РЕШЕНИЕ
№ 537
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300502358 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на И. Д. Д., чрез адв. Б., с която
обжалва изцяло решение от 29.12.20 г. по гр. дело № 21042/2019 г. по описа на РС –
Пловдив, с което е осъден жалбоподателя, на основание чл.233, ал.1 ЗЗД, да освободи и
да предаде на Д. Г. С., държането на наетото от ответника жилище, състоящо се от
сутерен и първи жилищен етаж с площ от 90 кв.м., находящо се в гр. П., ул. ***,
отдадено под наем с договор за наем от 11.10.2016 г., прекратен, считано от 30.10.2019
г., както и да и заплати, на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД сумата от 4800 лв. (четири
хиляди и осемстотин лева), представляваща дължима наемна цена съгласно договор за
наем от 11.10.2016 г. на жилището, за периода от 11.04.2017 г. до 11.10.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.12.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, като искът в останалата част до пълния
предявен размер от 5011 лв. е отхвърлен.
Счита постановеното решение неправилно и необосновано, постановено при
противоречие със закона и съществено нарушение на процедурата. Твърди, че изводите
на съда не съответстват с установената по делото фактическа обстановка, доколкото
неправилно е преценил броя на стаите в отдаденото под наем жилище. Твърди
1
процесуални нарушения, свързани с отказа да бъде разгледан предявен насрещен иск,
отказ да бъдат допуснати доказателства, поради което делото е останало неизяснено от
фактическа страна. Моли решението да бъде отменено изцяло. В писмени бележки
излага аналогични на посочените във въззивната жалба съображения, като твърди, че
поради настаняването на въззиваемата в една от стаите в жилището той не е могъл да
го ползва.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. Г. С.,
чрез адв. С., с който счита жалбата неоснователна и необоснована, а решението на
районния съд правилно, обосновано, постановено при пълно обсъждане на събраните
по делото доказателства и точно прилагане на материалния и процесуален закон. Моли
да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, а
въззивната жалба да бъде оставена без уважение. В писмени бележки по същество
поддържа изложените в отговора на въззивната жалба аргументи, като оспорва
изложените в писмените бележки на жалбоподателя твърдения, включително и това, че
не е могъл да ползва жилището и, тъй като тя се е нанесла в една от стаите. Излага
съображения, че изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение са
правилни и обосновани с оглед събраните по делото доказателства. Моли да бъде
обърнато внимание, че се касае за иск, който следва да се разглежда по реда на бързото
производство, а ответникът продължава да живее в жилището и ползва същото, макар
договорът за наем да е прекратен, считано от 30.10.2019 г. Поддържа искането си за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
Производството по делото не се развива по правилата на глава двадесет и пета от
ГПК – бързо производство, доколкото, съгласно чл. 310, ал. 2 и 3 от ГПК, при
съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал. 1 с иск, който подлежи на
разглеждане по общия ред, какъвто е искът за заплащане на наемна цена, то бързо
производство не се допуска, като делото се разглежда по общия исков ред.
