високи от 2,5% в рамките на един месец. Промяната е
влизала в сила от деня на приемането ú от банката, за което тя се е
задължила да уведоми кредитополучателите чрез съобщения в банковия салон и
интернет страницата си (вж. договора, чл. 14, ал. 4 от делото на СГС). По договора е било уговорено, че ако ответниците не платят в срок,
която и да е от вноските, целият остатък от кредита е ставал предсрочно
изискуем (вж. чл. 28, б. в от договора). ПИРЕОС е предоставил на Ани и С. К. сумата, предмет на договора за заем
(вж. заключението на вещото лице М., л. 350-368 от делото на СГС).
[12] Впоследствие ПИРЕОС и ответниците са сключили два анекса. С първия
анекс страните са се съгласили, че заемаполучателите са били в просрочие на
заплащането на 1 143,28 евро. Те също са се съгласили просрочените
1 143,28 евро да бъдат прибавени към главницата и срокът на погасяване е
бил 360 месеца от подписването на анекса (вж. анекса, л. 18-19). С втория анекс
страните са се съгласили, че общата сума на просрочените задължения на
ответниците към ПИРЕОС към 29.12.2010 г. е била 633,32 евро, като тази сума е
била прибавена към редовната главница по кредита. Страните са договорили, че общата сума на
главницата от 60 353,62 евро е
следвало да бъде изплатена от ответниците на 307 месечни вноски (вж. анекса, л.
20).
[13] Ответниците не
са заплатили погасителни вноски (вж. заключението на вещото лице М., л. 350-368 от делото на СГС). Затова на 17.12.2012 г. ПИРЕОС е връчил
на длъжниците нотариална покана, с която е обявил кредита за предсрочно
изискуем (вж. л. 22-23 и л. 24-30. С писмения си отговор ответниците не са
оспорили, че поканата им е била връчена. Те са направили това едва с
допълнителния писмен отговор, като съдът е приел, че това възражение е било
несвоевременно – вж. протокола от с. з. на 13.03.2015 г., л. 386). Към този
момент обаче поради завишаването от банката на процента на възнаградителната
лихва заемополучателите са били заплатили с
4 146,04 евро вповече от дължимото по първоначалния договор за
кредит (вж. заключението на вещото лице М.,
отговор на задача Б.5).
[14] На 17.01.2014 г. ПИРЕОС е подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение (вж. заявлението, л. 2-4 от делото пред
заповедния съд). Към този момент задълженията на ответниците по заема са били:
- 59 251,28 евро главница;
- 3 180,78 евро наказателна
лихва от 14.01.2013 г. до 16.01.2014 г.;
- 3 042,13 лева разноски по делото.
СРС е издал заповед за изпълнение за посочените суми, срещу която ответниците
са възразили (вж. заповедното дело, л. 20-23 и 24-25).
[15] ПИРЕОС е заплатил 2 442,13 лева държавна такса (вж. л. 3), 270,00
лева депозит за вещо лице (вж. л. 308 и 347). Ответниците са заплатили 150,00
лева депозит за вещо лице (вж. л. 304) и 3 912,00 лева на адвокат (вж. л.
46).
III.ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА
1. По иска
по чл. 415 от ГПК
[16] ПИРЕОС е предявил иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1,
връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
установяване, че ответниците му дължат главница и лихви по договор за заем.
Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.
[17]
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне заетата сума,
заедно с уговорената лихва. При неизпълнение, кредиторът може да търси
изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Следователно предпоставките за
уважаване на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и
ответниците, по който ищецът е заемодател, а ответниците–заемополучатели; 2.
страните по договора за заем да са уговорили възнаградителна лихва; 3. ищецът
да е предал парите на ответниците; 4. ответниците да не са заплатили на ищеца
възнаградителна лихва.
[18]
Съдът установи, че:
1.
ПИРЕОС е сключил с ответниците А.К., С.К., Т.М. и Г.М. договор за кредит за 60 000,00
евро, по който е била дължима и възнаградителна лихва;
2.
ПИРЕОС е предал на длъжниците тези 60 000,00 евро. Съдът приема,
че не са били налице условията за превръщане на кредита в предсрочно изискуем.
Това е така, защото към момента на получаване от ответниците на уведомлението
за превръщането на кредита в предсрочно изискуем, те не само не са дължали
вноски на ищеца, но са му били платили с 4 146,04 евро вповече.
Следователно вземането на ищеца за процесната сума не е било изискуемо, т. е.
не му се е дължало. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова
съдът го отхвърля.
[19] Съдът приема, че
към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем ответниците са били
заплатили на ищеца с 4 146,04 евро вповече, тъй като клаузата на чл. 14,
ал. 3 от договора е нищожна[1].
