РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Враца, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.01.2023 г. /десети
януари две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 750 по описа на
АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на П.Ф.Б. АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор
П.Г., чрез пълномощника * З.И., против РЕШЕНИЕ № 103/15.03.2022 г., постановено по
АНД № 1272 по описа на Районен съд – Враца за 2021г. С оспореното решение е потвърдено
НП № К-030325/12.11.2021 г. на Директор в Регионална дирекция за областите
Видин, Монтана и Враца, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с
което на касатора е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева.
В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон и необоснованост. Поддържат се изложените и пред районния съд
доводи за недоказаност на описаното в санкционния акт нарушение, както и неустановяването по категоричен и безспорен начин, дали лицето служител в
дружеството на длъжност „офис мениджър“ е притежавало представителна власт да
получава съобщения. Иска
се отмяна на оспореното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът – Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание. От упълномощения процесуален представител е
депозирано писмено становище с вх. № 62/09.01.2023 г., с което по същество на
спора е изложено съображение, че касационната жалба е неоснователна и
недоказана, а оспореното решение е правилно и законосъобразно, с искане да бъде
оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото
прокурор от ОП-Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
оставяне в сила на оспореното решение, тъй като нарушението е доказано и не са
налице релевираните с жалбата основания за отмяна на решението.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд – Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационен
контрол за законосъобразност е Решение № 103/15.03.2022 г., постановено по АНД №
1272 по описа на Районен съд – Враца за 2021г., с което е потвърдено НП №
К-030325/12.11.2021г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца, към
ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което
на основание чл. 45, ал. 1 от Закон за потребителския кредит /ЗПК/ на „П.Ф.
Б.“ АД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди/ лева
за нарушение на чл. 5, ал. 8 ЗПК.
За да потвърди оспореното НП,
въззивният съд е приел в решението си, че АУАН е съставен при спазване на
предвидената в чл.40
и чл. 43 ЗАНН
процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН
реквизити. НП е издадено в съответствие с изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН, като описаното в него нарушение кореспондира изцяло с
описанието, направено в АУАН. И двата документа са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН
и в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, начина на констатиране на същото, като не са налице съществени процесуални
нарушения. При преценката за съответствието на процесното НП с материалния
закон, във връзка с представените и обсъдени по делото писмени и гласни
доказателства, РС е приел, че след като оспорващото дружество не е предоставило
на видно място на разположение на интересуващите се лица, достъпна информация в
писмена форма, относно тарифите и реда за предоставяне потребителски кредит, е
извършило именно визираното в НП нарушение на чл.5, ал.8 ЗПК, независимо от
обстоятелството, че такава информация е качена на уебсайта на компанията. Съдът е обсъдил и
института на чл.28 ЗАНН
за маловажни случаи на административни нарушения, като е преценил, че в случая
установеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, не разкриват
по-ниска степен на обществена опасност от обичайната и липсва основание за
приложението му.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие
и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Въз основа
на събраните убедителни и непротиворечиви, подробно обсъдени доказателства, за
чието съществуване са налице данни по делото, правилно е установена
фактическата обстановка и са формирани обосновани правни изводи, за доказаност
на вмененото административно нарушение, на посоченото правно основание. Противно
на изложеното в касационната жалба са обсъдени всички възражения на оспорващото
дружество и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се
споделят в пълнота от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал.
2, изр. 2 АПК не следва да бъдат повтаряни.
Неоснователни са
възраженията на оспорващото дружество за ненадлежно връчен КП, предвид недоказаността на
представителната власт на лицето, служител в
дружеството на длъжност „офис мениджър“ да получава съобщения. Това не може да се
счете за съществено процесуално нарушение, каквито подробни аргументи са
изтъкнати и във въззивната и в касационната жалба, доколкото, чрез
представляващия дружеството изпълнителен директор, е предоставено писмено
становище по съставения КП и копия на всички изискани документи, съхранявани в
централния офис, с което очевидно, като жалбоподател и настоящ касатор в срок е упражнено правото на жалба и това
в никаква степен не се е отразило на възможността, уличеното в административно
нарушение дружеството да потърси съдебна защита на правата си, чрез
представляващия го орган.
Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната
страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна
и безвиновна, както и напълно се споделят мотивите за неприложимост на чл. 28 ЗАНН,
с оглед засегнатите обществени отношения, свързани с предоставянето на кредити,
за които потребителите имат законовото право на пълна информация, в съответната
форма за вземане на правилно решение, в условия на равнопоставеност, при избор
на възможности относно получаване и погасяване на същите.
Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха
обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта
и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване
на НП, като законосъобразно.
Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира подробно изложените
в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за
израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт.
По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на
районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал.
2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради
невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън
посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав,
в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон,
поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената
против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63д, ал.
4 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от
100 лева.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 103/15.03.2022 г., постановено по
АНД № 1272/2021г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № К-030325/12.11.2021г.
на Директор на РД
за областите Видин, Монтана и Враца, към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП.
ОСЪЖДА „П.Ф.Б.“ АД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *********, да заплати на Комисия за защита на потребителите,
разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.