Окръжен съд Пловдив счита подадената въззивна жалба допустима в частта, в
която се обжалва постановеното по делото решение, с което се уважава исковата
претенция за освобождаване и предаване на държането на наетото жилище, както и в
частта, в която е осъден жалбоподателят да заплати сумата от 4800 лв., представляваща
дължима наемна цена съгласно договор за наем от 11.10.2016 г. на жилището, за
периода от 11.04.2017 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 19.12.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането. В тази част въззивната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от страна, която има правен интерес от обжалването му. В останалата
част, в която предявеният от Д. Г. С. иск, до пълния предявен размер от 5011 лв., е
отхвърлен, липсва правен интерес за жалбоподателя от подаване на въззивната жалба
срещу постановеното решение, тъй като същото е благоприятно за него. С оглед
2
изявлението на жалбоподателя в съдебно заседание, чрез процесуалния му
представител, че поддържа предявената от него жалба изцяло и прави конкретизация
на искането си, следва, в тази и част, жалбата, като недопустима, да бъде върната, а
производството по нея прекратено. В тази част решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Пред РС Пловдив са предявени за разглеждане обективно съединени искове с
правно основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. чл. 233, ал.1 ЗЗД, чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът Д. Г. С. в исковата молба и уточняваща молба твърди, че е предоставила
под наем на ответника недвижим имот, жилище, състоящо се от сутерен и първи
жилищен етаж с площ от 90 кв.м., находящо се в гр. П., ул. ***, за срок от една година,
срещу възнаграждение от 200 лв. на месец, което наемателя е продължил да ползва и
след изтичане на срока на договора, без нейното противопоставяне. Твърди, че
договорът за наем е прекратен едностранно от нейна страна с писмено едномесечно
предизвестие, считано от 01.11.2019 г., но въпреки това имотът не е освободен, а наем
не е заплащан за периода от 11.04.2017 г. до 11.10.2019 г. Моли да бъде осъден
ответникът да освободи и предаде ползваното жилище, както и да заплати
претендирания наем в размер на 5011 лв. за посочения период (като исковата
претенция е била изменена в хода на процеса и производството в частта до
първоначално предявения размер прекратено).
Ответникът, в писмен отговор е възразил относно основателността на
претенцията, като е посочил, че ползва имота на правно основание – договор за наем,
като е направил пълен ремонт на сградата, съгласно договореностите между страните,
като инвестирал пари, материали и труд, за което е направил възражение и насрещно
искане за прихващане. Не е било изпълнено указанието на съда за конкретизиране на
възражението за прихващане и надлежно формулиране, поради което и с
определението по чл. 140 от ГПК не е прието за съвместно разглеждане релевираното в
писмения отговор възражение за прихващане с насрещно вземане.
От фактическа страна съдът възприема установената от районния съд фактическа
3
обстановка, а именно, че от представения договор за наем по делото се установява, че
между страните е бил сключен договор за наем от 11.10.2016 г., по силата на който Д.
Г. С., в качеството си на наемодател, е предоставила ползването на недвижим имот –
къща, състояща се от сутерен и първи жилищен етаж, общо от 90 кв.м, на ул. ***, в гр.
Пловдив, на И.Д., наемател, за срок от една година, срещу поддръжка на жилището и
заплащане на месечен наем от 200 лв., както и сметките за ток и вода. От приетата като
доказателство по делото нотариална покана се установява, че наемодателят е прекратил
действието на договора за наем с едностранно писмено предизвестие от един месец,
считано от датата на получавана на поканата, като е поканил наемателя да освободи
жилището и да заплати дължим наем. Поканата е връчена на наемателя И. Д. Д. на
30.09.2019 г. Така установените факти не се оспорват от жалбоподателя.
От разпитаните по делото свидетели Ч., П. и А., както и от отговорите на ищеца
С., на въпроси, зададени по реда на чл. 176 от ГПК, се установява, че наемодателят е
заживял в една стая от наетото жилище от октомври 2017 г., за което обстоятелство
също страните не спорят. Свидетелят Ч. заявява, че включително стаята, в която спи
ищеца, не се заключва, като се ползва и от наемателите, които държат в стаята свои
вещи. От разпита на свидетеля Р. се установява, че му е било възложено от наемателя
да извърши ремонт на жилището, който е осъществил и за което му е било заплатено
възнаграждение от него. Свидетелят А., чиито показания съдът обсъди, като взе
предвид евентуалната му заинтересованост от изхода на делото, твърди, че между
страните е имало устна договорка за извършване на ремонт за сметка на наема, която е
била постигната след сключване на договора.