След като тази клауза е нищожна, приложимият към договора процент на
възнаградителната лихва е този, който е бил първоначално договорен. При
прилагането на този лихвен процент се получава, че към момента на обявяването
на предсрочната изискуемост на кредита ответниците са надплатили на банката
посочената сума, а не са дължали вноски.
[20] Съдът приема, че
клаузата на чл. 14, ал. 4 от договора е нищожна поради следното: за да бъдат обявени за нищожни, като неравноправни
определени клаузи от процесния договор, следва да се приложат разпоредбите на
Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Затова първо следва да се установи,
че ответниците имат качеството на „потребители”. Съгласно пар. 13, т. 1 от ЗЗП
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая
ответниците, в качеството им на физически лица, получили кредит за закупуване
на жилище за лични нужди, имат качеството потребители.
[21] Второ, ПИРЕОС следва да има качеството на „търговец”.
Съгласно пар. 13, т. 2 от ЗЗП търговец е всяко физическо или юридическо лице,
което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва
договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в
публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име
и за негова сметка. В случая ПИРЕОС e предоставил финансови услуги на
ответниците по смисъла на пар. 13, т. 12
от ЗЗП и има качеството търговец. Следователно ЗЗП е приложим към настоящия
случай.
[22] В своята практика по приложението на ЗЗП, ВКС приема, че спазването
на основни принципи на договорното право като свободата на договаряне и
равноправното третиране на страните по договорното правоотношение е от
съществено значение за потребителските договори. Защитата на правата на
потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19,
ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките на
Европейския съюз. В това отношение ЗЗП реципира норми от европейското
законодателство и в частност от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в
потребителските договори и Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и Съвета
за исковете за защита на интересите на потребителите (вж. в този смисъл следните решения на
ВКС: 11-2014-II Т. О. по т. д. 2117/2013 г.; 11-2015-II Т. О. по т. д. 450/2014 г.; ВКС 45-2015-II Т.О. по т. д. 2371/2014 г.).
[23] Всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя е неравноправна (вж. чл. 143 от ЗЗП).
Такава е клауза, която дава право на търговеца да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора (вж. т. 12 на чл. 143 от ЗЗП).
[24] В разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които
може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1. клауза, сключена във вреда на
потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя;
2. клауза, която
не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на страните; 3. клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
[25] Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, включените в потребителските
договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно,
за да бъдe нищожна дадена клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: 1. клаузата
да бъде неравноправна; 2. същата да не е уговорена индивидуално, тоест да е
била изготвена предварително и поради това потребителят да не е имал възможност
да влияе върху съдържанието ú (вж. чл. 146, ал. 2 от ЗЗП).
[26] Съдържащата се в чл. 14, ал. 4 от процесния договор клауза за
определяне на лихвата е неравноправна. В нея са предвидени обстоятелствата, при
които лихвата може да се променя едностранно от банката – ако тримесечният EURIBOR
достигне нива с 0,25 % по-високи от посочените в договора в рамките на един
месец. Това обстоятелство не зависи от волята на кредитора, тъй като
представлява неподвластен на страните обективен пазарен индекс. Прилагането на
това обстоятелство, обаче е поставено в зависимост от волята на кредитора, тъй
като: 1. е опосредено от изричен акт на банката, а не е налице автоматизъм на
промяната; 2. липсва всякаква яснота относно методиката и математическия алгоритъм,
т.е. за начина на формиране на едностранно променената лихва и отделните
компоненти в тази формула; 3. липсва изискване лихвата да бъде повишена именно с
конкретния процент на повишение на индекса EURIBOR; 4. не е предвидена възможност за
реципрочно намаляване на лихвата при понижаване на индекса EURIBOR (същото е приел и ВКС в свое решение
424-2015-IV Г.О по гр.д. 1899/2015 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и
задължително за първоинстанционните и въззивните съдилища).
[27] ПИРЕОС не е представил доказателства, че
процесната клауза е била индивидуално уговорена, а съгласно чл. 146, ал. 4 от
ЗЗП тежестта да докаже това е негова. Затова съдът приема, че клаузата не е
била индивидуално уговорена и ответниците не са имали възможност да влияят
върху нея. Затова съдът приема клаузата за нищожна.
2. По
разноските:
[28] Ответниците търсят разноски. Те са направили такива за 4 062,00 лева.
[29] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът
отхвърля иска на ищеца изцяло. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на
ответниците 4 062,00 лева.
Съдия:
[1] Клаузата относно правото на банката да промени размера на приложимата лихва, ако тримесечният EURIBOR е достигнал нива с 0,25% по-високи от 2,5% в рамките на един месец.