О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5 4 9
гр. Пловдив, 01.04.2020
г.
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XXII състав, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
като разгледа докладваното от съдия Герцова ЧНД
№ 1715 по описа на Районен съд Пловдив за 2020 г.,
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 243, ал. 5 и сл. НПК.
Образувано е по жалба, подадена от Е.Л.К., ЕГН: **********, срещу
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.02.2020 г. по
ДП № 427/2019 г. по описа на 01 РПУ при ОД на МВР Пловдив, пр.пр. № 1368/2019
г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания прокурорски
акт. Посочва се, че е извършено престъпление измама, доколкото съконтрахентите на жалбоподателката
не са имали изначално намерение да изпълнят своето задължение по осъществяване
на СМР. Този извод според жалбоподателката се извежда
от настояването за авансово изпълнение на насрещната престация
и липса на добросъвестност по времетраене на договорните им отношения.
Възразява се, че не е проведено пълно, обективно и всестранно разследване,
доколкото не е изследван въпросът дали В. и П. М. са имали намерение да
изпълнят договорните си задължения, както и техните действия след сключване на
договора. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното
Постановление.
Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима,
доколкото е подадена в преклузивния седемдневен срок, от лигитимирана страна,
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество същата се
явява неоснователна поради следните съображения:
Наказателно производство по ДП № 427/2019 г. по
описа на 01 РПУ при ОД на МВР Пловдив, е образувано за това, че в периода
26.09.2018 г. – 12.10.2018 г. в гр. Пловдив, с цел да се набави имотна облага,
е възбудено и поддържавно заблуждение в Е.Л.К. ***, и с това
й е причинена имотна вреда в размер на 1400 лева – престъпление по чл. 209 ал.1 НК.
Наказателното производство е
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като от
страна на Районна прокуратура Пловдив е прието, че се касае за неуредени
гражданскоправни отношения и не се установява да е извършено престъпление.
В хода на разследването от прокурора е установена следната фактическа
обстановка:
Свидетелката Е.К. притежавала апартамент, находящ се в гр.
Пловдив, ***. През месец септември
2018 г. решила да извърши ремонт на същия - да постави външна изолация. Тъй
като нямала познати, които да се занимават с въпросната дейност, на 25.09.2018 г. свидетелката
К.
публикувала обява в интернет сайта „Майсторплюс". Няколко часа по-късно с нея се свързал
свидетелят В. С., който по онова
време бил *** и *** в ***
ООД гр. Пловдив, ЕИК
*********, а другият *** в дружеството
била свидетелката П. М..
На следващия ден свидетелят
В.
С. отишъл до апартамента на свидетелката К., където взел размери,
дал оферта, която К. приела и двамата отишли до офиса на
фирмата, намиращ се в гр. Пловдив,
***, където свидетелката П. М.
изготвила договор за строително-ремонтни дейности между Е. К. в качеството на възложител
и *** ООД като изпълнител.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от договора /л. 22-23 от ДП/, цената, която възложителят
се задължавал да заплати на изпълнителя за СМР, възлизала
на
1930 лева, като изрично било уточнено,
че това е цена само за
труд. В чл. 2 ал. 2 от договора било отразено, че свидетелката К. следва да заплати
1400 лева капаро при подписването на договора, което
тя сторила, и за което плащане
бил издаден фискален бон от
26.09.2018 г. Срокът за изпълнение на договорените
СМР бил 15 дни, които изтекли, но реални дейности
по изпълнението му не били
предприети.
В хода на разследването
били установени свидетелите Р. Т. и Д. И., които през месец септември 2018
г. също сключили договори за СМР с ***. От
показанията на посочените свидетели се установило, че въпреки забавяне от
страна на изпълнителя, същите са получили заплатената от тях услуга.
Установен и разпитан като свидетел
бил и С. К., който към
есента на 2018 г. е бивал наеман от
свидетелите
В. М. и П. М. за поставянето
на външна изолация. От показанията му се установява, че същият е работел
по външната изолация на три апартамента, но е преустановил взаимоотношенията си със
свидетелите
В. М. и П. М., тъй като те не
му били заплатили
определена сума.
При извършения в
рамките на правомощията си собствен анализ на наличните по делото доказателства
и доказателствени средства в контекста на
установените в хода на разследването фактически положения, настоящата инстанция споделя изводите, залегналите в постановлението за прекратяване аргументирани изводи досежно фактическата обстановка.
Единствено, следва да се посочи, че навсякъде в Постановлението за прекратяване
на наказателното производство е посочено, че В. М. е бил *** в дружеството –
изпълнително, а по делото се установява, че се касае за лице на име В. М. С.,
но съдът приема, че се касае за фактическа грешка. Поради тази причина и
настоящият съдебен състав прие, че *** при дружеството – изпълните, сключил
договора за СМР, е именно разпитаният в хода на досъдебното производство
свидетел – В. М. С..
От правна страна:
Както беше посочено основаният мотив за прекратяване на наказателното
производство е, че по делото не се установява да е налице изначално намерение
за неизпълнение на задължението за извършване на СМР, респ. се касае за
неизпълнение на гражданскоправни отношения, а не въвеждане в заблуждение на
пострадалото лице с цел получаване на имотна облага.
Действително, тънка е границата на разграничение поведението на едно лице кога
представлява неизпълнение на договорно задължение
и кога престъплението измама, особено в случаите, при които
във втората хипотеза граждански договор е използван като способ за
осъществяване на деянието. Правилно е посочено в жалбата,
че според константната практика на ВКС, за извършване на
измамата може да се използват
договорни отношения, като разграничителният критерий между престъплението по чл.