При така установеното по делото се явяват неоснователни твърденията във
въззивната жалба за неоснователност на исковите претенции. Доколкото в тежест на
ищеца в първоинстанционното производство е да установи възникване на
задължението, а на ответника – погасяването му, то ищецът е доказал по основание и
размер вземането си с представения писмен договор и установяване на факта на
ползване на имота до датата на приключване на съдебното дирене. Доказано е
сключване на договора за наем на недвижимия имот за срок от една година. Без
значение за действителността на облигационната връзка и изпълнение на задълженията
по сключения договор за наем е дали наемодателят е собственик на имота, който е
отдаден под наем, доколкото не се спори по отношение на срока на договора (с оглед
разпоредбата на чл. 229 от ЗЗД). Установено е, че ползването на наетото жилище е
продължило и след изтичане на едногодишния срок на сключения между страните
писмен договор за наем, без противопоставяне на наемодателя, поради което договорът
се счита продължен за неопределен срок, на осн. чл. 236, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 238
от ГПК ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се
откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано, поради което и в
конкретния случай, доколкото се доказва получаване на писмено предизвестие и
4
изтичане на месечния срок от получаването му, договорът за наем е бил едностранно
прекратен от наемодателя, считано от 31.10.2019 г. Безспорно се установява със
събраните гласни доказателства и факта на ползване на наетото жилище и след
прекратяване на договора от страна на наемодателя.
Не са представени доказателства за заплащане на наемната цена и такова не се
твърди. Не се установява изменение на договора по взаимно съгласие на страните,
каквото допуска чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, относно начина на заплащане на наемната цена,
която да е за сметка на направен от наемателя ремонт на жилището. Писмено
съглашение между страните в този смисъл не се твърди, а свидетелски показания са
недопустими, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, без изрично съгласие на страните, с
оглед ал. 2 на цитираната разпоредба, каквото по делото липсва изразено от страна на
наемодателя. Поради изложеното и съдът приема, че не е доказано изменение на
договора по взаимно съгласие на страните, относно начина на заплащане на наемната
цена, нито на нейния размер. Направеното възражение за неизпълнение на договора от
страна на наемателя, като не е осигурил необезпокоявано ползване на жилището, е
преклудирано, доколкото е направено едва с писмените бележки по същество във
въззивната инстанция. Сключеният между страните договор има сила на закон за тях,
като неизпълнение на задължението на една от страните създава насрещни права (чл.
79 и сл., чл. 87 от ЗЗД) за другата страна, които могат да бъдат упражнени, но не води
автоматично до изменение на договора. Установява се от събраните по делото
доказателства ползване от страна на наемателя на цялата площ на наетото жилище,
включително и на стаята, която се ползва и от наемодателя, наемът е уговорен за
ползване на жилището, поради което и се дължи заплащането му.
По делото е доказано наличие на договор за наем, ползване на наетата вещ от
страна на наемателя за посочения в исковата молба период, поради което се дължи и
заплащане на претендираната наемната цена, на осн. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, като така
възникналото задължение по договора за наем, не се установи да е било погасено.
Установено е твърдяното прекратяване на договора от страна на наемодателя, с
предизвестие, установено е и ползването след прекратяване на договора на наетата
вещ. С прекратяване на договора за наем наемателят дължи и връщане на наетата вещ,
съгласно чл. 233 от ЗЗД. Ето защо съдът прие, че в частта, в която са уважени исковите
претенции, решението на РС Пловдив е правилно.
Следва съдът да обсъди и направените възражения във въззивната жалба,
доколкото това не е сторено по-горе. Неоснователно е твърдението в жалбата, че
решението е необосновано. Същото е мотивирано, като са посочени както становищата
и възраженията на страните, така и приетите за доказани факти и приложимите правни
норми. Съдът не намира, че приетото от районния съд, че жилището се състои от
четири стани, е довело до неправилност на постановеното решение в обжалваната част,
5
тъй като наемната цена е уговорена за ползване на описаното в договора жилище,
установено е ползването му от страна на наемателя, не се доказва изменение на
договора по отношение на уговорената цена, поради което и се дължи заплащането и
от страна на наемателя. Освен това, самият жалбоподател е представил схема на
наетото жилище, според която в жилището има четири стаи, която е приета по делото
като доказателство и не е оспорена от насрещната страна, в този смисъл са и събраните
по делото гласни доказателства.
Няма данни по делото да е бил предявяван насрещен иск от ответника, поради
което неоснователно е оплакването в жалбата, че отказът на съда да го разгледа е довел
до незаконосъобразност на решението. Направеното възражение за прихващане не е
прието за съвместно разглеждане в производството, като това не прегражда пътя за
защита на правата на ответника в друго производство.
Наведени са оплаквания за допуснати процесуални нарушения при събиране на
доказателствата от районния съд, поради което делото е останало неизяснено от
фактическа страна, без да се правят доказателствени искания в настоящата инстанция,
в компетентността на която е да ги събере, при наличие на посочените нарушения.
Съдът не споделя изложените съображения в жалбата, че не се „покриват“ с преклузия
доказателствени искания по същество на претенцията, или на възражения срещу
претенцията в хода на процеса, тъй като това твърдение не намира опора нито в
разпоредбата на чл. 133 от ГПК, нито в чл. 146 и чл. 147 от ГПК, нито в тълкувателната
практика на ВКС и последователната съдебна практика на касационната инстанция
относно приложението им.
По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а обжалваното решение в частта, в която са уважени
исковите претенции - потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на разноски във въззивната
инстанция, съгласно представени доказателства за изплащане на адвокатско
възнаграждение, като следва да му бъде присъдена заплатената сума от 750 лева по
договор за правна помощ и съдействие от 16.02.2021 г., приложен към отговора на
въззивната жалба. Разноските, направени от страната пред районен съд са присъдени с
обжалваното решение.
В частта, в която въззивната жалба се оставя без разглеждане, решението
подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на препис
от страните, пред Апелативен съд Пловдив.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението в останалата част не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
6
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 266503/23.02.2021 г. на
И. Д. Д., ЕГН: **********, от гр. П., бул. ***, чрез адв. Б., срещу Решение №
261869/29.12.20 г. по гр. дело № 21042/2019 г. по описа на РС Пловдив, в частта, с
което е отхвърлен искът с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на
наемна цена съгласно договор за наем от 11.10.2016 г. на жилището, за периода от
11.04.2017 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, над уважения размер от 4800 лв. до пълния предявен размер от 5011
лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 2358/2021 г. по описа на
Пловдивски окръжен съд в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261869/29.12.20 г. по гр. дело № 21042/2019 г. по
описа на РС Пловдив, в частта, в която е осъден И. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.
П., бул. ***, на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, да освободи и да предаде на Д. Г. С.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. ***, държането на наетото от ответника жилище,
състоящо се от сутерен и първи жилищен етаж с площ от 90 кв.м., находящо се в гр. П.,
ул. ***, отдадено под наем с договор за наем от 11.10.2016 г., прекратен, считано от
30.10.2019 г., както и да заплати на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД на Д. Г. С., ЕГН:
**********, адрес: гр. П., ул. *** сумата от 4800 лв. (четири хиляди и осемстотин
лева), представляваща дължима наемна цена съгласно договор за наем от 11.10.2016 г.
на жилище, състоящо се от сутерен и първи жилищен етаж с площ от 90 кв.м.,
находящо се в гр. П., ул. ***, за периода от 11.04.2017 г. до 11.10.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.12.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 1008 лв. (хиляда и осем лева) разноски пред първата инстанция, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. П., бул. *** да заплати на Д. Г.
С., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. *** сумата от 750 лв. (седемстотин и петдесет
лева) направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Решението е окончателно, на осн. чл. 280, ал. 3 от ГПК, като в частта, в която се
оставя без разглеждане въззивната жалба и се прекратява производството по делото
решението е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8