209 от НК и обикновеното
неизпълнение на договорни задължения следва да се
търси в намерението и възможността на дееца да изпълни
задълженията си. При измамата извършителят
изначално, още към момента на
сключване на договора, няма намерение
да изпълни поетите ангажименти, като в преобладаващата част от случаите
не разполага и с обективна възможност да стори това,
без невъзможността за изпълнение да
бъде считана за задължителен признак на измамата.
В тази хипотеза самото сключване на договора е способ
за въвеждане на пострадалия в заблуждение. При неизпълнението на облигационно задължение по смисъла на
ЗЗД и ТЗ, неизправната
страна по договора се задължава
с намерението да престира уговореното, но впоследствие по една или
друга, обективна или субективна причина, не съумява да стори това.
За наличието
на намерение да изпълни поетото
задължение от дееца следва да
се съди от
обективни фактори, като според съда, в настоящия
случай следва да се изследва
въпросът, дали към момента, в който В. С. е подписал договора за изпълнение на СМР, същият е
имал намерението дружеството – изпълнител да ги осъществи. В тази връзка,
несъмнено се установи, че цената по договора е уговорена в размер на 1930 лева,
единствено за престирането на труд за поставяне на
уговорените СМР. Следователно, в посочената цена не се включва стойността на
материалите, които следва да се използват за реализирането на СМР. По правило /арг. чл. 260 ЗЗД/, при договора за изработка, каквито
характеристики несъмнено притежава настоящият, материалите се доставят от
възложителя. В настоящия случай несъмнено се установи, че възложителят не е
доставил материалите, необходими за осъществяването на уговорените СМР. В тази
връзка не се кредитират показанията на пострадалата К., в частта, в която
същата заявява, че между страните не е имало уговорка, че именно възложителя
следва да предостави материалите за осъществяване на изпълнението. На първо
място изложеното от свидетелката К. в тази част се опровергава от представения
от същата писмен договор, по силата на който страните са уговорили цена именно
и единствено за предоставянето на труд, не и за предоставянето на материали,
като последният въпрос не е уговорен изрично по договора. Доколкото не се
установи да е заплатена и допълнителна сума за предоставяне на материали от
изпълнителя, то съдът намира, че именно задължение на свидетелката К. е било
предоставянето на материалите. В тази връзка са и показанията на разпитаните
свидетели П. М. и В. С.. Съдът намира, че показанията на същите следва да бъдат
ценени с оглед евентуалната им заинтересованост от изхода на спора предвид
обстоятелството, че същите се явяват заподозрени лица. Това обстоятелство обаче
само по себе си не може да обуслови недостоверност на показанията, а следва
същите да бъдат подложени на по-внимателен анализ. Съдът приема изложеното от
свидетелите М. и С. във връзка с уговорката, че именно пострадалата К. е
следвало да осигури материалите по делото, доколкото това произтича от
подписания от последната договор за извършване на СМР. Отделно, посочените
показания се явяват логични и последователни, доколкото са съобразени и с
правната уредбата на договора за изработка. Макар и диспозитивни, същите
регламентират начинът, по който следва да се процедира за предоставяне на
материали, при липса на уговорка. В настоящия случай дори такава уговорка е
налице, като именно в договора е уговорено възнаграждение единствено за труд,
не и сума за осигуряване на материали за изпълнение на изработката.
От изложеното следва, че при липса на предоставени
материали за труд по поетото изпълнение, по отношение на възложителя – *** ООД,
не е започнал да тече срокът за изпълнение, доколкото такова е било обективно
невъзможно. Поради тази причина не може да се направи несъмнен извод, че към
момента на поемане на задължение от името на дружеството, В. С. не е имал намерението
същото да бъде изпълнено. Според съда именно непредоставянето на материалите за
изпълнението на изработката е обективната причина, възникнала след сключване на
договора, която характеризира отношенията между страните като гражданскоправни,
не и като противообществена проява, имаща характер на престъпление.
Обстоятелството, че съдружниците при дружеството – изпълнител са отказали да
върнат авансовото плащане, е последващо действие, което няма отношение върху
сключването на договора и поемането на задължението за осъществяване на СМР. Към
настоящия момент, доколкото липсват данни правоотношението да е развалено и
прекратено, то и страните по него могат да търсят реално изпълнение на поетите
по него задължение. При неизпълнение на договора от някоя от страните,
изправната страна има право да развали едностранно договора, а в случай, че е
заплатена сума, да търси същата на основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателката К., че е налице желание за спешно
превеждане на сумата, което да обуславя наличие на субективен елемент за
извършване на измама. Само по себе завеждането на К. до банката не може да
обуслови желание за спешно превеждане на сума, още по-малко изначално намерение
за изпълнение на поето /и то на по-късен етап/ задължение за изпълнение на СМР.
С оглед всичко изложено, настоящият съдебен състав намира
за правилен извода на държавното обвинение, че настоящият случай притежава
характеристиките на неуредени гражданскоправни отношения, но не и на
престъпление по чл.209, ал.1 НК. Предвид посоченото Постановлението за
прекратяване на наказателното производство следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.6, т.1, вр.ал.5 от НПК, Районен съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 18.02.2020 г. по ДП № 427/2019 г. по описа на 01 РПУ при ОД на
МВР Пловдив, пр.пр. № 1368/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от настоящото определение да се изпрати на жалбоподателя Е. Л.К. и на Районна прокуратура – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.